Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 59
27.07.2021г.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на дванадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:
Галя Белева
мл.с.
Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 12
по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на П.Д. П.–
управител на “Дими 98”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Поморие, ул. “Солна” №
35, депозирана чрез адв. Георги Иванов Димитров, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Х. Димитър” № 7, против Решение № 195/23.10.2020г. на РС –
Поморие, постановено по гр. дело № 426/2020г.
С обжалваното решение
е отхвърлен иска на жалбоподателя за приемане на установено по отношение на “Електроразпределение ЮГ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
Централен, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов
Братоев и Александер Сипо, чрез пълномощника Кристиян Николаев Николов, че “Дими 98” не дължи на “Електроразпределение ЮГ”
ЕАД, сумата 1778, 99 лв. по фактура № **********/22.07.2020г.,
с която е коригирана сметка на “Дими 98” ЕООД за минал период от 04.09.2019г. до 19.11.2019г. за
обект на потребление гр. Несебър, ул. “Митрополитска” № 19А, ИТН №******, клиентски номер*******.
С обжалваното
решение, жалбоподателят е осъден да заплати на “Електроразпределение
ЮГ” ЕАД,сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото,
като е оставено без уважение искането на въззивника за присъждане на разноски.
В депозираната жалба
се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при
неправилно тълкуване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Релевира се
оплакване, че при постановяване на решението, първоинстанционния съд е
кредитирал единствено представените от ответника писмени доказателства, без да
обсъди предявените от него обстоятелства и да анализира всички относими към
спора факти. По-конкретно сочи, че съдът не е обследвал в своите мотиви
следните обстоятелства: лицето, което е
вписано в констативния протокол и за което няма данни какви функции е
изпълнявало по време на проверката и което не е подписало същия: защо при коригиране на употребената енергия, ответникът
не се съобразява с направените от приетата от съда метрологична експертиза и
добрата търговска практика; каква квалификация
има лицето, изготвила същата /неподписана/ и по какъв начин е отразило в корекцията експертни
заключения на БИМ, за измерване на ел. енергията с грешка, само през светлата
част на денонощието; по какъв начин ответникът е определил
началната дата на извършената корекция. В тази връзка сочи, че за краен срок на
коригирания период ответникът приема дата на проверката на СТИ, а за начална
дата посочва 04.09.2019г. като дата на предходна проверка на СТИ. Излага
доводи, че това обстоятелство не е доказано до този момент, тъй като в
електронното досие на измервателната система като дати на обслужване са
посочени 02, 03 и 04 септември 2019г. В графата резултата от обслужването за
последните две дати е посочено “за проверка”, като посочва, че не е доказано на тези дати ли е
проверено СТИ или е отбелязано като подлежащо на проверка. Същевременно
релевира оплакване, че след като СТИ е определено “за
проверка”, същата е извършена чак след 76 дни. Във връзка с
горните обстоятелства жалбоподателят сочи, че е поискал да бъдат
предоставени пред съда всички обстоятелства
и свързаните с тях доказателства за причините, довели до проверките на 03 и
04.09.2019г., както е била технологията на същите и отразяването на
извършването им в досието по чл.33 от ПИКЕЕ. Твърди, че това не би трябвало да
затрудни ответника, защото такава проверка същият е длъжен да извършва веднъж
на три месеца, според чл.42, ал.5 ПИКЕЕ, като се отразява в досието по чл.33
ПИКЕЕ. Сочи, че проверката се извършване с уред – еталон, собственост на
ответника с почти 100 процентна точност, който се свързва успоредно с
електромера и показва консумираната в момента на проверката електроенергия,
съпоставайки я с отчитаната
електроенергия от СТИ, по този начин, разкривайки евентуално грешно отчитане
между еталонната 100 % установена енергия и данните на СТИ. В допълнение сочи,
че уредът разполага с баркод четец, с който се маркира кода на електромера,
като при всеки един отчет се запамятават GPS данни, къде точно се намира уредът и проверяваното СТИ и се заснема
местоположението. Сочи, че по този начин се гарантира точността и елиминира
шансът за манипулиране на данните от проверката.
Релевира оплакване,
че в рамките на процедурата по издаване на корекционната фактура, ответникът не
е издал протокол по см. на чл.54, ал.1 от “Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕВН Електроразпределение”, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от официалната
страница на ЕР ЮГ, под линка “Общи условия – за
клиенти на краен снабдител”, както и не е довел
същият до знанието на дружеството – жалбоподател. В тази връзка сочи, че в
сайта на КЕВР са публикувани “Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН Електроснабдяване”, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008г.,
като в чл.28, ал.2 единствено е регламентирано, че продавачът не електрическа
енергия изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява клиента
за сумите, които последния дължи. Излага доводи, че визираното правило се
отнася до уведомяване на клиента за вече извършената корекция, без обаче да
гарантира правото на потребителя на участие в корекционната процедура, а само
го уведомява постфактум за дължимите суми. Сочи, че същото е в противоречие с
нормата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, която изисква предвиждане на изрична процедура,
която да обезпечи яснота за потребителя, а не да се разчита на една обща по
смисъл и приложение клауза за изпращане на съобщения. Релевира оплакване, че в
конкретния случай дружеството- жалбоподател било уведомено на 24.07.2020г. /осем месеца след изготвяне на констативния протокол/ за корекцията, заедно с издадената фактура с дължимата
допълнително сума. Във връзка с горното излага доводи, че изискването на
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ не е изпълнено нито принципно в ОУ, нито дружеството е
било уведомено за процеса на извършваната корекция, а постфактум за
финализиране на същата с издаване на фактура.
С оглед изложеното
излага становище, че ответникът не е доказал пълно и главно обстоятелствата
касаещи правото му да определи и обосноваващи задължението на
дружеството-жалбоподател да му заплати сумата от 1 778, 99 лева,
представляващи коригирана сметка за минал период.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от “Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Изложени са
аргументи, че защитната теза на ищеца, че “Електроразпределение
ЮГ” не е доставило процесните количества до обекта на ищеца
в общ размер на 9 358 KWh не намира опора в
действащата нормативна уредба. В тази връзка посочва, че не твърди, че тези
количества са реално доставени до обекта на ищеца, тъй като същото не може да
бъде установено с оглед факта, че процесния електромер е бил манипулиран, което
е довело до неотчитане на доставените количества. Излага довод, че е обективно
невъзможно да се установи какво количество ел. енергия е доставено до обекта на
клиента за процесния период, доколкото целта на извършената манипулация върху
електромера е именно такава – да не се отчита правилно доставената ел. енергия.
Излага аргументи, че в подобна хипотеза, операторът на разпределителната мрежа
е освободен от задължението си да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия, съобразно предвидената корекционна процедура в раздел IX от ПИКЕЕ (2019г.), в която се регламентирани обективни правила за
преизчисляване на количествата ел. енергия, в случаите на констатирано
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване
на количествата ел.енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова уредба е да се възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. В тази връзка излага доводи,
че първоинстанционния съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС,
както и съобразно новоприетите ПИКЕЕ, влезли в сила, считано от 04.05.2019г.,
съгласно които крайния снабдител вече не участва в процеса по извършване на
корекция на сметка на клиент и Общите му условия са изцяло неприложими.
В заключение сочи, че
предвид наличието на предпоставките, описани в чл.50, ал.1, б. “а” от ПИКЕЕ, операторът
на разпределителната мрежа е извършил преизчисление на количеството ел.
енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ,
като е начислил допълнително количество ел. енергия на клиента в размер на 9358
kWh. Посочва, че стойността на същата в размер на
1 778, 99 лв. с ДДС е изчислена по определената от КЕВР прогнозна цена на
ел. енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР ЮГ за период от 76
дни. Досежно периодът от време, за който е извършена корекцията посочва, че
същият е 76 дни, като първата дата – 04.09.2019г. – началото на корекционния
период е датата на предходната проверка на електромера съгласно електронното
досие на измервателната система, а последната дата е датата на извършената
последваща техническа проверка – 19.11.2019г. В тази връзка посочва, че
манипулацията на електромера е извършена на 26.05.2019г., когато е регистрирано
нерегламентирано отваряне на клемен капак на електромера, съгласно извадка от
паметта на електромера. За горепосочената сума била издадена процесната
фактура, която била изпратена на ищеца с писмо съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ и
същата била получена, видно от известие за доставяне.
С въззивната жалба и
отговора страните са направили доказателствени искания, които са уважени от
настоящата инстанция на осн. чл.266, ал.3 от ГПК. Допуснат е бил до разпит един
свидетел на страната на ответното дружество, както и СТЕ, която да отговори на
поставени от двете страни въпроси.
В съдебно заседание, въззивното
дружество се представлява от адв. Димитров, поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение по изложените в нея доводи. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание по същество, въззиваемото дружество се представлява от адв.
Колева, която оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена, както и да се
присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
по отношение претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда
на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваните
части.
За да се произнесе по спора, съставът
на Окръжен съд - Бургас съобрази следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по исковата молба на ищеца “ДИМИ 98” ЕООД против
ответника “Електроразпределение-ЮГ” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив. В
молбата се твърди, че ответното дружество издало корекционна фактура № **********/22.07.2020г. за сумата 1778, 99 лв. начислена за период
от 76 дни, а именно за периода от 04.09.2019г. до 19.11.2019г., поради частично
неизмерване на ел. енергия от измервателно средство монтирано за имота на ищеца
в гр. Несебър, ул. “Митрополитска” №
19, ИТН 2733777 за клиентски номер **********. Твърди се, че така начислената
сума не се дължи от ищеца, тъй като изчислената като дължима ел. енергия била
изчислена математически правилно, но без да е логически обоснована предвид
метрологичната експертиза на БИМ, съгласно която СТИ отчитало със 100 % точност
през светлата част на денонощието. Сочат се математически изчисления, съгласно
които следвало да се приеме, че реално потребеното количество е 22 040 kWh, а не пресметнатото от ответника 27406 kWh. Застъпва становище,е че начислената
енергия не е реално потребена. Твърди се също, че при огледа на СИ не били
установени следи от злоумишлени действия. Релевира оплакване, че експертизата
на БИМ била извършена извън предвидения в ПИКЕЕ 14-дневен срок. Иска се да се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 1778,99 лв., представляваща
допълнително начислена за заплащане ел. енергия за период 04.09.2019г. до
19.11.2019г. по фактура № **********/22.07.2020г. Ангажира
доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на иска, с който последният
се оспорва като неоснователен. Сочи се, че процесната сума е начислена на ищеца
при наличието на законовите предпоставки за това, а размерът – съобразен с
действащата методика. Моли за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Бургаският окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
По
делото е безспорно, че ищцовото дружество е потребител на електрическа енергия
за обект с адрес на потребление гр. Несебър, ул. “Митрополитска” № 19, с кл. № 2733777 и ИТН № 2733777.
От
констативен протокол № 582174/19.11.2019 г., се установява, че на посочената
дата и адрес на потребление, служители на "Електроразпределение ЮГ" АД
са извършили техническа проверка на процесното СТИ, чрез еталонен уред и са
констатирали, че същият измерва с грешка “минус
38, 58 %”. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово
място е монтиран нов. Протоколът е подписан от актосъставителите в присъствието
на представител на ищцовото дружество с вписани три имена и подпис.
Представен е по делото констативен протокол №
299/12.06.2020 г. на БИМ – РО Бургас, за изготвена метрологична експертиза на
процесното СТИ, в хода на която е констатирано, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера като е монтирано допълнително устройство с
фотодатчик и реле за време. В протокола е посочено още, че електромерът отчита
точно при наличие на светлина, но около 2 часа и 7 минути след понижаване
интензитета на светлината релето се включва и електромера започва да отчита
по-малко от консумираната електроенергия. Посочено е също, че метрологичните и
технически характеристики на електромера не съответстват на изискванията на
одобрения тип.
С
Писмо изх. № 8506339-1/22.07.2020г., ответното
дружество е уведомило ищеца за извършената корекция на сметка за ел.енергия за
периода от 04.09.2019г. до 19.11.2019г., като е посочено, че корекцията е извършена
на основание чл.50, ал.1, б. “а” от ПИКЕЕ, предвид констатираното от БИМ
манипулиране на електромера, вследствие на което е установено, че същият отчита
частично консумираната ел. енергия с грешка -34, 44 %. Към уведомителното писмо
са приложени копие от издадената фактура, констативен протокол № 582174/19.11.2019г., КП № 299/12.06.2020г.
на БИМ и справка за коригиране на сметката на ел. енергия. В представената по
делото справка за коригиране на сметката за ел.енергия на ищеца е посочено, че
същата е начислена съгласно чл.50, ал.1, б. “а” от ПИКЕЕ. Видно от приложеното по делото известие за
доставяне с номер ИД PS 404001 LLLS9, пратката е била
получена от ищцовото дружество на 24.07.2020г.
Като
писмени доказателства по делото са приети още извадка от паметта на
електромера, електронно досие на измервателната система, както и фактура № **********/22.07.2020
г. издадена от ответното дружество, на
стойност 1778,99 лева.
В
хода на въззивното производство е проведен разпит на свидетеля Д.Я.Я.– служител
във въззиваемото дружество, от който се установява, че той е участвал в
извършване на проверката на процесния електромер и се е подписал в протокола
като свидетел. Свидетелят сочи, че бил изпратен на проверка от централата в гр.
Пловдив предвид обстоятелството, че балансовият електромер, който бил монтиран
в трафопоста, отчел разлика спрямо действителната консумация и показанията на
процесния електромер. Разказва, че на проверката присъствали друг служител на
ищцовото дружество с имена Й.Й. и една жена, в качеството й на представител на
хотела. По време на измерването с еталонния уред, същият показал, че има грешка
извън нормата, а именно “ минус 38, 58 %”, която била описана в съставения за проверката протокол.
Свидетелят сочи още, че към момента на проверкатаq
процесният електромер не изписвал на дисплея грешка, а показвал определени
цифри. Доколкото му било известно същият щял да отчете грешка само при наличие
на отворен капак, а последният бил затворен. Свидетелят не е сигурен, дали
процесния електромер е бил проверяван през м.септември с оглед посочените данни
в електронното му досие, съгласно което бил записан за проверка на втори, трети
и четвърти септември. В тази връзка посочва, че не е присъствал на друга
проверка преди ноември месец. Съдът кредитира показанията на свидетеля в
цялост, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират с останалите
доказателствени материали.
От
заключението на вещото лице инж. Р.С. по изготвената в хода на въззивното
производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, от лице със задълбочени познания в
съответната област и неоспорено от страните, се установява, че процесния
електромер с фабричен № 03287112 е трифазен такъв, марка “Елстер” за индиректно мерене
с периодичност на проверка 4 години предвид спецификацията, дадена в Списъка за
определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед № А-616 на
Председателя на ДАМТН от 11.09.2019г. Посочено е, че първата последваща
производството му проверка се е състояла на 12.09.2015г. и е важала до
09.2019г., а втората е била на 22.01.2019г. и важи до 01.2023г. СТИ има оценка
за съответствие, като същият се състои от електромер и ТТ отговарящи на
нормативните изисквания за точност и защитеност. В тази връзка е посочено, че
данните измервани от него се съхраняват за предвидения в чл.27 ПИКЕЕ, както и
че същите са защитени с пароли и хардуерни ключове съгласно чл.30 ПИКЕЕ.
Посочено е, че СТИ разполага със защита на клемореда, която позволява да се
запамети евентуално събитие като съгласно техническата документация на същия,
грешката F.F.********* регистрира отваряне
на клемна капачка. Посочено е още, че процесния електромер не е програмиран да
визуализира на дисплея този вид грешка, а индикация от този вид може да бъде
разчетена чрез цифров или оптичен интерфейс. Констатирано е още, че СТИ
разполага с хардуерна защита срещу достъп като грешката F.F.********* не се визуализира на дисплея, но може да бъде
прочетена чрез оптичен порт и цифров интерфейс. В тази връзка е приложена и
разпечатана карта на програмиране на дисплея. По отношение балансовия
електромер, монтиран на извода на трафопоста, вещото лице е пояснило, че същият
измерва сумарното количество енергия, преминаваща по извода, консумирана от
всички потребители, присъединени към него. В зависимост от необходимостта за
анализ, същият е можел да бъде настроен да отчита количествата електроенергия в
различни времеви интервали – на час, на ден, на месец и т.н. Констатирано е, че
към ТП Крайбрежен, изв. 8 са присъединени общо 13 електромера на клиенти като
отчитащият грешка електромер се определя на база на динамиката на отчетената от
него консумация и динамиката на отчетената енергия от балансовия електромер,
които периодично се сравнявали. Вещото лице сочи, че в периода 21.02.2019г. –
19.11.2019г. са били извършени три обслужвания на електромера като първото от
тях е вписано на дата 02.09.2019г., второто на дата 03.09.2019г., а третото на
04.09.2019г., като в графа “Резултат обслужване” е вписано “за проверка”. Според експертизата, неотчетената електроенергия е
изчислена на база на период 04.09.2019г. до 19.11.2019г. и при процентна грешка
34, 44 %, което отговаря с необходимата точност на описаното техническо
състояние на КП № 299/16.06.2020г. на БИМ
Бургас. Начислението е съгласно чл.50, ал.1, б. “а” от ПИКЕЕ, тъй като е изпълнено условието електромера да
е изпратен в БИМ за проверка и след като е установено, че същият отчита
консумираната ел. енергия с грешка над допустимата съгласно Закона за
измерванията. Посочено е също така, че неизмереното количество е правилно
остойностено съгласно чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. Констатирано е още, че в паметта на
СТИ № 03287112 се съдържат данни за нерегламентирано вмешателство в
измервателното устройство, като на 26.05.2019г. в 22:48 ч. е било регистрирано отваряне капачката на електромера и затваряне на
същата в 23:13ч. на същата дата. Този момент съвпадал
с началния момент на неизмерване на електрическата енергия.
С оглед на тези данни, вещото лице обосновава
извод, че е извършена промяна в измервателната схема на електромера и
манипулиране на данните за измерената електроенергия чрез монтиране на
допълнително електронно устройство.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа така представеното заключение като
пояснява, че процесният електромер се отчита дистанционно като посочените в
заключението грешки могат да се отчетат само на място, чрез използване на
оптичен цифров интерфейс. Сочи, че експертното заключение било изготвено въз
основа на предоставената му по делото документация, както и данните вписани в
досиета на електромера. Сочи, че на две от датите, на които следвало да бъде
извършена проверка на електромера била записано “за
проверка”, но няма данни, че такава реално е извършена.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, ответникът е
следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване,
че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че
същият не измерва или измерва с грешка извън допустимата, че проверката е
извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ, че е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона,
както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството, дали са били налице предпоставките за едностранно
извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за
релевирания период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата
за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни.
В
тази връзка и за процесния отчетен период от време са приложими Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр.
35/30.04.2019 г. Разпоредбата на чл. 50, ал.1 ПИКЕЕ предвижда в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилното/неточното измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилното/неточното измерване, да се извършва корекция на измерените
количества в различните хипотези. В б .а“ е предвидено , че при средство за
търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството
преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се
коригират с установената грешка, като се отчита класа на точност на СТИ.
Както
се установи от констативния протокол за извършената проверка на СТИ и от
констативнияпротокол от метрологичната експертиза на СТИ, съставени по реда на
чл. 49 ПИКЕЕ, се касае именно за хипотеза на „минусна“ грешка при отчитането на
ел.енергия извън допустимите граници, която се дължи на допълнително
монтираното електронно устройство в измервателната система на електромера, която
грешка е дала основание на електроразпределителното дружество да направи
законово предвидената корекция, като изготви необходимата справка за коригиране
на сметката и да издадекорекционна фактура.
В
съдебната практика - Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г.;
Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.;
Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о., ТК е прието, че по силата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е предвидено законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия. Предвидена е възможност за едностранна корекция на
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или
неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази
процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена
или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното
количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените
по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество
електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на
използването им.
Съгласно
чл.56, ал.1 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа
енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електроенергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги, а съгласно ал.3 на същия член преизчислените количества се фактурират
по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
КЕВР на съответния мрежови оператор.
Съгласно
чл.50, ал.5 от ПИКЕЕ, преизчисляването по чл.50, ал.1, б. “А” от ПИКЕЕ се извършва
въз основа констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.
В чл. 49 от ПИКЕЕ, действали през
процесния период, е уредена процедурата по коригиране на сметка при неточно
измерване или неизмерване ел. енергия. Ал. 1 на същия текст предвижда, че при
извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5,
изр. 2 /каквато настоящата хипотеза не е/ операторът на съответната мрежа
съставя констативен протокол. В ал. 2 на текста са посочени и реквизитите на
протокола - Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При
отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който
не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите
на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на
неговия представител, ако е направен такъв.
Така
посочените изисквания за редовност на извършената проверка са изпълнени, като
видно от протокол от 19.11.2019г., същият е съставен и подписан от двама от
служителите на ЕРП ЮГ, както и от представител на ищцовото дружество – Д.М.П..
Доколкото протокола съдържа реквизитите
посочени в чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ, то вписването на имената на служителя от
Пловдив – “СДО: Я.
Костадинов”, осъществил съдействие при извършване
на техническата проверка не може да внесе съмнение относно документалната
годност на този свидетелстващ документ, каквито оплаквания са релевирани с
въззивната жалба.
С
оглед събраните в производство по делото писмени доказателства съдът намира, че
в случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на
предпоставките за коригиране на сметката за потребление на ищеца. Проверката на
процесното СТИ е извършена по предвидения ред, като за това е съставен протокол
отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно - подписан
е от съставителя, един свидетел и представител на ищцовото дружество с посочени
три имена и съдържа останалите реквизити. В подкрепа на изложеното са и
събраните по делото гласни доказателства.
В тази връзка
следва да се отбележи, че въпреки липсата на нормативно изискване, корекцията
на сметката въззиваемото дружество е извършило не въз основа на констатациите
вписани в КП, а на тези отразени в протокола от метрологичната експертиза,
който съгласно чл. 179 ГПК, представлява доказателство за
съдържащите се в него изявления, арг. чл. 10, ал. 1,
т. 1 б. "д" от Закона за измерванията - Българският институт по
метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична експертиза
на средствата за измерване. В конкретната хипотеза, констациите от извършената
техническа проверка на процесното СТИ за това, че същият измерва с минусна
грешка извън допустимата, както и че същата е в резултат на нерегламентиран
монтаж на допълнително електронно устройство – фотодатчик и реле, е потвърдено
от заключението на БИМ, както и от заключението на вещото лице по изготвената в
хода на производството СТЕ. Вещото лице е констатирало, че изчисляването на
корекцията е математически вярно и е съобразено с правилото на чл.56, ал.3
ПИКЕЕ. Тези констатации не са оспорени от жалбоподателя при изслушването на
експертното заключение и следва да бъдат кредитирани от съда при изграждане на
решаващите му изводи.
Що се отнася
до периода на корекцията, то предвид безспорно установената от паметта на
електромера начална дата на нерегламентираното вмешателство – 26.05.2019г.,
както и последвалата техническа проверка в хода на която е бил извършен и
демонтажа на процесното СТИ, а именно 19.11.2019г., съдът намира, че периодът
на коригиращата сметка /от дата 04.09.2019г. до 19.11.2019г./ също е подбран правилно и не
противоречи на подзаконовата уредба, като същия е по-кратък и попада изцяло в
срока визиран в чл. 50, ал.1 от
ПИКЕЕ, обхващаш
период от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неточно измерване. Доколкото датата 04.09.2019г. попада
в тримесечния срок визиран в чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ и не предхожда датата
26.05.2019г., от която дата СТИ е започнало да отчита по-малко консумирана ел.
енергия, то се явява несъстоятелно възражението, че на въпросната дата не била
извършена техническа проверка на СТИ.
Доводите на ищецът
за липса на основание за коригиране на сметка за ел. енергия за изтекъл период
са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране на
сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които по силата на закона са приложими в
отношенията между страните и ги обвързват. Също така следва да се отбележи, че
корекцията на сметката не се основава на виновно поведение на абоната, а на
спазена корекционна процедура, обвързваща го като потребител на ел. енергия,
поради което възражението, че не е доказано по делото въззивникът лично да е
манипулирал процесното СТИ е неотносимо към спора.
Възражението
на ответника, че процедурата се явява опорочена, поради нарушаване изискването
на чл.98а, ал.2 т.6 от ЗЕ от страна на ответното дружество също не може да бъде
споделено. Това възражение не е било въведено в предмета на делото чрез
изложените от ищеца доводи в исковата молба и понастоящем се явява преклудирано
като не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция. За пълнота на
изложението, следва да се посочи, че видно от изпратеното до ищеца уведомително
писмо от 22.07.2020г. и известието за доставянето му, ищецът е надлежно
уведомен, като заедно с писмото са му били връчени констативния протокол,
справката и фактурата. Както е прието в практиката на ВКС, с която настоящия
състав се солидаризира, ако в ОУ, в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъда поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията, но не може да послужи като основание да
се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред. ВКС посочва, че това следва от общото правило на чл.183 ЗЗД и от
общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, а така също и от
равенството на страните в гражданския процес, които при равни условия следва да
докажат своите твърдения, като съдебното решение следва да се вземе на базата на събраните
доказателства, а искът за реално потребена електрическа енергия не може да се
отхвърли, поради липса на предварителни процедури за защита на потребителите.
(вж. Решение 124/18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ВКС, III Г. О.).
Посочената
установеност по делото обосновава извод за наличието на законно основание на въззиваемата страна да
извърши корекция на сметката на въззивника, съобразно с действащите към датата
на проверката ПИКЕЕ.
Поради
цялостното съвпадание на решаващите изводи на въззивната инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските във въззивното
производство:
При този изход
от делото, претенцията на въззиваемото дружество за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същото претендира разноски в размер на 300 лв.,
представляваща юрк. възнаграждение и 360 лв. – депозит за СТЕ и свидетел,
съгласно списък по чл.80 от ГПК. Предвид обстоятелството, че настоящото
производство е продължило пет заседания и с оглед осъществената от пълномощника
на въззиваемата страна засилена процесуална активност по защита интересите на
представляваното от него дружество, в т.ч. чрез подаване отговор на въззивната
жалба, ангажиране на становища по многобройните доказателствени искания на жалбоподателя и явяването му във всяко едно
от съдебните заседания (с изкл. на дата 14.06.2021г., на която страните не са
присъствали, поради неизготвяне на експертизата), съдът намира, че на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за плащането на правната помощ, следващото се юрк. възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 200 лв.. При това положение доказаните като извършени от
въззиваемата страна разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя са в размер на 560 лв.
Водим
от изложените мотиви, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 195
от 23.10.2020г. по гр.д. № 426/2020г. по описа на Районен съд - Поморие като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3,
вр. ал.8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, “ДИМИ 98” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. “Солна” № 35, да заплати на “Електроразпределение
- ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: България, обл. Пловдив, общ. Пловдив,
гр. Пловдив 4000, район “Централен”, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/,
представляваща направените от въззиваемото дружество съдебно-деловодни разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: