Решение по дело №198/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.11.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора......................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 198/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. В, против Х.П.Х., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 1519/2016г, по описа на ПлРС, против която е депозирано възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответника, с адрес гр. ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал ТЕ, като не е погасил задълженията си. Посочва се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че сумите са начислявани въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение, от страна на ищеца. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 673,78лв., от които сумата от 575,39лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г, и сумата от 98,39лв. лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.03.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, Претендират се разноски.

          Отв. Х.П.Х., чрез адв. Ю.С., в срока за отговор, изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на предявените искове. Посочва се, че в ИМ липсват твърдения за това, как е формирана главницата. Евентуално се посочва, че няма доказателства, че Общите условия отговарят на изискването на чл. 150 от ЗЕ, тъй като представеното копие е нечетливо. Оспорва се също коректността на дяловото разпределение, като също така, ищецът не е доказал, какво е реалното доставено количество ТЕ до имота на ответника. Посочва се също, че сградата, находяща се на посоченият в ИМ адрес, не е била присъединявана по установеният ред към топлопреносната мрежа на ищеца. Оспорва се също качеството на ответника на потребител на ТЕ, тъй като между него и ищеца няма сключен договор; по делото няма представен и договор между ищеца и топлинния счетоводител. Посочва се също, че в имота на ответника няма уреди, не се ползва и топла вода, като има само щранг- лира, за която не се установява спазени ли са законовите изисквания при измерването.

Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 978/09.03.2016г. по ч. гр.д.№1519/2016г. по описа на ПлРС.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

Съдът намира за безспорно установен и факта, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се на адрес ***ап.5, за който имот, е открита партида- аб.№ ***, за процесния период.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответника, с аб. № ***, е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, за процесния период, във връзка с което, ежемесечно са издаване данъчни фактури. ВЛ е установило, че размерът на потребената и незаплатена топлинна енергия, за периода 01.02.2013-31.01.2016г., е сумата от 575,39лв., от която: 129,16лв.- сума за отопление /щранг- лира в банята/, 442,03лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сумата от 4,20лв.- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 0 бр. уреди и 0 бр. водомери. ВЛ е установило също, че сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, на начислени въз основа на действителен обем на имота–267,08 куб.м. ВЛ е посочило, че няма извършени плащания, към момента на изготвяне на експертизата. ВЛ е установило също, че лихвата за забава, върху главницата от 575,39лв., за периода 02.04.2013-01.03.2016г., е в размер на 98,39лв. ВЛ е посочило също, че сумите са начислявани въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение, което в случая е извършвано от ищеца ТЕЦ- ПЛЕВЕН. В с.з. на 17.05.2017г ВЛ Т. И. посочва, че при проверката е установила, че в имота на ответника не се ползва отопление и топла вода, като главницата е формирана от посочените в заключението три пера. ВЛ уточнява също, че обема на жилището, въз основа на който се изчислява размерът на ТЕ, отдадена от сградната инсталация- в случая 267,08 куб.м., е заложен по проект в системата на ТЕЦ.

По делото е изслушана и приета и СТЕ/по задачи, поставени от ищеца и от ответника, представена в две заключения- на л.68 и на л.81/, от заключението по която се установява следното: имотът на ответника Х.Х., се намира в топлофицирана сграда, с общ отопляем обем на сградата- 5899,13 куб. м. и действителен отопляем обем на апартамента 267,08 куб.м. и ефективен обем- 11,04 куб.м. ВЛ е установило, че за отопление в баните, за всички апартаменти, са използвани щранг- лири, изработени от два броя гладки тръби,  с диаметър 2”. ВЛ е установило също, че в имота са демонтирани всички отоплителни тела и не се полза топла вода. ВЛ е изчислило и дало в табличен вид- таблица 1, л. 69 от делото, количеството на ТЕ, за отопление в банята, при наличие на щранг- лира- описана по- горе и ефективен отопляем обем- 11,04 куб.м. ВЛ е дало в табличен вид- табл.2-л. 70, и делът за ответника, за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, като е посочено, че делът се определя, по реда на т.6.1.1 от Методика за определяне на ТЕ в сгради, етажна собственост- приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. ВЛ е посочило също и общия отопляем обем на сградата- в куб.м.- за периода м.02.2013-м. 1.2015г – в размер на 5899,13 куб. м. и за периода м.12.2015-м.01.2016- в размер на 6052,87куб.м. В заключение, ВЛ е посочило какъв е общият отопляем обем на жилището- 267,08 куб.м., като е посочило и обемът на всяко помещение отделно. ВЛ е посочило също, че средството за търговско мерене/ общият топломер в сградата- ЕС/, е монтиран съгласно изискванията на производителя и е преминал съответните държавни проверки. ВЛ е посочило, че ТЕЦ- ПЛЕВЕН има договор с „ТЕХЕНЕРГО” ЕАД, която е лицензирана за извършване на такъв тип дейност-държавна проверка на топломер. ВЛ е посочило също, че технологичните загуби се приспадат всеки месец от показанията на топломера и са за сметка на дружеството. ВЛ е установил също, че абонатната станция захранва и трите входа-А, Б и В, на жилищната кооперация на ул. З. Зограф № 22.

В СТЕ-л. 81, ВЛ Й., е посочило, че абонатната станция на ул. З. Зограф № 22, е доставяла ТЕ за процесния период и в имота на ответника е използвано отопление- щранг- лира в банята. ВЛ е посочило също, че поради демонтиране на отоплителните тела в имота на ответника, проектния товар е намален. ВЛ е уточнило, че проектния товар съставлява инсталираната мощност  на всички отоплителни тела, съгласно проекта. ВЛ посочва, че проектния товар на сградата е 308,20 kW, е действително инсталираната мощност е 75,6 kW. ВЛ е констатирало също, че начислена ТЕ, е в съответствие с действащата нормативна уредба, като при изготвяне на индивидуалните сметки, са спазени изискванията  на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

В с.з. на 18.10.2017г., при изслушване на ВЛ Й.Й., посочва, че лично е посетил имота на ответника, където е извършил констатацията, че уредите за отопление са демонтирани, като в банята има отопление с щранг- лира. ВЛ уточнява, че в тази абонатна станция, по искане на живущите, разпределението на ТЕ, се извършва на база отопляеми обеми, а не  съобразно Методиката за дялово разпределение. ВЛ посочва също, че до м. ноември 2015г, обемът на сградата е бил 5899,13 куб.м., а от м. декември 2015г.- е увеличен с 126 куб.м. и става 6052,87 куб.м., което ВЛ обяснява, че съм съществуващата сграда, е добавен отопляем обем. ВЛ уточнява също, че във входа на блока няма сградна инсталация, и съответно – задължението обхваща само отопление с щранг- лира и дял на апартамента към абонатната станция. ВЛ посочва също, че независимо дали отоплителните уреди са свалени, делът на сградна инсталация за жилището се изчислява на база общия му обем, като отоплението в банята се смята отделно.

 От страна на ответника няма представени доказателства за извършване на плащане на претендираните суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. На основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си /чрез фактическото им отделяне/, остават клиенти на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Нормата е пряко свързана с ал.5, съобразно която клиентите в сграда-етажна собственост, при въведена система за дялово разпределение на ТЕ, нямат право да прекратяват подаването на ТЕ към отоплителните тела в имотите си, чрез физическото им отделяне от сградната инсталация. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка.

По делото безспорно се установи, че до имота на  ответника Х. е доставяне топлинна енергия за процесния период, от абонатната станция е доставяна ТЕ до имота; ответникът е ползвал отопление от щранг- лира в банята. От приетите оп  делото СТЕ, съдът намира за  безспорно установен факта, както на фактическтото доставяне на ТЕ до имота на отв. Х., така и факта, че  потребената от него ТЕ, за процесния период е правилно начислена, по посочените пера – дял от ТЕ, отдадена от сграданата инсталация и отопление от щланг- лира в банята,  което начисление е извършено съобразно законовите изисквания. Към задължението на ответника, ВЛ Т. И. по  ССЕ, установи, че е включено и и такса дялово разпределение.

На основание гореизложеното, съдът намира за безспорно установен факта, че ответника Х., има качеството на потребител на ТЕ, за процесния период- 01.02.2013-31.01.2016г. и същия дължи плащане на ТЕ.

Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. От заключението по ССЕ, се установява, че размерът на лихвата за забава, върху главницата от 575,39лв., за периода 02.04.2013-01.03.2016г., е в размер на 98,39лв.

На основание гореизложеното, съдът намира, че  предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено спрямо ответника Х.Х., че дължи сумата от общо 673,78лв., от които сумата от 575,39лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г, и сумата от 98,39лв. лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.03.2016г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-09.03.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 978/09.03.2016г. по ч. гр.д.№1519/2016г г. по описа на ПлРС.

Следва ответникът да понесе направените по настоящето дело разноски, в размер на 435лв. /включваща 100лв-юрк. възнаграждение, 75лв.- държавна такса и 260лв.- възнаграждение за вещи лица/. В случая съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. , като в случая съдът определя минимален размер от 100лв.

Ответника следва да понесе направените в заповедното производство разноски, които съдът е изчислил в размер на 4,87лв., вкл. държавна такса и юрк. възнаграждение, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.

Следва издадената заповед за изпълнение № 978/09.03.2016г. по ч. гр.д.№1519/2016г г да бъде обезсилена –за разликата над предявената в настоящето производство сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Х.П.Х., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В, сумата от общо 673,78лв., от които сумата от 575,39лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г, и сумата от 98,39лв. лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.03.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-09.03.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 978/09.03.2016г. по ч. гр.д.№1519/2016г.. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Х.П.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В, сумата от 435лв.- разноски по настоящето дело и сумата от 4,87лв разноски по ч. гр.д.№ 1519/2016г. по описа на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение 978/09.03.2016г. по ч. гр.д.№1519/2016г. по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД предявената в настоящето производство сума, от общо 673,78лв., от които сумата от 575,39лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г, и сумата от 98,39лв. лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.03.2016г.

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: