№ 1717
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110213162 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Л. срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-4332-017122/24.08.23г., издадено от началник сектор към СДВР,
О”ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1
ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и моли за отмяна на НП.
Заявява, че е карал по маршрута, посочен в НП, но не е ударил жената, като
по автомобила му нямало щети.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирани са писмени
бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2023г. около 16.55 часа в град София жалбоподателят В. Л.
управлявал лек автомобил „Киа Рио” с ДК № РВ 4120 ТР в гр. София по бул.
1
"Цариградско шосе" с посока на движение от ул. „Тинтява“ към площад на
авиацията. Св. В. П. управлявала лек автомобил „Дачия“ с ДК № СВ 5068 АХ,
като се движела в лява лента, като поради неспазване на дистанция с
движещия се пред него лек автомобил, управляван от св. П., жалбоподателят
В. Л. реализирал ПТП, като настъпил удар между предницата на
управлявания от Л. лек автомобил и задницата на автомобила на св. П.. Св. П.
вдигнала ръце, за да привлече вниманието на водача на л.а. „Киа“, разменили
си погледи, но жалбоподателят изпреварил от лявата страна св. П. и
продължил движението си в кръговото към площада на авиацията. Св. П.
продължила след водача на л.а. „Киа“, присветнала му с фарове, подала
звуков сигнал с клаксон, но водачът на л.а. „Киа“ не отбил и не спрял. Св. П.
заснела автомобила, позвънила на тел. 112 и впоследствие дошъл екип на
ОПП-СДВР. Били снети сведения от св. В. П., тя попълнила декларация. Била
изготвена скица и протокол за ПТП № 830370/30.05.23г., а св. Б. К. изготвил
докладна записка по случая.
На 08.08.2023г. жалбоподателят В. Л. попълнил и подписал декларация,
в която посочил, че той е управлявал лек автомобил „Киа“ с ДК № РВ 4120
ТР на 30.05.2023г.
Въз основа на данните по разпределената му преписка св. А. С.
съставил на В. В. Л. АУАН № 129860/08.08.23г. за нарушения на чл. 23, ал. 1
ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на В. В. Л., като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в”
ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г.
административнонаказващият орган е компетентен да издаде атакуваното НП,
а актосъставителят е компетентен да състави АУАН.
Видно от заповед № 8121к-13318/23.10.19г. Даниела Дескова е
преназначена на ръководна длъжност началник на 03 сектор
2
„Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.
Със заповед № 513з-5073/21.07.15г. актосъставителят А. С. е
преназначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в 01 група „Пътен
контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и от показанията
на разпитаните свидетели А. С., В. П. и Б. К..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В. Петровеа,
участник в процесното ПТП, която излага възприятията си относно
правнорелевантните факти. Показанията на св. П. относно механизма на
настъпване на ПТП намират пълна подкрепа в писменото доказателство –
протокол за ПТП. Щетите, установени по автомобила й, съответстват да са
получени при удар и при обстоятелства, съобщени от св. В. П.. Показанията
на св. А. С. спомагат за установяване на обстоятелствата при съставяне на
АУАН. Показанията на св. Б. К., посетил местопроизшествието, установяват
извършените от него действия по служба и снетите сведения от участника в
ПТП, останал на място. Съдът счете, че писмените доказателства
корепондират със събраните гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на
вътрешните работи, и в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема, че жалбоподателят В. Л. е осъществил вменените му
нарушения по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
Отговорността му е ангажирана законосъобразно, като в декларация същият е
посочил, че именно той на процесната дата е управлявал л.а. „Киа“ с ДК №
РВ 4120 ТР.
3
Първото вменено нарушение е за неизпълнение на задължението,
уредено в чл. 23, ал. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че
да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Като не се е движил на достатъчно разстояние от движещия се пред него л.а.
„Дачия“, управляван от св. В. П., позволяващо му да избегне удар в него,
когато МПС намали скоростта си или рязко спре, жалбоподателят от
обективна страна е осъществил състава на нарушението, визирано в чл. 179,
ал. 2, пр. 2 ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че следва да се движи
на достатъчно разстояние зад друг автомобил, за да избегне настъпване на
ПТП с него, предвиждал е общественоопасния характер на деянието, като не е
предвиждал настъпването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 за нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП е в
абсолютно определен размер - глоба 200 лева, поради което отсъстват
предпоставки за обсъждане размера на наказанието за това нарушение.
След настъпилото ПТП водачът В. Л. е напуснал местопроизшествието,
без да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП да уведоми
съответната служба за контрол на МВР, като водач, който е участвал в ПТП,
от което са причинени само имуществени вреди, при положение че между
него и другия водач не е имало съгласие за причините за настъпването му.
Категорично се установява от показанията на св. П., че е сигнализирала по
всякакъв начин на другия водач, че той е възприел сигнализацията й, но е
направил всичко възможно да се отдалечи с автомобила си от мястото на
настъпване на ПТП.
От субективна страна водачът Л. е съзнавал задълженията, които има по
закон, общественоопасния характер на деянието, както и общественоопасните
му последици, изчерпащи се в самото изпълнително деяние, като ги е целял.
За така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като наложеното административно
наказание глоба е в размер под средния, а лишаването от право на управление
на МПС е в минималния законоустановен размер. Размерът на глобата не
следва да бъде намаляван, като размерът й е правилно определен и
4
съответства на обществената опасност на нарушението.
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Налице са основания за присъждане на разноски в полза на
административнонаказващия орган, който е депозирал писмено становище от
процесуален представител. С оглед изхода на делото жалбоподателят В. Л.
следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН да заплати 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
017122/24.08.23г., издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП” при СДВР,
с което на В. В. Л. е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в”
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. В. Л. да заплати на СДВР 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5