Номер: 19                       13 февруари 2020 година                   град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в откритото заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесетата година, в  състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ДАМЯНОВА

при секретар Пламена Михайлова разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 277 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 от АПК във връзка с чл.187, ал.4 от ЗДДС.

Постъпила е жалба от „Игъл 2017“ ЕООД със седалище и адрес на управление в село Брестовене, Разградска област против  постановление № F496729/21.11.2019г.  за  отказ за отмяна на наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“. Дружеството-жалбоподател твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като предвидените в чл.187, ал.4 от ЗДДС предпоставки са налице. При проверката са установени две нарушения и наложената за едното от тях имуществена санкция е заплатена, а за другото санкция не е наложена на основание чл.28 от ЗАНН. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени постановения отказ за прилагане на чл.187, ал.4 от ЗДДС.

Ответната страна- началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 201-ФК/03.06.2019г. началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил принудителна  административна мярка "запечатване на търговски обект"- магазин за промишлени стоки, находящ се в с.Брестовене, обл.Разград, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от три дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. От мотивите към заповедта  се установява, че при извършена на 29.05.2019г. проверка и контролна покупка на 1 бр. играчка на стойност  3,50 лв. и 10 бр. дъвки на стойност 0, 50 лв. са издадени две касови бележки от монтираното ФУ в обекта, но в тях не се съдържали всички изискуеми реквизити, съгласно чл.26, ал.1 от  Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18). В частност продадените артикули са посочени само като промишлени и канцеларски стоки, без да са обособени отделно, с посочване на тяхното наименование и вид съгласно изискването на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18.  За установяване на извършеното нарушение е съставен протокол за извършена проверка № 0305133/29.05.2019г. Отразените факти и констатации в съставения протокол са изцяло възприети от административния орган и въз основа на тях е издадена процесната ЗППАМ, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС  е постановено запечатване на търговския обект за срок от 3 дни.

Впоследствие срещу „Игъл 2017“ е съставен и акт №F496729/30.06.2019г., в който се сочи, че издадените  фискални касови бележки не съдържат задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ- наименование, код на данъчна група, количество и стойност по  видове закупени стоки или услуги. Административнонаказващият орган е приел, че действително сочената разпоредба е нарушена, но случаят е маловажен. Поради това и на основание чл.28 от ЗАНН е освободил дружеството от административнонаказателна отговорност и му е отправил предупреждение  (резолюция № 463752-F496729/19.09.2019г.).

 При извършената на 29.05.2019г. проверка е установена и разлика между дневния оборот от фискалното устройство, който съгласно междинния отчет от 29.05.2019г. възлиза на 14,15 лева и фактическата наличност на пари в касата, която възлиза на 91,30 лева.

 Поради това срещу дружеството е съставен и акт № F496725/30.06.2019г. за извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.

 Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление № 456083-F496725/12.08.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централното управление на Националната агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за извършеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. От представените по делото писмени доказателства- платежно нареждане от  12.11.2019г., се установява, че  посочената имуществена санкция е заплатена.

С молба вх.№ 51202/23.11.2019г.  дружеството  е поискало  изпълнението на  заповед за налагане на ПАМ № 201-ФК/03.06.2019г. да бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС. В молбата се сочи, че  при проверката са установени две нарушения, за едното от които административнонаказващият орган не е наложил наказание на основание чл.28 от ЗАНН, а наложената имуществена санкция  от 600 лева за второто нарушение е заплатена.

 С постановление за отказ № F496729/21.11.2019г. началникът на отдел  „Оперативни дейности“- Варна в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е  оставил молбата без уважение. В мотивите си е изложил, че принудителната административна мярка е наложена във връзка с нарушението по чл.26, ал.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, по което не е наложена имуществена санкция, поради което чл.187, ал.4 от ЗДДС не може да намери приложение.   

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява и основателна.

Административният орган е сезиран с основано на чл.187, ал.4 от ЗДДС искане за прекратяване на наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“.

Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Административният орган е приел, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си да спазва  реда и начина  за издаване на съответен документ за продажба, като за извършени контролни покупки е издадена фискална касова бележка, която обаче не отговаря на изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18. Впоследствие е прието, че извършеното от търговеца нарушение е явно маловажно и той е освободен от административнонаказателна отговорност по реда на чл.28 от ЗАНН без да му се налага наказание.

Съдът намира, че в конкретната хипотеза отказът на  административния орган да прекрати принудителната мярка, е постановен в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. Действително чл.187, ал.4 от ЗДДС сочи като предпоставка за прекратяване на  наложена принудителна мярка  заплащането на наложените глоби и имуществени санкции. Тълкуването на тази норма сочи, че законодателят е приел, че след  доброволното изпълнение на административното наказание нуждата от административна принуда отпада и мярката може да бъде прекратена. В нормата не се съдържат каквито и да било други условия- нито относно броя на наложените административни наказания, нито относно техния размер.

Предпоставката по чл.187, ал.4 от ЗДДС- плащане на санкцията или глобата, в случая не е налице, тъй като административнонаказващият орган е приел, че извършеното от търговеца нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не му е наложил наказание, т.е. не е наложена глоба или имуществена санкция, която да подлежи на изпълнение. Но с освобождаването от административнонаказателна отговорност по реда на чл.28 от ЗАНН също се постигат целите по чл.12 на ЗАНН- нарушителят да бъде предупреден и превъзпитан към спазване на установения правен ред. Ето защо съдът намира, че в случаите, когато лицето е освободено от административнонаказателна отговорност на основание чл.28 от ЗАНН, разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС също следва да намери приложение. В противен случай би се стигнало до хипотеза, в която спрямо нарушител, който е извършил значително по тежест нарушение на ЗДДС, мярката  може да бъде прекратена по негово искане след заплащане на глобата/имуществената санкция, а спрямо нарушител, чието нарушение е маловажно и поради това не му е наложена глоба/имуществена санкция, мярката следва да бъде изпълнена.

Ето защо съдът приема, че  издаденото постановление за отказ противоречи на целта на  специалния закон, както и на  общия принцип на съразмерност, закрепен в чл.6 от АПК. Поради това то следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за произнасяне по направеното искане при съобразяване на указанията на съда.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ  КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО постановление за  отказ за отмяна на наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ № F496729/21.11.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централното управление на Националната агенция за приходите.

ИЗПРАЩА преписката на началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централното управление на Националната агенция за приходите за произнасяне в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/