№ 11840
гр. .............. 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. М. С.
при участието на секретаря В. ВЛ. М.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20211110158888
по описа за 2021 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 69393/14.10.2021 г., уточнена с писмени
молби от 11.02.2022 г. и 01.03.2022 г. , на К. В. С., ЕГН **********, и Х. Л. С., ЕГН **********, с
която са предявени следните активно субективно и обективно кумулативно съединени искове
срещу Б. Н. М., ЕГН **********: 1./ искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне
ползването на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор , находящ се на адрес
гр. .............. район „С.“, ул. № , според действителните права на страните в съсобствеността; 2./
искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне двукрила дървена
порта, закрепена на метални панти за бетонни колони с височина от 2,20 метра, ширина 2,50 метра,
находяща се до построената в имота двуетажна жилищна сграда и преграждаща достъпа до
вътрешната част на процесното дворно място; 3./ искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответницата да заплати в условията на разделност при равни квоти на всеки от
ищците сумата в размер на по 1 720,00 лева /след частичен отказ от предявените искове за
разликата над 1 720,00 лева до първоначално предявените размери от 3 400,00 лева, направен в
проведеното на 13.12.2023 г. открито съдебно заседание, при ОФГ в протокола относно
първоначалния размер, който съобразно уточнителна молба от 01.03.2022 г. е 3 400,00 лева/,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на процесния имот – дворно място с
идентификатор , за периода 27.05.2020 г. – 14.10.2021 г.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че въз основа на Постановление за
възлагане на недвижимо имущество от 26.02.2016 г. К. В. С. и Х. Л. С. са придобили правото на
собственост в режим на СИО на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ,
находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор , заедно с ½ ид. ч. от УПИ , в който е
построена сградата, с обща площ от 531 кв. м., с административен адрес гр. .............. район „С.“, ул.
№ . Посочва се, че по силата на договор за покупко-продажба от 16.12.2016 г. ответницата Б. Н. М.
е придобила правото на собственост върху първия етаж в жилищната сграда и останалата ½ ид. ч.
от поземления имот. Твърди се, че непосредствено до входа на къщата за втория етаж е била
изградена масивна порта, която препятствала изцяло достъпа на ищците до задната част на двора,
която била по-голямата част от дворното пространство. Именно в тази част на двора в незаконна
сграда живеела ответницата. Дворната врата била незаконно изградена без съгласието на ищците.
Ответницата отказвала да обсъжда с тях справедливото решаване на въпроса с ползването на
дворното място. С покана от 19.05.2020 г., връчена на ответницата на 26.05.2020 г., ищците
поискали от ответницата да им заплаща обезщетение за ползване на имота от 400,00 лева месечно,
но плащане не последвало. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата, с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че
ответната страна не е възпрепятствала достъпа на ищците до задната част на двора. Дървената
порта била поставена преди ищците да придобият право на собственост по отношение на
недвижимия имот. Многократно били водени разговори с тях, като им били предлагани различни
варианти за ползването на имота, но не се стигнало до съгласие. Твърди се, че през 2020 г. било
постигнато споразумение за общо ползване на предната част на двора, тъй като входът за къщата е
един, а задната част на двора да се ползва разделно – дясната част от ищците, а лявата за
ответницата, като ищците трябвало да сложат ограда, което обаче те не били направили и до
момента. Тъй като ищците отказали да ползват общата вещ-дворно място, ответницата се
освобождавала от отговорност да им заплаща обезщетение. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от ответницата по
първоначалните искове – Б. Н. М., която е върната като нередовна, на основание чл. 129, ал. 3
ГПК, с Разпореждане № 37862/23.03.2023 г., влязло в сила като необжалвано на 19.04.2023 г.
Софийски районен съд, , Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, а и се установява по несъмнен начин от пимените
доказателства, че въз основа на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от
26.02.2016 г. по изпълнително дело № . на ЧСИ М. Б., с рег. № . на КЧСИ, вписано в книгите за
вписване на 01.08.2016 г., том ,, № , вх. рег. № /л. 7/, К. В. С. е придобил правото на собственост
върху жилище – апартамент с идентификатор , находящ се в двуетажна жилищна сграда с
идентификатор , заедно с ½ идеална част от УПИ , , върху който е построена сградата, с обща
площ от 531 кв. м., с административен адрес гр. .............. Столична община, район „С.“, ул. № .
Видно от Удостоверение за граждански брак от 16.02.1983 г. /л. 13/, считано от 1983 г. К.
В. С. се намира в граждански брак с Х. Л.. Следователно възмездното придобивно основание
/публичната продан/ досежно гореописаните недвижими имоти е било реализирано по време на
брака на ищците по делото, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 13 от приложимия
СК от 1968 г. вещните права върху тях са придобити от съпрузите в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/.
От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № , том , рег. № , дело № /2016 г. на нотариус К. Б., с рег. № . на НК, се
установява, на 16.12.2016 г. Р. Б. М. и Р. Б. М. са продали на Б. Н. М. следния свой собствен
недвижим имот, придобит в режим на СИО: самостоятелен обект с идентификатор ,,
представляващ жилище, находящо се в гр. .............. Столична община, район „С.“, ул. № , в
приземния етаж, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и от дворното място,
върху което е построена сградата, а имено поземления имот с идентификатор ..
С оглед на така събраните писмени доказателства съдът намира за безспорно установено по
делото, че страните са съсобственици на поземления имот с идентификатор , при следните квоти:
½ идеална част, притежавана в режим на СИО от ищците К. В. С. и Х. Л. С., и ½ идеална част,
притежавана от ответницата Б. Н. М..
По делото е представена и приета като писмено доказателство покана от 19.05.2020 г. ,
изхождаща от К. В. С. и адресирана до А. Б. П. и Бриждит Н. М., в която се излагат твърдения, че
адресатите възпрепятстват адресанта да полза принадлежащата му ½ идеална част от съсобствения
им поземлен имот с идентификатор , В поканата е обективирано желанието на К. В. С. за
доброволно разрешаване на въпроса за ползването на съсобствената вещ, както и предупреждение,
че при непостигане на такова, ще бъдат предприети мерки за съдебното му разглеждане. Отправя
се покана за заплащане на месечен наем в размер на 400,00 лева за ползването на собствената на
адресанта ½ идеална част от дворното място. Поканата е връчена чрез съдебен изпълнител на
26.05.2020 г. на А. Б. П., с отбелязване, че същата е майка на Б..
По делото е прието като писмено доказателство писмо от 13.11.2017 г. от Столична
община – район „С.“, адресирано до А. Б. П. и Х. Л. С.а /л. 88/, с което в отговор на жалба от
28.08.2017 г. на последната досежно „незаконни постройки“ в процесния имот, адресатите на
писмото са уведомени, че след извършена проверка на място и по документи, е установено че в
поземления имот са налице една двуетажна жилищна сграда в югозападната част на имота и една
едноетажна жилищна сграда в северната част на имота. За едноетажната сграда пред Столична
община са ангажирани доказателства от А. Б. П., сред които Удостоверение за търпимост №
/29.10.2013 г., издадено от директора на .........
По делото е прието като писмено доказателство писмо от 11.12.2017 г. от Столична
община – направление „Архитектура и градоустройство“, адресирано до Х. Л. С.а /л. 89/, с
което последната се уведомява, че при извършена служебна проверка в архива на ........ не е
2
установено наличие на Удостоверение за търпимост № /29.10.2013 г., вкл. адресатът е напътен към
сезиране на съдебните органи при злоупотреба предвид липсата на данни посоченото
удостоверение да е било издавано от компетентните органи за това.
По делото е прието като писмено доказателство писмо от 29.12.2021 г. от Столична
община – район „С.“, адресирано до Х. Л. С.а /л. 86/, с което в отговор на подадени от
последната заявление и жалба от 2021 г., същата е уведомена, че на основание чл. 223 ЗУТ е била
извършена проверка на място в процесния имот в нейно присъствие, при която достъп до
северната част на поземления имот не е бил осигурен, поради което на 25.01.2022 г. ще бъде
извършена нова проверка на място и по документи.
По делото е прието като писмено доказателство писмо от 21.04.2023 г. от Столична
община – район „С.“, адресирано до Х. Л. С.а /л. 90 - 92/, с което последната се уведомява, че
при проверка на 29.03.2022 г. в имота е установено съществуването на двуетажна сграда –
основано застрояване, едноетажна постройка с дървена носеща конструкция и навес с дървена и
метална носеща конструкция – в дъното на имота, двукрила дървена врата, монтирана на две
стоманено бетонни колони, ограничаваща достъпа до вътрешността на имота при
заключено състояние. Посочено е, че не са събрани годни доказателства, допустими по АПК,
които да установяват извършителя и времето на изграждане на строежите, като липсата на такива
възпрепятства извършването на последващи действия по реда на чл. 225а ЗУТ.
Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства, доколкото тяхната истинност
като документи не е била оспорена в рамките на настоящото съдебно производство.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели – свидетелката И. И. Д., водена от ищците, и свидетелката Е. Д. Д., водена от
ответницата.
От разпита на свидетелката И. И. Д. се установява, че тя е близка приятелка от години на
ищцата Х. Л. С.а. Преди повече от 5 години /считано от датата на разпита, извършен в съдебно
заседание на 07.06.2023 г./ последната споделила, че си е закупила имот в кв. „О.“ и завела
свидетелката да го види. Имотът представлявал втори етаж на къща, като към момента на
покупката вторият етаж бил за ремонт. Къщата била с излаз на улица. Свидетелката заявява, че при
огледа ищцата Х. С.а имала желание да покаже и дворното място, прилежащо към къщата, но
била в невъзможност да стори това, тъй като дворното място било оградено с врата, която била
заключена и Х. С.а нямала ключ. Поради това свидетелката успяла да види дворното място само
през прозорците, които гледали към задната част на двора. През пролетта на 2022 г. св. Д.
посетила имота по молба на Х. С., която очаквала служители на Столична община да посетят
същия с оглед констатиране на обстоятелството, че ищцата е лишена от достъп до дворното място.
При това посещение на имота от представители на Столична община другите собственици на
имота не присъствали. На свидетелката направило впечатление реакцията на общинската
служителка, която с изненада констатирала, че „накрая вратата е отворена, можем да влезнем и да
си свършим работата“. До вратата, водеща към втория етаж, имало масивна врата, захваната за две
колони, която при последното посещение на свидетелката Д. била отворена. Тази врата водела към
задния двор и доколкото било известно на свидетелката тя не е била поставена от Х. С.а. В
дясната част на задния двор имало постройка, а в лявата част – навес, като помежду им била
незастроена тревна площ. В дъното имало дървена ограда с дървена врата, която също била
заключена. От ищцата свидетелката знаела, че дървената врата водела към улица.
От разпита на свидетелката Е. Д. Д. се установява, че тя живее в съседен на процесния
имот – на ул. „Д. Г.“ № , разположен точно срещу съсобствения на страните поземлен имот.
Свидетелката заявява, че познава ответницата Б. откакто се е родила, както и нейните родители, и
баба и дядо по майчина линия. Доколкото е известно преди процесният имот е принадлежал
именно на бабата и дядото на Б., а понастоящем последната е собственик на имота и живее в него.
В имота има построена двуетажна къща, като вторият етаж е продаден на ищцата Х.. Макар често
да е виждала Х. в имота, свидетелката не знае дали последната живее в него. Виждала я била да
идва през деня, но по-скоро предполага, че не живее в имота. Свидетелката влизала много пъти в
имота, като външната входна врата е черна порта, отляво има гаражни порти, а направо и вдясно
има входна врата за къщата и входна врата за задния двор. Св. Д. била влизала много пъти в двора,
както с ответницата и А. /майка на Б./, така и сама. Там имало постройка, която била построена
още от прабабата и прадядото на Б., още от времето, когато свидетелката била дете, която през
годините била подобрявана. Тази постройка била необитаема, някога в нея били отглеждани
кокошки. Свидетелката заявява, че вратата към двора не се заключва, няма ключ или катинар – на
дървената врата имало черна халка, която трябвало да се завърти и от задната част да се заключи с
халката и с дървен прът, с който се отваряла вратата. Свидетелката лично не е виждала Х. да се
разхожда в задната част на двора. В процесния имот има гаражи – според свидетелката „те са
първият етаж“, тъй като се намират в къщата и в тях живеят хора. На първия етаж живеят Б. и
майка в едно общо домакинство. Според свидетелката от къщата може да се влезе във
вътрешния двор „през врата/прозорец“, разположена в първия етаж на къщата, където живее Б..
3
По делото е изслушано и проето без възражения на страните в срока по чл. 200, ал., изр. 2
ГПК експертното заключение на вещото лице П. Я. по допуснатата съдебно – оценителна
експертиза /СОЕ/. Съобразявайки предложените от вещото лице варианти за разпределение на
ползването на процесното дворно пространство, вещото лице Я. е определило среден пазарен наем
по вариант 1 на СТЕ /основното СТЕ/ за площ от 140 кв. м. за периода 27.05.2020 г. 14.10.2021 г. в
размер на 3 440,00 лева, и среден пазарен наем по вариант 2 на СТЕ /допълнителната СТЕ/ за площ
от 156,5 кв. м. за периода 27.05.2020 г. 14.10.2021 г. в размер на 3 840,00 лева
При така установеното от фактическа страната, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са за разглеждане следните активно субективно и обективно кумулативно
съединени искове: 1./ искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на
дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор , находящ се на адрес гр. ..............
район „С.“, ул. № , според действителните права на страните в съсобствеността; 2./ искове с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне двукрила дървена порта,
закрепена на метални панти за бетонни колони с височина от 2,20 метра, ширина 2,50 метра,
находяща се до построената в имота двуетажна жилищна сграда и преграждаща достъпа до
вътрешната част на процесното дворно място; 3./ искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответницата да заплати в условията на разделност при равни квоти на всеки от
ищците сумата в размер на от по 1 720,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване на процесния имот – дворно място с идентификатор , за периода 27.05.2020 г. –
14.10.2021 г.
По исковете с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея – чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на ползването на съсобствената вещ, всеки
от тях може да предяви иск за разпределяне на ползването – чл. 32, ал. 2 ЗС.
Съгласно чл. 32, ал. 2 вр. ал. 1 ЗС съдебна намеса в отношенията между съсобствениците
във връзка с ползването на общата вещ е допустима, когато те самите не могат да решат помежду
си този въпрос, постигайки съгласие (при двама съсобственици с равни права) или образувайки
мнозинство на притежаващите повече от половината вещ, или когато взетото от мнозинството
решение е вредно за вещта. Евентуално постигнато от съсобствениците решение относно начина
на разпределение на ползването няма вещноправни последици и при последващо изменение на
обстоятелствата, внасящо разногласие, е допустимо да се иска извършване на
разпределението по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
В конкретния случай не се твърди и няма данни за взето решение от страните относно
разпределение на реалното ползване на процесния имот. Напротив, от изявленията на двете
страните по делото се установява, че въпреки направените неколкократни опити за доброволно
разрешаване на въпроса за ползването на съсобствената вещ, съгласие помежду им не е било
постигнато, което е наложило сезирането на съда. Правомощията на съда са такива, с каквито
разполага мнозинството от съсобствениците, и са свързани с ползването и управлението на вещта.
Целта е да се извърши законосъобразно и целесъобразно разпределение с оглед вида и естеството
на вещта, броя на съсобствениците и други особености, които затрудняват или правят невъзможно
едновременното ползване на вещта по предназначение от всички съсобственици според правата
им.
По делото се установи, че страните са съсобственици на поземления имот с идентификатор
, при следните квоти: ½ идеална част, притежавана в режим на СИО от ищците К. В. С. и Х. Л. С.,
и ½ идеална част, притежавана от ответницата Б. Н. М..
Относно начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ по делото са приети
основно и две допълнителни заключения на съдебно-техническа експертиза, изготвени от
вещото лице П. Д. след извършени огледи на място на процесния имот. Експертизата установява,
че съществуващите на място огради са в съответствие с кадастралната карта на гр. .............. район
„С.“, одобрена със Заповед № /23.11.2011 г. на ИД на АГКК, като отклоненията в границите от
геодезическото заснемане и кадастралната карта са в рамките на нормативно установените, с
изключение на североизточната граница на имота, на която е разположена незаконна едноетажна
постройка. Установено е, че свободната дворна площ, разположена северно от дървената врата и
обслужващия тротоар /тоест задния двор/, е с общо пространство от 280 кв. м. При огледите на
място вещото лице е констатирало, че достъпът до имота се осъществява само от южната част на
имота – откъм ул. „Д. Г.“, която се явява лице на имота. На северната граница на имота има
разположена врата с ширина от 85 см за пешеходен достъп, която води към УПИ ХХVI,, – за парк
„Б. м.“, като този достъп обаче не е регулационно обезпечен и не може да бъде използван за достъп
4
при разпределението на частите в съсобствеността. Основното заключение на СТЕ предлага два
варианта за разпределение ползването на свободното дворно място, разположено в северната
част на имота /тоест без дворното място пред гаражните обекти, в южната част на имота/,
съобразявайки се с квотите в съсобствеността – съответно дял ,, с площ от 140 кв. м., защрихован в
червен цвят, предвиден за ползване от ответницата, и дял , също с площ от 140 кв. м., защрихован
със син цвят, предвиден за ползване от ищците – съобразно Приложение 3 от СТЕ /л. 120/, като
първият от вариантите предвижда излаз за всяка една от страните до северната граница на имота, а
вторият – само за ответницата, съобразявайки констатираните в имота едноетажна постройка и
навес, които са предвидени да останат в дела на ответницата. При двата варианта по основното
заключение на СТЕ свободното дворно пространство в южната част на имота, павираните
участъци между южната граница и входната и дървената врати и съществуващата на място алея в
северната част на имота /непосредствено зад жилищната сграда/ са предвидени за общо ползване
на двете страни. Изслушано в проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание вещото
лице Д. уточнява, че е извършила геодезическо и техническо заснемане на имота, като при
посещенията на място достъп е бил осигурен до целия имот от лице, явяващо се като публика в
съдебната зала и легитимиращо се като ...... По първото допълнително заключение на СТЕ са
предложени два варианта за разпределение на ползването на цялото свободно дворно
пространство, както в северната част на имота – с площ от 280 кв. м., така и в южната – с
площ от 33 кв. м., като отново вещото лице предлага павираните участъци между южната граница
и входната и дървената врати, както и съществуващата на място алея в северната част на имота
/непосредствено зад жилищната сграда/, да се ползват от двете страни. В общо ползване се
предлага да остане и бетонната площадка в южната част на имота /непосредствено пред гаражните
обекти/. Първият вариант по допълнителното заключение на СТЕ /л. 138/ предвижда излаз на всяка
една страна към северната граница на имота, както и обособено за всяка една страна пространство
откъм южната граница на имота – съответно дял ,, с площ от 156,5 кв. м., защрихован в червен
цвят, предвиден за ползване от ответницата, и дял , също с площ от 156,5 кв. м., защрихован със
син цвят, предвиден за ползване от ищците – съобразно Приложение 1 към допълнителната СТЕ
/л. 120/, като при този вариант в дела на ответницата е предвидено да остане едноетажната
постройка, а в дела на ищците – находящият се в североизточната част на имота навес, съответно в
дела ответницата да остане западната част от дворното място, разположено в южната част на
имота, а в дела на ищците – източната част от него, непосредствено до водомерната шахта.
Вторият вариант по допълнителното заключение на СТЕ /л. 139/ предвижда отново излаз на всяка
една страна към северната граница на имота, но поставяне изцяло в дял на ответницата на
дворното пространство, разположено в южната част на имота, с изключение на предвидената за
общо ползване бетонна площадка в тази част на имота. Второто допълнително заключение на СТЕ
/л. 144 и сл./ допълва първото такова с координатен регистър на определящите точки на дяловете
за разпределение и отстояния на границите на дяловете до имотните граници на процесния
поземлен имот.
Настоящият съдебен състав намира, че целесъобразно е да бъде възприет предложеният от
вещото лице П. Д. вариант на разпределение по второто допълнително заключение на СТЕ, в
първия му подвариант /л. 151/, съответстващ на притежаваните от двете страни дялове в
съсобствеността, като всяка една от тях получи абсолютно равна по площ част от дворното
пространство, която да разполага с излаз както на северната, така и на южната граница на имота, и
отчитащ конфликтни отношения и неразбирателството между съсобствениците. Според съда този
вариант в максимална степен ще удовлетвори интересите на двете страни, доколкото съобразява
съществуващата на място едноетажна постройка, изградена от родственици на ответницата и
ползвана единствено от нея и нейната майка до момента, като същевременно предоставя равен
достъп на страните до всички граници на имота по начин, при който не се създават пречки за която
и да е от тях да ползва пълноценно и необезпокоявано своя самостоятелен обект и припадащата му
се част от съсобственото дворно място. Настоящият състав не счита, че този вариант ще засегне
възможността на ответната страна да ползва по предназначение притежаваните от нея гаражни
обекти, доколкото по делото се установи, че към настоящия момент те не се ползват по
предназначение, а се ползват за жилищни нужди, включително се събраха данни, че вратата към
източния гараж е зазидана /която според определения от съда вариант е разположена срещу
дворното пространство, което се предоставя за ползване на ищците/. В тази насока съдът счита за
основателни доводите на ищцовата страна, че ограничавайки ползването на източния гараж, чрез
определяне в дял на ищците на дворното място пред него, по същество няма да се засегнат по
траен начин правата на ответницата да ползва обекта си по предназначение, доколкото избраният
начин на разпределение на ползването няма вещноправни последици и при последващо изменение
на обстоятелствата, включително при бъдещо ползване на този гараж по предназначение, внасящо
съответно разногласие между страните, е винаги допустимо да се иска извършване на ново
разпределение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, отчитащо актуалните права и интереси на
съсобствениците. В случая повдигнатият спор е породен от начина на фактическото ползване на
общата вещ, поради което при разрешаването му следва да бъде съобразено съществуващото
положение, а не бъдещото хипотетично такова. Допълнително следва да се бъде отбелязано, че
5
според съда изцяло целесъобразно е в полза на ищците да бъде предоставен самостоятелен излаз
към южната граница на имота, за която се установи, че е единственият регулационно обезпечен
достъп до улица с оглед осигуряване на възможността им да използват дворното пространство и
това пред него за паркинг на МПС, без това да става евентуален повод за нов конфликт между
страните. Това е така, тъй като независимо, че в общо ползване на страните остава павираният
участък между външната входна врата и вътрешната такава, при предоставяне в цялост на
дворното пространство в южната част на имота на ответницата, ищците биха били лишени от
пространство за паркиране на автомобил, а ползването за тази цел на пространството на самата
улица „Д. Г.“ пред дела на ответницата или пред входната порта би могло да бъде повод за
конфликти между страните, като същевременно съдът счита, че всяка от страните следва да бъде
обезпечена със самостоятелна възможност за паркиране на МПС. Предвид така изложеното съдът
намира за основателни исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС, като приема, че ползването на процесния имот
следва да се извърши в дадения от вещото лице вариант 1 на второто допълнително заключение на
СТЕ.
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е средство за правна защита от всяко пряко или косвено
неоснователно действие или създадено състояние, препятстващо собственика да упражнява
пълноценно правото си на собственост. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Защитата по чл.
109 ЗС може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва
/поддържа/ от създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на
пълноценното ползване на вещта /имота/ според неговото предназначение. Следователно
пасивно легитимиран да отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е този, който извършва
неоснователно действие или поддържа вече създадено противоправно състояние, с което създава
пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца, като несъмнено такъв може да бъде и
друг съсобственик на вещта /имота/.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по така предявените
искове по чл. 109 ЗС съобразно изричното правило на чл. 154 ГПК, като е указал на ищците, че е в
тяхна тежест да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че
са собственици на процесния имот, както и, че ответникът извършва въздействия върху имота,
които титулярът на правото на собственост не е длъжен да търпи и които ограничават
възможността последният да упражнява правото си. В тежест на ответника съдът е възложил да
докаже правото си да осъществява разглежданото въздействие върху имота.
Както се изясни по делото страните са съсобственици на поземления имот с идентификатор
, при следните квоти: ½ идеална част, притежавана в режим на СИО от ищците К. В. С. и Х. Л. С.,
и ½ идеална част, притежавана от ответницата Б. Н. М..
Защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС в отношенията между съсобственици,
какъвто е разглежданият случай, се характеризира с някои особености, обусловени от правата, с
които всеки съсобственик разполага по отношение ползването на съсобствената вещ. Всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение /чл. 31, ал. 1 ЗС/,
но ползването трябва да се осъществява по начин съсобственикът да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата си. Ако съсобственик със свое действие или
бездействие създава за друг съсобственик пречки за ползването на съсобствения имот, които
надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика /чл. 50 ЗС/, засегнатият съсобственик
може да защити правата си по реда на чл. 109 ЗС, ако законът не предвижда друг способ за защита
с оглед естеството на нарушението.
В конкретния случай искът по чл. 109 ЗС е предявен срещу ответницата в качеството й на
съсобственик на поземления имота и се състои в искане за нейното осъждане да преустанови
неоснователните си действия, с които създава пречки за упражняване от ищците на правото им на
собственост върху дворното място, разположено в северната част на процесния имот с обща площ
от 280 кв. м., като премахне изградената от нейни родственици двукрила дървена порта, за която
само тя има ключ, с което да им осигури безпрепятствен достъп за ползване на дворното място.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства съдът намира за
установено, че намиращата се в имота двукрила дървена порта, закрепена на метални панти за
бетонни колони с височина от 2,20 метра и ширина от 2,50 метра, преграждаща достъпа до
вътрешната част на процесното дворно място, е изградена преди придобиване на имота както от
ищците, така и от ответницата – още от предходните собственици на имота, които са били
родственици на ответницата Б. М. М. – в тази насока показанията на свидетелката Д., които съдът
кредитира в тази им част като добросъвестно дадени и обективиращи лични, непосредствени
впечатления на свидетелката.
Спорен по делото е въпросът дали въпросната дворна порта се заключва, включително кой
разполага с ключ за нея.
6
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката И. И.а
Д. и свидетелката Е. Д. Д., които си противоречат по така очератания спорен въпрос.
Преценявайки изслушаните показания по свое вътрешно убеждение, след извършване на
съпоставка помежду им, със събраните писмени доказателства и приетите заключения на
техническата експертиза, съдът намира, че не следва да се довери на показанията на свидетелката
Д. в частта, в която тя заявява пред съда, че процесната дървена порта никога не се заключва и че
достъпът до задния двор на имота е винаги свободен и безпрепятствен. В тази насока съдебният
състав установи, че показанията на тази свидетелка противоречат на приетите по делото като
доказателства писма от Столична община – район „С.“ от 29.12.2021 г. – в което се съдържат
данни, че служители на общината са извършвали проверка на място в присъствието на ищцата Х.
С., при която достъп до северната част на поземления имот не е бил осигурен / и от 21.04.2023 г.
– в която се съдържат данни, че при проверка на място служители на общината са констатирали
налична в имота двукрила дървена врата, монтирана на две стоманено бетонни колони,
ограничаваща достъпа до вътрешността на имота при заключено състояние. Доколкото така
събраните писмени доказателства съдържат констатации за фактическото състояние в имота на
трети за спора лица, които не се намират в каквато и да е връзка, вкл. приятелска, със страните по
делото, съдът намира, че същите могат да служат като обективен критерии за преценка на чий
показания съдът следва да се довери. С оглед на тях и като съобрази показанията на свидетелката
Д., че при първия оглед на имота, въпреки желанието си да й покаже задния двор, ищцата Х. С.а е
била възпрепятствана да стори това, тъй като портата към него е била заключена, съдът приема, че
досежно дървената порта, водеща към северната част на дворното място е налице заключващ
механизъм, който ограничава възможността на ищците свободно да ползват тази част от имота си,
когато и както преценят за добре. В тази насока съдът отчете отразеното в писмо от 29.12.2021 г.
обстоятелство, че при извършена в присъствие на Х. С.а проверка от служители на Столична
община проверка на постройките в задния двор не е била извършена поради неосигурения достъп
до него, което навежда към извод, че ищците не разполагат със средство за отключване на портата,
с което биха могли да осигурят достъп на общинските служители, а при свободен достъп до него,
то изначално не би била правена констатация от длъжностните лица, че достъп не е бил осигурен.
Този извод на съда не се разколебава от изнесеното от вещото лице Д. в съдебно заседание на
04.10.2023 г., че е имала достъп до целия имот, тъй като експертът изрично заяви пред съда, че
такъв е бил осигурен от трето за делото лице, различно от ищците, като допълнително следва да
бъде изтъкнато, че доколкото вещото лице има изрично възложена от съда задача да посети
процесния имот правно очаквано е поведение на страните по делото да осигурят безпрепятствен
такъв, доколкото в противен случай поведението им не би кореспондирало с наведените в процеса
фактически твърдения и само по себе си би създало съмнение относно достоверността на
изнесените от тях обстоятелства.
Ищците като собственици на самостоятелен обект в двуетажната жилищна сграда имат
право на ползват процесната площ в задния двор на имота свободно и безпрепятствено, като
недопустимо би било това им право да е обусловено от преценка на другия съсобственик дали и
кога да им предостави възможност да упражнят пълноценно това тяхно право. В този смисъл
съдът намира, че доколкото ответницата се ползва от изградената от родствениците дървена
порта, водеща към задния двор, като единствена разполага с възможност да я заключва, като не е
предоставила такава и на ищците, то с тези си действия тя възпрепятства свободното и
необезпокоявано ползване на съсобствената вещ от ищците. Тези действия надхвърлят обичайния
обем неудобства за ищците – съсобственици, тъй като по делото се установи, че достъпът им до
задния двор не е обезпечен по никакъв друг начин, докато този на ответницата освен чрез портата
е възможен и през порта/прозорец на първия етаж според показанията на свидетелката Е. Д..
Следователно предявените искове по чл. 109 ЗС са основателни, поради което следва да бъдат
уважени. За пълнота следва да се посочи, че събраните по делото данни, включително чрез разпита
на свидетелката И. Д., че понякога дървената порта е отворена, не са от естество да променят
изводите на настоящия съдебен състав за основателност на негаторните искове, тъй като не би
могло да се изисква от съсобственик да разчита на преценката на другия съсобственик дали и кога
да заключи или не портата, както и на случайността същата да не е затворена, за да може да ползва
съсобствения си недвижим имот.
По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС произтича от факта на реалното ползване на една обща вещ,
по отношение на която всеки от съсобствениците е титуляр на правото на собственост в определен
обем. За основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване,
ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) качеството съсобственик на имота – собственото си и това на ответника;
2) обстоятелството, че ответникът ползва лично имота или площ, по – голяма от съответстващата
7
на правата му в съсобствеността, в смисъл на възпрепятстване или ограничаване на останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им – при съобразяване постановките на
Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК, ВКС, относно „личното
ползване“; 3) отправянето на писмена поискване – покана, получена от ответника; 4) размерът на
дължимото обезщетение, което е равно на средния пазарен наем за имота през процесния период.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
7/.2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК, ВКС, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Претенцията за обезщетение по чл.
31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е
получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
- ползващият съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на
свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик,
- ползващият съсобственик или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си
служи с нея (например като държи ключа),
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
По делото е установено, че страните са съсобственици на поземления имот с
идентификатор , при следните квоти: ½ идеална част, притежавана в режим на СИО от ищците К.
В. С. и Х. Л. С., и ½ идеална част, притежавана от ответницата Б. Н. М..
С оглед горните мотиви досежно основателност на исковете по чл. 109 ЗС съдът намира, че
ответницата е създавала пречки на ищците за свободно и безпрепятствено ползване на дворното
място, разположено в северната част на съсобствения имот, като от ангажираните по делото
доказателства се установява, че последното е било ползвано изключително от ответната страна и
нейната майка А. П.. Наведените от ответницата твърдения, че същата е предоставила възможност
на ищците да ползват задния двор, но същите са отказали да сторят това, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства, вкл. такива не са ангажирани досежно конкретния исков
период, начинаещ от 27.05.2020 г. до 14.10.2021 г. В тази връзка за пълнота следва да се посочи, че
показанията на свидетелката Д., че през пролетта на 2022 г. портата е била отворена не променя
изводите на съда, тъй като те касаят момент, следващ по време периода, за който са предявени
претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС.
От приетата по делото писмена покана от 19.05.2020 г., връчена на 26.05.2020 г. на
ответницата чрез нейната майка А. П., се установява, че ищецът К. В. С. е обективирал изявление
към Б. Н. Махайлова за заплащане на обезщетение за личното ползване на задния двор в обем,
съответстващ на притежаваното от съпрузите в режим на СИО право на собственост върху
съсобствения имот. По аргумент от чл. 24, ал. 2 СК искането по чл. 31, ал. 1 ЗС, направено от
единия съпруг в полза на цялата бездялова съпружеска общност, ползва другия съпруг с оглед на
презумптивното представителство между съпрузите, поради което съдът намира за доказана по
делото и третата материална предпоставка, включена във фактическия състав на иска по чл. 31, ал.
2 ЗС.
Що се касае до размера на дължимото обезщетение съдът намира същият за установен въз
основа на изслушаното и прието без възражения на страните заключение на СОЕ, което подлежи
на кредитиране по реда на чл. 202 ГПК, в частта му по вариант 1, при съобразяване на конкретния
предмет на исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС – лишаване от ползване само на дворното пространство,
разположена в северната част на имота.
При горните мотиви съдът намира исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС за основателни. Като законна
последица от уважаването им следва да се присъди законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Относно разноските
В частта по разгледаните искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС настоящото
производство има характер на производство по спорна съдебна администрация и съдебното
решение ползва и двете страни, поради което те трябва да понесат такава част от разноските,
включващи държавна такса и възнаграждение за съдебни експертизи, съответстваща на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
относими към този иск, разноските следва да останат за всяка страна така, както те са направени.
В случая държавната такса за исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС е в размер на 160,00 лева е
8
изцяло заплатена от ищците, както и изцяло заплатен от тях е депозитът за възнаграждение за
вещото лице по СТЕ в общ размер на 950,00 лева. Следователно във връзка с иска с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците само сумата
от 80,00 лева – разноски за държавна такса, и 475,00 лева – разноски за възнаграждение за СТЕ.
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС отговорността за разноски
следва да бъде разпред. по общите правила. С оглед изхода на спора право на разноски по тези
искове имат само ищците. В полза на ищците следва да се присъдят изцяло сторените разноски за
платена държавна такса по тези искове – 272,00 лева, и възнаграждение за вещото лице по СОЕ –
300,00 лева, т. е. 572,00 лева. Ищците са заплатили на процесуалния си представител за правна
защита и съдействие по настоящото дело адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 800,00
лева с вкл. ДДС. При липса на разграничение в договора каква част от хонорара е заплатен за
защита по всеки от предявените искове, съдът приема, че относима за защитата по исковете по чл.
109 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС е 2/3 от него, т. е. общо 1 200,00 лева с вкл. ДДС. Възражението на
ответницата за неговата прекомерност е неоснователно, защото претендираното възнаграждение се
претендира общ за двамата ищци по предявените от тях искове по чл. 109 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС,
което за всеки от тях поотделно би било в размер на по 600,00 лева общо за два иска. Ето защо
съдът намира, че ответницата им дължи сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение
за защита по исковете по чл. 109 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на общо 1 200, 00 лева. За разликата
до 1 800,00 лева съдът намира, че разноските са сторени за защита по исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС и
следва да останат за сметка на ищците така, както са сторени. Или общо по исковете по чл. 31, ал.
2 ЗС и чл. 109 ЗС в полза на ищците се дължат разноски в общ размер на 1 772,00 лева, а по
исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС – 555,00 лева, или сумарно по всички искове 2 327,00 лева.
При горните мотиви, Софийски районен съд, , Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, по предявени искове от К. В. С., ЕГН
**********, и Х. Л. С.а, ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. .............. бул. № , бл., ет.,
офис , срещу Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. район „С.“, ул. № , ползването на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор . съгласно КККР, одобрени със
Заповед № /23.11.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. .............. район „С.“, ул. № , вид територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ от 531 кв. м., с предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 1419, кв. 196, парцел , при граници: имоти с
идентификатори , без построените в него сгради и предназначените за общо ползване части, както
следва:
ПРЕДОСТАВЯ за ползване съвместно от К. В. С., ЕГН **********, и Х. Л. С., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: гр. .............. бул. № , бл., ет., офис , ДЯЛ № ,, повдигнат в
син цвят по букви Б, В, Г и Д, както и букви Ж, З, И, К, Л и Ж, съгласно изготвената от вещото
лице скица – Приложение № 1 /находяща се на л. 151 от делото/ към допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза, приета в съдебно заседание от 13.12.2023 г., която скица е
приподписана от настоящия съдебен състав и представлява неразделна част от решението, с обща
площ от 156,5 кв. м.
ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. район „С.“,
ул. № , ДЯЛ № ,, повдигнат в червен цвят по букви А, Б, Д и А, както и букви Е, Ж, З, И, К и Е,
съгласно изготвената от вещото лице скица – Приложение № 1 /находяща се на л. 151 от делото/
към допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, приета в съдебно заседание от
13.12.2023 г., която скица е приподписана от настоящия съдебен състав и представлява неразделна
част от решението, с обща площ от 156,5 кв. м.
ОСЪЖДА Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. район „С.“, ул. № , на
основание чл. 109 ЗС, да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на
собственост на К. В. С., ЕГН **********, и Х. Л. С., ЕГН **********, върху поземлен имот с
идентификатор . съгласно КККР, одобрени със Заповед № /23.11.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес:
гр. .............. район „С.“, ул. № , като премахне съществуващата двукрила дървена порта ,
закрепена на метални панти за бетонни колони с височина от 2,20 метра, ширина 2,50 метра,
находяща се до построената в имота двуетажна жилищна сграда и преграждаща достъпа до
вътрешната част на процесното дворно място.
ОСЪЖДА Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. район „С.“, ул. № , на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на К. В. С., ЕГН **********, и Х. Л. С.а, ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: гр. .............. бул. № , бл., ет., офис , поотделно сумата от по 1 720,00
лева, или сума в общ размер на 3 440,00 лева , представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване на процесния поземлен имот с идентификатор , за периода 27.05.2020 г. – 14.10.2021 г.,
9
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2 327,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 58888/2021 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10