Р Е Ш
Е Н И Е
№ 153
гр.Габрово, 22.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД открито заседание на
двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:КР.ГОЛЕМАНОВА
М.ДЪЛГИЧЕВА
мл. съдия
при секретаря.В.Килифарева. и прокурор....., като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 162 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.В.А. против
решение № 132/8.05.2018 г., постановено
по гр.д. № 2384/2017 г. по описа на Габровски районен съд, в частта, с която са
отхвърлени исковете с правно основание чл.200 от КТ.
Твърди се, че решението в обжалваната част било
неправилно. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд възприел неправилно
фактическата обстановка, свързана с инцидента и причините, довели до тежките
последици от трудовата злополука. След като ръката на жалбоподателката е
притисната от челюстите на машината, никой от работниците не знаел как да я освободи, което довело и до
тежките последици, вина за което имал работодателят. Неправилно съдът посочил в
решението си, че ищцата била надлежно инструктирана, тъй като това не било
вярно. Неправилно било прието, че А. е признала вината си пред св. Д. на път за
болницата, тъй като в състоянието, в което се намирала не било възможно да
прави каквито и да било правнорелевантни изявления. Неправилно били кредитирани
показанията на св. М., тъй като били противоречиви и нелогични, тя е работник в
ответното предприятие и е финансово зависима от работодателя си. В жалбата се
твърди още, че ищцата не е проявила груба небрежност, тъй като действията й са
били необходими за да продължи работният процес. Тъй като не е имало и предпазна решетка, А. не е имала друга
възможност да продължи работа, освен да издърпа оставащото фолио в ръчен режим.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
В срок не е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
Пред първоинстанционния съд са предявени съединени
искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука в размер на 80 000 лв. със законната лихва, от
предявявянае на иска до окончателното изплащане с правно основание чл.200 КТ и
мораторна лихва в размер на
5 722.53 лв. върху главницата от датата на злополуката – 3.02.2017 г. до
предявяване на иска.
Отговорността на
работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен
характер и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият
състав: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя/ в периода на
трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от
пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка
между трудовата злополука и вредите.
Безспорно е, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение и към 3.02.2017 г. ищцата е работила при ответника
на длъжност "опаковач".
На 3.02.2017
г. около 7.55 часа по време на работа с
автоматична пакетираща машина, палеца и показалеца на дялната ръка на А. са
притиснати от челюстите на машината при опит за ръчно изтегляне и рязане на
лентата за опаковка. По време на работният процес опаковъчното
фолио се набира. Без да изключва напълно машината, А. отваря вратите на
предпазния екран и предприема действия по издърпване на дефектиралата зона на
фолийния ръкав. Държейки ръкава с дясната ръка, с лявата се пресяга към
командното табло с цел задействане на бутона за ръчно придвижване на фолиото.
Вместо този бутон, тя натиска съседния, при което се задействат термичните
притискащи челюсти, които притискат пръстите на дясната й ръка.
С разпореждане № 15/14.02.2017 г. на ТП НОИ Габрово,
злополуката е приета за трудова на основание чл.55 ал.1 КСО. Като причина за настъпването й е посочено –„ загуба на
контрол при работа с автоматична пакетажна машина.
От представените медицински документи и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при инцидента
на 3.02.2017 г.
на Й.А. е причинена тежка травма на палеца и показалеца на дясната ръка,
изразяващи с в механично притискане на меките тъкани на пръстите и най-вече
действие на високи температури от слепващите челюсти на опаковъчната машина,
което е довело до нежизнеспособност на меките тъкани на пръстите /кожа и
подкожие, мускули и сухожилия, кръвоносна и нервна система/.
При така настъпилите увреждания е било неизбежно
ампутирането на палеца и показалеца на дясната ръка, което е направено на
09.02.17г. в МБАЛ"***"
в гр. ***.При прегледа от
27.03.18г. извършен от вещото лице се установява ампутация на палеца и показалеца на дясната ръка под
средата на основните фаланги на двата пръста.Напълно е загубена хватателната
способност на дясната ръка.
Описаните по-горе травматични увреждания са причинени от
комбинираното действие следствие на механично притискане и термично действие на
силно загряти метални слепващи челюсти на опаковъчната машина, между които са
попаднали палеца и показалеца на ищцата. Най-вече термичното действие е довело
до невъзвратимо увреждане на тъканите, което е наложило и ампутация на
пръстите. Ищцата е претърпяла три хирургични интервенции, извършени под обща
упойка- първата на 03.02.17г. за отстраняване на нежизнеспособните тъкани и преценка за по нататъшното
поведение. Втората интервенция е от 06.02.17г. за установяване състоянието на тъканите, след извършената първа хирургична
манипулация. Третата хирургична интервенция е от 09.02.17г., при която е извършена ампутация на палеца и
показалеца на дясната ръка, след като при предходните манипулации е установено,
че същите не могат да бъдат съхранени. След инцидента пострадалата е била шест
месеца в отпуск по болест.
Поради загубата на хватателната функция на дясната ръка, първоначално не е
можела да се обслужва сама. След пет-шест месеца постепенно привикнала да се
обслужва самостоятелно, но това и сега извършва със затруднение.
Болките и страданията, които е претърпяла пострадалата към
момента на инцидента са били изключително силни по интензитет . През следващите
дни болките също са били с голям интензитет, въпреки предприетото обезболяване.
След изписването на пострадалата от лечебното заведения, същата непрекъснато,
ежедневно е използвала разнообразни противоболкови средства.
Към момента на прегледа извършен на 27.03.18г. е установено, че кожата на ампутационните чукани
е чувствителна и болезнена при лек натиск. Ищцата има чувство за изтръпване на
дланта в областта на първа и втора предкиткова кост. При застудяване на времето
съобщава, за промяна на цвета на кожата над ампутационните чукани и болка в
тях. Продължава да
използва периодично обезболяващи.
Според констатациите с протокол за извършена проверка на 3.02.2017 г., 7.02.2017 г. и
15.02.2017 г., съставен от ТП на НОИ – Габрово, работодателят
е нарушил чл. 186, ал.1 от Наредба № 7/ 1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и чл.8 ал.1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, тъй като е допуснато
вертикална пакетажна машина за насипни продукти А009 да се експлоатира без
краен изключвател/ блокировка/ на предпазните врати на машината, което да
изключва възможността за достъп до работните части – спойващи челюсти и режещ
нож, при работеща машина. Констатирано е още, че работодателят е допуснал работно оборудване –
бункер, монтиран на вертикална пакетажна машина А009 да се експлоатира без
изключвател на предпазната решетка на отвора за пълнене с хранителни подправки,
което да изключва възможността за работа на бункера при махната решетка.
Работодателят не е определил учебната програма, продължителността на
обучението и др. елементи за обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, каквото е
било предвидено за длъжността, заемана от ищцата. За отстраняване на
констатираните нарушения са отправени предписания, подробно посочени в
протокола. От изложеното се налага извода, че работодателят е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ, според която е
длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите
за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени
или намалени.
Съдът приема, че от друга страна, за настъпване
на злополуката е допринесла и самата пострадала, като е нарушила разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ, според която всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции.
Установено е пред РС и безспорно пред настоящата инстанция е това,
че ищцата е преминала през първоначален и периодичен инструктаж, както и
че съгласно длъжностната характеристика има задължение да спазва правилата за
безопасност на труда, утвърдени в
дружеството. По делото е приложена Инструкция 19 за безопасна работа с вертикални пакетиращи
машини. В чл. 11 е
предвидено, че в случай на скъсване, набиране или залепване на опаковъчното
фолио по време на формообразуване, операторът задължително първо следва да спре
машината и едва тогава да извърши необходимите
корекции и/или технически
настройки по съответния модул. В чл. 14 от Инструкцията е записано, че местата
около формиращата система, спойващите
челюсти, режещия нож, ел. таблото и всички движещи се компоненти са забранени
за достъп при включена машина.Всякакви механични настройки по спойващите
челюсти на машината да се извършват само от технически лица, като това следва
да се извършва само при спряна от работа
машина като се изчака 15 минути за да изстинат все още горещите спойващи
елементи – чл.15. Съгласно чл. 17 от
инструкцията, ако има притиснат крайник
/ ръка, пръсти/ между спойващите челюсти, операторът трябва да освободи
притиснатият крайник посредством бутоните за ръчно управление на спойващите
челюсти.
Съдът приема, че за настъпването на вредоносния за ищцата резултат е налице
съпричиняване от нейна страна под
формата на проявена груба небрежност. Последната се изразява в нарушение на
правилата за безопасност на труда и по–конкретно на издадената от работодателя
Заповед№1/01.02.2017г. и
Инструкция 19 за безопасна работа
с вертикални пакетиращи машини, във вр. с чл. 194 ал. 2 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване, съгласно която: „Всички операции, извършвани с
работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж,
експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на
инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки
за безопасност и опазване здравето при работа”.
С това са
установени предпоставките на посочения по-горе фактически състав, пораждащ
отговорността на ответника, установено е и съпричиняване от страна на
пострадалия в резултат на допусната груба небрежност – липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност, съставляващо основание за намаляване на дължимото от
работодателя обезщетение.
Спорът между страните се концентрира около
въпросите какъв е справедливият размер на обезщетението.
Размерът на
дължимото обезщетение следва да се определи, съобразно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен.
Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според
формираната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е
необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на
всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги
съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Според събраните гласни доказателства, в
резултат на причинените на ищцата травматични увреждания, тя е изпитвала изключително силни
болки в момента на контузията и в началния следтравматичен период. От
заключението на СМЕ се установява, че след инцидента пострадалата е била шест месеца в отпуск по болест. Поради ампутация на
палец и показалец и загубата
на хватателната функция на дясната ръка, първоначално не е можела да се
обслужва сама. След пет-шест месеца постепенно привикнала да се обслужва
самостоятелно, но това и сега извършва със затруднение.
Болките
и страданията, които е претърпяла пострадалата към момента на инцидента са били
изключително силни по интензитет. През следващите дни болките също са били с
голям интензитет, въпреки предприетото обезболяване. След изписването на
пострадалата непрекъснато, ежедневно е използвала разнообразни противоболкови
средства.Болка в мястото на отстранените пръсти била много
силна и продължила около два месеца след оперативната интервенция.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и
съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
деликта, съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и
адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания,
следва да се определи в пълния претендиран размер от 80 000 лв.
С оглед
основателността на възражението за допуснато от ищцата съпричиняване на вредоносния резултата поради
проявена от нея груба небрежност, така
определеното обезщетение следва да се намали
на 24 000 лв. при определено 70 %
степен на съпричиняване.
Като е достигнал до същите правни изводи, РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
В жалбата е направено оплакване, че работниците в
дружеството не са знаели как да работят с машината, което е довело до тежките
последици за ищцата, вина за което имал работодателя, което съдът намира за
неоснователно. Както по- горе вече се посочи, имуществената отговорност на
работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия –
при небрежност, работодателят следва да го обезвреди, което е постановено и с настоящото решение.
Неоснователно е и оплакването, че необосновано съдът
приел изявленията на А. за признаване на вината й. Изложеното от нея пред св. Д.
непосредствено след злополуката, тя подробно обяснява отново и при разпита си в
досъдебното производство, който е проведен повече от две седмици след
инцидента.
Неоснователно е и оплакването за липса на груба
небрежност в действията на ищцата при настъпване на злополуката.Както по –горе
се посочи, ищцата е действала в нарушение на правилата за безопасност на труда и по – конкретно на
издадената от работодателя Заповед№1/01.02.2017г. и Инструкция 19 за безопасна работа с вертикални пакетиращи
машини, във вр. с чл. 194
ал. 2 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Доказателствата сочат, че ищцата е била запозната с тези документи
срещу подпис, осъществен е първоначален и периодичен инструктаж, което е
установено от протокола на ТП на НОИ Габрово. От заключението на съдебно
техническата експертиза и др. доказателства по делото е безспорно установено,
че при настъпване на злополуката машината не е била спряна, както изисква
Инструкция 19, а поставена в ръчен режим на управление, при който може да се
въздейства на три бутона – за отваряне на челюстите, затваряне на челюстите и
издърпване на фолиото.
На основание
изложеното, съдът намира, че решението като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 132/8.05.2018 г.,постановено
по гр.д. № 2384/2017 г. по описа на Габровски районен съд.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВСК на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: