Номер 147018.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502356 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Младост, бул.Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, срещу решение
№2657/26.06.20г., постановено по гр.д. №14081/19г. на ВРС, с което са отхвърлени
предявените от ищеца „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №159,
бл. БенчМарк Бизнес Център, срещу ответника „ПАРКЪР" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос, бул.„Владислав Варненчик" №55,
ет.5, ап.502, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а
именно: сумата от 13920лв., представляваща главница за незаплатена наемна цена по
Договор № 17-052/17.02.2017г. за наем на площи от елементи на разпределителната ел.
мрежа, собственост на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД за периода от 01.03.2018г.
до 31.10.2018г.; сумата от 1403,11 лв., представляваща обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва от деня на падежа на всяко задължение по всяка фактура до
12.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед №5530/18.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
1
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №11096/2019г. на Районен съд-гр.Варна-24 състав, изменена с
Разпореждане № 3991/12.03.2020г.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че съдът не е отчел
разпоредбата на чл.10, ал.5 от договора, съгласно която страните са договорили единствено
гратисен период до 01.03.17г., през който да не се дължи заплащане на наемна цена,
независимо дали фактически се ползват наетите разпределителни касети и табла.
Позовавайки се на представените по делото доказателства, счита за установен факта на
постигнато съгласие относно конкретните наети вещи, както и че наемателят се е възползвал
от правото на ползване като е монтирал върху част от наетите вещи рекламни елементи.
Оспорва извода на съда, че договорът не бил породил действие предвид несбъдването на
отлагателно условие. Намира за неправилен извода, че наемодателят не бил доказал
предоставянето на достъп до фасадните площи, тъй като държането било предадено с факта
на подписване на договора. Счита, че липсата на фактическо ползване на вещите не
освобождава наемателя от задължението му да заплаща наемна цена. Намира, че дори и
между страните да не е подписан двустранен протокол с опис на наетите вещи, това не
освобождава наемателя от задълженията му по договора, а му дава права да иска
подписването на протокола или да развали договора, от които той не се е възползвал. Моли
да бъде отменено решението изцяло.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ПАРКЪР ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, бул.Владислав
Варненчик №55, ет.5, ап.502, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ АД против ПАРКЪР ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.232 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
13920лв., представляваща главница за незаплатена наемна цена по Договор № 17-
052/17.02.2017г. за наем на площи от елементи на разпределителната ел. мрежа, собственост
на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД за периода от 01.03.2018г. до 31.10.2018г.;
сумата от 1403,11лв., представляваща обезщетение за забава за периода от деня на падежа на
всяко задължение по всяка фактура до 12.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№5530/18.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№11096/2019г. на ВРС, поправена с разпореждане №3991/12.03.20г.
В исковата молба поддържа, че между страните е възникнало договорно правоотношение
за наем на площи от елементи на разпред.мрежа, собственост на ищеца, по силата на който
2
на ответника е предоставено за временно и възмездно ползване фасадни площи от 100бр.
разпр.касети и табла на територията на гр.София за разполагане на рекламни елементи,
срещу наемна цена от 1740лв с ДДС. Твърди, че съгласно чл.10, ал.5 от договора страните са
договорили гратисен период до 01.03.17г., през който да не се дължи наемна цена и да се
снабди със съотв.разрешения от Столична община. Излага, че за периода 01.03.17г. до
28.02.18г. ответникът е заплатил дължимите наемни цени. Сочи, че с едностранно
предизвестие връчено на 16.05.19г. ищецът прекратил договора, считано от 30.05.19г., като
неиздължена била наемната цена за периода 01.03.18г. до 31.10.18г. в размер на 13920лв.
Съгласно чл.10, ал.4 от договора наемателят дължал и лихва за забава.
Ответникът ПАРКЪР ЕООД е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба. Не оспорва наличието на сключен договор за наем на фасадни площи, но счита
същият за нищожен поради липсата на постигнато съгласие относно вещите, които ще бъдат
предоставени за ползване, тъй като не бил изготвен двустранен протокол съгл. чл.12, ал.1 от
договора. Намира договорът за нищожен поради невъзможен предмет, тъй като била налице
правна невъзможност за издаване на разрешение от общината за поставяне на рекламни
елементи. Счита още, че договорът е сключен при отлагателно условие, каквото било
разрешението за поставяне на рекл.елементи на Столична община. Оспорва ищецът да е
предоставил държанието на вещите на ответника, за да породи действие договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.232 ЗЗД за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
По делото е представен договор за наем на площи от елементи от разпределителната
ел.мрежа, собственост на ищеца, сключен на 17.02.17г. между страните по делото, по силата
на който ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД като наемодател предоставя на ПАРКЪР
ЕООД като наемател за временно и възмездно ползване фасадни площи от 100бр.
разпредел.касети и разпредел.табла, собственост на наемодателя, разположени на
територията на гр.София. Видно от клаузите на договора / чл.2, чл.12/ изрично е
предвидено, че фасадните площи ще се ползват за разполагане на рекламни елементи само
3
след получаване на съответни разрешения от Столична община и при спазване на
изискванията на Наредбата на СО за преместваеми обекти.
Въззивният съд не споделя изводите на ВРС за липсата на постигнато съгласие между
страните относно вещите, които ще бъдат предоставени за ползване, въведено от ответника
като основание за нищожност на договора. Действително по делото няма спор, че
предвидения в чл.1 от договора двустранен протокол – Приложение №1, съдържащ
индивидуализация и опис, не е съставен между договарящите се, но видно е, че още в чл.1
страните ясно са постигнали съгласие относно вещите, които се предоставят за ползване, а
именно 100бр. разпред.касети и табла, поради което и липсата на допълн.конкретизация не е
обстоятелство, засягащо валидността на договора.
По делото няма спор, а и видно от приложеното инвестиционно предложение / л.91-93/,
отправено до Столична община, се установява, че процесният договор е сключен с оглед
общите инвестиционни намерения на страните за „ поддръжка на електроразп.касети на
територията на Столична община и изграждането и монтирането на информ.рамки по
фасадите на съоръженията“. Съобразявайки това обстоятелство и тълкувайки договора съгл.
правилото на чл.20 от ЗЗД настоящият състав намира, че обосновано следва да се приеме, че
както сключването на договора, така и неговото действие е обусловено от развитието на
този общ проект на страните, и в частност от издаването на нужните за реализирането му
разрешения. Тази връзка на обусловеност по несъмнен начин явства от разпоредбите на чл.2
и чл.12 от договора, предпоставящи правото на наемателя да ползва отдадените под наем
фасадни площи само за разполагане на рекламни елементи и само след получаване на
съотв.разрешения от общината. Предвид така изразената и приета от страните договореност
следва извода, че изискването за издадено разрешение разкрива характеристиките на
отлагателно условие по чл.25 ЗЗД, т.е. то е едно бъдещо несигурно събитие, което е
включено във факт.състав на сделката и поетите по него права и задължения са свързани и
поставени в зависимост от него. Така предоставянето на правото на наемателя да ползва
вещите съгласно договореното им предназначение е обусловено именно от настъпването на
това бъдещо несигурно събитие, което не зависи от волята на страните, а на трето лице.
Страните не спорят относно факта, че не е налице издадено разрешение от Столична община
за поставяне на рекламни елементи съгласно наредбата, описана по-горе. Липсват наведени
твърдения и ангажирани доказателства за недобросъвестност на ответника за несбъдването
на отлагателното условие. От друга страна, видно от представеното от ищеца
инвест.предложение е, че и двете страни, водени от своя обща цел и интерес, съвместно са
извършвали действия, насочени към настъпване на условието, но въпреки това то не е
настъпило, като не е издадено необходимото за ползването на площите разрешение.
Формираният извод за сключване на сделката под отлаг.условие не може да бъде променен
нито от обстоятелството, че е уговорен гратисен период, след който да се дължи наемна
цена, нито от твърдения от ищеца факт на поставени експериментални рекламни елементи
върху част от наетите фасади / без надлежната им конкретизация/, последното от което е
свързано с представеното инвест.предложение.
4
Сделката, сключена под отлагателно условие, не поражда правно действие, но тя е
действителна и се намира във висящо положение, като правното й действие ще се прояви
едва при сбъдване на условието. В разглеждания случай съдът намира, че безспорно се
установява несбъдване на отлагателното условие, поради което и договорът не е влязъл в
сила, а следователно за ответникът не е възникнало задължение да заплаща наемна цена.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат възложени сторените от
въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 1200лв–
адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2657/26.06.2020г., постановено по гр.д. №
14081/2019г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА от ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул.Цариградско шосе №159, бл.
БенчМарк Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на ПАРКЪР ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №55, ет.5, ап.502,
сумата от 1200лв, представляваща сторените за въззивното производство разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5