Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1528
град Пловдив, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 1902/2019 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на Л.Б.Б. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния и
представител адв. К.А. против Решение № 1184 от 27.03.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 16470/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ
гр.с-в, с което е прогласена нищожността на Договор за продажба на наследство от 04.01.2008 г.,
с който Л.Г.Д. е продала на Д.И.Б., по време на брака й с починалия й съпруг Б.И.Б.,
цялото наследство като съвкупност от права и задължения, получено от И.А.Д.,
починал на *** г. за сумата от 400 лв. като накърняващ добрите нрави и привиден – целящ да прикрие
договор за дарение на наследството оставено от И.А.Д. и е допусната да се извърши съдебна делба между А.Д.М. с ЕГН ********** ***, от една страна, Л.Г.Д.
с ЕГН ********** ***, Д.И.Б. с ЕГН **********,*** и З.Д.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, на съсобствен
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор
№ 56784.335.3, съгласно
одобрената кадастрална карта на Пловдив от 2009 г., с площ от 2 299 кв. м., с
адрес: ***, с трайно предназначение: земеделска земя, начин на ползване - нива,
при съседи съгласно издадената скица от СГКК: ПИ № 56784.336.25, 56784.335.2,
56784.327.30, при квоти: 10/15
ид.части за А.Д.М., по 1/15 ид.
части за Л.Г.Д. и Д.И.Б., 3/15 ид. части за З.Д.П.. С
решението е отхвърлен иска за делба на посочения недвижим имот по отношение на жалбоподателката Л.Б.Б..
С въззивната жалба се счита, че така постановеното първоинстанционно
решение е процесуално недопустимо в
частта му, с която е уважен инцидентният установителен иск за прогласяване на
нищожността на договора за продажба на
наследство, поради което в тази му част решението следва да се обезсили, а
производството по делото – да се прекрати. В частта на решението, с което е отхвърлен спрямо нея иска за делба
се счита, че решението е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което делбата да се допусне с
нейно участие.
Въззиваемите страни Л.Г.Д. и Д.И.Б. застъпват становище за основателност на жалбата и правят искане
същата да се уважи.
Въззиваемата страна А.Д.М. чрез адв.Н.А. оспорва жалбата като
неоснователна.
Въззиваемата страна З.Д.П. не взема
становище по жалбата.
Пловдивският Окръжен съд, след
преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено следното:
Предявен е иск за делба във фазата
по допускането и, с който е съедединен иск за прогласяване на нищожност на
договор за продажба на наследство.
Ищцата А.Д.М.
е основала
иска си на твърдението, че с ответниците са съсобственици на процесния недвижим
имот, като тя черпи права от договор за дарение, сключен с нейната майка К.И.М.,
а последната заедно с ответниците Л.Г.Д. и
Д.И.Б. са наследници по закон на общия им
наследодател И.А.Д., починал на *** г. Твърди
се още правото на собственост върху имота да е било възстановено на
наследниците на А.И.Д., починал през *** г. с решение на ПК от 15.09.94 г., а
наследниците на А.И.Д. да са били пет колена низходящи, измежду които и техния
пряк общ наследодател И.А.Д.. Или, по
наследство от И.А.Д. К.И.М., Л.Г.Д. и Д.И.Б. са придобили общо 1/5 ид.част от
имота, или всяка една от тях – 1/15 ид.част. Твърди се, че ответникът З.П. е
единствен пряк наследник по закон на Д.А.Д., поч. на *** г., който е един
от наследниците на А.И.Д. и притежава
неговата 1/5 ид.част от имота, или 3/15 ид.части. Майката на ищцата К.И.М.,
освен придобитите по наследство от И.А.Д. 1/15 ид.част, се твърди да е
придобила още 3/5 или 9/15 ид.части от имота, след поредица прехвърлителни
сделки между други наследници на А.И.Д. и след уважаването на иск по чл.33,
ал.2 ЗС за изкупуване с влязло в сила решение по гр.д.№ 2025/2015 г. на ПРС. Или,
ищцата твърди да е собственик на 10/15 ид.част от процесния имот, а ответницата
З.П. – собственик на 3/15 ид.части от
имота. Ответниците Л.Г.Д. и Д.И.Б. счита да са собственици, всяка една
от тях на по 1/15 ид.част от имота. Ето
защо иска от съда да допусне до делба имота при отчитане на тези права на
страните в същия.
Досежно
притежаваната от ответницата Л.Г.Д. 1/15 ид.част
от имота, е предявен и иск за прогласяване на нищожност на договор от
04.01.2008 г. за продажба на наследствените и права, които същата има от
наследството на И.А.Д., като същата се е разпоредила възмездно в полза на
втория ответник Д.И.Б. по
време на брака и с Б.И.Б.. Последният е починал през 2017 г., а дъщеря на
двамата е ответника-жалбоподател Л.Б.Б..
Ответниците по този иск Л.Г.Д., Д.И.Б. и Л.Б.Б. в отговора на
исковата молба са взели становище за неговата недопустимост поради липсата на
правен интерес. Считат, че ищцата не е материално правно легитимирана да
предяви същия, доколкото нейните права не се засягат от атакувания договор за продажба на наследство, поради
което са направили искане за прекратяване на производството по делото по
отношение на този иск.
Районният съд с обжалваното тук
решение е разгледал иска за
прогласяване на нищожност на договора от 04.01.2008 г. за продажба на
наследствени права по същество, като е допуснал делбата съобразно правата на
страните в делбения имот, които е приел да са налице след уважаването на този
иск.
Пловдивският
окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че решението на районния съд в
частта му, с която е уважен иска за прогласяване на нищожност на договора от
04.01.2008 г. за продажба на наследствени права за процесуално недопустимо,
поради недопустимост на така предявения иск.
На първо
място, от предявяването на този иск в рамките на настоящото делбено
производство за ищцата А.М. няма правен интерес. Както се каза, тя претендира
да е собственик на 10/15 ид.част от делбения имот, по силата на договор за
дарение, сключен с майка и К.М. с нот.акт № 144/2017 г., която пък и е
прехвърлила всички притежавани от нея права – тези, придобити по наследство
/1/15 ид.ч./ и тези, придобити чрез изкупуване / 9/15 ид.ч./ . Уважаването на
предявения иск за прогласяване на нищожност на договора от 04.01.2008 г. за
продажба на наследствени права не би рефлектирало върху размера на притежаваните
от нея права, а има значение за правата на съделителите Л.Г.Д., Д.И.Б. и Л.Б.Б..
Същите, освен , че не предявяват такъв иск, го намират за недопустим.
От друга
страна, искът е процесуално недопустим и по следните съображения:
С влязло в
сила определение № 4645 от 15.05.2017 г., постановено по гр. д. №
6928/2017г. на ПРС /същото приложено към настоящото гр.дело/, е върната като процесуално недопустима исковата молба на
К.И.М. срещу Л.Г.Д. и Д.И.Б., а производството по делото е било
прекратено. Предмет на това производство
е бил искова молба на К.И.М. срещу Л.Г.Д. и Д.И.Б., с която се е искало
прогласяването на нищожността на договор за продажба на наследство с нотариална
заверка на подписите рег.№ 168/04.01.2008 г. на нотариус Теодора Кашилска, с
който Л.Д. се е разпоредила в полза на дъщеря си Д.Б. със своята идеална част
от наследството на И.А.Д.. Този извод е направен предвид наличието на влязло в
сила решение по първата фаза по допускането на делбата на имоти, които се
включват и в предмета на договора за продажба на наследство - Решение № 607/ 24.02.2011 г. по гр.д. № 18182/
2009 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с-в. Последното решение, влязло в сила на
22.04.2011 г., е представено и по
настоящото въззшивно гр.дело, като видно от същото, между К.М., Д.Б. и Б.Б. е
допусната делба на недвижим имот - ПИ с идентификатор 56784.534.286 и сграда с
идентификатор 56784.534.286.1 по КК и КР на гр. Пловдив, а иска за делба на
този имот по отношение на Л.Г.Д. е отхвърлен. Делбата е допусната между наследниците
на И.А.Д., поч. на *** г., като за установяване на правата на страните в същия
е взет предвид и договор за продажба на наследство от 04.01.2008 г., с който Л.Д. се е
разпоредила възмездно в полза на дъщеря си Д.Б. с наследството, останало от
покойния и съпруг И.А.Д.. Или, спорът относно действителността на този договор
е решен с влязло в сила решение и на основание чл.298, ал.2 ГПК това влязло в
сила решение има действие и за
наследниците на страните по спора и за техните правоприемници /
универсални и частни/. Тоест, страните в настоящото производство по предявения
иск за прогласяване на нищожност на договора от 04.01.2008 г. за продажба на
наследствени права – ответницата Л.Б. като универсален правоприемник на Б. Б., а ищцата А.М. – като частен правоприемник на К.М., са
обвързани от силата на пресъдено нещо на това съдебно решение. Съгласно нормата
на чл.
299, ал.1 и
ал.2 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван,
а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Решението
по чл.
344, ал. 1 ГПК, с което се допуска
делба,
формира сила на пресъдено
нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата,
притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл.
299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение,
означава преклудиране на всеки факт и
основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо
дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или
не. / в този смисъл е Решение № 112 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1394/2014 г., II г. о. и Решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5605/2013 г., I г. о./ . Именно с тези съображения и с Определение
№331/28.09.2017 г./ по ч.гр.д.№ 3215/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО не е допуснато
касационно обжалване и на определение № 1383/07.06.2017 г. по ч.гр.д.№
1365/2017 г. на ПОС, с което е потвърдено определение № 4645 от 15.05.2017 г., постановено
по гр. д. № 6928/2017г. на ПРС, обсъдено по-горе.
При тези мотиви съдът
намира, че решението на районния съд в частта му, с която
е уважен иска за прогласяване на нищожност на договора от 04.01.2008 г. за
продажба на наследствени права е процесуално недопустимо, поради недопустимост
на предявения иск. Ето защо в тази му част решение ще се обезсили, а образуваното
производство по иска – ще се прекрати. Решението ще се отмени в частта му, с
която предвид уважаването на този иск в полза на ищцата са присъдени разноски.
Тъй като искът
за делба е обусловен от разглеждането на иска за прогласяване на нищожност на
договора от 04.01.2008 г. за продажба на наследствени права, следва да се
разгледа по същество след стабилизиране на решението в частта на прекратяване
на производството отношение на този обуславящ иск. Ето защо, по отношение на
иска за допускане на делбата следва да се отмени определението, с което е даден
ход на устните състезания, като същият ща се разгледа след влизане в сила на прекратителната
част от решението.
По тези съображения Съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1184 от 27.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 16470/2017
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с-в, в частта му, с която е прогласена нищожността на Договор за продажба на наследство от 04.01.2008 г.,
с който Л.Г.Д. е продала на Д.И.Б., по време на брака й с починалия й съпруг Б.И.Б.,
цялото наследство като съвкупност от права и задължения, получено от И.А.Д.,
починал на *** г. за сумата от 400 лв. като накърняващ добрите нрави и привиден – целящ да прикрие
договор за дарение на наследството оставено от И.А.Д. и ПРЕКРАТЯВА производството
по въззивно гражданско дело № 1902/2019
г. по описа на Пловдивския Окръжен съд и
производството по по гр.д.№ 16470/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ
гр.с-в по отношение на този иск.
ОТМЕНЯ Решение № 1184 от 27.03.2019 г., постановено по гр.д.№
16470/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с-в, в частта му, с която Л.Б.Б.
с ЕГН **********, Л.Г.Д. с ЕГН ********** и Д.И.Б.
с ЕГН ********** са осъдени да заплатят
на А.Д.М. с ЕГН ********** сумата от 360 лв. - направени по делото разноски по отношение на
предявения инцидентен установителен иск.
ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход
на устните състезания по отношение на иска за допускане на съдебна делба между А.Д.М. от една страна и Л.Г.Д., Д.И.Б.,
Л.Б.Б. и З.Д.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на съсобствен
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 56784.335.3.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: