Р Е Ш Е Н И Е №210
гр.
Бургас, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на десети май, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1523 по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
Национална спортна академия “Васил Левски“ - гр.София, Студентски град, ул.
„Академик Стефан Младенов“ №21, представлявана от ректора професор Пенчо Гешев, против „Глисада
2010“ ЕООД, ЕИК201232719, със седалище гр. Несебър, кв. Акротирия,
к-с Акротирия, бл.1, вх.А, ет.3, ап.2, с която е
предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че държавата е собственик на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 51500.510.118.1.30 по КК на гр.Несебър, обл.Бургас, „Акротирия“, вх.А,
ет.3,ап.3-1 с площ 77,31 кв. м., при съседи самостоятелни обекти на същия етаж
с идентификатор 51500.510.118.1.29, 51500.510.118.1.31, 51500.510.118.1.16 и
51500.510.118.1.42, ведно с 8,12 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата, с обща разгърната площ 85,43 кв.м., състоящ се от две
спални, дневна - столова, две бани, коридор и две тераси, ведно с 22,760/2400 ид. части от терена,
върху който е построена сградата, а именно поземлен имот с идентификатор
51500.510.118 по КККР на гр. Несебър, както и да бъде осъден ответника да
предаде владението върху процесния имот на държавата.
Ищецът твърди, че в качеството му
на държавно висше учебно заведение с АДС №382/20.01.1974г., който е съставен на
основание чл.6 ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти му е предоставена
държавна земя в гр. Несебър с конкретно посочени граници, в рамките на които е
било проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, състоящо се
в изграждането на учебна водна спортна база на НСА на територията на гр. Несебър,
в м.“Акротирия“ върху площ от около 150 дка,
границите на която са заснети в кадастрален план на гр.Несебър, одобрен със
заповед №РД-14-02-1394/30.12.1985г. на МССУ. Посочва, че с последващ АПДС
№4744/17.09.2009г. са отразени осъществените мероприятия, включително изградени
сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна
инфраструктура-подземна и надземна, игрища и др. Изнася данни, че в акта за
държавна собственост изрично се съдържа описание на сградите и съоръженията,
със забележка за предоставянето им за
ползване на ВИФ “Г.Д.“, чиито правоприемник е НСА, както и, че осъщественото
мероприятие представлява учебна спортна база на ищеца. Навежда доводи, че
академията управлява предоставените й имоти и движими вещи по силата на чл.14
от ЗДС от свое име и за своя сметка, в пределите на закона. Основава активната
си процесуална легитимация на факта, че с предоставянето на правото на
управление публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост, се
явява процесуален субституент на държавата, който
може да брани това право чрез иск от свое име. В тази връзка се позовава на
нормата на чл.89 ал.2 ЗВО, съгласно която недвижимите имоти, предоставени на
висшите училища са публична държавна собственост. Счита, че предвид нормата на
чл.47а ал.1, 3 и 4 ЗФВС се касае за изграждането на спортен обект и съоръжения
с национално значение, които служат за трайно задоволяване на общонационални
потребности в областта на физическото възпитание и спорта, като тези обекти са
включени в приложение №3 към закона, където под т.19 е вписана учебната база на
НСА. В исковата молба се твърди, че ПИ с
идентификатор 51500.510.118 по КК на гр.Несебър, съставляващ УПИ 1-794, в кв.1
по ПУП на м.“Акротирия“ в гр.Несебър, попада в
границите на спортната база на НСА. Ищецът твърди, че през 2004г. в процесния имот са започнали строителни работи от „Спектър“
ООД, като по този начин е нарушено владението на академията. Заявява, че в
защита на правата си е предявил искове с
правно основание по чл.108 от ЗС и по
чл. 109 от ЗС срещу това дружество и с влязло в сила решение на БОС по
в.гр.д.706/2007г. “Спектър“ ООД е осъдено да му предаде спорния имот, както и
да го разчисти от всички строителни и други материали. Ищецът посочва, че в
мотивите на съдебния акт е прието, че дружеството не е придобило на валидно
правно основание имота - предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в НА №*/25.04.2002г., нито това е станало с
констативен нотариален акт №*/03.06.2002г. Поддържа, че в изпълнение на
съдебното решение, след образуване на изпълнително дело №20138010400148/2013г.
на 14.08.2013г. е бил въведен във владение на процесния
имот. Уточнява се в исковата молба, че по време на висящността на
спора по горепосоченото гражданско дело “Спектър“ ООД е изградило в процесния имот жилищна сграда с идентификатор
51500.510.118.1 по КК на гр.Несебър, която по силата на чл.92 ЗС е станала
държавна собственост по приращение. Ищецът посочва,
че спорният недвижим имот, находящ се в същата сграда и подробно индивидуализиран
в исковата молба, е бил продаден от горното дружество първоначално на А.Х.А. и О.А.А., след което последните са се разпоредили в полза на
ответното дружество с последващ договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт №*по нот.дело№ 1001/2010г. на нотариус
М. *** действие НРС. Развива
съображения, че лицата, които са придобили последователно владението на процесния апартамент от “Спектър“ ООД по време на висящ
процес са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, с което искът на
академията срещу това дружество е уважен. В тази връзка посочва, че
задължителното действие на решението произтича от разпоредбата на чл.226 ал.3 ГПК и не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС. Според
ищеца ответникът не е придобил валидно собствеността върху апартамента, тъй като праводателите му не са собственици. Ангажирани са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Глисада 2010“ ЕООД, в който изразява становище за недопустимост на
производство поради липса на активна процесуална легитимация на ответника, като
цитира сегашната редакция на чл.14, ал.3 от ЗДС, от която е премахната
възможността ръководителите на ведомства да упражняват правото на държавна
собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти и движими
вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. На следващо място
счита, че приращенията не се включват в правомощието
на процесуалния субституент по чл.14 от ЗДС. Оспорва
твърденията в исковата молба на ищеца, че теренът и изградената в него сграда
са му били предоставен за управление по съответния в закона ред. Възразява, че процесният поземлен имот не попада в границите на спортна
база на НСА. Твърди, че той не е държавна собственост и никога не е предоставян
за ползване на НСА, не е част от спортната база на ищеца и не е ползван
фактически с подобно предназначение. Развива доводи, че не е обвързан от
влязлото в сила решение на БОС по в.гр.д.№706/20107г., тъй като липсва
идентичност както по отношение на страните, така и в предмета на спора. По това
производство НСА според ответника не е участвала като процесуален субституент на държавата
и е водила делото от свое име в защита на свой интерес. На второ място
счита, че не е обвързан от силата на присъдено нещо на решението на БОС по
в.гр.д. №706/20107г., тъй като исковата молба не е била вписана. Ответното
дружество е придобило правото на собственост на 24.08.2010г., към която дата не
е имало нито вписана искова молба, нито окончателно съдебно решение, последното
е вписано чак през 2013г. Възразява, че е станал собственик на процесния апартамент заедно с прилежащия терен по силата на
правоприемство от собственици, при условията на евентуалност на основание
придобивна давност, текла в периода след влизане в сила на решение№214 от
15.01.2009г. по в.гр.д.№706/2007г. на БОС, като в тази връзка присъединява
владението на праводателите си. Изнася данни, че „Глисада 2010“ ЕООД закупува спорния имот на 24.08.2010г. от
А.Х.А. и О.А.А., които от своя страна са го придобили
от „Спектър“ ООД на 14.03.2005г. Според твърденията на ответното дружество по силата
на нотариален акт №*/25.04.2002г. за покупко-продажба, сключен с А. С. Р.и С.
С. Ч., констативен нотариален акт №*/03.06.2002г., издаден въз основа на
приватизационен договор за прехвърляне на 100 процента от дяловете на общинска
фирма „Атрострой“ ЕООД, гр. Несебър, както и нотариален
акт №*/09.04.2004г. за покупко-продажба, сключен с ХХ. М. В. и И. Й. В., праводателят му Спектър ООД
е придобил правото на собственост върху
сумарно 2400 кв.м., които понастоящем са в обема и границите на поземлен
имот с идентификатор № 51500.510.118 по КККР на гр. Несебър. Счита, че от
мотивите и диспозитива на решението на БОС по в.гр.д. №706/20107г. не може да
се направи извод за идентичност на имота УПИ I-794 в кв.1 по ПУП на м. Акватория, гр. Несебър и поземлен
имот с идентификатор № 51500.510.118 по КККР на гр. Несебър. Позовава се на
влезли в сила съдебни решения по в.гр.д.№912/2007г. и по в.гр.д.№898/2010г. на
БОС, между същите страни с, които правата на НСА, респективно на държавата са
отречени спрямо праводателя на Спектър ООД С. А. Р.
С определение от
09.01.2019г. по делото са конституирани държавата в качеството й на главна
страна и носител на спорното материално
право, както и трети лица – помагачи на страната на ответника А.Х.А. и О.А.А..
Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез своя представител по пълномощие изразява
становище, че предявеният иск е основателен
и моли за уважаването му.
Третите
лица-помагачи оспорват предявения иск като неоснователен и молят за
отхвърлянето му, като се присъединяват към изложеното от ответника в отговора
на исковата молба.
Съдът счете за неоснователно
възражението на ответника за недопустимост на производството по следните
съображения: Поначало процесуалната легитимация на страните в исковия процес се
определя от твърденията, обективирани в исковата
молба, в това число относно предоставянето на правото на ползване и управление
на имоти публична държавна собственост на ищеца по силата на закона,
притежаването на спорното материално право в патримониума
на държавата и оспорването му от ответника. Изложеното в обстоятелствената част
на исковата молба сочи на правен спор между насрещните страни в производството.
В случая ищецът твърди, че по силата на закона, на основание разпоредбата на чл.
89, ал.2 от ЗВО са му предоставени
в качеството
на висше учебно заведение и юридическо лице държавни имоти,
представляващи публична държавна собственост, в границите
на които попада
процесният имот, като съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС на Национална
спортна академия “Васил Левски“ е възложено
да управлява предоставените й имоти от свое име, за своя сметка и на своя
отговорност. Спорните между страните права и факти, касаещи въпросите дали
спорният имот като приращение попада в предметния
обхват на правото на управление на академията, дали е приключила
процедурата за предоставянето му за ползване с изричен акт на държавата, какъв
е неговия статут на частна собственост или на държавна публична или държавна
частна собственост, както и дали имотът попада в границите на държавните имоти,
описани в АДС №382/20.01.1974г
., са въпроси по същество на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността.
Установява
се по делото от представените извлечения от Държавен вестник бр.
2/03.01.1942г., бр.68 от 01.08.1995г. и бр.65 от 20.07.1999г., че Национална
спортна академия е държавно висше училище по смисъла на Закона за висшето
образование, създадено с Указ на Цар Борис ІІІ, обнародван в ДВ, бр.
2/03.01.1942г., с наименованието Висше училище за телесно възпитание. Впоследствие след 1944г. Висшето училище за
телесно възпитание е пренаименовано на Висш институт
за физическа култура „Георги Д.” и преобразувано в Национална спортна академия,
със седалище в гр. София съгласно решение на Народното събрание за създаване и
преобразуване на висши училища, обнародвано в ДВ, бр. 68/95г. След това ищецът
е продължил да функционира като юридическо лице с наименованието НСА „Васил
Левски”, което е определено с решение на НС, обнародвано в ДВ, бр. 65/99г.
По делото липсва спор между страните, че Национална спортна
академия е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити съгласно чл.2, ал.2,
т.2 от ПМС№13/31.01.2018г., като в качеството си на висше държавно училище е
юридическо лице, осъществяващо дейността си въз основа на предоставена държавна
собственост и ежегодна държавна субсидия според чл.90 от ЗВО.
Видно от представения акт за държавна собственост № 382/20.01.1974г.,
съставен на основание чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951г. и
чл.21 от ПДИ /отм./, на ВИФ Георги Д. – София от държавата е предоставено
правото на ползване на следния държавен недвижим имот, находящ се в гр. Несебър
и представляващ хранителен блок – столова за студентите от ВИФ, построен през
1974г. и представляващ монолитна сграда на два етажа, със застроена площ от
976,914 кв.м. и кубатура 7816 куб.м., при граници: на изток – жилищен блок на
ВИФ, запад – спортен клуб при ВИФ, север – открити спортни площадки, юг –
крайбрежна ивица и море. С акт за държавна собственост № 383/20.01.1974г., на същото
правно основание е обявен и зает държавен имот в гр. Несебър - жилищно-битов
блок за студентите от ВИФ „Георги Д.”, представляващ 3 и 2 етажна сграда, на
бетонна рамова конструкция и сглобяеми панели, състоящо
се от 174 стаи с дневна, 350 легла, застроена на 1630 кв.м., при граници изток
имот на Министерски съвет и дюни, запад – учебна спортна база на спортен клуб
на ВИФ, север – терен на МНО /бункер/, юг – крайбрежна ивица, море. В посочения
АДС също е отразено, че имотът е предоставен за ползване на ВИФ Георги Д. –
София.
Към настоящото производство е присъединено гр.д.№126/2003г.
на РС-Несебър, по което се съдържа протокол на комисията по чл.67 от Правилника
за планово изграждане на планови места от 23.04.1959г. за отреждане на терен за водна база на ВИФ Г.Д. с парцели по кадастралния план на
гр. Несебър №№438, 378, 377, 379, 383, 372, 374, 369, 368, 367, 365, 365, 561,
3963, 362, 361, 360, 356, 370, 375, 366 с обща площ от 54 334кв.м., като е
определено обезщетение на собствениците на лозя и ниви в общ размер на
46 365 лв. Приложена е справка за утвърждаване на окончателна строителна
площадка за студентски учебно-спортен комплекс Несебър с размер до 150 дка.
Съгласно протокол от 13.07.1975г приемателната комисия е
приела за въвеждате в действие обекта „Учебно-спортен комплекс”, гр. Несебър ,
като с допълнителен протокол от 20.12.1988г. са приети и въведени в действие
стоманен мостик от ЖП релси.
С акт
за публична държавна
собственост № 4744 от 17.09.2009г. , на основание чл. 2, ал.2, т.2 вр.чл. 68, ал.1 и чл.71 от ЗДС и чл. 89, ал.2 от Закона за
висшето образование, както и чл. 47а, ал.3 от Закона за физическото възпитание
и спорта, са актувани като публична държавна
собственост сгради, изградени в поземлени имоти с идентификатори 51500.510.124
и 51500.510.82 по КК на гр. Несебър, за обществено хранене, трафопост към
хранителния блок, битови корпуси, зали за обучение, хангари, депо, гаражи,
складови бази, помпена станция и други видове сгради за обитаване, построени в
периода 1960г.-1993г. , както и тенис-кортове и 3 игрища, намиращи се в имот с
идентификатор 51500.510.98 и ПИ с идентификатор 51500.510.114, асфалтова пътна
мрежа, озеленяване и друга инженерна инфраструктура, три броя бунгала,
построени през 1982г. В т.10 от посочения АДС е направена забележка за
предоставените права за управление на НСА.
Съдът приема, че описаните обекти в протоколите на
приемателната комисия път, почивен дом, вертикална планировка столова,
вертикална планировка почивен дом, столова, ел. и ВиК захранване, трафопост, както и стоманен мостик, както и в
приложените актове за държавна собственост са изпълнени на място към влизане в сила на
реституционната норма -01.03.1991г. и обосновават категоричен извод за
реализирано комплексно мероприятие на държавата в периода 1971г.-1988г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПЗЗ собствениците на земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в
строителните граници на населените места или извън тях и са застроени, или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния
или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Земите за
обезщетяване от държавния поземлен фонд се определят със заповед на министъра
на земеделието и хранителната промишленост, а от общинския поземлен фонд - с
решение на общинския съвет по предложение на общинската поземлена комисия.
Следователно, разпоредбата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на
единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена,
които представляват комплекс от строителни дейности в земеделски земи, намиращи
се както в строителните граници на населените места, така и извън тях.
Понятието проведени “мероприятия, които не позволяват” няма утвърдено правно
значение. Смисълът, в който се използва не е определен в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като
може да се извлече от тези разпоредби на ЗСПЗЗ, които съдържат пречки за
възстановяване на собствеността. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ
не позволяват възстановяване на собствеността върху земи, предназначени и
служещи за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата,
сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на
държавата и общините и др.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Ж.,
който работи в базата на НСА и я познава от 1974 година, както и процесният имот. От показанията му се установява, че
жилищната сграда е построена на територията и в очертанията на базата на НСА.
През юни 2004г. праводателят на ответника е започнал
разкопки и строителни дейности и неправомерно съборил оградата и портала
на базата. Свидетелят обяснява, че в
имота на Спектър ООД преди строителството е имало бунгало, насаждения, борове и
кипариси, които са представлявали част от реализираното мероприятие и от
комплекса на базата на НСА.
От показанията на разпитания
свидетел Ж., които са преки и непосредствени и кредитира изцяло, съдът приема,
че с факта на изградената лятна база на НСА е променен статутът
на терена, върху който е изграден спорния имот, като върху терена е било реализирано
комплексно строителство към момента на влизането в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата
на чл.10 б, ал.1 от ЗСПЗЗ е императивна и не въвежда изисквания за спазване на
процедури по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на
държавата или за законосъобразността на
строителството, които не са посочени като изискване в
разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ. Достатъчен е обективният факт на завареното
комплексно строителство и изпълненото мероприятие към 01.03.1991г., за да се
отрече възможността за възстановяване на собствеността в
стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ.
Върху земята, върху която е построен спорният имот, не
само е проведено мероприятие на държавата, но при осъществяване на това мероприятие
имотът е бил предоставен НСА „Васил Левски” и
съгласно чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование, той е придобил статут на публична държавна собственост.
Безспорно се
доказва по делото, че ответното
дружество е придобило собствеността върху процесния
имот по силата на договор за покупко-продажба от третите лица-помагачи Х.А. и О.А..
Последните са го закупили от „Спектър“ ООД по време на висящността
по спора за собственост между праводателя на
ответника „Спектър“ ООД и НСА “Васил Левски“ по гр.д.№332/ 2004г. по описа на Районен съд - Несебър,
образувано по повод предявени ревандикационен и негаторен иск от ищеца в настоящото производство с предмет
недвижим имот, представляващ УПИ 1-794 в кв.1 по ПУП на местността „Акротирия“, в землището на гр.Несебър. С решение от 15.01.2009г. по
в.гр.д.№706/2007г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, влязло в законна сила на
31.07.2009г. и недопуснато до касационно обжалване с определение №702 от
31.07.2009г. на ВКС, е отменено решение №101/25.05.2015г. по гр.д.№332/ 2004г.
по описа на Районен съд гр.Несебър , като „Спектър“ ООД е осъдено да предаде на
НСА „Васил Левски“ владението върху описания по горе имот.
Страните спорят
обвързан ли е ответникът от силата на присъдено нещо на решението по в.гр.д.№706/2007г.
на БОС, предвид липсата на доказателства за вписване на исковата молба, както и
за участието на държавата, както и попада ли процесният
имот в границите на спортната база на НСА“Васил Левски“.
По отношение на първия въпрос, който е правен, съдът споделя даденото разрешение в решение №88/29.07.2016 по дело №5719/2015 на ВКС, ГК, I г.о., с което се приема, че правоприемникът на ответника по ревандикационния иск е обвързан от решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело. Задължителното действие на решението произтича от чл. 121, ал. 3 ГПК отм. , идентичен с чл. 226, ал. 3 от действащия ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС,
съответно на решението, с което искът е уважен. В производството по гр.д.№332/ 2004г. по описа на Районен съд гр.Несебър, което е присъединено към настоящото дело, видно от исковата молба, предявена пред НРС, ищецът е претендирал установяване правото на собственост на държавата, което се включва в заявената от него ревандикационна претенция. В
настоящия казус ответникът би могъл да се легитимира като собственик по реда на
този придобивен способ, при съобразяване на обстоятелството, че фактическият състав е започнал да се
осъществява едва след датата на влизане в сила на решението, с което искът по
чл.108 ЗС е уважен. Докато е бил висящ процеса давност не е текла както по отношение
на ответника по чл.108 ЗС, така и по отношение на последващите приобретатели, черпещи права от него т.е. най-рано
давностния срок е започнал да тече на 31.07.2009г. Владението е нарушено с
предприемане на действия от съответния съдебен изпълнител по въвеждане на ищеца
във владение на имота през 2013г., поради което и е ясно, че става дума за
период достатъчно къс, за да бъдат осъществени предпоставките на въведения оригинерен придобивен
способ. При това положение съдът не следва да обсъжда показанията на свид. М. относно упражняваната фактическа власт върху
имота. Няма как имоти публична държавна собственост да бъдат придобити по
давност, като такава възможност е допустима по отношение на тези,
представляващи частна държавна собственост, но по силата на § 1.ЗДЗС давност спира да тече до
31 декември 2022 г.
По отношение
възраженията на ответника за наличие на СПН по други дела, обвързваща страните
в настоящия процес следва да се посочи, че след запознаване с представените в
тази връзка първоинстанционни и въззивни съдебни
актове не се установяват и откриват необходимите признаци на идентичност на
страните или техните праводатели или на имотите,
въведени в нормата на чл.298 ГПК, поради което и направеното възражение се
явява неоснователно.
При
горните мотиви предявеният иск ревандикационен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените в настоящото
производство разноски от страна на ищеца в размер на 4820,32лв.