Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1152
гр.
Пловдив, 21.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2773/
2020г. по описа на
РС- Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от А.Д.М., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 004098 от
27.12.2019г., издадено от Н. Н. Н.- *** Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София,
с което за нарушаване
състава на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, на А.Д.М., ЕГН **********, на основание чл.
179, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 / триста/ лв.
В жалбата се навеждат конкретни
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Излагат се доводи в
насока маловажност на процесния случай. Поддържа се, че при заплащане на винетната
такса, поради техническа грешка на оператора в бензиностанцията, от която е заплатена,
вместо номера на управлявания от жалбоподателя автомобил- ***, то е записано ***.
Преди самото заплащане, жалбоподателят е сверил цифрите и след като е
забелязал, че те съвпадат, то е подписал декларацията и е взел издадения касов
бон. Едва при проверката, по повод на която е съставен процесният АУАН, той е
установил, че при въвеждането на номера на МПС, за което се отнася винетната
такса, е допусната техническа грешка. Изтъква се, че веднага след като е
установена грешката, жалбоподателят е заплатил нова винетка такса, като този
път внимателно е следил данните на автомобила му да бъдат попълнени коректно.
Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята
цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят М., редовно призован, явява се лично и с упълномощен процесуален
представител в лицето на адв. М.. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище
по съществото на спора, като се акцентира, както върху липсата на субективния
елемент на нарушението, така и върху неговата маловажност.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. С.-
В.. Оспорва се така подадената жалба. Излага се становище в насока
законосъобразност на издаденото НП. Сочи се, че грешното изписване на номера на
МПС, за което е заплатена винетка такса, не следва да бъде възприемано като
основание за обосноваване маловажност на случая. Поддържа се, че в тежест на
жалбоподателя е да следи за правилното изписване на номера на МПС, за което се
заплаща дължимата винетна такса. След като номерът се различава и МПС се
придвижва по пътната мрежа, то е без значение колко несъществено е
несъответствието между изписания и действителния регистрационен номер и дали
това е вследствие на допусната техническа грешка. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на НП ( същото е
връчено на 11.03.2020г., а жалбата е входирана на 18.03.2020г.), произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представените Заповед № РД-
11- 1423/ 02.12.2019г. и Заповед № РД- 11- 1520/ 20.12.2019г. на Председателя
на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно описаните в него нарушения, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да препятства възможността му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен
срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По
отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите,
разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- нарушението е установено на 15.07.2019г., на която
дата е съставен и АУАН, а процесното наказателно постановление е издадено на
27.12.2019г.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 15.07.2019г. в общ. Марица, на републикански
път I-
8, км. 218+000 ( в
границите на Община Марица), свидетелите Т.П. и Е. К. изпълнявали служебните си
задължения, свързани с регулиране поведението на водачите и съобразяването им с
изискването да се придвижват по пътната мрежа, отворена за обществено ползване,
след като са заплатили винетка такса. Към 16.20ч. на посочената дата, св. П. установил
движещо се по път I- 8, км. 218+000, МПС марка и модел „Ауди А4“ с рег. № ***.
В рамките на извършената от св. П. проверка се установило, че водач на МПС- то
е жалбоподателят А.Д.М.. В рамките на извършената проверка се изяснило, че М.
не е заплатил винетна такса за МПС с рег. № ***, а за МПС с рег. № *** (
винетната такса за управляваното от жалбоподателя МПС е категория К3). На
място, М. представил фискален бон, удостоверяващ заплащането на винетка такса
за годишен период, като в документа било отразено, че таксата е заплатена за
МПС с рег. № ***. Жалбоподателят М. обяснил на проверяващите, че едва в този
момент установява допусната техническа грешка при въвеждането на регистрационния
номер на автомобила, за който е заплатил винетната такса. Изтъкнал, че при
заплащането й е проверил въведените цифри и след като е установил, че те
съвпадат с тези на управлявания от него автомобил, то не е погледнал подробно
буквеното означение преди цифрите. Въпреки това, св. П. съставил на
жалбоподателя АУАН с бл. № 004098/ 15.07.2019г. Препис от така съставения АУАН
бил връчен на М., той се запознал със съдържанието му и го подписал. След като вече
бил наясно, че номерът на МПС е погрешно отразен, на 17.07.2019г. в 12.25ч.
жалбоподателят М. заплатил нова винетна такса за период от една година, като
този път внимателно прегледал изписания номер, който съответствал на ползваното
от него МПС- ***.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за недвусмислено установена въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства- показанията на св. П. / л. 22- гръб/, който в съдебно
заседание проведено на 25.06.2020г. изрично заявява, че поддържа изцяло констатациите
си, обективирани в АУАН и св. К. / л. 23/. Съдът кредитира изложеното от
свидетелите, като счита че поднесената от тях информация е обективна, логически
последователна и без наличие на вътрешни противоречия. Изложената фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- АУАН бл. № 004098 от 15.07.2019г.; Заповед № РД- 11- 1423 от
02.12.2019г., Заповед № РД- 11- 1520 от 20.12.2019г., Заповед № НТУ/РД- 11- 11
от 04.06.2019г.- и трите издадени от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“; два броя фискални бонове, удостоверяващи
заплащането на годишна винетка такса за МПС с рег. № *** и рег. № *** / л. 10
от съд. пр./, писмо от Областно пътно управление- Пловдив, с което се уведомява
съдът, че път I- 8, км.
218+000 се намира на територията на Община Марица / л. 20 от съд. пр./.
