Решение по дело №3360/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1203

 

гр.***, 07.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                               

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3360 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Н.Д.Ч. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С.И. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 18-0769-003860/01.10.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-***, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, а за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева.

Жалбата е бланкетна. С нея се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, без да се сочат конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. С.И. – БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Посочва, че е допуснато нарушение по чл. 52 ЗАНН, доколкото НП е издадено след изтичане на едномесечния срок от съставяне на АУАН. Застъпва, че приложеният по преписката АУАН е нечетлив, а самият талон за медицинско изследване е некоректно попълнен, без да се уточнява в какво се изразява тази некоректност. Моли да му бъде дадена възможност да изложи подробно аргументите си в писмени бележки.

В предоставения от съда седемдневен срок за писмени бележки, изтичащ на 03.10.2019г. – такива не са постъпили в съда.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. Прави се доказателствено искане за събиране на гласни доказателства посредством разпит на актосъставителя. Други доказателствени искания не се правят.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на 22.07.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 29.07.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.07.2018г., около 23.30 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. ***, по ул. „***“. Той бил спрян за проверка от полицейски патрул при 01 РУ-***, в състав – И.Б.и Д. У.(в последствие и двамата са посочени като свидетели-очевидци в акта). В хода на проверката полицейските служители решили да тестват водача за употреба на алкохол, поради което и поискали съдействие от колегата си от Сектор „ПП“ – св. Д.Г.. Последният пристигнал на място и поканил жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“, но той отказал. Актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 0002715, в който изрично посочил, че лицето следва да се яви в МБАЛ-*** до 45 минути от издаване на талона, ако желае да даде кръвна проба. В хода на проверката св. Г. констатирал и че водачът не предоставя контролния си талон към СУМПС.

За горните обстоятелства Д.Г. съставил на водача АУАН с бл. № 518410, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и че му е издаден талон за медицинско изследване с № 0002715 за явяване в МБАЛ-***. Посочено било и че същият не носи контролния си талон към СУМПС. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци, посочени по-горе, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и отказал да подпише талона за медицинско изследване. И двата отказа били надлежно удостоверени с подпис на свидетели – на И.К.за акта и на К.Д. за талона. Въпреки че водачът оказал да подпише и получи копия от двата документа св. Г. все пак му оставил копие от талона, за да може ако все пак жалбоподателят размисли – да се яви в МБАЛ – *** и да даде кръвна проба. Въпреки това Ч. не се явил медицинското заведение (писмо л. 26).

Въз основа на АУАН на 01.10.2018г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на: 1. чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата разпоредба, наложил на Ч. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца и 2. на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му наложил наказание „Глоба” в размер на 10 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за констатиране на административно нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова – Началник група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, която към дата 01.10.2018г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН (нарушението е извършено на 02.07.2018г., установено е на същата дата и на нея е съставен и актът), а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.  

Във връзка с доводите на защитата за нарушение по чл. 52 ЗАНН съдът следва да посочи следното:

Действително НП е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, но трайната съдебна практика е категорична, че срокът за издаване на наказателното постановление по реда, установен в чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита на засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП в крайна сметка е ограничено с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, е шестмесечен от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 02.07.2018г., а наказателното постановление е издадено на 01.10.2018г., тоест преди изтичане на установения давностен срок, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение (Решение № 1303/02.07.2018г. по к.н.а.х.д. № 1067/18г. на АдмС-***; Решение № 93/28.01.2016г. по к.н.а.х.д. № 2401/15г. на АдмС-*** и много други).

Настоящият състав счита, че не е допуснато и другото твърдяно нарушение, а именно – невъзможност на нарушителя да разбере в какво се обвинява, доколкото приложеното копие от АУАН е нечетливо. Видно от приложените на л. 9 и л. 10 - заверени копия от АУАН и талон – същите са напълно четливи и противно на становището на адв. И. – БАК – не създават абсолютно никакви трудности за разчитана и запознаване. Фактът, че Ч. е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него няма как да се тълкува в негова полза. Действително законът дава възможност на водача да откаже да подпише документите, което от своя страна се удостоверява по предвидения ред (чл. 43, ал.2 ЗАНН), но по мнение на настоящия състав е неправилно да се твърди, че поради отказа си да подпише документите и да ги получи - нарушителят е бил лишен от правото си да се запознае с тях, най-малкото защото очевидно това е в следствие на негов осъзнат избор, а не на неправомерно поведение от съответните органи. Последните няма как насила и против волята му да накарат лице, което не желае да подпише или получи определен документ, да го стори. След като деецът сам се е отказал от правото си да получи акта не може да се позовава на отказа си като основание за отмяна на наказателното постановление. (Решение № 618 от 10.04.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 598/2017 г.; Решение № 508 от 21.03.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 269/2017 г.;  Решение № 503 от 17.03.2015 г. на АдмС - *** по к. н. а. х. д. № 359/2015 г.; Решение № 1838 от 7.11.2014 г. на АдмС - *** по к. н. а. х. д. № 1393/2014 г.). Нещо повече – видно от показанията на актосъставителя – въпреки отказа на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване – все пак той му е бил оставен, за да може ако в последствие реши да има възможност да отиде до МБАЛ-*** – т.е. контролните органи са действали максимално добросъвестно и с цел обезпечаване правата на жалбоподателя, въпреки очевидното му нежелание да получи талона, поради което и настоящият състав не счита, че са допуснати нарушения в тази насока.

По същество съдът следва да посочи следното.

По отношение на първото нарушение. Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване – не се е явил в МБАЛ-*** (видно и от приложеното от там писмо на л. 26) и съответно – не е дал кръвна проба за анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му

По отношение на второто вменено нарушение се доказа от показанията на актосъставителя, че при извършената проверка водачът не е  представил контролния талон към СУМПС, който факт по никакъв начин не се и оспорва. Съдът счита, че при тази фактическа обстановка правилно актосъставителят и АНО са приели, че е извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Въпросната разпоредба предписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Като не го е представил жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което правилно му е наложена предвидената глоба за това нарушение в размер на 10 лева.

Въпросните нарушения не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретните деяния не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от справката за водач/нарушител (л.14-15) коментираните нарушения не са първите такива по отношение на Ч., поради което и няма как да се приеме, че личната му обществена опасност е ниска.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-003860/01.10.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-***, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба на Н.Д.Ч. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, а за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.