№ 120
гр. *****, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БОРЯНА СТ. П.
С. ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Въззивно гражданско дело №
20253500500318 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 274 от 09.06.2025 година, постановено по гр.дело №
1694/24 година, Районен съд – *****, съд е осъдил С. П. С. ЕГН **********
от гр.*****, ул. ***** да заплати на Д. В. Г. ЕГН ********** от гр.***** и Р.
В. М. ЕГН ********** от гр.*****, двамата със съдебен адрес гр.*****, ул.
*****, адв. А. Д. Х., сумата от 4 000 лв., представляваща задължение по
договор за заем от 16.02.2023 г. предоставен от наследодателя им Ц.Й.Ц.,
поч. 26.02.2023г., на основание чл.240 от ЗЗД. С решението в полза на ищците
са присъдени разноски по делото, в размер на 1 185 лв.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответницата С. П. С.. Твърди се, че съдът е формирал мотиви за наличието на
договор за заем в противоречие със събраните доказателства. Кредитирани са
показания на заинтересован в полза на въззиваемите свидетел, който твърди за
наличието на такова правоотношение, докато показанията на другия
незаинтересован свидетел- не са кредитирани. Показанията на този свидетел
са в подкрепа на възражението, наведено с отговора на исковата молба, че
сумата от 4 000 лв., са разходи сторени от въззивницата за лечението на
наследодателя на въззиваемите и поради това е преведена по нейната сметка.
1
Не съществува заемно правоотношение, по което тя дължи изпълнение.
Стигайки до противния извод, съдът е постановил неправилно решение,
поради което искането отправено с въззивната жалба е, то да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Писмен отговор от въззиваемите не е депозиран.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Насрещната страна се представлява от адвокат А. Д. Х., която оспорва
жалбата, с твърдението че съдебният акт е правилен. Претендират се разноски
пред въззивната инстанция.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният от ищцице– въззиваема страна в настоящото производство,
пред РС– ***** иск е за сумата 4 000 лв., претендирана като дължима
главница по договор за заем, на осн. чл.240 от ЗЗД.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
По делото е приложено извлечение от банкова сметка на Ц.Ц. в „Първа
инвестиционна банка“ АД, от което се установява, че на 16.02.2023 г. е превел
по банков път сумата от 4 000 лв. по сметка на ответницата С. П. С.. Като
основание за превода е посочено „Заем“.
Не е спорно по делото, че Ц.Ц. и С. С. са живеели на семейни начала,
повече от десет години, до неговата смърт- 26.02.2023 година.
Съгласно, приложеното удостоверение за наследници ищците Д. Г. и Р.
М. са наследници по закон на Ц.Ц..
По делото са събрани и гласни доказателства. Св.В. В., сочен от
въззиваемите и техен баща, твърди че при среща през месец февруари 2023
година Ц. му казал, че е дал в заем на С. С. сумата от 4 000 лв., която е превел
по банков път. Изразил и безпокойството си, че заемът не му е върнат.
Свидетелят, сочен от въззивницата, твърди в показанията си, че познава
и нея и починалия. Те живели като семейство повече от 10 години. По нататък
в показанията си свидетелят внася яснота именно в техните семейни
отношения, които не допринася за установяване на относимите факти за спора.
2
Ответницата се е грижила за Ц., а неговото здравословно състояние не било
добро. Поради заболяването си трудно се движил и почни не можел да излиза
сам. Разчитал на грижите на въззивницата.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Спорът в настоящото производство е налице ли е валидно сключен
договор за заем, по силата на който Ц.Ц. е дал в заем на въззивницата сумата
от 4 000 лв., което да е породило задължение за последната да я върне.
В тази връзка съдът съобрази, следното:
Договорът за заем е реален договор, и се счита за сключен от момента, в
който заемодателят предаде, а заемодателят получи заетата сума, т.е. за да
породи договора за заем своите правни последици, сумата следва да бъде
предадена на заемателя. Фактическият състав на договора за заем,
регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко
елемента- съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем,
както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател. В настоящия процес,
в тежест на ищците е да докажат съществуването на договора за заем, тъй като
те търсят изпълнение по него, в качеството си на законни наследници на
заемодателя. След смъртта на заемодателят, неговото имущество, в т.ч. и
правата и задълженията и фактическите отношения преминават в
патримониума на наследниците му, в случая ищците по делото. Действително,
съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към
наследниците. При откриване на наследството, което е станало на 26.02.2023 г.
със смъртта на наследодателя Ц.Ц., лицата, които имат право да наследяват-
ищците, се призовават към наследяване като придобиването на наследството
става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от
датата на откриването. Доколкото ответницата не е оспорила факта на
приемане на наследството, то за ищците не е възникнало задължението да го
установят по делото. Последните обаче следва да установят основанието на
което сумата е преведена на ответницата и по-конкретно, че тя предмет на
3
договор за заем и задължението за връщане на заема и сроковете за това. В
подкрепа е представено извлечение от банковата сметка на наследодателя,
което не е оспорено по делото и което установява, е че сумата е преведена по
договор за заем, на ответницата. Настоящия състав приема че са доказани
останалите елементи от фактическия състав – задължение за връщане на
сумата и падежа, на който това следва да стане.
Ответницата твърди, че наследодателят и е дължал пари, които тя е
похарчила във връзка с лечението му и този превод погасява негово
задължение към нея. Наведените правопогасяващи или правоизключващи
възражения, от които страната черпи благоприятни за себе си правни
последици, следва да бъдат доказани именно от нея. Действително не всяко
плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор
за заем между тях. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на
предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален
договор, може да е за уреждане на други техни отношения, произтичащи от
съвместното им съжителство. Ответницата навежда твърдения, че това по
същество е погасяване на задължение на наследодателя към нея, за разноските
които е сторила във връзка с лечението му. Доколкото тези факти изключват
задължението на последната да върне сумата, то тя носи тежест да ги докаже.
Доказателства в подкрепа на тези твърдения не се съдържат и в показанията на
сочения от нея свидетел.
Твърдения за договор за заем, по който ответницата дължи връщане на
сумата от 4 000 лв., се съдържа в показанията на свидетеля В., който макар и
заинтересован спора да бъде решен в полза на ищците, установяват заемното
правоотношение. Показанията му се подкрепят от писмени доказателства и
по-точно банковото извлечение от сметката на наследодателя на ищците, в
частта за предаване на сумата. Свидетелят твърди, че е видял наследодателя
на ищците в началото и в края на месец февруари 2023 година, когато
последният му споделил, че е дал на ответницата заем и притесненията си, че
този заем не му бил върнат. Показанията на заинтересован свидетел
единствено поради това не следва да се изключват от доказателствата по
делото. Те следва да бъдат ценени с оглед другите доказателства, следва да
бъде преценено и доколко заинтересоваността на свидетеля е повлияла на
способността му да възприеме фактите такива каквито са и добросъвестно да
ги изложи. Свидетелят е познавал добре наследодателя на ищците, били са в
4
близки отношения и поради това последният му е споделил за дадената в заем
сума, споделил е и това, че заемът не е върнат. По изложеното, съдът не
намира основание тези показания да бъдат изключени от доказателствата по
делото.
Поради горното, настоящия състав намира, че решението, постановено
от Районен съд – ***** е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите,
сторените в настоящото производство разноски, в размер на 400 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 274 от 09.06.2025 година, постановено по
гр.дело № 1694/24 година, Районен съд – *****.
ОСЪЖДА С. П. С. ЕГН ********** от гр.*****, ул. ***** да заплати на
Д. В. Г. ЕГН ********** от гр.***** и Р. В. М. ЕГН ********** от гр.*****,
двамата със съдебен адрес гр.*****, ул. *****, адв. А. Д. Х., разноски пред
въззивната инстанция, в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5