Решение по дело №524/2009 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№355                                        22.06.2009г.                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,           наказателно отделение, І-ви състав

На шестнадесети март                                                          година 2009

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател: І-ви състав

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар: І-ви състав

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията І-ви състав

НАХ дело №524 по описа за 2009 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от А.И.Н., ЕГН ********** ***против наказателно постановление №, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Б., с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП и се правят оплаквания, че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, като се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно. Към жалбата не се представят доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят, редовно призован, не се яви и не изпрати процесуален представител.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Б., редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, е направено искане да се потвърди наказателното постановление. Не ангажират нови доказателства.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.08.2008г. в 18.30 часа свидетелите Р.Ч.Р. и П.К.Т. – полицейски служители при ОД на МВР гр. Бургас били на работа. Намирали се на главен път І-6 в отсечката от Ветрен към Бургас и с техническото средство ТR-4D с фабр. № 343 следели за спазване скоростта на движение от водачите на преминаващите МПС в посока Ветрен-Бургас. По същото време св. Р. засякъл с техническото средство ТR-4D с №343, че лек автомобил „М.” с рег. № , се движи с превишена скорост – 135 км/ч., при разрешена извън населено място 90 км/ч, поради което въпросният автомобил бил спрян за проверка. При проверката на документите св. Р. установил, че водач на автомобила е жалбоподателят А.И.Н., ЕГН **********. Св. Р. показал на жалбоподателя фиксираната с техническото средство ТR-4D с № 343 скорост, с дата и час.

С оглед на тази констатация св. Р.Р., в качеството си на мл.автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков № против А.И.Н., ЕГН **********, за това, че на 13.08.2008г., около 18,30 часа, на главен път І-6 в отсечката от Ветрен към Бургас управлява л.а. „М.” с рег. № с 135 км/ч., при разрешена извън населено място 90 км/ч. В акта е посочено, че скоростта е фиксирана с дата и час и е показана на водача с Радар ТR-4D с фабр. № 343. Актосъставителят е приел, че с гореописаното деяние А.И.Н. е нарушил разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля посочен в акта, предявен е на жалбоподателя и е подписан от него, без да впише конкретни възражения или обяснения.

Въз основа на горепосочения АУАН впоследствие е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Б., с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с фактическо описание на нарушението, идентично с посоченото в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на Р.Ч.Р. – актосъставител и очевидец и П.К.Т. – свидетел по съставяне на акта и очевидец, потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в акта, и от приложения АУАН с бланков №  , на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът в цялост дава вяра на показанията на свидетелите Р.Ч.Р. и П.К.Т., които пресъздават свои непосредствени възприятия и чиито показания съдът намира за последователни и логични. Свидетелите са категорични, че засечената с техническото средство скорост от 135 км/ч. е именно на управлявания от жалбоподателя автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Изложените в жалбата доводи за допуснати такива съществени нарушения на процесуални правила, съдът намира за неоснователни.

На първо място в жалбата се твърди, че видно от АУАН в графата, където от страна на жалбоподателя могат да се правят бележки и възражения, е празна, поради което не ставало ясно дали актът е подписан от него без възражения или е имал такива, дали е бил запознат с показанията на радара и дали той е отчел точната дата, час и скорост. Възражението е неоснователно. След като жалбоподателят е подписал разписката, съдържаща се в бланката на самия акт, удостоверяваща, че е получил препис от акта, очевидно е, че същият се е запознал със съдържанието на акта. При това положение е логично в случай, че жалбоподателят не е бил съгласен с фактическите констатации отразени в акта да впише възражения по акта. Като не е вписал такива при съставяне на акта и не е депозирал писмени възражения по съставения акт в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, очевидно е, че жалбоподателят е подписал акта без възражения.

На следващо място в жалбата се твърди, че от обжалваното НП не ставало ясно, нито скоростта, с която се е движел водачът на МПС, нито с колко километра е превишението. Възражението е неоснователно. От обстоятелствената част на обжалваното НП №   е видно, че скоростта, с която се е движило управляваното от жалбоподателя МПС с рег. №   е 135 км/ч., при разрешена извън населено място 90 км/ч. Следователно превишаването на разрешената максимална скорост е с 45 км/ч.

На последно място в жалбата се твърди, че липсва идентичност между констатациите в АУАН и НП, като се излага аргумент, че в АУАН е посочено, че водачът извършва нарушение на чл. 21 от ЗДвП, а в НП е доуточнено, че става въпрос за чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. И това възражение съдът намира за неоснователно. Действително в акта като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП, а в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство не представлява процесуално нарушение. Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. В случая административнонаказващият орган не е въвел нови факти и обстоятелства, а само е прецизирал правната квалификация на установените с акта фактически обстоятелства, като е приел че нарушена е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Това е изцяло в правомощията на АНО предоставени му с нормата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и в НП, съответства на посочената като нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което и съдът счита, че в случая не може да се приеме, че за жалбоподателя не е било ясно за какво точно административно нарушение му е наложено административно наказание.

По съществото на спора:

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч посочени изчерпателно в тази алинея, като за пътно превозно средство от категория В, разрешената максимална скорост извън населено място е 90 км/ч.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 41 до 50 км/ч  – с глоба 150 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на 13.08.2008г. около 18,30 часа, на главен път І-6 в отсечката от Ветрен към Бургас управлявал л.а. „М.” с рег. №  , като се движил с превишена скорост - 135 км/ч., при разрешена максимална скорост извън населено място от 90 км/ч. Нарушението на забраната, уредена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е обявено за наказуемо със санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.

Съдът счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите Р.Ч.Р. и П.К.Т., както и от приложения АУАН с бланков № , на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение.

В случая административнонаказващият орган правилно е определил вида и размера на административните наказания. Безспорно се установи, че на 13.08.2008г., около 18,30 часа, на главен път І-6 в отсечката от Ветрен към Бургас, жалбоподателят управлявал л.а. „М.” с рег. №,  като се движил с превишена скорост - 135 км/ч., при разрешена скорост извън населено място от 90 км/ч. Следователно е превишил разрешената максимална скорост извън населено място с 45 км/ч. Санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 41 до 50 км/ч  – с глоба 150 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Наложените наказания на жалбоподателя са във фиксирания от закона размер – глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

С оглед на изложеното до тук, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №   , издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Б., с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, на А.И.Н., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                     СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.Г.