Мотиви към Решение № 260121/03.09.2020 г. по НАХД № 3146/2020 г. на БРС.
Производството по делото е образувано по предложение
на прокурор при БРП, с което М.Х.Ч., ЕГН **********, е обвинен в това, че на
03.12.2018 г., в гр. Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Бургас, в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи към Заявление с вх. № 17933/03.12.2018 г. до
началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР - Бургас, която по силата на
закон - чл. 160 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр.,
ал. 1, т. 3 от Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр.
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава
за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, пред орган на властта
- началника на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-Бургас, потвърдил неистина,
а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено от ОД на МВР-Бургас, е изгубено, а в
действителност било отнето от компетентните органи на Германия – престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК. Предлага се М.Х.Ч. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание съгласно чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят на БРП поддържа внесеното
постановление, като предлага на М.Х.Ч. да се наложи наказание, определено към
минимума.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован,
не се явява.
Упълномощеният му защитник – адв. Здравко Костов,
прави искане за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
Обвиняемият М.Х.Ч. е роден на *** г., в гр. Карнобат,
български гражданин, с адрес: с. Съединение, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, ул.
„Четиринайста“ № *.
От свидетелството за съдимост на лицето е видно,
че обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност към датата на деянието.
На 03.12.2018 г., обвиняемият М.Х.Ч. отишъл в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас. На гишето го
обслужила св. Десислава Любомирова Димитрова – системен оператор в сектор ПП
при ОДМВР. Обвиняемият Ч. попълнил и подал декларирал по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи /ПИБДС, л. 15/, че е загубил СУМПС в
Германия, и подал Заявление с вх. № 17933/03.12.2018 г. /л. 17/ до началника на
Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР - Бургас, за издаване на ново такова.
От събраните по делото писмени доказателства –
списък на отнети български СУМПС в чужбина за 2019 г. /л. 13/, СУМПС /л. 14/ и писмо /л. 31/, се установява обаче, че притежаваното
от М.Х.Ч. свидетелство за управление на моторно средство с № *********,
издадено от ОД на МВР-Бургас, не е изгубено, а е отнето компетентните органи на
Германия.
Видно от заключението на графическата експертиза /л.
24-25/ - ръкописният текст и подписът на мястото на „декларатор“ на лицето и
гърба на декларацията по чл. 17, ал. 1 ПИБДС са изпълнени от обв. М.Х.Ч..
Съдът възприе горната фактическа обстановка на
базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: свидетелските
показания на Десислава Димитрова, справка за съдимост, списък на отнети
български документи, СУМПС, декларация, заявление, писма и от заключението на
СГЕ.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви
и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани
по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на
разпитания свидетел са последователни и логични. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето решение и на заключението на
изготвената на досъдебното производство експертиза, която е компетентно
извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените
въпроси.
По делото не са налични противоречиви
доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да
налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на
други.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че М.Х.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.
313, ал. 1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било
извършено с активно действие, а именно подаване на декларацията пред служителя
от Сектор „ПП“ – св. Димитрова. На следващо място въпросната декларация се
изисква от водачите по силата на изричен закон - чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във
връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.
Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - началник
на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като на последно място в нея
обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал е, че бил изгубил
свидетелството си за управление на МПС № *********, когато в действителност
същото е било иззето от контролните органи в Германия и той е бил наясно с
това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет
за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е
съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото М.Ч. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е иззето от властите,
както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал. 1 ПИБЛД, за да му бъде
издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че документът
му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват
именно с подаването на декларацията по чл. 17, ал. 1. Същият е съзнавал, че
подавайки декларацията, волеизявленията му ще станат достояние на орган на
власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният
орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това
от волева страна обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин да
се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки, че е бил предупреден, че ако декларира
неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в
инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
За престъплението, в което обвиняемият беше признат
за виновен, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до три
години или „глоба” от сто до триста лева.
В конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното
деяние са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК - за престъплението
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание; с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди; към процесната дата обвиняемият не е неосъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК;
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на М.Х.Ч..
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е
лице със сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради тези
съображения съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание в
минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По делото има сторени разноски за изготвена
експертиза в размер на 162.39 лв., поради което и с оглед обстоятелството, че
обвиняемият беше признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да ги заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР - Бургас. На основание чл. 190, ал. 2 НПК съдът осъди
обвиняемия да заплати и сумата от 5 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението
са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.