Р Е Ш Е Н И Е №
21
гр. Поморие, 10.02.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска
колегия, в публичното заседание на десети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател:
Нася Япаджиева
при
секретаря Валентина А. , като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N
309 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред ПРС е
образувано по повод искова молба подадена от на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.София против Б.Х.А.. В исковата молба ищецът твърди, че на 10.10.2017г. между
ищеца и „Микро Кредит“ АД е подписано приложение №1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г. по
силата на което вземането на „Микро Кредит“ АД от Б.Х.А. произтичащо от договор за заем CrediGo №5332-00007836/15.05.2017г.
е прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр.София.
Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против
длъжника и издадената Заповед за изпълнение длъжника е връчена по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК и в указания от
съда срок предявява иск по чл. 422 от ГПК,
с който моли съда да приеме за установено, че Б.Х.А. дължи на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумата от 1415,94
лева (хиляда четиристотин и петнадесет
лева 94 ст. ) – главница по
договор за заем от 15.05.2017 г.
; 272,17 лв. - договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 15.08.2018 г. ;
93,12 лв.- обезщетение за забава за периода от 16.07.2017 г. до 02.09.2018 г. , 1050 лв. - застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата от
03.09.2018 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Твърди, че на 15.05.2017г.
между „Микро Кредит“АД и Б.Х.А. е сключен договор за
заем CrediGo №5332-00007836 за сумата от 1500лв. с
уговорена лихва, като ответницата се задължила да върне сумата от 1808.70лв. на
15 месечни погасителни вноски всяка от по 120,58лв. На същата дата страните са
сключили и договор за допълнителни услуги като
„Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник
предоставил на заемополучателя застраховка „Защита“
към ЗК „Уника живот“ АД, като заемателя
се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от
15.06.2017г. до 15.09.2018г. на равни погасителни вноски от по 75.00лв. или обща сума за застрахователна премия
1125.00лв. Сочи, че падежа е настъпил на 15.08.2018г. и договорът не е обявяван
за предсрочно изискуем, а на длъжника е нечислена лихва за забава по договора
за заем – 272,17лв. за периода от
15.07.2017г. до 15.08.2018г. и сумата от 93,12 лв.- обезщетение за забава за
периода от 16.07.2017 г. до 02.09.2018г. Ответницата платила сумата 195.59лв.,
с която са погасени 84.06 лв. – главница, 36.53 лв. – договорна лихва, 75.00лв.
– застрахователна премия. Относно
прехвърлянето на вземането твърди, че цесията не е съобщена на длъжника,
тъй като по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо от „Микро Кредит“АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
за станалата продажба на вземания съдържащо уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-МКР/5332-00007836 от 15.05.2017г. изпратено чрез Български пощи с
известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за
паричен заем, но писмото се е върнало в цялост, с отбелязване, че получателят
се е преместил на друг адрес. Ищецът моли съда да приеме за установено, че Б.Х.А.
дължи на Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 1415,94 лева (хиляда четиристотин и петнадесет лева 94 ст. ) – главница по договор за заем от 15.05.2017 г. ; 272,17 лв. - договорна
лихва за периода от 15.07.2017 г. до 15.08.2018 г. ; 93,12 лв.- обезщетение за
забава за периода от 16.07.2017 г. до 03.09.2018 г. , 1050 лв. - застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата от
03.09.2018 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства. В
съдебно заседание ищецът, не изпраща представител.
В законоустановения срок е постъпил отговор от назначеният на
ответницата по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, предвид
призоваването на ответницата по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че цесията не е
редовно съобщена на ответницата, поради което иска е недопустим. Прави възражение за нищожност на договора за
застраховка, тъй като противоречи и заобикаля на закона и противоречи на
добрите нрави.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във връзка с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение № 304/11.10.2018г. по ч.гр.дело №625/2018г. в
полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.
ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от приложеното ч.гр.дело №625/2018г. по описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС,
заявление по чл.410 от ГПК за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата Б.Х.А. за сумите:
1415,94 лева (хиляда четиристотин и
петнадесет лева 94 ст. ) – главница
по договор за заем от 15.05.2017 г. ; 272,17 лв. - договорна
лихва за периода от 15.07.2017 г. до 15.08.2018 г. ; 93,12 лв.- обезщетение за
забава за периода от 16.07.2017 г. до 02.09.2018 г. , 1050 лв. - застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на образуване на
Ч.гр.д.№625/18г. - 03.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. ПРС е издал Заповед №304/11.10.2018г . за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите така както са
претендирани. По делото не е спорно, че е сключен Договор за заем CrediGo №5332-00007836, че „Микро
Кредит“ АД е предоставила на Б.Х.А. заем в размер на 1500 / хиляда и петстотин/
лева, като страните са уговорили и договорна лихва и заемателя
се задължил да върне сумата от 1808.70лв. на 15 месечни погасителни вноски
всяка от по 120,58лв. В договора е посочено, че предоставената в заем сума от
1500.00лева е получена от заемателя, а сумата от
794.60 лева е отбелязана като "рефинансирана сума". Към договора е
налице погасителен план подписан от страните, от който е видно, че падежа на последната вноска е на
15.08.2018г., т.е. договора не е обявен за предсрочно изискуем. Сключването на
договора е предшествано от Искане за заем подадено от ответника на 13.05.2017г. за сумата от 1500лв.
На основание попълнен и подписан от заемателя
формуляр е предвидено е ползване на допълнителна услуга, представяваща
финансиране и разсрочване на застрахователна
премия по сключен договор за застраховка,
която ще се заплаща на 15 месечни вноски по 75.00 лева. Приложени са и общи
условия към договора, както и погасителен план. Видно от представената застрахователна полица за застраховка "защита" договор е
сключен между ЗК "Уника Живот" АД и Б. А. с
начална дата на застраховката 15.06.2017г. Посочени са покритите рискове, застрахователната премия от 1125.00 лева,
като ползващо се лице е "Микро кредит" АД.
Между "Агенция за събиране на вземанията" АД /понастоящем
"Агенция за събиране на вземанията" ЕАД/, в качеството на цесионер, и "Микро
кредит" АД, в качеството на цедент е бил сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., по
силата на който страните се споразумели, че цедентът
регулярно ще прехвърля на цесионера станалите
ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени от цедента
договори за заем за предлаганите кредитни продукти. Вземанията следвало да се
индивидуализират в представен от цедента опис-
Приложение № 1 към този договор. По делото е представено извлечение от
Приложение № 1 – опис за прехвърлените по рамковия договор от 16.01.2015 г.
вземания от "Микро кредит" АД на ищеца
/л.11/, като под № 274 /л.20/ е отразено прехвърлено вземане по договор №
5332-00007836/15.05.2017г., с отпусната главница в размер на 1500 лева, договорна лихва
308.70лв., общо задължение по кредита и застраховката - 2933,70лв., остатък от
главница – 1415.94лв, остатък от лихва-
272,17 лв. и общо дължима сума към продажбата – 2738,11лв.
От представеното пълномощно /л. 21/ се установява, че цедентът
"Микро кредит" АД е упълномощил цесионера – ищеца по настоящото дело, от негово име да
изпраща съобщения до длъжниците, чийто вземания са
били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г. и да ги уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията. Видно
е от представените по делото доказателства, че ищецът е правил опити да уведоми
длъжника за извършената цесия. В тази връзка е представени 2 бр. уведомителни
писма /л.22 и л.24/ до ответницата, изпратени на постоянен и настоящ адрес, но върнати в цялост с
отбелязване, първото че получателят се е преместил на друг адрес, второто с
отбелязване, че няма връзка с получателя. Връчването на длъжника е извършено по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК и заявителя е предявил иск по чл.422 от ГПК.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за заем, ответницата е
изплатила сумата общо в размер на 195.59 лева, като не представя платежните
документи за извършените плащания.
Безспорно по делото е, че кредитодателят е
прехвърлил вземането си спрямо ответника на ищцовото дружество. Безспорно по
делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за
цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между
кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. Законът изисква
уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка
уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна
власт за това. Видно от съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера
да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници
за цедираните вземания, което не противоречи на чл.
99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За
да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника. Практиката приема, че няма пречка съобщението за цесия да бъде връчено
на длъжника чрез назначения му в процеса особения представител, който осъществява защитата на ответника, както чрез
възможността да упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да
прави възражения срещу претендираното от ищеца материално право. В този смисъл
Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, приета като обективно, компетентно
изготвена и неоспорена от страните и от същата се установява, че ответницата е
платила една вноска в размер на 195.59
лева. По начина, по който е била приспадната от ищеца, задълженията й към ищеца
за главница по договора за заем и за възнаграждения по договор за допълнителни
услуги и за застраховки съвпадат по размер с исковите претенции. Видно от
заключението на вещото лице с погасителната вноска към 15.06.2017г. направена
от ответницата е погасена главница – 84,05 лв.; лихва по договор за заем –
36,53 лв.; застраховка – 75 лв. Или
според вещото лице остатъка от задължението на ответницата за главница е 1415.94лв.;
договорна лихва 272,17 лв. и застраховка 1050лв. Общия остатък от задължението
за главница, лихва и застраховка е в размер на 2738.11 лв. Дължимата лихви за
забава е изчислена от вещото лице, за периода от датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска 16.07.2017г.
/падежната дата на втората непогасена вноска/ - до датата на подаване на
заявлението в съда е 93,12 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Категорично според съда е установено сключването на договор за заем,
между ответницата и "Микро Кредит" АД, като ответницата е получила сумата в
размер на 1500.00лв. част от която е използвана за рефинансиране на друг заем. Заемателят се е задължил да върне главницата и договорната
лихва за срок от 15 месеца на равни седмични вноски от 120.58лв. всяка. Безспорно е установено, че ответницата е
платила една вноска в размер на 195.59 лева.
Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен
на основания чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като всички негови елементи са
изготвени на шрифт, който е по-малък от 12. Видно от съдържанието на договора,
в случая не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният
план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните
разходи, което представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Поради това и на основания чл. 23 от ЗПК потребителят би следвало да върне на
кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи
по кредита. Тъй като главницата е в размер на 1500лв. и ответницата е платила
195.59лв., то тя дължи главница в размер на 1304.41лв.
Съдът счита, че клаузата за заплащане застраховка пакет "Стандарт
Живот" е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума,
същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Освен това възнаграждението по застраховка
пакет "Стандарт Живот" следва да се включи в ГПР, а в случая това не
е сторено. Така се заобикаля императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент
на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет. С оглед изложеното съдът
приема, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор
за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за
посочените по него допълнителни услуги.
Ето защо
съдът намира, че исковете са частично основателни. Следва да се уважи искът за
главница за сумата 1304.41лв., а претенциите за сумата от 272,17 / двеста седемдесет и
два лева и 17ст./ представляваща
законната лихва за забава по договора за
заем за периода от 15.07.2017г. до 15.08.2018г., сумата от 1050.00 / хиляда и петдесет/ лева –
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за
периода от 15.07.2017г. до 15.08.2018г., и
93.12 лв. (деветдесет и три лева и 12 стотинки), представляваща лихва за
забава по договора за допълнителни услуги за периода от 15.07.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда и за
главница над 1304.41лв. като неоснователни
следва да отхвърли.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора на ищцовата страна се
дължат деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на
483.65лева в настоящото производство, както и направените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 49, 30 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
че съществува вземането на ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. Д-р Петър Дертлиев“
№ 25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Н.Т.С. и , с пълномощник юк.Б.Н.Р. в размер на 1304,41лв.. /хиляда триста и
четири лева и 41ст./лв. - представляваща
неизплатена главница по договор за заем CrediGo №5332-00007836/15.05.2017г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №304/11.10.2018г. по ч. гр. д. №
625/2018 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на главница над 1304.41 лв. до претендираната
сума от 1415,94лв.; за сумата от 272,17 / двеста седемдесет и два лева и
17ст./ представляваща законната
лихва за забава по договора за заем за
периода от 15.07.2017г. до 15.08.2018г.; за сумата от 1050.00 / хиляда и петдесет/ лева –
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за
периода от 15.07.2017г. до 15.08.2018г.; и за сумата 93.12 лв. (деветдесет и три лева и 12
стотинки), представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 15.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 483.65 / четиристотни осемдесет и три лева и 65ст./–
разноски по настоящото дело и сумата от 49.30 / четиридесет и девет лева и
30ст./ - разноски по ч. гр. д. № 625/2018г. по описа на PC – Поморие,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред БОС
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: