Решение по дело №16099/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../13.11.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16099 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.П.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.Я.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 387,05 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана електроенергия по партида с клиентски № ********** и абонатен № ********** за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „О.П.“ № 49, за което вземане са издадени фактури с № **********/19.01.2018 г., № **********/20.02.2018 г., № **********/20.03.2018 г., № **********/19.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 45,60 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.02.2018 г. до 27.05.2019 г.,  за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 9272/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.

По твърдения в исковата молба, ответникът Николина Я.И. е клиент на ищеца по договор за продажба на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „О.П.“ № 49, с клиентски № ********** и абонатен № **********. Ищецът поддържа, че отношенията на страните са регламентирани в публично известни Общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. Съгласно чл. 38 от Общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.  Излага, че поради забавата на ответника при заплащането на дължимите суми за консумирана ел. енергия, „Е.П.“ АД е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.г.д. № 9272/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за сумата от 19 лв. по фактура № **********/19.03.2018 г., която заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни искове, като изрично заявява, че не предявява установителен иск а сумата от 19 лв., която също е предмет на заповедта. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.И., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.Я., чрез назначения й особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.  Оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните. В тази връзка излага, че не са представени доказателства за това кой е собственик или ползвател на процесния имот. Поддържа, че ответницата не е собственик на имущество на територията на гр. Варна.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.

Идентично искане особеният представител адв. В.Т. поддържа и в открито съдебно заседание.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното искане № 2627524/20.01.2014 г. (л. 74) се установява, че ответницата Н.Я.И., в качеството й на титуляр на партида с клиентски № ********* и абонатен № **********, разкрита при ищцовото дружество „Е.П.“ АД, е подала искане за разсрочване на задълженията й. В искането е посочен адрес за кореспонденция в гр. Варна, ул. „О.П.“ № 49. На този именно адрес е регистрирана ответницата, считано от 2000 г., видно от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ (л. 34).

От приобщеното писмо с рег. № АУ086166ВН_003ОД от 29.09.2020 г. от Община Варна, район „Одесос“ (л. 125) се изяснява, че имотът, находящ се на ул. „О.П.“ № 49 в гр. Варна, е общинска собственост, като със заповед № 185 от 29.06.2015 г. на кмета на район „Одесос“ в жилището е била настанена Н.Я.И. и членовете на семейството й за срок от три години. От съдържанието на писмото се изяснява още, че при извършена на 05.07.2018 г. проверка на общинския имот от служители на районната администрация било констатирано, че И. е освободила жилището от личните й вещи, като е останала задължена за заплащане на наем и такса битови отпадъци.

От ангажираното от особения представител удостоверение от Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – Варна (л. 112) се установява, че за периода 01.01.2010 г. – 28.09.2020 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето Н.Я.И..

Видно от приложените по делото първични счетоводни документи, а именно фактура № ********** от 19.01.2018 г. на стойност 104,42 лв. (л. 7), фактура № ********** от 20.02.2018 г. на стойност 144,28 лв. (л. 8), фактура № ********** от 20.03.2018 г. на стойност 152,75 лв. (л. 9) и фактура № ********** от 19.04.2018 г. на стойност 34,76 лв. (л. 10), по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ул. „О.П.“ № 49, с титуляр Н.Я.И., за периода от 04.12.2017 г. до 02.04.2018 г. е начислена електрическа енергия на обща стойност 436,21 лв.

Това обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на представената справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 11) и извлечение за фактури и плащания към дата 30.09.2019 г. (л. 13-16). От последния документ се изяснява, че на 13.03.2018 г. е извършено частично плащане по фактура № **********/19.01.2018 г. за сумата от 49,16 лв., респ. неизплатеният остатък възлиза на 55,26 лв., а задълженията по всички описани по-горе фактури – в общ размер на 387,05 лв.

От приетото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 76 и сл.) се установява, че задълженията за незаплатена електроенергия за процесния обект по издадените фактури в периода 19.01.2018 г. – 19.04.2018 г. възлизат в общ размер на сумата от 406,05 лв., от която 387,05 лв. по процесните фактури и 19 лв. по фактура от 19.03.2018 г. за такса възстановяване. Дължимата мораторна лихва върху посочената главница от 387,05 лв., изчислена от падежа на съответната фактура до 27.05.2019 г. вещото лице определя в общ размер на 45,60 лв. Според заключението количествата електроенергия по изследваните фактури са остойностени съобразно утвърдените цени от КЕВР за съответния период.

От приетото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно-техническа експертиза (л. 106 и сл.) се установява, че отчетеното в обекта количество електроенергия за периода 04.12.2017 г. – 02.04.2018 г. възлиза на 2237 кВтч, което е в рамките на допустимото за 119 дни, респ. може да бъде доставено и реално потребено. Изяснява се, че фактурираните количества са от редовен месечен отчет, както и че електромерът в обекта е бил в метрологична годност в изследвания период. Потвърждава се също, че сумите по процесните фактури съответстват на определените от КЕВР цени.

Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 9272/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 14.06.2019 г. заявление от „Е.П.“ АД срещу Н.Я.И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил положителните установителни искове, предмет на настоящото производство.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело №  4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана електроенергия за отчетен период от 04.12.2017 г. до 02.04.2018 г. по издадени от „Е.П.“ АД фактури, както и начислена лихва за забава до 27.05.2019 г. Следователно основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод доставка на електроенергия за процесния обект на потребление, реално доставяне и потребление на количествата електроенергия, остойностени с процесните фактури, настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на тяхната стойност и неизпълнението им. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение. В случая ответникът не твърди да е заплатил стойността на начисленото количество електроенергия, но възразява срещу дължимостта на същата, с аргумент че не е потребител.

Затова и основният спорен въпрос по делото се свежда до наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните.

Според легалната дефиниция, обективирана в разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД (ОУ) потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.П.“ АД. Според чл. 6, ал. 2 от ОУ потребител може да бъде и друго лице, при условие че собственикът или титулярят на вещно право на ползване на имота е дал пред „Е.П.“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. Страна в отношенията с доставчика е именно лицето, явяващо се потребител в горепосочения смисъл, и всички фактури се издават на негово име, респективно именно то дължи заплащане на фактурираната цена – агр. от чл. 6, ал. 4 ОУ.

От приобщените по делото писмени доказателствени средства се доказва, че обектът на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „О.П.“ № 49, е частна общинска собственост, като ответницата Н.Я.И. е била настанена в жилището и е обитавала същото в периода 29.06.2015 г. – 29.06.2018 г., включващ процесния период на потребление от 04.12.2017 г. до 02.04.2018 г. На нейно име се е водила и разкритата партида при ищцовото дружество с клиентски № ********** и абонатен № **********, като титулярството е потвърдено чрез извършените от ответницата извънпроцесуални действия през 2013 г., изразяващи се в подаване на молба за разсрочване на задълженията й към доставчика на ел. енергия. Същата освен това доказано е заплащала стойността на начисляваните количества електроенергия, разходвана в обекта в периода 2016 г. – 2018 г.

Така установените факти водят до положителен извод, че ответницата има качеството на потребител на електроенергия по смисъла на приложимите ОУ, респ. че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия в процесния обект. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че на същия административен адрес е регистриран постоянният и настоящ адрес на лицето.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно като правилно и обосновано, се доказва реално доставяне и потребление на количествата електроенергия, остойностени с процесните фактури.

Според чл. 27, ал. 1 от ОУ при консумация под 360 лв. месечно потребителят заплаща използваните количества електроенергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата. В издадените фактури, всяка на стойност под 360 лв., са посочени дати за плащане, последната от които 10.05.2018 г., като фактурираната главница по първата фактура от 19.01.2018 г. е заплатена частично, а останалите суми по издадените фактури не са заплатени на посочения падеж, когато са станали изискуеми. Следователно главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание. Същият е доказан и по размер от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което неизплатената главница възлиза на претендираната сума от 387,05 лв.

Доколкото падежът на паричните задължения по издадените фактури е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима нарочна покана  (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД), и дължи заплащането на мораторна лихва върху всяка от просрочените главници, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според експертното заключение на съдебно-счетоводна експертиза за периода от падежа на всяка фактура до крайния момент на исковия период – 27.05.2019 г., обезщетението за забава възлиза на обща стойност от 45,60 лв., която сума съвпада с размера на акцесорната искова претенция, поради което и този иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.

 

По искането на особения представител за присъждане на възнаграждение:

Съдът намира, че на назначения особен представител адв. В.И.Т. следва да бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата по делото, изразяващо се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в проведените открити съдебни заседания, в размер на определения депозит от 150 лв., за която сума следва да се издаде разходен касов ордер.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на 685 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса (л. 2), 350 лв. за заплатени депозити за вещи лица (л. 62 и 87), 150 лв. за депозит за особен представител (л. 43), 10 лв. за съдебни удостоверения (л. 88и 110) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 75 лв. (25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като тази сума също следва да бъде възложена в тежест на ответницата.

С оглед изхода на делото, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответницата Н.Я.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „Е.П.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 387,05 лв. (триста осемдесет и седем лева и  пет стотинки), представляваща незаплатена цена за консумирана електроенергия по партида с клиентски № ********** и абонатен № ********** за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „О.П.“ № 49, за което вземане са издадени фактури с № **********/19.01.2018 г., № **********/20.02.2018 г., № **********/20.03.2018 г., № **********/19.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 45,60 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 12.02.2018 г. до 27.05.2019 г.,  за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9272/2019 г. по описа на Районен съд – Варна;

ОСЪЖДА Н.Я.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 685 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.;

ОСЪЖДА Н.Я.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) за сторените в заповедното производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. В.И.Т.,***, възнаграждение от 150 лв. (сто и петдесет лева) за осъщественото процесуално представителство на ответницата Н.Я.И., ЕГН **********, в настоящото производство, от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: