Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, в публично съдебно заседание на десети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при участието на секретар Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното
от младши съдия Симеонова ВНЧД № 1978 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
С разпореждане № 30663 от 04.02.2019 г. по НЧХД № 1002/2019 г. по описа
на СРС, НО, 3 състав, съдията - докладчик е прекратил образуваното по тъжба на М.Д.Д.
срещу С.Ш. наказателно производство поради това, че лицето, срещу което е
подадена тъжбата, разполага с функционален имунитет по смисъла на чл. 132 от Конституцията на Република България (КРБ).
Недоволен от разпореждането е останал частният тъжител М.Д., който в
срока по чл. 319, ал.
1 НПК депозира частна въззивна жалба. В същата се твърди, че
разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване правото му на защита, поради това, че обжалваният съдебен акт не е
постановен в хода на открито съдебно заседание с призоваване на страните. Твърди
се също, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките
по чл. 132 КРБ, като са изложени конкретни съображения за това. Иска се отмяна на
разпореждането и връщане на делото на друг състав на СРС.
По така депозираната жалба е постъпило писмено възражение по реда на чл.
322 НПК от С.Ш., чрез адвокат Ж.Ж., с доводи, че обжалваното разпореждане е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно е прието, че
лицето, срещу което е подадена тъжбата - съдия Ш. се ползва с функционален
имунитет по смисъла на чл. 132 КРБ, тъй като е действал в качеството си на
съдия, произнасяйки се по редовността на искова молба и основания за отвод.
Доколкото не се твърди да е налице умишлено престъпление от общ характер, то
правилно наказателното дело е било прекратено от първоинстанционния съд. Твърди
се също, че непровеждането на открито съдебно заседание по делото не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Поради изложеното се моли за
потвърждаване на обжалваното разпореждане.
В открито съдебно заседание частният
тъжител М.Д., редовно призован - не се явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание лицето, срещу
което е подадена тъжбата - С.Ш., редовно призован - не се явява и не се
представлява.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в
жалбата, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК
и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
По същество, същата е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по тъжба на М.Д.Д. срещу С.Ш. -
съдия в СРС. В тъжбата се твърди, че в определение от 28.11.2018 г. по гр. д. №
52061/2018 г. по описа на СРС лицето, срещу което е подадена тъжбата, е извършило
спрямо тъжителя престъпление по чл. 147, ал. 1 НК и чл. 148, ал. 2, вр. с ал.
1, т. 1 и т. 4 НК - обида и клевета чрез приписване на жалбоподателя на
престъпление, което не е извършил (заплашване и тормоз на съдии). За да
прекрати производството съдът е приел, че са налице предпоставките на
разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ, въвеждаща функционален имунитет на
магистратите. Районният съдия е приел, че видно от самата тъжба предмет на
производството са именно действия на съдията от СРС, извършени в служебно
качество - произнасяне по редовност на депозирана искова молба и по искания за
отвод, както и че в случая не се твърди за извършено умишлено престъпление от
общ характер, а такова от частен характер, което не попада сред изключенията на
функционалния имунитет. При изначална недопустимост на производството, за
процесуална икономия и тъй като няма да ограничи правата на никоя от страните, районният
съдия е приел, че не е необходимо призоваването им в открито съдебно заседание.
Тези аргументи на първоинстанционния съд
са правилни и настоящият състав приема, че от изложеното в тъжбата на частния
тъжител може да бъде направен категоричен извод за липса на престъпление, тъй
като лицето, срещу което е подадена тъжбата, се ползва с функционален имунитет.
Разпоредбата на чл. 132 КРБ урежда
функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и
наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако
извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Функционалният имунитет
не е самоцелна привилегия, а конституционна гаранция за независимост на
българските магистрати. Конституционният съд на Република България е имал повод
да изрази становище, че имунитетът, установен в нормите на Конституцията за
определени лица (между които са съдиите, прокурорите и следователите)
представлява съвкупност от права, изразяващи се в наказателна неотговорност и
наказателна неприкосновеност на магистратите. Наказателната неотговорност
включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните
действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им, което се определя
като функционален имунитет. Забраната да се търси наказателна и
гражданска отговорност от магистрати за престъпления от частен характер,
извършени във връзка със службата им, е в обществен интерес, доколкото се
гарантира независимостта на съдебната власт като елемент от държавния
апарат. По
делото безспорно е установено, че твърденията на частния тъжител касаят действия
на съдия С.Ш., извършени в служебно качество (произнасяне с определение по допустимостта
на гражданско дело и по искане за отвод), както и че в случая не се твърди за
извършени умишлени престъпления от общ характер, поради което лицето, срещу
което е подадена тъжбата, не може да носи наказателна отговорност по изложените
по - горе съображения поради наличие на функционален имунитет.
Неоснователен е и доводът на частния тъжител, че му е нарушено правото
на защита, поради постановяване на обжалваното разпореждане в закрито заседание.
По аргумент на противното от чл. 252, ал. 4 НПК съдията - докладчик не насрочва
образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато не са налице
основания за разглеждането му в съдебно заседание. Правилно и в законосъобразна
последователност съдията - докладчик от СРС е извършил тази проверка,
констатирал е, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното
производство и с разпореждане в закрито съдебно заседание се е произнесъл по
изхода на делото.
Поради изложеното, при извършената на основание чл. 314, ал.
1 НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното
разпореждане, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
отмяната му, поради което и с оглед изложените съображения, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането на районния
съд потвърдено изцяло.
С определение № 260878 от 04.03.2021 г. по описа на СГС е указано на жалбоподателя
М.Д., че в седемдневен срок от получаване на съобщението следва да представи
доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 6,00 лв.,
дължима във връзка с настоящето въззивно производство. Видно от материалите по
делото жалбоподателят не е изпълнил тези указания, поради което следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 6,00 лв., дължима съобразно т. 12
от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6
и чл. 338 НПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
30663 от 04.02.2019 г. по НЧХД № 1002/2019 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, с
което е прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА М.Д.Д. да плати по сметка на СГС
сумата от 6,00 лв., представляваща държавна такса, дължима съобразно т. 12 от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340, ал. 2, пр. 2 НПК да се съобщи писмено на страните
за изготвяне на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.