Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 13399 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 140342 от 03.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 40407/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, прекратено
производството по делото по иска на А.А.Н., за признаване за установено по
отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, че ищцата не дължи на ответното дружество начислена
електрическа енергия за имот, отчитан с клиентски номер 300230955808 за периода от м.ноември 2004 г.
до 12.01.2005 г. Признато е за установено по отношение на ответника, че ищцата не
му дължи сума в размер на 8 450, 64 лв., представляваща претендирана от
ответника стойност на доставена електрическа енергия в имот, отчитан с
клиентски номер 300230955808, за периода от 12.01.2005 г. до м.октомври 2012 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 668, 03 лв., представляваща
направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му. Ответникът е осъден
да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
Адвокатско съдружие „В.и Ламбрев“,
сумата от 705, 60 лв., представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство и защита на ищцата по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД в частта, с която е уважен предявеният
иск за сумата над 4 826, 71 лв. – задължения за електрическа енергия, като
недопустимо. Счита, че в тази му част искът
е недопустим. Твърди, че не е претендирал тази сума от ищцата. Над този
размер суми за електрическа енергия няма. Съдът е приел, че е предявен иск за мораторна
лихва, но без да посочи нейния размер. Това препятства и изпълнението на
съдебното решение. Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, като
процесуално недопустимо, евентуално – да го отмени в същата част и да отхвърли
иска. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба ищцата А.А.Н. оспорва въззивната жалба. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е допустимо, правилно и
законосъобразно. Процесният имот е придобила по силата на договор за дарение,
сключен с нотариален акт № 23 от 12.01.2005 г., том І, рег. № 257, дело № 8 от
2005 г. По партидата за клиентски номер 300230955808 за периода 12.01.2005 г. –
м.10.2012 г. са начислени задължения в общ размер от 8 503, 13 лв., от които
4 826, 71 лв. – главница и 3676, 42 лв. – лихва. Този размер е посочен и
от ответника в писмо от 20.12.2016 г. Счита, че за нея е налице правен интерес
от предявяване на иска в оспорения от ответника размер, тъй като същият е част
от общия размер на начислените и претендирани от ответника задължения по
партидата за процесня имот. В петитума на исковата молба е посочен точен размер
на главницата и лихвата. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира сторените по делото разноски за оказана безплатна правна помощ във
въззивното производство.
Постъпила е частна жалба от АД „В.И Л.“, чрез адв. Г.В.,
като пълномощник на ищцата срещу определение № 17930 от 13.08.2020 г.,
постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е
оставена без уважение молбата за изменение на постановеното съдебно решение в
частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение за оказана
безправна правна помощ на ищцата. Излага съображения, че неправилно е определен
размера на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, като не е съобразена цената на исковете, както и обстоятелството, че по
делото са проведени 6 открити съдебни заседания. Своевременно е заявено искане
за присъждане на разноски, за което е представен списък на разноските. Счита,
че дължимият справедлив размер на адвокатско възнаграждение възлиза на
1 500 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че
след постановяване на съдебното решение е постановено внасяне на сумата от 70
лв., което сторено. Счита, че следва да се присъди на ищцата сумата от 70 лв. Моли
съда да отмени определението в обжалваната част, като уважи молбата за
изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на частната жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Не е
налице основание за присъждане на разноски, за които са представени
доказателства след приключване на съдебното дирене. Несвоевременно сторените
разноски от страната следва да останат за нейна сметка. Счита, че правилно е
определен размера на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата
безплатна правна помощ по делото. Поддържа, че доказателствената тежест по
предявения иск е върху ответника, а не върху ищцата. Твърди, че многократното
отлагане на делото се дължи на това, че ищцата не е доказала активната си
материално-правна легитимация по делото. Моли съда да остави без уважение
частната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата твърди, че по силата на договор за продажба на електроенергия,
сключен между А.Х.М.и ответника е налице облигационно правоотношение, като е
открита партида с аб. № ********** и клиентски номер 300230955807, относно
електроснабдяване на собствения й недвижим имот, находящ се в с. Бутан, община
Козлодуй, област Враца, ул. *******. Понастоящем титуляри по партидата с посочения
клиентски номер са Д.К.М.и Б.А.Ч., които са наследници на А.Х.М.. На 12.01.2005
г. собствеността върху горепосочения имот е прехвърлена на ищцата чрез дарение.
Енергоподаването е преустановено на 17.10.2011 г., като е демонтиран електромер
№ 2556607. Ответникът претендира задължения за използвана електрическа енергия,
лихви и разноски в общ размер на 8 450, 64 лв. за периода м.11.2004 г. –
м.10.2012 г. Счита, че тези вземания са погасени по давност. Позовала се е пред
ответника на изтекла погасителна давност и е поискала възстановяване на
електрозахранването на имота, но ответникът е посочил, че това може да стане
след заплащане на всички просрочени задължения по партидата, който възлиза на
8 450, 65 лв., съгласно изготвена таблица. С исковата молба ищцата
препраща към таблицата, съставена от ответника. Излага съображения, че за
процесните задължения приложение намира 3 – годишната погасителна давност. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че не дължи сумата от 8 450, 64 лв., представляваща задължение
по клиентски номер 300230955808 за използвана електрическа енергия, лихви и
разноски за периода м.11.2004 г. – м.10.2012 г. Претендира сторените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Към исковата молба е приложена справка за възникнали
задължения по партида, в която са посочени номерата на фактурите, падежа и дължимите суми по всяка една от тях за
исковия период, включително и лихвите върху всяка една фактура. В справката е
посочено, че сумата от 8450, 64 лв. включва 4 998, 77 лв. – главница,
3 155, 87 лв. – лихви и 296 лв. – съдебни разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че от
представения нотариален акт не може да се установи, че ищцата е собственик на
имота, за който е открита партида с клиентски номер 300230955808 на името на А.Х.М..
Твърди, че последният е починал на 07.04.2006 г. По горепосочения клиентски
номер с титуляр А.Х.М.е налице задължение в размер 4 998, 77 лв. –
главница за периода м.11.2004 г. – м.10.2012 г. за потребление на електрическа
енергия в с. Бутан, ул. *******, както и 3 611, 83 лв. – лихва за забава.
Общият размер на задължението е 8 610, 30 лв. За част от тези суми са
образувани изпълнителни дела – за сумата от 772 лв. – главница за периода
м.11.2004 г. – м.12.2007 г. и 486, 93 лв. – лихва до 30.04.2010 г. Счита, че за
тези суми искът е недопустим. Останалите задължения със статут „извънсъдебни“
по посочената партида е в размер на 4 225, 85 лв. – главница за периода
м.03.2009 г. – м.10.2012 г. и лихва в
размер на 3 124, 90 лв. Общият размер на задълженията е 7 350, 75 лв.
С оглед на това счита, че искът над 7 350, 75 лв. до пълния предявен
размер от 8 450, 64 лв. е недопустим. Счита, че възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, тъй като погасителната давност не води до
погасяване правото на кредитора, а поражда право за длъжника да откаже
изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството
по делото, евентуално – да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по
делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том І, рег. № 257, дело
№ 8 от 2005 г., съставен на 12.01.2005 г., Д.К.М.е дарила на А.А.Н. дворно
място с площ от 1 000 кв. м., находящо се в с. Бутан, област Враца,
представляващо парцел ІV, пл. № 305, в кв.189, ведно с находящата се в имота
масивна жилищна сграда, с посочени съседи.
С писмо от 20.12.2016
г. във връзка с искане на ищцата за
отписване на задължения по клиентски номер 300230955808 по давност е заявено,
че изтичането на давностния срок има определени правни последици, но
недължимостта на задължението не е сред тях. Задължението продължава да
съществува и при изтекла погасителна давност. Същото може да бъде направено
само пред орган за правна защита (съдебно) и само като защитно средство -
възражение.
По делото е представено
заявление от 16.06.2017 г. от ищцата до ответника, с което е изискана справка
за дължими суми.
С писмо от 21.06.2017 г.
ответникът е изпратил до ищцата справка относно възникнали задължения за
консумирана електрическа енергия с клиентски номер 300230955808, съгласно която
общият размер на задълженията възлиза на 8 450, 64 лв., от които:
4 998, 77 лв. – главница за периода м.11.2004 г. – м.11.2012 г., 3 155, 87
лв. – лихви, както и 296 лв. – съдебни разноски.
Съгласно удостоверение
за наследници от 25.11.2016 г. А.Х.М.е починал на 07.04.2006 г. и е оставил за
свои наследници по закон: Д.К.М.– съпруга и Б.А.Ч. – дъщеря.
Видно от представеното удостоверение
от 20.12.2018 г., издадено от Кметство Бутан, имотът, собственост на ищцата, по
силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 23, том І, рег. № 257
от 2005 г. се намира на ул. ******* и е идентичен с имота, който е бил
собственост на А.Х.М., бивш жител ***.
На 20.10.2009 г. в полза
на ответника е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед № 407/09.06.2009
г. по ч. гр. д. № 604/2009 г- , влязла в сила на 07.07.2009 г. срещу А.Х.М.за
сумата от 511, 40 лв. – стойност на консумирана и неплатена електрическа
енергия за периода 01.11.2004 г. – 02.12.2008 г., сумата от 151, 83 лв. – лихва
за забава за периода 11.01.2005 г. – 15.05.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 05.06.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
83 лв. – направени разноски по делото.
От заключението на
вещото лице С.С.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на задължението за клиентски номер 300230955808 за
периода 12.01.2005 г. до м.10.2012 г. възлиза на 8 0503, 13 лв., от които:
4 826, 71 лв. – главница и 3 676, 42 лв. – лихва. Не е налице
постъпило плащане за посочения клиентски номер и не е закрит разчета с клиента.
Ответникът е издал документи съгласно ЗС и е документирал извършените доставки
с първичен счетоводен документ, но с оглед потвърждаването на счетоводните
записи, не са приложени съответни счетоводни хронологични регистри за
удостоверяването на кореспонденцията между съответните сметки и в тази връзка
не са анализирани данни в тази насока.
СРС е допуснал съдебно –
инженерна експертиза чрез съдебна поръчка, изпълнена от Козлодуйски районен
съд, изготвена от вещото лице инж. Г.В.К.. От експертното заключение се
установява, че партида с клиентски номер 300230955808, открита при ответника на
името на А.Х.М., е открита за имот, който е прехвърлен на ищцата с договор за
дарение, обективиран с нотариален акт № 23, том І, рег. № 258, дело № 8 от 2005
г., вписан в Служба по вписванията гр. Козлодуй с вх. № 82/12.01.2005 г., ак №
6, том І, дело № 8/2005 г. Имотът, придобит от ищцата, е идентичен с имота,
който е бил собственост на А.Х.М., бивш жител ***.
Вещото лице е пояснило в
открито съдебно заседание, че е извършил справка в Службата по вписванията гр.
Козлодуй, както и е извършил оглед на място
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно.
По релевираните оплаквания относно допустимостта на
решението в обжалваната част:
Жалбоподателят поддържа, че за ищцата липсва правен
интерес от предявяване на иска, предмет на делото, за сумата над 4 826, 71
лв. до пълния предявен размер от 8 450, 84 лв. или за сумата от
3 611, 11 лв., тъй като не се установява по делото да е претендирал такава
стойност на доставена електрическа енергия.
На основание чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В случая за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на иска, предмет на делото, за сумата над 4 826, 71 лв. до
пълния предявен размер от 8 450, 84 лв., тъй като ответникът претендира
плащане на това вземане от ищцата. Същата е доказала по делото, че извъсъдебно
се е позовала на изтекла погасителна давност пред ответника, който е оспорил
погасяването на задължението й, както и претендира заплащане на сумата от
8 450, 64 лв. Именно този претендиран от ответника размер се оспорва от
ищцата и за него е предявен иска, предмет на делото.
Жалбоподателят поддържа, че сумата над 4 826, 71
лв. до пълния предявен размер от 8 450, 84 лв. е посочена в диспозитива на
съдебното решение като стойност на доставена електрическа енергия, като липсват
доказателства такава сума да е претндирана от ищцата. Действително в
диспозитива на съдебното решение неоснователно претендираната от ответника сума
е посочена общо, а не по отделните имуществени пера. Същевременно това е
сторено в мотивите на съдебния акт. Съдът е приел, че съгласно заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза за периода м.01.2005
г. – м.11.2012 г. са начислени общо 8 503, 13 лв., от които: 4 826, 71 лв.
– главница и 3 676, 42 лв. – лихва. Съдът е констатирал, че тази сума
надвишава предявения от ищцата размер, но с оглед диспозитивното начало следва
да се произнесе само до размера, с който е сезиран. Така решаващият съд не е
достигнал до извода, че сумата от 8 450, 64 лв. съставлява главница, а е
обосновал извод, че искът в предявения от ищцата размер е изцяло основателен.
Същевременно предявеният размер и отделните имуществени пера са
индивидуализирани от ищцата чрез препращане към справката, изготвена от
ответника, обсъдена по - горе. Ето защо липсата на отбелязване на отделните
имуществени пера на претенциите, които формират цената на иска, няма отношение
към допустимостта на иска, по който се е произнесъл съда, доколкото последният
е разгледал претенциите на ищцата по отделните имуществени пера, както са
формулирани в исковата молба. За ответника е налице възможност да инициира
производство по реда на чл.247 ГПК, от която не се е възползвал. Това обаче не
рефлектира върху допустимостта на съдебното решение в обжалваната част.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
решението в обжалваната част е процесуално допустимо, а доводите на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Ето защо следва да се разгледат
доводите относно неговата правилност.
В нормата на чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ е регламентирано, че
по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия
между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти
не са избрали друг доставчик. В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК
на ВКС, е разяснено, че между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя
да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без
значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в
писмена форма или по друг начин.
В чл.98а ЗЕ е регламентирано, че крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В чл.4, ал.2
от общите условия на ищеца, които регулират спорното правоотношение, е
предвидено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Във въззивното
производство страните не спорят относно принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот, находящ се в с. Бутан, община Козлодуй,
област Враца, ул. ******* и съответно относно съществуването на спорното
правоотношение и качеството на ищцата на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т.41б, б.“а“ ДР на
ЗЕ. Също така жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че ищцата не дължи
сумата от 4 826, 71 лв. – стойност на доставена електрическа енергия в
имот, отчитан с клиентски номер 300230955808 за периода 12.01.2005 г. –
м.10.2012 г. Ето защо и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън
въззивният съдебен контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Решението в частта, с която е прекратено производството по делото по
предявения установителен иск за периода м.11.2004 г. – 12.01.2005 г. е влязло в
сила, като необжалвано. Ето защо този период е извън спорния предмет.
Жалбоподателят оспорва наличието на задължение за главница над посочения
размер до пълния предявен размер.
Исковете, предмет на делото, са с цена от 8 450, 64 лв., в какъвто
размер се е произнесъл съдът с постановеното по делото съдебно решение. В тази
сума се включват следните имуществени пера: 4 998, 77 лв.- главница,
3 155, 87 лв. – лихви и 296 лв. – съдебни разноски, съгласно изготвената
от ответника справка, към която препраща ищцата с исковата молба. По делото се
установи, че за периода 12.01.2005 г. – м.10.2012 г. всички претендирани от
ищеца вземания са погасени по давност. Жалбоподателят не е релевирал оплаквания
относно приложимата за спорните вземания 3 – годишна погасителна давност,
поради което и на основание чл.269 ГПК, поради което съображения в тази насока
не следва да се излагат.
След като всички претендирани от ищеца извънсъдебно вземания са покрити
от изтекла 3 – годишна погасителна давност, предявеният иск е изцяло
основателен., включително и за сумата над 4 826, 71 лв. до пълния предявен размер от
8 450, 84 лв. Не е налице задължение в тежест на ищцата, което
извънсъдебно е претендирано от ответника, което да не е покрито от изтекла
давност и съответно което би довело до неоснователност на иска, предмет на
делото.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото
адв. Е.Т. е оказала на ответницата по жалбата безплатна правна помощ по договор
за правна защита и съдействие от 28.08.2020 г., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
вр. с чл.78, ал.3 ГПК, следва да й се присъди сумата от 362, 08 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция,
определено съобразно чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В предмета на делото е включена
частна жалба от ищцата и процесуалния й представител срещу определението,
постановено по реда на чл.248 ГПК.
Молбата за
изменение на постановеното по делото съдебно решение е постъпила в срока по
чл.248, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице – упълномощено по делото
адвокатско дружество, осъществило безплатна правна помощ на страната относно
определеното адвокатско възнаграждение. Представен списък на разноските по
чл.80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
молбата е основателна.
Предвид цената на иска, минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 752, 53 лв., а с
начислен ДДС – 903, 03 лв. Не се спори, че адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, не следва да се определя адвокатско възнаграждение в по – висок от
посочения размер.
В частната жалба са изложени съображения, че в полза
на ищцата следва да се присъди допълнително сумата от 70 лв. Тези доводи не
следва да се обсъждат по същество, тъй като решаващият съд не е сезиран с
такова искане и съответно не се е произнесъл с определението в обжалваната част.
С последното е разгледана молбата за завишаване на определения размер на
адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
По изложените съображения определението от 13.08.2020
г. следва да се отмени в обжалваната част, като постановеното по делото съдебно
решение следва да се измени в частта за разноските и в полза на Адвокатско
дружество „В.и Л.“ следва да се присъди сумата от още 197, 43 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140342 от 03.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 40407/2018
г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
признато за установено по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, „БенчМарк
Бизнес Център“, че А.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, не му дължи сумата над 4 826, 71 (четири хиляди
осемстотин двадесет и шест лева и седемдесет и една стотинки) лв. до 8 450, 64 (осем хиляди
четиристотин и петдесет лева и шестдесет и четири стотинки) лв., представляваща претендирани от
ответника стойности във връзка с доставка на електрическа енергия в имот,
отчитан с клиентски номер 300230955808 за периода 12.01.2005 г. – м.10.2012 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
„БенчМарк Бизнес Център“, да заплати на адв. Е.В.Т. САК, личен № **********, с
адрес гр. София, ул. *******, сумата от 362, 08 (триста
шестдесет и два лева и осем стотинки) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ във въззивното производство.
ОТМЕНЯ определение № 175930 от
13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 40407/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 128 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е оставена без уважение
молбата на А.А.Н.,
ЕГН **********, депозирана чрез АД „В.и Л.“, за изменение на решение №
140342/03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 40407/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №
140342/03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 40407/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав в частта за
разноските, КАТО:
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, „БенчМарк
Бизнес Център“, да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „В.И Л.“, БУЛСТАТ *******, с
адрес гр. София, ул. *******, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от още 197, 43 (сто деветдесет и седем лева и четиридесет и
три стотинки) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производството пред СРС.
Решението в
останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.