Разпореждане по дело №893/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260101
Дата: 31 януари 2022 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20173100100893
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ ............/31.01.2022г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:

 

                                                           СЪДИЯ: НИКОЛАЙ С.

 

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело 893 по описа за 2017г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №271407/14.12.2021г. на Ж.С.С., лично и със съгласието на майка й И.А. Попова, чрез адв. М.В. от САК, за „поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист №295/28.06.2017г., издаден по делото“, само в следните части, с които:

С.В.С. е осъден да заплаща месечна издръжка, предварително на първо число на месеца на Ж.С.С., родена на ***г., действаща чрез своята майка и законен представител И.П., родена на ***г., а именно само за периода на втора възрастова група или от 01.03.2016 година,

като вместо:

сумата от 289 евро месечно, платима предварително на първо число от всеки месец, считано от 01.03.201бг. до 31.12.2016г., а след този период

сумата от 297 евро месечно, платима предварително на първо число от всеки месец, считано от 01.01.2017г. до 01.03.2019г.,

изпълнителният лист да се промени на:

С.В.С., съобразно съдебното решение за издръжка на районен съд Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, да заплаща месечна издръжка, предварително на първо число на месеца на Ж.С.С., родена на ***г. считано от 01.03.2016г. в размер на 100 процента от съответната минимална издръжка по чл. 1612а, ал. 1, Граждански кодекс за 2-ра възрастова група минус половината помощ за отглеждане на едно дете.

В срока за отговор насрещната страна изразява подробни съображения за неоснователност и за злоупотреба с права от молителката в производството.

За да се произнесе съдът намери следното:

Доколкото разпоредбата на чл.406, ал.4 дава възможност в производство по издаване на изпълнителен лист да намери приложение реда по чл.247 ГПК, а Регламент №4/2009г. ЕО не предвижда изричен формуляр за това, молбата би следвало да се приеме за подлежаща на разглеждане от сезирания съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните причини:

Очевидната фактическа грешка, по смисъла на чл.247 ГПК, съставлява несъответствието между действително формираната воля на съдебния състав и обективирането й в съдебния акт, тоест очевидна разлика между мотивите и диспозитива на крайния съдебен акт.

В настоящия случай издаденият изпълнителен лист, който е само в един оригинален екземпляр и е във владение на молителката, копие от деловодна система при ВОС от който е разпечатано от съда за целите на производството по чл.247 ГПК, възпроизвежда напълно и идентично диспозитива на крайния на съдебен акт по чл.627б ГПК – разпореждане №5764/28.06.2017г. Поради това и тъй като сезиралата съда молба е за „поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист №295/28.06.2017г.“, то без съмнение молбата е напълно неоснователна.

Дори и да би се приело, въпреки че такова искане няма, а съдът не може да променя искането на страната, защото би нарушил диспозитивното начало, че искането е за ОФГ в крайния на съдебен акт по чл.627б ГПК – разпореждане №5764/28.06.2017г. – и в този случай молбата би била неоснователна. Липсва несъответствие между мотиви и диспозитив и в това разпореждане на ВОС. А само противоречие между мотиви и диспозитив е основание за ОФГ.

Нещо повече – в диспозитива на разпореждане №5764/28.06.2017г. се възпроизвежда изцяло уточненият с УМ от 08.06.2017г. на молителката петитум и така сезиралата съда молба е удовлетворена напълно. Ако молителката при подаване на уточняващата молба е допуснала неточност, последиците от това би следвало да останат за нея.

И накрая нещо още по-важно – видно от представения пълен препис на Решението от 30.12.2016г. на Районен съд – Мюнхен, Германия (л.67-72), в т.1 е определен размер на предварителното задължение за издръжка, помесечно, считано след 01.03.2016г., чрез използване на описателни изречения относно методологията на изчисление на задължението. След което в последното на абзаца изречение е вписано дословно: „По този начин издръжката,която следва да се заплаща, възлиза на месечно 289.00евро“. По същия начин и дори със същия болдиран текст в края на изречението е и оригиналното решение (л.70). Очевидно е при това положение, че с финалното изречение от абзаца съдът е изчислил и удебелил конкретния размер на дълга, определен по формулата. И ако в този начин на оформяне на целия диспозитив по т.1, абз.1 от Решението на съда в Мюнхен има някаква неяснота, тя категорично не е основание за ОФГ в разпорежането на ВОС, щом то възпроизвежда именно удебеленият краен за задължението размер. Ако пък специфики на немското право предполагат да се преизчислява дълга – това е извън правомощията на съда по чл.627б от ГПК, които се свеждат до преценка само за наличието на изискуемите приложения и формуляр по Регламент №4/2009г. ЕО и дали те удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на молителя спрямо ответника в сегашното производство.

Извън всичко останало не може да не се отчете, като косвени факти, че наистина в прозиводството по обжалване на разпореждане №5764/28.06.2017г., в отговора на частната жалба до ВАпС, молителката по чл.627б ГПК е счела за правилно и законосъобразно въпросното разпореждане. Изпълнителният лист, издаден въз основа на него, очевидно е получен от молителката и по нейните изявления в молбата по чл.247 ГПК е използван повече от четири години за да се получава принудително изпълнение въз основа на него (образувано изп. д. на 04.07.2017г. и събирани суми по него и досега) – без в нито един момент да е констатирана ОФГ в него. Съответно и молбата по чл.247 от ГПК е подадена  близо четири години и половина след издаването му. Което, тълкувано заедно с по-горните мотиви по същество, създава известно съмнение за действителните причини за образуване на настоящото производство по чл.247 ГПК.

По изложените съображения молбата следва да се отхвърли.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №271407/14.12.2021г. на Ж.С.С., лично и със съгласието на майка й И.А. Попова, чрез адв. М.В. от САК, за „поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист №295/28.06.2017г., издаден по делото“, само в следните части, с които:

С.В.С. е осъден да заплаща месечна издръжка, предварително на първо число на месеца на Ж.С.С., родена на ***г., действаща чрез своята майка и законен представител И.П., родена на ***г., а именно само за периода на втора възрастова група или от 01.03.2016 година,

като вместо:

сумата от 289 евро месечно, платима предварително на първо число от всеки месец, считано от 01.03.201бг. до 31.12.2016г., а след този период

сумата от 297 евро месечно, платима предварително на първо число от всеки месец, считано от 01.01.2017г. до 01.03.2019г.,

изпълнителният лист да се промени на:

С.В.С., съобразно съдебното решение за издръжка на районен съд Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, да заплаща месечна издръжка, предварително на първо число на месеца на Ж.С.С., родена на ***г. считано от 01.03.2016г. в размер на 100 процента от съответната минимална издръжка по чл. 1612а, ал. 1, Граждански кодекс за 2-ра възрастова група минус половината помощ за отглеждане на едно дете,

на правно основание чл. 247 ГПК вр. чл.406, ал.4 ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок, считано от връчването на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………