По нарушението с правна квалификация чл. 139, ал.
6 ЗДвП:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административно-наказващият орган е
приел, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, вр.
чл. 10, ал. 1, т. 1 Закон за пътищата.
Чл. 10, ал.
1, т. 1 Закон за пътищата ( редакция - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от
16.08.2019 г.) разписва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Както бе посочено и
по- горе, с категоричност се изяснява, че път път I- 8 „София- Пазарджик- Пловдив“, км. 218+000 е част от републиканската пътна
мрежа, за придвижване по който се изисква да е заплатена винетна такса. Цитираната
пътна отсечка е включена в
приложение № 2 към т. 2 от Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за
утвърждаване на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища (ДВ, бр. 3 от 2019 г.).
Гореизложеният извод се потвърждава и от постъпилата информация от ОПУ- гр.
Пловдив, съобразно която път I- 8 е част от републиканската пътна мрежа, а отсечка 218+ 000 попада на територията на Община
„Марица“. Допълнително, изяснява се, че управляваното от жалбоподателя МПС
изисква заплащане на винетна такса категория „К3“, доколкото е с допустима
максимална маса до или равна на 3,5 тона, съобразно критерия, разписан в чл.
10а, ал. 7 Закон за пътищата.
Предвид изложеното, то след като
жалбоподателят е управлявал МПС рег. № *** по републиканската пътна мрежа, без
формално да е заплатил винетка такса за МПС с посочения държавен контролен
номер, то е консумирал състава на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
По
размера на наложеното административно наказание:
Правилно АНО е преценил, че за
нарушаване на правилото за поведение, разписано в чл. 139, ал. 6 ЗДвП следва на
основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП, на нарушителя да бъде наложена глоба в размер от
300лв. Размерът на административното наказание „глоба“ за нарушението на чл. 139,
ал. 6 ЗДвП е фиксиран и предвид това не подлежи на каквато и да било преценка
за съразмерност от страна на съда.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. Макар и съвсем формално, към датата на
извършване на проверката, МПС с рег. № *** да се е придвижвало, без за
съответния контролен номер да е заплатена винетна такса, то налице са няколко
фактора, значително смекчаващи отговорността на жалбоподателя и водещи до извод
за неговата подчертана добросъвестност. От намиращите се на л. 10 от съд. пр.
фискални бонове се изяснява, че още към 05.02.2019г. жалбоподателят, полагайки
дължимата грижа е преценил за нужно да заплати винетка такса за управляваното
от него МПС за период от една година. Предвид това, той е заплатил сума в
размер от 97 лв., като единствено поради допусната техническа грешка, вместо
коректния номер на МПС- ***, е
посочено ***. Прави ярко
впечатление, че разликата между двата регистрационни номера е в една единствена
буква, обозначаваща областния отдел на МВР, в който се води на отчет МПС.
Предвид това, напълно правдоподобно е обяснението на жалбоподателя, че когато
му е предоставена възможност за проверка преди да заплати, той е сверил цифрите
и след като се е уверил, че те съвпадат, то не е погледнал подробно буквеното
обозначение преди тях. Подобна ситуация е напълно обяснима и от житейска гледна
точка, особено предвид факта, че винетната такса е заплатена на каса на
бензиностанция, където стремежът на клиента е да не се бави излишно и да не
създава опашка от чакащи. Именно предвид това, то жалбоподателят до момента, в
който е спрян за проверка е имал увереността, че е изряден. Именно в тази
насока е и непосредственото впечатление на св. П.– „…моето мнение по въпроса е, че водачът е искал да бъде изряден…“ /
л. 23 от съд. пр./. На следващо място, то следва да бъде отчетен и фактът, че
непосредствено след като на жалбоподателя е съставен АУАН за придвижване по
републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса, той съвсем добросъвестно,
приемайки грешката си, отново е внесъл в полза на бюджета сумата от 97 лв.,
като този път внимателно се е уверил, че сумата е заплатена за МПС с рег. № ***.
Тоест, към настоящия момент за едно управлявано от него МПС, жалбоподателят два
пъти е заплатил винетна такса от 97 лв. Съдът счита, че това подчертано
позитивно поведение демонстрирано от жалбоподателя, не следва да бъде подминато,
а трябва да бъде взето предвид при формиране на преценката за маловажност на
процесното нарушение. Всъщност, ако в конкретния случай съдът формира извод, че
жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършеното от него, то би се стигнало
до напълно неприемлив от гледна точна на справедливостта резултат, а именно: М.
веднъж е заплатил сума в размер от 97 лв. ( макар и погрешно), след това отново
е заплатил 97 лв. за правото да управлява едно и също МПС по републиканската
пътна мрежа и ако бъде санкциониран с „глоба“ в размер на 300 лв., то това би
означавало, че за да осигури правото си на придвижване, жалбоподателят ще е
заплатил сума в общ размер от 494 лв.
Именно и поради това, съдът
счита, че преследваните с административнонаказателното производство цели ( предупредително- възпиращ и
поправителен ефект) ще бъдат постигнати в цялост, ако на жалбоподателя не му
бъде налагано наказание, а бъде предупреден на основание чл. 28, б. „а“ ЗАНН,
че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Предвид гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Разноски са претендирани
единствено от въззиваемата страна, но предвид изхода по делото, такива не й се
следват.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 004098 от 27.12.2019г., издадено от Н. Н. Н.- *** Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушаване състава на чл. 139, ал.
6 ЗДвП, на А.Д.М., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300 / триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на
гл. XII- та АПК и касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.