Присъда по дело №365/2017 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към Присъда №16/16.05.2018г. по НОХД №365/2017 година по описа на Ловешки районен съд

 

 

Срещу подсъдимия Н.К.Д. *** ***, изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна, е било предявено обвинение за престъпление по чл.211 пр.3 във вр. с чл.209 ал.1, чл.26 ал.1 и чл.29 ал.1 б.“а“ от НК затова, че през периода месец ноември 2011г. – месец март 2013г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага в парични суми и вещи, възбудил заблуждение у лицата: Р.Д.Ц. с ЕГН *********** ***,  Н.Т.С. /Ал./ с ЕГН ********** от гр. С. З. , И.З.Г. ***, Д.Й.Х. с ЕГН **********, М.Й.Н. с ЕГН ********** и Г.А.С. с ЕГН ********** и трите от гр. С, че поради различни причини – плащане на парични гаранции за освобождаване от „Арестни помещения” и плащане за предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода” в Затвор, на което, видно от осъждането му „Доживотен затвор без замяна” нямал право - се нуждаел от парични суми и вещи и искал такива да му бъдат изпращани и с това им причинил имотни вреди на обща стойност 25277.41 лева, както следва: вреда в размер от 500 евро и 1100 лева или обща левова равностойност 2077.92 лева на Р.Д.Ц.; вреда в размер от **75.00 лева на Н.Т.С.; вреда в размер от 4168.15 лева на Д.Й.Х.; вреда в размер от 4986.10 лева на Г.А.С.; вреда от 1 бр. преносим компютър марка „НР“ модел „Presario“ на стойност 1091.83 лева и сумата от 4000.00 лева, общо 5091.83 лева на И.З.Г.; вреда от 1 бр. преносим компютър „Тошиба“ С660-1 ML+E303 на стойност 933.41 лева и сумата от 3345.00 лева, общо 4278.41 лева на М.Й.Н., като измамата представлява опасен рецидив.

Предявен е и граждански иск от пострадалата Г.А.С. за сумата от 5014.90лв., представляваща причинени от престъплението имуществени вреди срещу подсъдимия Н.К.Д., ведно със законната лихва, начиная от 31.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като е направено искане за конституиране и като частен обвинител в процеса. Съдът е приел за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство предявения от С. граждански иск до размера на обвинението за сумата от 4 986.10 лева и е конституирал същата като граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Представителят на Районна прокуратура - *** поддържа обвинението така, както е било предявено на подсъдимия в хода на досъдебното производство и с внесения обвинителния акт. Счита, че от извършените в хода на досъдебното производство следствени действия, свидетелски показания, събраните по разследването писмени доказателства, които са потвърдени и от проведеното съдебното следствие, се е установила една фактическа обстановка, от която може да се направи безспорен извод, че подсъдимият Н.К.Д. е извършил престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че за периода месец ноември 2011г. - месец март 2013г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага в парични средства, възбудил заблуждение у лицата: Н.Т.С. /Ал./, И.З.Г., Д.Й.Х., М.Й.Н. и Г.А.С., като същите са превели на негово име вещи и суми. От обективна страна приема, че е осъществено престъпление срещу обществените отношения, които осигуряват правото на защита на собствеността върху движими и недвижими вещи, както и имуществени права. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез въздействие, а именно подвеждане и заблуждение у пострадате, въздействие върху тяхното съзнание, което е оформило една невярна представа за определени факти и обстоятелства. В случая те са, че той трябва да заплати парични суми за освобождаването си под гаранция от ареста или за предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода. Изтъква, че от свидетелството за съдимост на подсъдимия е видно, че същият е осъден за тежко умишлено престъпление на доживотен затвор и това, което е говорено на пострадате, не отговаря на истината. Счита, че от събраните по делото доказателства и свидетелските показания се установило, че подсъдимият Д. е контактувал лично с пострадате по мобилен телефон. Пострадалата М.Й.Н. в своя разпит, в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие е заявила, че е кореспондирала само с лицето Д. И., така наречения Др., ходила е на свиждане в Затвора ***, но не се е срещала с Д., а се е срещала с  Н.К.Д.. Направило й впечатление тогава, че гласът на Н.К.Д. и гласът на Д. Д. - Др. е един и същи. Това, според представителя на обвинението, се потвърждава и от показанията на свидетелката Н. Ал., която също е заявила, че гласът на подсъдимия е приличал на гласа на Л., с когото тя е говорила по телефона. На базата на това прокурорът прави извод, че подсъдимият Н.К.Д. е лицето, с което двете пострада са говорили по телефона. Че подсъдимият Н.К.Д. е лицето, с което е говорила пострадалата М.Н., говори доказателството, че подсъдимият е заявил „Ти, на ми пращаше клипове и ми ги пускаше по телефона”. При това положение, друго лице не е говорило с пострадалата М.Н. и подсъдимият, след като тя заявява, че не е говорила с него,  няма откъде да знае за това обстоятелство, освен ако лично не е говорил с нея. В своите обяснения, пострадалата И.З.Г. е заявила, че знае, че телефон с номер ******955 е ползван от подсъдимия Н.К.Д.. В процеса на разследване са били изискани разпечатки от мобилните оператори и е било установено, че подсъдимият Н.К.Д. е говорил с този телефон и с Д.Х. и с М.Н.. Изтъква, че от килията на подсъдимия е бил иззет мобилен телефон „Нокиа” модел Е51 с номер **** с батерия и с два броя СИМ карти на МТел с номер **** и и на Глобул с номер **** и 474. От справката се установило, че той се е водел на Е. П., която е била съпруга на подсъдимия Д. и той от тази карта се е обаждал на пострадате М.Н., Н. Ал. и Г.С.. От разпечатката се установило, че на този телефон са слагани и други карти, с които той е говорил и се е обаждал и на други пострада. За този телефон е било установено, че е обслужван само от една клетка, намираща се в град ***, б** в квартал „..” и самата карта е била спряна, когато е било извършено претърсването и изземването на телефона от подсъдимия. В обясненията си, М.Н. е заявила, че е говорила само с Н.К.Д.. От разпечатките от Затвора, които са били предоставени, се установило, че Н.К.Д. е говорил действително с М.Н., но там е посочено, че тя му е била братовчедка. При тези съображения прокурорът стига до безспорния извод, че подсъдимият Н.К.Д. и лицето Др., за което говорят пострадате са едно и също лице и по този начин той е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. От субективна страна, инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия виновно, умишлено, с пряк умисъл, като същият е осъзнавал противоправността на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. Счита, че събраните доказателства по делото са безспорни и категорични и по един категоричен начин обосновават обвинението, че именно Н.К.Д. е извършителят на това престъпление. В тази връзка и с оглед неговото съдебно минало, моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание от 10 години лишаване от свобода, а относно гражданския иск, предявен от Г.С., счита че същият е доказан и следва да бъде уважен.

В съдебното заседание по същество гражданският ищец и частен обвинител Г.С. не се явява и не изразява допълнително становище.

Подсъдимият Н.К.Д., редовно призован се явява лично и със служебно назначения му защитник – адвокат А.М. ***, която счита, че от събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, не може да се направи безспорен и категоричен извод, че именно Н.К.Д. е извършил посочените в обвинителния акт престъпления. На първо място изтъква, че в протокола от 22.02.2018г., свидетелката Г.А.С. е посочила, че между месеците юни и август 2012 година, в сайта „елмаз” се е запознала с лице с профил Д. и ежедневно разговаряла с него. Във връзка с плащане на парична гаранция и мобилен телефон, С. изпратила пари на свидетелката Е.П.Г.. По искане на друго лице, представило се като адвокат Ст., С. отново изпратила пари, но този път на името на М.Й.Н. и по искане на трето лице, С. изпратила своя стар мобилен апарат в село ****, община ****на лицето Г.А.Х.. Свидетелката е посочила, че от един и същи телефонен номер е разговаряла с няколко лица, представяли се като Д. и А., а на друг телефонен номер е разговаряла с адвокат Ст.. В последствие, обажданията с искане за парични суми са били основно от третото лице, представяло се като адвокат Ст., като свидетелката съвсем точно е обяснила, че гласовете са различни и е разговаряла и съответно предоставяла парични суми и вещи по искане на две различни лица. Свидетелката е посочила, че е изпратила пари – сумата от 2 200 лева на К.Р., представила се за секретарка на адвокат Ст., а парите са изпратени по искане на адвоката. Въпреки показанията на пострадалата, че е различавала гласовете на лицата, представили се като Д., А и адвокат Ст., тя също така заявила, че са й изпращани и смс-и от Д. и от А, които също са се различава, като обстойно е посочила по какво ги е различавала. При тези съображения защитникът приема, че три различни лица са я въвежда в заблуждение и по тяхно искане е изпращала суми и вещи, като не е било установено тези три лица да са има връзка помежду си. Обръща внимание, че в същия протокол, свидетелката К.Р. не е открекла, че са й били пращани пари, но е заявила, че тя ги е теглила и ги е давала на свекърва си. Р. е посочила, че Н.К.Д. не й се е обаждал, че ще бъдат изпращани пари и не е разговарял с нея. Тя е казала, че е разговаряла единствено с Г.Х., която е нейна свекърва и майка на лишения от свобода Х.А.Х.. Свидетелят Е.Х., също е посочил, че брат му Х.Х. се е обаждал на майка им, а след това и на съпругата му и на майка му са пращани пари и лаптоп. Свидетелят Е.Х. е посочил също, че не е разговарял лично с Н.К.Д.,  а като е попитал брат си, му било отговорено да си гледа работата. Защита изтъква, че приобщените по делото доказателства по НОХД №442/2015г., в протокол от 17.11.2015г., свидетелката М.Й.Н. е посочила, че се запознала с лицето Д. К. И, че в началото са си писа, а в последствие се чули по телефона. След продължителни комуникации, И й поискал сумата от 300 лева, които тя превела на свидетелката Е.П.. На нея й било обяснено, че Е.П. е приятелка на негов съкилийник. За свиждането в Затвора гр.***, свидетелката е посочила, че не е успяла да се срещне с Д., а се е видяла с приятеля му Н.К.Д., като изрично е обяснила, че освен Д., пари и вещи са й искани и са изпращани по молба на адвокат Б, който имал специфичен глас и тембър. Този глас й искал пари, за да бъде платена гаранция за Д., но се е обаждал и друг адвокат, с различен глас, който й искал пари, за да бъде платена гаранция за Д. и тя е изпращала пари и по тяхно искане – на Е.П. и на П.Р.С.. Действително, по сметката на Н. са превеждани суми от пострадалата Г.С., а Н. от своя страна ги препращала, в зависимост от това, какво й е казано по телефона от лицата, представили се за адвокати – една част на К.В.Р., друга част на Д.. На въпрос от защитата, свидетелката е отговорила, че Н.К.Д. не й е искал пари и не му е давала такива. Изпращала е пари по искане на различни лица, които са й звъняли от различни телефонни номера и в зависимост от това, кой е искал парите е било посочвано къде да бъдат изпращани. По същия начин свидетелката Н.Т. Ал. е посочила, че се е свързала и е изпращала пари по искане на няколко лица на различни, посочени от тях сметки и хора. Хората, които са я въвели в заблуждение са й се представяли за ЛД., за адвокат Б и за адвокат С.Д., като свидетелката е казала, че ясно различава гласовете и че лицата, представяли се за адвокат Б и неговата секретарка, която също й се е обаждала – К, са й поиска сумата от 600 лева. Свидетелката, в протокола от предходното разглеждане на делото в РС - *** е посочила, че адвокат Б, когато й поискал сумата, й казал „Докато не ми изпратите сумата, ръцете ми са вързани”. Свидетелката е посочила, че е изпратила и телевизор „Самсунг” на адрес в **** и телефон на свидетеля М.К.Н., като е обяснила, че пари са искани от лицето, представило се като ЛД., но пари и вещи са й искани основно от адвокатите. Според защитата най-показателни са показанията на свидетелката Р.Ц., която е посочила, че освен с К, който й е искал пари, се е свързала с брат му ****, майка му и още една жена, които са плачели и са се молили за пари. Ц. е казала, че лицето, с което е комуникирала е пишело правилно, без правописни и пунктуационни грешки и й е споделил, че съди държавата в Страсбург. Парите, изпратени от Р.Ц. са на името Х.. Р.Ц. е посочила, че е изпратила пари по искане на К и по искане на брат му ****, като е била сигурна, че е различавала с кого говори и с кого пише, както и че това са две различни лица. Никъде в показанията на тази свидетелка не фигурира нито името Н.К.Д., нито името Др. или Л.. По този начин, в показанията си, другата свидетелка - Д.Й.Х.  е посочила, че освен пари по искане на Д. е изпращала и вещи – един телевизор и един мобилен телефон на името Г.А.Х.. В показанията си Г.А.Х. потвърдила, че е получавала многократно пари, като е заявила, че ги е препращала на Е.П., но не помнела от кого е получавала парите. Потвърдила е също, че Н.К.Д. не й се е обаждал и тя е разговаряла единствено със сина си Х., който й казвал какво ще получи, от къде ще го получи и къде и какво да изпрати. Двете свидетелки – К.Р. и Г.Х., обаче, не са спомена да са получили телевизор, какъвто им е бил изпратен. Изтъква, че Д.Й.Х., в разпитния си протокол е посочила, че освен с Д. е разговаряла с лице, представяло се като адвокат, но разговорите са се водили от различни телефонни номера. Д.Х. е описала гласа на човека, с който е разговаряла като плътен, приятен, без да прави правописни грешки й е писал, което не кореспондирало с грамотността на подсъдимият Н.К.Д., който е без образование. Това, че не може да пише се потвърдило и от разпита на П., който посочил, че лично той е писал молбите му – макар да е ходил до втори клас, но пропускал много букви. В протокол от 11.01.2017г., свидетелката И.З. Ие посочила, че се е запознала с лице, представило й се за Д.К.Д., с който се чува, който говорил правилно български и пишел на български. Изаявила, че си е пишела и с К с , като по тяхно искане е пращала пари и лаптоп в град ***. Когато в последствие се появил Н.К.Д., свидетелката казала, че с него са си пишели по „скайп” на латиница, като тогава действително е пишела с доверителя й Н.К.Д., което той потвърдил и в обясненията си. Обръща внимание, че множество лица от Затвора *** са да показания, че са услугва на подсъдимия Н.К.Д. със СИМ карти. Свидетелят Х.Х. е заявил, че той не е вземал от Н.К.Д. СИМ карти, но му е правил услуги, като 1-2 пъти му е давал свои СИМ карти, защото на Д. често му правели обиск и оставал без телефон. Свидетелят Л., който е бил в една кИ.с Д. бил казал, че по време на престоя им заедно, Д. не е имал мобилен телефон и изрично е заявил, че не го е виждал да разговаря по телефон или да си пише с жени. По делото липсвал съвкупен аназ на събраните доказателства и за това счита, че изводите на прокурора са неправилни. За защитата не е ясно защо разследващите не са отстранили всички съмнения, свързани с авторството на деянието, въпреки че в хода на досъдебното производство, Н.К.Д. многократно е давал обяснения и се е опитвал да съдейства за разкриване на обективната истина по делото, като част от исканията му за събиране на доказателства при предявяване на материате са били отхвърлени. Обръща внимание, че дори самото вещо лице в заключението си е разделило сумите по посочената в обвинителния акт щета на такива, за които имало писмени доказателства и на други, които били само по твърдения на пострадате. Предвид изложеното, счита, че събраните доказателства, не само, че не подкрепят извода, че именно Н.К.Д. е автор на престъплението, за което е предаден на съд, но и са в явно несъгласие с тях, а подзащитният й следва да бъде признат за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението. Когато има макар и малко съмнение, да е извършил престъплението, подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан и то не, защото съмненията се тълкуват в негова полза, а защото обвинението не е доказано несъмнено. По тази причина моли съда да признае Н.К.Д. за невиновен в извършване на деянието, за което е предаден на съд, като с оглед изложеното моли съда да отхвърли предявения граждански иск за сумата от 4 986.10 лева за причинени имуществени вреди на Г.С., като неоснователен.

От събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени доказателства, обясненията на подсъдимия, свидетелските показания по време на съдебното следствие и приобщените показания по реда на чл.281 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство и пред друг състав на съда, както и от заключенията на стоково-икономическите експертизи,  преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа  обстановка:

Подсъдимият Н.К.Д. през периода 22.02.2011г. – 07.10.2013г. изтърпявал наказание „Доживотен затвор без замяна“ в Затвора - ***. За времето от 01.01.2012 г. до привеждането на подс. Д. *** на 07.10.2013 г. съшият е бил настанен в XI група в корпуса на Затвора ***, в който били настанени лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор или на доживотен затвор без замяна.

Подъдимият Д. нямал право да притежава и използва мобилни телефони, но въпреки забраната по различни нерегламентирани начини се снабдявал с такива и от тях създавал свои профили в сайт за запознанства www.elmaz.com. В профила си в този сайт подсъдимият Д. не бил поставил своя собствена снимка, нито бил посочил истинските си имена, а бил поставил снимка на друг мъж, като се бил регистрирал с имената „ЛД.“, „Д. К. И“, „ Д. И. Д.“, Д. И“ и „Д.К. П“.

   В показанията си дадени в хода на досъдебното производство, на които съдът дава вяра, свидетелят И.А.С., с когото подсъдимият Д. пребивавал за около 1 месец в една кИ.в Затвора ***, посочил, че двамата с подсъдимия си купили един телефон марка Нокия, като Д. притежавал карта памет, в която имало профили с различни имена, с които се представял в различни сайтове за запознанство. Един от профилите му бил с  име „Др.”, като със същия профил подсъдимият Д. се бил запознал и с жена си Е..

За времето от 17.03.2012 г. до 20.04.2013 г. от тайници в килиите, обитавани от подсъдимия Д., били иззети общо 4 броя мобилни телефони със зарядни устройства.

Чрез регистрираните в www.elmaz.com профили подсъдимият Д. осъществявал връзки с различни жени. Една от тези жени била свидетелката М.Й.Н.. Същата се запознала във въпросния сайт с лицето „Д. К. И“ в средата на месец ноември 2011г. След двуседмична комуникация чрез писане в сайта Н. дала на подсъдимия Д. номера на собствения си мобилен телефон ******* . Известно време след запознанството им, Д. казал на Н., че е задържан в ареста в гр. *** ***, като причина за това изтъкнал, че е набил някакви момчета, които се опитва да изнасилят едно момиче. Двамата продължили комуникацията си по телефона, като Д. под името „Д. И.“ започнал да й се обажда от различни номера - ***** ******* ********, както и от ***** , за който от събраните доказателства се  установява, че е собственост на съпругата му Е.П.. В един от разговорите М.Н. споменала на Д., че има на нейно име СИМ карта с №******* , която не използвала, който като чул това я помолил да я изпрати на негов приятел, който да я ползва. М.Н. изпратила картата на адрес в гр. ***, ул. К и ***където била получена от лице на име М.М., работещ като надзирател в Затвора ***. В хода на досъдебното производство за това лице било установено, че същият е осъждан за снабдяване на лишени от свобода в Затвора *** с мобилни телефони, СИМ карти и други забранени вещи. „Д. И.“ /подсъдимият Д./ започнал в последствие да звъни на Н. от този номер. На въпроса на Н., защо тази карта е в него, Д. й отговорил, че неговият приятел не я иска и че ще я ползва той. В последствие на този номер била натрупана голяма сметка, което накарало Н. през есента на 2012 г. да я спре. Месец по-късно Н. извадила дубликат на тази карта, тъй като „Д. И.“ /подсъдимият Д./ отново я помолил да я изпрати. Н. изпратила извадения дубликат на тази карта на свидетелката П.Р.С. ***, като няколко дни следа това „Д. И.“ /подс. Д./ отново започнал да й звъни от тази карта.

Видно от приложената разпечатка за проведените разговори на Н.К.Д. *** на 29.03.2012г., чрез вътрешна система за разрешени разговори в 14.36 часа същият е провел разговор с телефонен № ******* , който е собственост и се ползвал от М.Н., която той представил за своя братовчедка. От събраните на досъдебното производство доказателства се установява, че когато се набира от тази телефонна система излиза скрит номер на лицето с което се говори. Видно от показанията на свидетелката М.Н., същата е заявила, че само „Д. И.“ й е звънял от скрит номер, като същата е категорична, че с друго лице от Затвора *** освен с „Д. И.“ не е разговаряла.

Преди коледните празници през 2011г. „Д. И.” /подсъдимият Д./ поискал от Н. сумата от 100 лв., казвайки й, че събира пари, за да си плати гаранцията. Н. превела поисканата й сума, като от приложените разпечатки, намираща се на л.144 и л. 182 т.ІІ от ДП е видно, че същата на 06.12.2011 г. привела сумата от 155.00 лева по сметка на Е.П.Г. в ОББ.

В началото на месец януари 2012г. Н. се разбрала с „Д. И.“ /подс. Д./ да му отиде на свиждане в Ловешкия затвор. Същият по телефона я информирал, че няма да могат да се видят двамата, а че ще трябва да се види с лицето Н.К.Д. от 11-та група на Затвора ***. Н. тръгнала с автобус до гр. *** на свиждане, но поради тежките метеорологични условия не успяла да пристигне и се върнала. Прибирайки се в гр. С, тя се свързала с „Д. И.“ /подс. Д./ по телефона, като той й казал да предаде продуктите, които била купила, за да ги занесе в Затвора ***, на лицето Е.П.. Същия ден - 07.01.2012г. вечерта Е.П. отишла при нея и взела продуктите.

През месец май 2012г. „Д. И.“ /подс. Д./ и Н. отново се разбра тя да му отиде на свиждане, но в последствие отново й казал, че трябва да се срещне с Н.К.Д., който представил за свой приятел. Обяснил й, че той няма да може да отиде на свиждането, защото бил в карцер.

Видно от приложената по ДП справка, намираща се на л.111, том 2, свиждането е било осъществено на 04.05.2012 година. От показанията на свидетелката Н. се установява, че й направило впечатление, че гласа на Н.К.Д., много й напомнял на гласа на „Д. И.“.

Според показанията на свидетелката Н., няколко месеца след осъщественото свиждане, „Д. И.“ /подс. Д./ поискал от нея сумата от 600.00 лева, като й обяснил, че същата му е необходима, за да могат да го освободят от Затвора предсрочно. Н. му обещала да осигури парите, като Д. й бил казал да преведе парите по банков път на свидетелката П.Р.С.. На въпроса на Н., „Каква е тази жена?”, „Д. И.“ /подс. Д./ й отговорил, че същата е секретарка на адвоката му. На СМС „Д. И.“ /подс. Д./ й изпратил номер на сметка в Пощенска банка. Н. заявила, че изпращала на два пъти суми, съответно в размер на 600.00лв. и 400.00лв. на посочената от него банкова сметка *** П.Р.С. ***. Според приложеното в досъдебното производство извлечение от сметката на С. в Пощенска банка  /т.2, л.222-226/ за периода 01.11.2011г – 31.03.2013г. е видно, че такива постъпления липсват, поради което съдът оправда Д. за тези суми от обвинението.

Известно време след това „Д. И.“ /подс. Д./ казал на Н., че трябва да намери начин да закупи един лаптоп, който да предаде на човек от гр. ***, на когото  дължал пари. Тъй като Н. била абонат на „МТел“, на 08.08.2012г. закупила от там на изплащане лаптоп марка „Тошиба“ С660-1ML+Е303 със сериен № SYB158345K за срок на изплащане 24 месеца. Този лаптоп, според указанията на „Д. И.“ /подс. Д./ Н. предала на Е.П., която пристигнала да го вземе от работното й място. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство експертиза се установява, че стойността на лаптопа е 933.41 лева.

Отново по указания на „Д. И.“ /подс. Д./, Н. изпращала на името на Н.К.Д. на няколко пъти пари с пощенски записи до Затвора – *** с различни суми, чиято обща стойност съгласно приложената /л.113-115 т.2 от досъдебното производство/ справка за получени от Н.К.Д. записи през периода 01.01.2012г. – 31.12.2013г. възлиза на сумата 1 345 лева.

Въз основа на преценените като безспорни доказателства, съдът прие, че подсъдимият Д. е причинил на М.Й.Н. обща щета в размер на 2 433.41 лева, като го оправда до размера на обвинението за причинена щета в размер на 4 278.41 лева.

В един от разговорите „Д. И.“ /подс. Д./ дал на Н. телефонен номер на лице с име „Д.“, за която й казал, че е приятелка на негов приятел. Накарал я да се свърже с нея и да я уреди на работа в аптеката, където работела. М.Н. се свързала със свидетелката Д.Й.Х., и двете се разбра Х. да й изпрати CV-то си, което Н. да предаде на шефката си. След като получила CV-то, Н. го предала на шефката си, но в последствие разбрала, че Х. се е отказала да работи в аптека.

Освен това подсъдимият я помолил да му изтрие един профил във „фейсбук“, като й дал потребителското име и паролата. Влизайки в профила, Н. установила, че този профил бил направен наскоро и в него нямало информация, като същия бил на името на „Д. И“. Също така Н., отново по молба на „Д. И.“ /подс. Д./ направила профил в сайта „Елмаз“ на лице на име „Л.“.

Известно време след това М.Й.Н. научила от свидетелката Н.Т.С. /с настояща фамИ.Ал./, че е била обект на измама. Запознанството между двете се състояло, тъй като свидетелката С. се била запознала с лице на име „Л.“ в сайт за запознанства, и това лице й дало мобилния телефон на Н. с молба да му намерят в гр. С по-евтин мобилен телефон. С. си била запазила номера на Н. и преди Великден 2013 година й се обадила по телефона и й казала, че са измамени.

Свидетелката Д.Й.Х. имала регистрация в сайта за запознанства www.elmaz.com. На 16.11.2012г. същата се запознала с лицето „Д. И” с ID 2084136. Двамата започна да си пишат на различни теми от живота, като в последствие си разменили телефонните номера. „Д. И” /подс. Д./ й дал следните телефонни номера: **/* **** **** ***. Известно време след запознанството им, неизвестно лице от телефонен № ****се обадило на Х., съобщавайки й, че „Д.” е задържан в ареста и, че ще й се обади когато може. След известно време „Д. И“ /подс. Д./ й се обадил по телефона, и й казал, че е задържан в Търновският арест, а в последствие е преместен в Затвора ***. Споделил й, че има нужда от пари, за да си плати гаранцията, като поискал от нея да му даде, с обещанието в последствие да й ги върне. Пояснил, че са му блокирани сметките и затова парите трябвало да бъдат пратени на името на друго лице. На 30.11.2012г. Х. получила СМС, в който било посочено името на Е.П. и сметка BG********. „Д. И“ /подс. Д./ й казал, че това е сметка на секретарката на адвоката му. По тази сметка, видно то приложените разпечатки от сметката на Е.П. в ОББ /л.203-205, т.2 ДП/, свидетелката Х. още на същия ден внесла сумата от 400 лева, на 04.12.2012 година – сумата от 2 300 лева и на 21.12.2012 година – сумата от 1 200 лева, или общо в размер на 3 900 лева. Също така той я накарал да изпрати на името на Н.К.Д. от 11-та група на Затвора *** сумата от 250 лева, казвайки й, че се е сбил с него и му счупил телевизора и трябвало да го плати, което се потвърждава от приложената справка за получени от Н.К.Д. записи през периода 01.01.2012г. – 31.12.2013г./л.113-115 том 2 от досъдебното производство/.

Х. изпращала на името на подсъдимия Н.К.Д. и колетни пратки с тиксо и вестници, за да си крият телефоните, за изпращането на които е представила писмени доказателства за платените такси в общ размер от 18.15 лева. Освен това тя била помолена от „Д. И“ /подс. Д./ да изпрати мобилен телефон марка „Самсунг“ и СИМ карта с №*** на името на свидетелката Г.А.Х. за Н.К.Д., които същата изпратила с куриерска фирма „ЕКОНТ“. В хода на досъдебното производство този мобилния апарат не е бил оценяван, тъй като не е бил установен модела му и стойността на същия не е била включена в обвинението.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие, че подсъдимият Д. е причинил на свидетелката Д.Х. вреда в размер на 4 168.15 лена.

През месец май 2012 г. свидетелката Р.Д.Ц. се запознала в сайта за запознанства  www.elmaz.com с лице с профил „К с “. Двамата си говорили за различни неща от живота, като в разговорите същия й споделил, че е от гр. ***и е треньор по водна топка. Около два месеца след запознанството им „К” й казал, че заминава за ***. В последствие същият й заявил, че има проблем с испанска банка и хазяина и му трябва сумата от 500 евро. През месец юни - юли 2012г., според показанията на свидетелката Ц., тя изпратила доброволно тези пари чрез клон на ПИБанка, намиращ се срещу завод Дружба на мъж с турски имена, които не помнела, като за този превод липсват каквито и да било писмени доказателства. След като изпратила парите „К“ и брат му „****“, с когото също се запознала и си пишела чрез профила на „К“ започна да й се обаждат от телефони с номера ********и да й благодарят за изпратените пари. Ц. получила СМС от „К“, с който същият й съобщил, че ще даде на хазяина си парите, които му дължи. В последствие й написал, че цяла вечер товари багажа си на микробус и, че си тръгва за ***. Няколко дни след това на нейния тел. №*** се обадил „****”, който й съобщил, че „К“ бил задържан на границата, и че срещу него било образувано дело за побой. „****” поискал от нея заедно да съберат пари, за да му помогнат. Ц. му отговорила, че няма възможност, но той бил настоятелен. След този разговор по телефона започна да й се обаждат и две жени, които се представили за майката и лелята на „К“. Същите й се обажда от телефони със скрити номера и иска от нея да помогне с пари за освобождаването на „К“. Няколко дни по-късно отново й се обадил „****“, който й казал, че майка му е получила нещо като инсулт или инфаркт заради случката с брат му. Това мотивирало Ц. да събере исканите й пари, като на 16.07.2012 г. изпратила сумата от 1170 лв., чрез клон ОББ, намиращ се на пазар „Чаталджа“, по сметка в същата банка на жена с български имена. Видно от събраните в хода на разследването доказателства, намиращи се на л.159 и л.192 в том 2 от ДП, сумата е била изпратена по сметка на Е.П.Г.. Въпреки, че никъде в показанията си Ц. не твърди да е изпращала и друга сума на същото лице, от приложените на л.157 и л.190 от том 2 на ДП извлечения, се установява, че на 28.06.2012 г. тя е изпратила на Е.П.Г. и сумата от 475 лева. Няколко дни след последния превод на пари, „К” провел разговор със Ц., в който й споделил, че всичко е наред и се прибира във ***, след което разговорите помежду им приключили. В последствие започнал да се обажда само „****“, който й казал, че брат му си е загубил телефона, при което тя се усъмнила, че е измамена. Ц. нарекла ,,****“ измамник, при което той започнал да й отправя заплахи и предупреждения, че ако се оплаче може да се случи нещо лошо с нея или с дъщеря й.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът прие, че не са наце достатъчно и безспорни доказателства някое от лицата, посочени от Д. като „К“ или брат му „****“, да е идентично с подсъдимия Д., поради което съдът го призна за невиновен да е въвел в заблуждение Д. и да й е причинил вреда в размер на  2 077.92 лева. Още повече, че телефонните номера от които са звъН.на Д. не съвпадат с нито един от телефонните номера, от които подсъдимият е контактувал с останате пострада от престъплението.

През пролетта на  2012г. св. Н.Т.С. се запознала чрез сайт за запознанства www.elmaz.com с лице, което й се представило с името „ЛД.” с ID2070726. Същият й споделил, че е пилот на самолет, и че родителите му са загина при катастрофа. „Д.” /подсъдимият Д./ й казал, че е задържан за нанесен побой. В разговорите им често й разказвал за негов съкилийник на име Н.К.Д., и че адвоката му се казва С.Д.. Соченото й за адвокат лице, й се обаждало от телефони с номера ***** и ********. „ЛД.“ /подсъдимият Д./ й писал съобщения от телефон с номер ***** , а й звънял от телефони с номера ******, ***, ****и ***. Почти от началото на познанството между двамата, „ЛД.“ /подсъдимият Д./ по различни поводи искал от нея да му изпраща пари, като тя откликвайки на молбите му, изпращала на няколко пъти различни суми – на 23.07.2012 година внесла сумата от 3600 лева по сметка *** на името К.В.Р. и на 21.03.2013 година сумата от 300 лева по банкова сметка *** Е.П.Г. ***, за които са наце писмени доказателства съответно на л.214 и л.206, том 2 от ДП, като номерата на банковите сметки й били посочени от подсъдимия. В показанията си С. е заявила, че е внесла и сумата от 600 лева по банкова сметка *** П.Р.С. ***, но от приложеното извлечение от банковата сметка на Р. за периода от 01.11.2011 до 31.03.2013 година такова постъпление липсва, поради което съдът оправда Д. за тази сума.

От намиращата се на л.113, т.2 от ДП справка за получени записи за периода 01.01.2012г. до 31.12.2013г. на името на Н.К.Д., се установява, че за периода от 19.02 - 19.04.2013г. С. е изпратила записи общо в размер на 150 лева.

В процеса на разговорите им „Л.“ /подсъдимият Д./ я свързал с негов адвокат, за когото й казал, че се казва Н. Б, и тя няколко пъти разговаряла с него по телефона на номер **********, както и с неговата секретарка К с телефон **********. След последния превод на пари по сметката на свидетелката П.Р.С., за който липсват безспорни доказателства, С. няколко дни се опитвала да се свърже с адвокат Б по телефона, но не успяла. Потърсила в интернет и намерила стационарен телефон на адвокат Б. Позвънила на стационарния телефон на адвокат Б, от когото научила, че е измамена.

Съобразявайки единствено безспорните доказателства, съдът прие, че подсъдимият Д. е причинил на свидетелката Н.Т.С. /с настояща фамИ.Ал./ вреда в размер на  4 050 лева.

Свидетелката Г.А.С. имала профил в сайт за запознанства www.elmaz.com и на 23.06.2012 г. се запознала с лице с профил „Д. И“ /подсъдимият Д./ с ID 2084136. Същият й споделил, че се казва Д. И И от с. К., и че е осиновен от М и кИи от същото село. Комуникациите между С. и „Д. И И“ протича по следния начин. С. се обаждала на телефон с номер *******, след което получавала обаждане от скрит номер на личния си телефон.

В процеса на разговорите им, той й казал, че се намира в Следствен арест на гр. *** ***, тъй като бил задържан за сбиване с нападател на сестрата на негов приятел. „Д. И И“ /подсъдимият Д./ й споделил, че трябва да събере парична гаранция за освобождаването си, но не му достигат пари. С. му обещала да му даде пари, които И й казал да ги преведе по сметка на лицето М.Й.Н., за която й обяснил, че е асистентка в кантората на неговия адвокат Ст.. На 03.07.2012г. С. превела по сметка на свидетелката М.Й.Н. сумата от 550 лева, на 05.07.2012г. – сумата от 750 лева и на 13.07.2012г. – сумата от 470 лева по същата сметка. В първите два превода посочила като основание за плащане „гаранция Д.“, а при третия само „за Д.“. В показанията си Н. е обяснила, че част от така получените суми е изпратила на свидетелката П.Р.С., а с друга част е купувала вещи, които е изпращала с колети в Затвора – ***. На 09.07.2012г.  С. превела сумата от 280 лева по сметката на Е.П.Г., а на 19 и 23 юли 2012 година превела съответно 2 200 лева и 700 лева по сметка на свидетелката К.Р., за които последната е обяснила, че ги е изтеглила, като част от тях е изпратила на Е.П.Г., а друга част е предала на свекърва си – свидетелката Г.А.Х.. По този начин, по искане на Д. И., С. е изпратила на различни лица 4 950 лева, като с таксите за преводите общата щета възлиза на сумата 4 966.60 лева.

В показанията си С. заяви, че на два пъти е зареждала Прима карти, но тъй като от представените от нея писмени доказателства, не може да се установи по безспорен начин да това са били СИМ карти, ползвани от подсъдимия, съдът го оправда по обвинението в тази му част.

На 11.08.2012 г. на Г.С. се обадило лице, което й се представило за адвокат Ст. и й обяснил, че делото е минало и „Д. И” е освободен, както и че вечерта ще дойде при нея в ***След като вечерта „Д. И” не отишъл, тя се обадила в следствения арест във *** ***, където й каза, че при тях не е имало лице на име Д. И И, като по този начин С. разбрала, че била измамена.

Свидетелката И.З.Г. имала регистрация в сайт за запознанства www.elmaz.com, и в този сайт през месец август 2012 г. се запознала с „К с  П” и „Д.К. П”. Двамата с „Д.К. П” /подсъдимият Д./ има писмена кореспонденция, като в последствие си разменили номерата на мобилните телефони. „Д.П” /подсъдимият Д./ й споделил, че е служител на НСО. Известно време след запознанството им „Д.П” й съобщил по телефона, че се намира в Софийския затвор, където излежавал присъда за нанесен побой. Двамата разговаряли често по телефона. В един от разговорите им „Д.П” й казал, че му трябват пари, за да си плати гаранцията, като й поискал 4000 лева. Видно от показанията на свидетелката Г., същата няма спомен от какъв телефонен номер й се е обаждал „Д.П”. Тя знаела само телефона на подсъдимия Н.К.Д., който бил ******955. За да даде на „Д.П“ поисканите от него пари, на 03.09.2012г. свидетелката Г. сключила Договор за потребителски кредит с ЦКБ в размер на 1 500 лева, на 12.09.2012г. сключила договор с Банка „ДСК“ за кредит в размер на 1 000 лева, а на 25.09.2012 г. сключила Договор за паричен заем в размер на 500 лева от „***“ АД, като въпросните пари превела по банков път на Е. П. Г., която „Д.П” /подсъдимият Д./ й представил като секретарка на адвоката му.

На 27.10.2012 г. по искане на „Д.П” /подсъдимият Д./ Г., чрез договор за потребителски кредит взела на изплащане лаптоп марка „HP“, модел „Presario“ за сумата от 679 лева, който с лихвите възлизал на сумата 1 091.83 лева и го изпратила на лице в град ***, на което видно от показанията й, не си спомня името. В подкрепа на показанията на тази свидетелка е приложената на л.170-173, т. 3 от ДП справка от куриерска фирма „Еконт“, от която се установява, че свидетелката Г.Х. е получила на 30.10.2012г. чисто нов лаптоп „compact ser.nom.5CB2351XD8“ от И.Г. в офиса в гр. ***, а от представената от свидетеля Х.Х., който е син на свидетелката Г.Х., товарителница от Еконт /л.242, т.3 от ДП/ е видно, че на 03.11.2012г. свидетелката Г.Х. е изпратила чрез куриерска фирма „Еконт“ на Е.П.Г. лаптоп „Компак Пресарио ЦКУ 58“ с „ИМЕЙ 5ЦБ2351ХД8“. Независимо, че в единия случай буквено-цифровото съчетание е посочено на латиница като сериен номер, а при втория – на български като ИМЕИ, съдът приема, че се касае за една и съща вещ и това е именно закупения от Г. на изплащане лаптоп.

След като превела посочените по-горе парични суми, Г. получила обаждане от „Д.П“, който я информирал, че е на свобода. Същият отново й се обадил едва в началото на 2013 година, за да й каже, че отново е в Затвора в С, а след месец юни 2013г. й казал, че е в Затвора ***, като отново започнал да й иска пари.

Видно от приложената разпечатка за получени записи от подсъдимия Н.К.Д., същият за периода 19.07. – 22.08.2013г. е получил пари от св. Г. в размер на 180 лева, като по този начин причинил вреди на И.З.Г. в размер общо на 4 871.83 лева.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че подсъдимият Н.К.Д., е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.211 пр.3 във вр. с чл.209 ал.1, чл. 26 ал.1 и чл.29 ал.1 б.„а” от НК, за това, в периода месец ноември 2011г. - месец март 2013г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага в парични суми и вещи, възбудил заблуждение у лицата: Н.Т.С. /Ал./ с ЕГН ********** от гр. С. З. , И.З.Г. ***, Д.Й.Х. с ЕГН **********, М.Й.Н. с ЕГН ********** и Г.А.С. с ЕГН ********** и трите от гр. С, че поради различни причини - плащане на парични гаранции за освобождаване от „Арестни помещения” и плащане за предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода” в Затвор, на което, видно от осъждането му „Доживотен затвор без замяна” нямал право - се нуждаел от парични суми и вещи и искал такива да му бъдат изпращани и с това им причинил имотни вреди на обща стойност 20 490 лева, както следва: вреда в размер от 4 050 лева на Н.Т.С.; вреда в размер от 4 168.15 лева на Д.Й.Х.; вреда в размер от 4 966.60 лева на Г.А.С.; вреда от 1 бр. преносим компютър марка „НР” модел „Presario” на стойност 1 091.83 лева и сумата от 3 780 лева, общо 4 871.83 лева на И.З.Г.: вреда от 1 бр. преносим компютър марка „Тошиба” С660-1МL+Е303 на стойност 933.41 лева и сумата от 1 500 лева, общо 2 433.41 лева на М.Й.Н., като измамата представлява опасен рецидив.

По изложените вече съображения съдът прие, че обвинението не е доказано относно извършената спрямо Р.Ц. измама, както и за част от причинените на пострадате вреди, поради което го оправда  да е възбудил и поддържал заблуждение у Р.Д.Ц. *** и с това да й е причинил вреда в размер 2 077.92 лева, както и  за причинените вреди на Н.С., Г.С., И.Г. и М.Н. до размера на обвинението.

Настоящата инстанция приема, че по време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият Н.К.Д. е автор на престъплението за което е предаден на съд.

От обективна страна подсъдимият  Н.К.Д. е осъществил престъплението чрез действие, като е убеждавал Н.Т.С., И.З.Г., Д.Й.Х., М.Й.Н. и Г.А.С., че поради различни причини - плащане на парични гаранции за освобождаване от „Арестни помещения“ и плащане за предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в Затвор, на което видно от осъждането му „Доживотен затвор без замяна“ нямал право,  се нуждаел от парични суми и вещи и искал такива да му бъдат изпращани. По този начин е въздействал върху съзнанието им, вследствие на което у тях са се формира неверни представи.  Мотивирани от неправилната си представа за действителността,  измамените лица са извършва актове на разпореждане – изпращане на вещи и парични суми чрез банкови преводи и пощенски записи. Вследствие на тези актове на имуществено разпореждане от страна на пострадате за тях е настъпила имотна вреда общо в размер на  20 490 лева,  като е наце причинна връзка между деянието, осъществено от подсъдимият Д. и престъпния резултат - настъпилата имотна вреда. Настъпилата имотна вреда е пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от пострадате, поради неправилната им представа относно условията на разпореждането. От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Н.К.Д. *** на 22.02.2011г., а на 07.10.2013г. приведен в Затвора С, като  по време на престоя си в Затвора *** е бил сам в кИ.или с някой от лишените от свобода свидетели. От справката за съдимост на Д. се установява, че същият е осъден на „Доживотен затвор без замяна“, като за това наказание закона не предвижда предсрочно освобождаване или плащане на парична гаранция.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл и користна цел да си набави имотна облага. Предвиждал е, че в резултат на въздействието върху измамените лица, у тях ще възникнат неправилни представи, че паричните суми, които изпращат ще послужат за плащане на парични гаранции или предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание, както и че в резултат на тези неверни, създадени от него представи, измамените лица ще извършат акт на имуществено разпореждане, с което ще бъде увредено имуществото им. От волева страна подсъдимият Д. е целял имотна облага за себе си, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимият Д., давани от него по време на съдебното следствие, че не е автор на престъплението, за което е предаден на съд, и ги приема като израз на защитна позиция, тъй като тези негови твърдения се опровергават по категоричен начин от цялостния доказателствен материал и обективни данни по делото, които установяват по категоричен начин приетата за установена фактическа обстановка. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че подсъдимият Н.К.Д. от мобилен номер ****** е общувал със свидетелките М.Й.Н., Д.Й.Х. и Н.Т. С.. От мобилен номер ******955 е общувал със свидетелките М.Й.Н., Д.Й.Х. и И.З.Г.. От мобилен номер ***е общувал със свидетелките М.Й.Н. и Г.А.С.. От мобилен номер *****  е общувал със свидетелките М.Й.Н., Н.Т.С. и Г.А.С.. От мобилен номер ****е общувал със свидетелките Д.Й. Х.и Н.Т.С. и от мобилен номер ******* е общувал със свидетелките Н.Т.С. и Г.А.С.. На 20.04.2013 г. от кИ.№ 216 в Затвора ***, в която към този момент е бил подсъдимият Н.К.Д., е бил иззет мобилен телефон „Нокия“ модел Е51 с № **** с батерия и 2 бр. СИМ карти – на М-тел с № *************и на Глобул с № ***. От приложената справка от „Мобилтел“ ЕАД гр. С е видно, че картата на М-тел с № *************е имала номер за разговори ***** , че е била „Мтел Прима” и се е водела на името на Е.П.Г., която е съпруга на Д., като последната в хода на съдебното следствие се възползва от правото си по чл.119 от НПК и отказа да даде показания по делото. От този мобилен номер *****  Д. е общувал със свидетелките М.Й.Н., Н.Т.С. и Г.А.С.. От събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства от мобилните оператори, се установява, че тази карта е работила с различни телефони и с нея е осъществяван контакт, както и че съответните телефони са работили и с други СИМ карти. От приложената на л.239-240, т.1 от ДП справка се установява, че въпросния номер е бил обслужван само и единствено от клетка в гр.***, кв. „..“, б**, вх. „Б“, като последният контакт от нея е бил на 20.04.2013г. в 17:35:25 часа, след което вече не е била активна, тъй като същия ден в 19.30 часа е била иззета от подсъдимия Д.. От съвкупната преценка на събраните доказателства съдът стигна до извода, че подсъдимият Н.Д. е разполагал с няколко телефона и СИМ карти, които постоянно е разменял и е осъществявал контакт с пострадате, като е бил подпомаган и от други неустановени лица, представяли се за адвокати. Освен това от килиите, в които е пребивавал подсъдимият са били изземвани и други мобилни телефони.

От показанията на свидетелката М.Й.Н. се установява, че същата е говорила и си е кореспондирала единствено и само с „Д. К. И – Др.“. Ходила на свиждане в Затвора ***, за да се срещне с „Др.“, но свиждането е било осъществено с  подсъдимия Н.К.Д., като по време на свиждането й направило впечатление, че гласовете на двамата са едни и същи, което породило у нея съмнение, че е измамена, но в последствие била разубедена от „Д. К. И – Др.“, че се е объркала. От друга страна свидетелката Д.Х. е осъществявала контакт единствено и само с лицето „Д. И“, който й дал телефонния номер на свидетелката М.Н. и двете провели разговор, като преди това не са се познава помежду си, от което следва, че „Д. К. И – Др.“ и „Д. И“ са едно и също лице. Свидетелката Г.С. е контактувала с лице, представящо се за „Д. И“, който я помолил да преведе опредЕ.парична сума по сметката на свидетелката М.Й.Н., представена за асистент на неговия адвокат Ст., която пък е контактувала с „Д. К. И – Др.“. С оглед на така събраните доказателства, съдът намира възражението на адвокат М., че пострадате са разговаряли с различни лица, и че липсват доказателства, че подсъдимия е контактувал с тях за неоснователно. Събраните по делото доказателства водят до единствения и несъмнен извод, че имено подсъдимият Д. е контактувал с всички пострада, и че всички парични суми и вещи по един или друг начин са достигна именно до него и съпругата му. В тази връзка са и показанията на свидетелката И.З.Г. /Иа/, от които се установява, че номер ******955 е бил използван от подсъдимият Н.К.Д., от който номер именно са били осъществявани контакти и със свидетелките М.Й.Н. и Д.Й.Х.. В тази връзка са и показанията на свидетеля Х.А.Х., от които се установява, че по молба на подсъдимия Н.Д., Х.Х. му предоставил номера на сметката на жената на брат си – свидетелката К.В.Р., за да се привеждат по нея пари, тъй като подсъдимият не можел да ползва сметките на родителите си, а бил спечелил дело, по което следвало да му изпратят пари. От показанията на свидетелите Х.Х. и Г.Х., както и от приложените писмени доказателства /вносни бележки  и товарителници от „Еконт“/, безспорно се установява, че всички суми преведени по сметката на свидетелката К.Р., както и изпратените вещи на името на свидетелката Г.Х. са били препратени на съпругата на подсъдимия Д. – Е.Г.., както и на него самия. В тази връзка са и приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на свидетелите В.П., И.С., М.С. и С.М.Л., от които се установява, че подсъдимият Н.Д. имал приятелки, които му праща пари.

Обстоятелството, че измамите са извършени от подсъдимия Д. през непродължителен период от време /в периода месец ноември 2011г. – месец март 2013г./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, даде основание на съда да приеме, че се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

Подсъдимият Д. е извършил престъплението при условията  опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.„а” от НК, тъй като е извършено след като е осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно  „доживотен затвор без замяна“ и към момента на извършване на настоящото престъпление е изтърпявал това наказание.

Съдът изцяло дава вяра на приобщените по реда чл.281 от НПК показания на М.Й.Н., Д.Й.Х., Н.Т.С., Р.Д.Ц., И.З.Г., Г.А.С., И.А.С., М.С.С., В.П.П., С.М.Л., Х.А.Х., К.В.Р. и Г.А.Х., които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на изготвените по делото експертизи и събраните писмени доказателства. Още повече, че поради изминая период от извършване на престъплението, повечето от свидетелите заявиха, че вече не си спомнят подробностите, за които са да показания веднага след разкриване на престъплението. Съдът дава вяра на показанията на пострадате М.Н. и Г.С., че гласа на „Д. И.” и този на подсъдимия Д. са на едно и също лице, от което следва безспорния извод, че именно той е извършител на престъплението, за което е предаден на съд. Въпреки че Н.С., Г.С., Д.Х., М.Н. и И.Г. се явяват пострада от престъплението на подсъдимия Д., с оглед събраните по делото доказателства, съдът дава вяра именно на техните показания, тъй като последните са дадени под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК и са подкрепени с писмени доказателства.

Съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия, че обвинението не е доказано, тъй като събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност, логична връзка и обусловеност, категорично опровергават този извод на защитата, като аргументите за това са изложени по-горе.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите И.С., М.С., В.П. и С.Л. дадени в хода на съдебното следствие, тъй като те категорично се опровергават от показанията на останате разпитани по делото свидетели и събраните писмени доказателства. Съдът цени показанията на тези свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, като опит да помогнат на подсъдимия Д. да изгради защитната си теза. Съдът кредитира приобщените по реда на чл.281 от НПК показания от досъдебното производство, тъй като начина, по който свидетелите изясняват фактите и описват събитията, се подкрепят от останате доказателства по делото, поради което съдът ги приема за достоверни.

Фактическата обстановка приета за установена, се изяснява от писмените доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели, приобщените по реда на чл.281 от НПК показания, както и заключенията на експертизите.

Причините за извършване на престъплението се коренят в желанието на подсъдимият Д. за лично облагодетелстване по неправомерен начин и трайно изградените престъпни навици.

При определяне на вида и размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид високата обществена опасност на деянията, предходните осъждания и лошите характеристични данни за подсъдимия, както и размера на причинените имуществени вреди на пострадате, поради което определи на подсъдимия Д. наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства в размер на 8 /осем/ години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, като на основание чл.27 ал.2 във вр. с ал.1 от НК го присъедини изцяло към неизтърпяната част от наказанието по НОХД №345/2002 година по описа на ОС – *** *** „доживотен затвор без замяна”.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянията и на деецът и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.   

Настоящата инстанция прие, че приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за причинени неимуществени вреди от Г.А.С. за сумата от 4 986.10 лева е основателен, тъй като причинената имуществена вреда произтича именно от извършеното от Д. престъпление, но е завишен по размер, поради което го уважи за сумата от 4 966.60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 31.03.2013г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния предявен размер от 4 986.10 лева като недоказан, отхвърли.

При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият Д. *** сумата от **0 лева, представляваща разноски по досъдебното производство, на Районен съд – *** сумата от 556 лева разноски за свидетели и вещи лица в хода на съдебните производства и сумата от 198.66 лева ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

             

РАЙОНЕН СЪДИЯ :