Р Е Ш Е Н И Е
385/26.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №691 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Д.С.М.-Б., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, чрез
адв.В.Т. от ШАК срещу ***Основно Училище „Е. М.“, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №1, представлявано от директора М. Й..
Ищцата твърди, че работила в ответното училище на
длъжността „старши учител, начален етап на основно образование /I-IV клас/ от 1993 год.
През месец януари 2020 год. трудовият й договор бил променен, като основният й
се променил на четири часов работен ден, а за останалите четири часа била
принудена да подпише договор за допълнителен труд по чл.110 от КТ. Тъй като не
била съгласна с така подписаните от нея трудови договори сигнализирала
председателя на РСО към КТ „Подкрепа“, гр.***и началника на РУО-***.
Твърди, че в резултат на заявеното
несъгласие била подложена на натиск от страна на директора и част от колегите
си, които членували в НУС на КНСБ.
На 21.02.2020 год. директорът на училището подал
сигнал до председателя на Комисията по етика към училището, в който били
описани обстоятелства за нейното поведение, с искане да бъде проведена
процедура, регламентирана в Етичния кодекс на училището. Твърди, че сигналът не
бил входиран в училището и тя не била
запозната с него. В исковата молба излага, че самата тя била член на Комисията
по етика, но непосредствено преди заседанието със Заповед на директора на
училището била заменена с друг член. Преди заседанието, което се провело на
02.03.2020 год. подала писмени обяснения пред комисията, в които изложила
становището си по случая. Твърди, че не била запозната със становището на
комисията, тъй като постъпила на лечение
в болнично заведение, след което до края на месец март 2020 год. била в
отпуск поради временна нетрудоспособност.
На 30.03.3020 год. след явяването й на работа й била връчена заповед
№534/05.03.2020 год., с която й било наложено наказание „предупреждение за
уволнение“. Едновременно със заповедта й
било връчено и писмо, подписано от директора на училището относно проведеното
на 02.03.2020 год. заседание на комисията по етика.
На 01.04.2020 год. отишла в училището, за да
получи преносим компютър, необходим й за провеждане на дистанционно обучение на
учениците, но й била връчена Заповед №643/01.04.2020 год., с която й било
наложено наказание „уволнение“. Тъй като отказала да подпише заповедта същата
била подписана от двама свидетели, след което й бил предоставен екземпляр от
нея. Едновременно с това й били връчени и две заповеди – Заповед за
прекратяване на трудов договор №644/01.04.2020 год. и
Заповед за прекратяване на трудов договор за допълнителен труд на
основание чл.110 от КТ №645/01.04.2020 год. В същото време твърди, че преди да
й бъде наложено наказание „уволнение“ не са й били поискани писмени обяснения и
не е бил провеждан разговор с нея. При поисканата от нея информация за
синдикална защита по чл.333 от КТ, тъй като била секретар на РСО към КТ
„Подкрепа“, гр.***лично устно уведомила директора. Счита, че Заповед
№643/01.04.2020 год. е незаконосъобразна, тъй като не била спазена процедурата
за освобождаването й по чл.193, ал.2 и чл.333, ал.3 от КТ и не е представила
невярна информация и не е уронила престижа на институцията и директора.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае уволнението й със Заповед №643/01.04.2020 год. за незаконно и да го
отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде
осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без
работа за период от не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяване
на трудовото й правоотношение – 01.04.2020 год. в размер на 6000 лева,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и да й бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен
представител – адв.В.Т. от ШАК, като поддържат исковата молба и молят същата да
бъде уважена. С оглед заключението на изготвената и приета от съда
съдебно-счетоводна експертиза правят изменение на размера на третия обективно
съединен иск, като същият е увеличен от 6000 лева на 10383.12 лева. В съдебно
заседание и в представени по делото писмени бележки излагат конкретни
съображения в подкрепа на исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени
писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от
страна на ищеца искове, като счита, че същите са допустими, но неоснователни и
недоказани. Твърди, че ищцата и останалите служители в училището са били
уведомени за необходимостта от извършване на промени в установените с тях
трудови правоотношения, но ищцата е отказала да се запознае с писмото.
Отправили са писмена покана и до председателя на СРС на КТ „Подкрепа“, гр.***за
провеждане на работна среща, касателно трудовото правоотношение на ищцата,
предвид факта, че същата е била член на КТ „Подкрепа“, а такава синдикална
организация в училището нямало. Оспорва твърдението на ищцата, че е била
принудена да подпише новите трудови договори. В резултат на депозираните от
ищцата сигнали до различни институции били извършени множество проверки, които
не са констатирали нарушения в училището. От становището на Комисията по етика
се установявало, че ищцата е нарушила
норми от Етичния кодекс на училището и това е основанието за налагане на наказание
„уволнение“.
Твърдят, че при налагане на наказанието
„уволнение“ на ищцата са били спазени законовите изисквания относно искането на
писмени обяснения и документи, доказващи предварителна закрила. Ищцата била получила лично срещу подпис писмо
с изх.№1325/30.03.2020 год. за представяне на писмени обяснения в допълнение на
изслушването й пред Комисията по етика. Писмо изх.№1326/30.03.2020 год. било
връчено на ищцата лично, като същата
отказала да го подпише и получи пред свидетели. В указания й срок същата не е
представила документи, удостоверяващи ползването на закрила при уволнение,
което да е породило задължение за работодателя да поиска съответното съгласие
преди уволнението. Считат, че за тях не
е възникнало задължение по чл.333, ал.3 от КТ. С оглед на гореизложеното молят съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни
и недоказани. С отговора на исковата молба молят да им бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание за ответната страна се явява
упълномощен представител – адв.Т.В. от ШАК, като поддържа становището, изразено
в отговора. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки
изразява подробни правни съображения в подкрепа на становището, изразено в
отговора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Д.С.М.-Б. работила в ответното училище на
длъжността „старши учител, начален етап на основно образование /I-IV клас/ от 1993 год.
През месец януари 2020 год. във връзка със Заповед № РД01-815/23.12.2019 год.
на Министъра на труда и социалната политика било утвърдено ново щатно
разписание на длъжностите и основните работни заплати в училището, като трудовият
й договор на ищцата бил променен, като основния й се променил на четири часов
работен ден, а за останалите четири часа бил сключен договор за допълнителен
труд по чл.110 от КТ. В резултат на промяната работната й заплата останала
непроменена.
За необходимостта от извършване на посочената
промяна ищцата, както и още седем лица, били уведомени с Уведомително писмо
изх. №697/09.01.2020 год. Ищцата отказала получаване на писмото, като устно
изразила несъгласието си с предстоящата промяна. С Покана изх.№717/10.01.2020
год., изпратена от Директора на ***ОУ „Е. М.“ – ***до Председателя на СРС на КТ
„Подкрепа“ била организирана работна среща във връзка с изпълнение на Заповед
№РД01-815/23.12.2019 год. на Министъра на труда
и социалната политика. На 27.01.2020 год. от страна на ищцата било
подадено Заявление, с което изразила съгласието си да подпише новия трудов
договор, с оглед на което на 27.01.2020 год. между нея и ответното дружество
били подписани Трудов договор №90, касаещ длъжността старши учител в група за
целодневна организация на учебния ден I-IV клас – 0.5 щат и Допълнително споразумение към
Трудов договор №89, касаещ длъжността старши учител начален етап на основно
образование I-IV клас
– 0.5 щат.
На 13.02.2020 год. в ответното училище била
извършена планова проверка от Дирекция „Инспекция по труда“, гр.***, на която
като страна в административното производство е присъствала и ищцата, в
качеството си на член на КС „Подкрепа“.
На 26.02.2020 год. е извършена проверка в
ответното дружество от длъжностни лица при РУО – ***, като предмет на
проверката е проучване на факти и обстоятелства, представени в писмо
вх.№МОН-46/29.01.2020 год. на РУО-***/която
не се намира в кориците на делото/.
На 21.02.2020 год. от страна на директорът на училището бил подаден сигнал вх.№1059/21.02.2020 год. до
Председателя на Комисията по етика към ***ОУ „Е. М.“, гр.***, в който са
описани обстоятелства, свързани с поведението на ищцата, като е направено
искане да бъде проведена процедура, регламентирана в Етичния кодекс на
училището. По повод депозирания сигнал било проведено заседание на комисията по
етика на 25.02.2020 год., за което бил съставен Протокол №3/25.02.2020 год. На
същото било взето решение, че сигналът отговаря формално на обхвата на действие
на Етичния кодекс и следва да бъдат предприети необходимите действия за
изясняване на случая. Било насрочено следващо заседание на комисията за
02.03.2020 год., като на ищцата бил предоставен срок за писмен отговор. Такъв бил
подаден от нейна страна на 02.03.2020 год. преди заседанието на комисията, в който
изложила становището си по случая. Констатациите на комисията по етика по
сигнала били обективирани в Становище изх.№3/05.03.2020 год. По делото липсват
доказателства същото да е било връчено на ищцата.
Междувременно до Комисията по етика били
депозирани и други сигнали, но по делото липсват доказателства по същите да има
проведена и приключила процедура във връзка с Етичния кодекс на училището.
На 24.02.2020 год. на ищцата било връчено
уведомление изх.№1061, с което й била дадена възможност да даде писмени
обяснения във връзка с констатирани пропуски по време на извършените й планови
проверки. На 30.03.2020 год. й била връчена Заповед №534/05.03.2020 год., с
която й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Едновременно й били връчени Уведомление изх.№1325/30.03.2020 год., с което й
бил даден срок да представи допълнителни писмени обяснения във връзка с
констатирани нарушения на етичния кодекс, предмет на извършената проверка от Комисията
по етика. С Уведомление изх.№1326/30.03.2020 год. й била дадена възможност с
оглед провеждане на дисциплинарна процедура спрямо нея да представи писмени
доказателства, удостоверяващи обстоятелството ползва ли закрила по чл.333 от КТ.
В предоставения на ищцата срок такива не са били
представени от нейна страна. На 01.04.2020 год. й били връчени Заповед
№643/01.04.2020 год., с която й било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, Заповед №644/01.04.2020 год. за прекратяване на трудов договор на основание
разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, касаещ заеманата длъжност старши
учител, начален етап на основно образование I-IV клас и Заповед №645/01.04.2020 год. за
прекратяване на трудов договор на основание разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6
от КТ, касаещ заеманата длъжност старши учител в група за целодневна
организация на учебен ден I-IV клас. Тъй като ищцата отказала да подпише и трите
документа, въпреки, че получила екземпляри от тях, отказът й бил удостоверен с
подписа на лицата З. С. М. и Г. И. Г.
Ищцата е член на КТ
„Подкрепа“, като считано от 13.01.2020 год. е била избрана за секретар на
Изпълнителния съвет на РСО „Подкрепа“, гр.***. От представената като писмено
доказателство по делото служебна бележка изх. №14/09.06.2020 год. се
установява, че в ***ОУ „Е. М.“, гр.***няма структурирана синдикална секция на
КТ „Подкрепа“.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: разпита в съдебно заседание на свидетелите М. А. П., С. С. Д., И. Н. Б., Н.
Н. Д., Н. С. С. и З. С. М., от следните писмени доказателства: Заповед №643/01.04.2020
год., Заповед №644/01.04.2020 год., Заповед №645/01.04.2020 год., Заповед №534/01.04.2020 год., Длъжностна
характеристика от 24.02.2020 год., Длъжностна характеристика от 02.09.2019
год., Допълнение към длъжностна характеристика от 30.10.2018 год., Ксерокопие
на страници от трудова книжка, Болничен лист, Регистрационна карта от Бюро по
труда, Служебна бележка изх.№24/09.04.2020 год., Адвокатско пълномощно, Заповед
№ РД-01-815/23.12.2019 г., ведно със списък, Щатно разписание на длъжностите в
сила от 15.10.2019 г., Щатно разписание на длъжностите в сила от 01.01.2020 г.,
Уведомително писмо изх. № 697/09.01.2020 г., Покана изх. № 717/10.01.2020 г.,
Заявление от 27.01.2020 г., Допълнително споразумение към трудов договор №
89/27.01.2020 г., Трудов договор № 90/27.01.2020 г., Заповед № 694/13.09.2019
г., Разпечатки от списък-образец № 1 за учебната 2019/2020 г. на VI ОУ „Е.
Марковски“, от които са видни данните, въведени за Д. Ст. М.-Б. – преди и след
промяна на длъжностните наименования, вкл. Нормата преподавателска работа – 7
листа, Протокол ПР № 2007734/13.02.2020 г. за извършена проверка на ДИТ – ***,
Констативен протокол № КМД-04-29/28.02.2020 г., Заповед № 41/16.09.2019 г.,
План за контролната дейност на директора, Констативен протокол № 26/13.01.2020
г., Констативен протокол № 27/13.01.2020 г., Констативен протокол №
28/14.01.2020 г., писмо изх. № 1061/24.02.2020 г., писмо изх. № 1325/30.03.2020
г., писмо изх. № 1326/30.03.2020 г., Служебна бележка изх. № 056/03.12.2019 г.,
Протокол вх. № 1347/01.04.2020 г., Заявление от 30.03.2020 г., Доклад-справка
от 30.03.2020 г., писмо изх. № 1341/30.03.2020 г., Заповед № 699/13.09.2019 г.,
Етичен кодекс на училищната общност при VI ОУ „Е. Марковски“ – ***, Протокол №
14/13.09.2019 г., Протокол № 8/21.02.2020 г., Заповед № 472/21.02.2020 г.,
Протоколна книга на комисията по етика за учебната 2019/2020 г., съдържаща
протоколи от № 1 до № 6, Входяща книга за регистрация на сигналите на Комисия
по етика за учебната 2019/2020 г., съдържаща сигнал вх. № 1/21.02.2020 г.,
писмо от родител вх. № 1069/25.02.2020 г., становище от учителския колектив вх.
№ 1099/02.03.2020 г., писмо вх. № 4/02.03.2020 г., отговор на уведомително
писмо вх. № 5/02.03.2020 г., Протокол № 14 от извънредно събрание вх. № 6/02.03.2020
г., писмо изх. № 07/02.03.2020 г.; изходяща книга за регистрация на
кореспонденция на Комисия по етика за учебната 2019/2020 г., съдържаща
уведомително писмо № 1/25.02.2020 г., уведомително писмо № 2/28.02.2020 г.,
становище изх. № 3/05.03.2020 г.; Протокол № 13/19.02.2020 г., Сигнал от СО на
СБУ до Председателя на СБУ и МОН, служебна бележка вх. №1551/21.05.2020 г.,
ведно с приложен списък на членовете на СО, лично трудово досие на ищеца, Писмо изх.№РД21-775/10.06.2020 год., ведно с
приложените към същото електронни справки – 24 стр., служебна бележка с изх.
№60-03-14-31041/15.06.2020 г. от Агенция по заетостта, писмо изх. №11/30.03.2020 г., служебна бележка
№14/09.06.2020 г., Устав на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Решение
от заседание на РСС от 13.01.2020 г., списък на членовете на РСС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и
от назначената и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че размера на дължимото обезщетение по чл.225 от КТ, изчислено въз основа на брутното трудово възнаграждение на ищцата е в
размер на 900.26 лева за един месец; 5401.56 лева за период от шест месеца,
2310.52 лева - до датата на съдебното заседание – 17.06.2020 год. и 30.00 лева
– за един календарен ден по отношение на допълнителното споразумение и в размер
на 800.26 лева – за един месец; 4981.56 лева – за шест месеца; 2131.00 лева
- до датата на съдебното заседание –
17.06.2020 год. и 27.675 лева – за един календарен ден по отношение на втория
трудов договор.
По отношение на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че показанията на свидетелите
М. А. П., С. С. Д., Н. Н. Д., Н. С. С. и З. С. М. следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непредубедени, кореспондират помежду
си и се подкрепят от останалия събран
поделото доказателствен материал.
По делото като свидетел е разпитано
и лицето И. Н. Б., но разпита на същия не допринася за изясняване на делото от
фактическа страна, доколкото показанията му касаят по-скоро психичното и
физическо състояние на ищцата към момента на връчване на заповедта за налагане
на наказание „уволнение“, но нямат пряко отношение към фактите, предмет на
изясняване в настоящото производство.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът приема от правна страна следното:
От страна на ищцата са изложени твърдения за
допуснати нарушения при извършеното й уволнение със Заповед №643/01.04.2020
год., като твърди, че същата е незаконосъобразна, тъй като не била спазена
процедурата за освобождаването й по чл.193, ал.2 и чл.333, ал.3 от КТ, както и
че не е извършила посочените в нея нарушения на трудовата дисциплина.
Разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ предвижда
задължение за работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства.
В настоящия случай от материалите по делото се установява, че на ищцата
е било връчено писмо изх.№1325/30.03.2020 год., в което същата е била запозната с нарушението, което се
твърди, че е извършила, като е поканена в срок до 14.00 часа на деня на
получаване на писмото да депозира допълнителни писмени обяснения, извън
посочените пред Комисията по етика във връзка с проведената процедура.
Посоченото писмо е било получено лично от ищцата на 30.03.2020 год., като по
делото не се установява часа, в който същото й е било връчено. От страна на
ищцата не са били депозирани писмени обяснения, нито чрез физическото им депозиране
в деловодството на училището, нито по електронен път. Твърдения в тази насока не са изложени и от
ищцовата страна.
Съдът не кредитира твърденията на ищцата, изложени
в исковата молба, че всъщност поисканите й обяснения са били свързани с
провежданото производство от комисията по етика, а не във връзка с
дисциплинарното производство. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че от изложеното в писмо
изх.№1325/30.03.2020 год. се установява, че на ищцата е било указано в какво се
изразява нарушението, за което й се искат обяснения, като е била изложена и
хронологията на развилото се вече производство пред Комисията по етика. В
същото време едновременно с посоченото писмо на ищцата е било връчено и писмо
изх.№1326/30.03.2020 год., в което по недвусмислен начин е посочено, че срещу
нея се провежда дисциплинарна процедура.
С оглед на изложеното съдът намира, че на ищцата е
била дадена възможност да изложи обяснения във връзка с нарушението, за което
впоследствие е била наказана, поради
което процедурата по чл.193 от КТ е била спазена от работодателя.
Съдът не
кредитира и твърденията на ищцата, че е била нарушена процедурата по чл.333,
ал.3 от КТ, доколкото преди уволнението не е било поискано съгласие от съответния
синдикален орган.
Действително посочената разпоредба предвижда, че в
случаите по чл.328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ,
работодателят може да уволни работник или служител, който е член на
синдикалното ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или
национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация. В разглежданата хипотеза на
чл.333, ал.3 от КТ е уредена предварителната закрила при определени,
изчерпателно посочени по-горе основания за прекратяване на трудовия договор с
лица, които имат качеството „член на синдикално ръководство в съответната
синдикална организация“. С легалната дефиниция на понятието „синдикално ръководство“,
дадена в §1, т.6 от ДР на КТ, законодателят е ограничил приложението на
закрилата само до председателя и секретаря на „съответната синдикална
организация“. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно
Тълкувателно решение №9 от 12.12.2014 год. на ВКС по т.д. №9/2013 год. на ОСГК.
От представените в хода на съдебното производство
писмени доказателства се установява, че
считано от 13.01.2020 год. ищцата е била избрана за секретар на Изпълнителния
съвет на РСО „Подкрепа“, гр.***, както и че в ***ОУ „Е. М.“, гр.***няма
структурирана синдикална секция на КТ „Подкрепа“.
При всяко прекратяване на трудовото правоотношение
в случаите, при които е предвидена закрила, работодателят има задължение да се
информира за наличието на такава, с оглед спазване изискването на чл.333, ал.3
от КТ. В същото време обаче посочената закрила е приложима единствено в
случаите, когато при отправено от работодателя запитване, работникът или
служителят е дал отговор. Когато работникът или служителят не даде отговор на
запитването, работодателят не е обвързан от спазването на разпоредбата на
чл.333, ал.3 от КТ.
В този смисъл е и константната практика на ВКС и
по-конкретно Решение №66 от 12.02.2014 год. на ВКС по гр.д. №5417/2013 год., IV г.о., ГК; Определение
№698 от 22.10.2018 год. на ВКС по гр.д. №1660/2018 год., III г.о., ГК и др.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява, че работодателят е отправил до ищцата подобно запитване с писмо
изх.№1326/30.03.2020 год., като й е било указано, че има възможност да
представи писмени доказателства или документи,
удостоверяващи ползване на закрила по чл.333 от КТ, като е било
посочено, че в деловодството на училището е налична единствено служебна бележка
изх.№056/03.12.2019 год., издадена от Синдикален регионален съюз – ***на КТ
„Подкрепа“, от която се установява, че М.-Б. е член на КТ „Подкрепа“. В отговор на посоченото запитване от страна
на ищцата не са били представени каквито и
да е доказателства, от които работодателят да установи, че последната
заема определена длъжност в синдикалното ръководство на съответната
организация, респективно, че се полза от защитата по чл.333, ал.3 от КТ.
С оглед на изложеното се
налага извода, че работодателят не е бил обвързан от закрилата по чл.333, ал.3
от КТ и за него не е възникнало задължение преди уволнението да иска предварително
съгласие за уволнението на ищцата от съответният синдикален орган на КТ
„Подкрепа“. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.8 от КТ, съгласно
която трудовите права и задължения следва да се осъществяват добросъвестно от
страните, съобразно изискванията на законите, като добросъвестността при
осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на
противното. В настоящия случай от всичко изложено по-горе се налага извода, че
ищцата не е действала добросъвестно, доколкото не е дала поисканата й
информация при отправеното от страна на работодателя запитване. В подкрепа на
изложеното е приложения като писмено доказателство по делото Протокол
вх.№1347/01.04.2020 год., от който се
установява, че от страна на ищцата, въпреки отправеното от работодателя
запитване, не са били представени необходимите писмени доказателства, доказващи
евентуално ползвана от нейна страна предварителна закрила по смисъла на чл.333,
ал.3 от КТ. А с оглед на изложеното последната не може да черпи права от своето
недобросъвестно поведение.
В същото време съдът при
преценка законосъобразността на уволнението намира, че по делото липсват достатъчно
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че ищцата е извършила
нарушенията, посочени в Заповед №643/01.04.2020 год. Разпоредбата на чл.187,
ал.1, т.8 от КТ визира три различни състава на нарушения: злоупотреба с
доверието; уронване на доброто име на предприятието и разпространяване на
поверителни за него сведения, като тези нарушения са симетрични на установените
в чл.126, т.9 от КТ задължения на работника или служителя да бъде лоялен към
работодателя като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява
поверителни за него сведения. В настоящия случай работодателят твърди, че ищцата е извършила
първите две от посочените три нарушения, а именно злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието. Тези общо формулирани в КТ нарушения следва
да са изпълнени с конкретно съдържание, което работодателят да формулира в своя
акт, като е длъжен да посочи конкретни
действия на служителя, които да покриват белезите на двете нарушения. Действията на М.-Б., описани в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ обаче не могат да се
квалифицират нито като злоупотреба с доверието на
работодателя, нито като уронване престижа на предприятието.
От страна на ответника,
чиято бе доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и главно
доказване законността на уволнението не са представени достатъчно
доказателства, от които са се направи категоричен извод, че с поведението си и
с конкретни свои действия ищцата е осъществила посочените от работодателя
дисциплинарни нарушения. Видно от текста на заповедта за уволнение, в същата се
твърди, че действията на ищцата са се изразили в това, че в периода 09.01.2020 год. –
26.01.2020 год. е отказала да подпише документи във връзка с необходимостта от
предоговаряне на трудовите й правоотношения, като на проведена работна среща с
педагогическия персонал е заявила, че е измамена; в периода 10.01.2020 год. –
29.01.2020 год. е предоставила информация на председателя на РСО към КТ
„Подкрепа“ и по този начин й е дала повод последната да напише жалба до РУО-***,
в резултат на което е била извършена проверка в училището, както и че на
13.02.2020 год. при извършване на проверка от Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.***, на която е присъствала в
качеството си на член на КТ „Подкрепа“ е споделила, че има усещането, че я
следят чрез камерите за видеонаблюдение в училището и че влизат в часовете й.
Съгласно правната теория, злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, като с оглед субективната
страна на нарушението приема, че то е съставомерно само когато е извършено
умишлено. /Коментар на кодекса на
труда, В.Мръчков и други, 12 издание, изд. Сиби, 20 год., стр.620/. В същото
време по-новата съдебна практика приема, че злоупотреба с доверието на работодателя е
налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред
трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл е Решение №86 от 25.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК.
Нарушението "уронване
престижа на предприятието" е нарушение, насочено към доверието на трети лица
/клиенти или контрахенти на работодателя/. Чрез това нарушение работодателят се
злепоставя пред тези трети лица, което по дефиниция може да се отрази неблагоприятно
на ефективността на неговото предприятие. Нарушението е формално и не изисква
някакъв неблагоприятен резултат от накърняването, като наличието на такъв се
отразява на тежестта на нарушението. Това нарушение засяга реномето на предприятието, създаденото
в широк кръг от хора впечатление за качеството на работа на това предприятите,
до коректността му при изпълнение на задължения спрямо съконтрахенти, служители
и потребители, но не и до честта и достойнството на лицето, изпълняващо
ръководна дейност.
Преценявайки фактите
по делото съдът намира, че в настоящия случай действията на ищцата са били
насочени към реализиране на защита на нейни лични права и интереси, гарантирани
от Конституцията на Република България /чл.39, ал.1, съгласно който
Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово
- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин; чл.45,
гарантиращ правото на жалби, чл.56, гарантиращ правото на защита/, както и от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която в чл.10 гарантира правото на свобода на изразяването на мнение, включващо
свободата на гражданите да отстояват своето мнение, да получават и да
разпространяват информация.
Както първоначалния
отказ на ищцата да подпише документите, свързани с предоговаряне на трудовите й
правоотношения и изказаното от нена страна мнение, че се чувства измамена, така
също и уведомяването за това на председателят на синдикалната организация, в
която членува, е свързано с охраняване на личните й права и интереси и с опита
й да получи съответна защита от синдикалната организация към която членува,
именно с оглед охрана на трудовите й права. Ответната страна твърди, че част от
действията на ищцата се изразяват в депозиране на сигнал, регистриран с
вх.№МОН-46/29.01.2020 год., в резултат на който е последвала проверка в
училището от служители при РУО-***. В същото време обаче подобен сигнал липсва
в кориците на делото, като липсата му е пречка да бъде установено дали същият
изхожда от ищцата, какво е неговото съдържание, респективно дали същият съдържа
сведения, които да могат да бъдат характеризирани като злоупотреба с доверието
на работодателя или уронване престижа на предприятието, включително и дали тези
сведения са верни или не.
Липсват доказателства
и относно твърденията, че в резултат на действия на ищцата в училището са били
извършвани множество проверки. Както бе посочено и по-горе с изключение на
проверката от РУО-***, която е била извършена по повод на сигнал вх.№МОН-46/29.01.2020 год., липсват доказателства
за други проверки, които да са били свързани по някакъв начин с каквито и да е
действия на ищцата. Видно от представения като писмено доказателство по делото
Протокол №2007734 за извършена проверка от 13.02.2020 год., извършената
проверка от Дирекция „Инспекция по труда“, гр.***е била планова проверка по
Специална цел и по никакъв начин не е била свързана с ищцата.
По делото липсват
каквито и да е жалби и др., които да са били изготвени от ищцата или подписани
от нея, от които да се установяват действия, целящи злоупотреба с доверието на
работодателя или уронване престижа на предприятието. В същото време
единствените данни за твърденията на ответника, че по време на проверка от
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.***ищцата е подала устен сигнал, че е следена
на камерите и проверявана, са посочени от страна на ищцата в подадения от нейна
страна писмен отговор до Комисията по етика от 02.03.2020 год., в който същата
излага, че пред служители на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.***е изказала
мнение, че има подобно усещане.
Не може да бъде
ангажирана отговорността на ищцата и за действията, извършени от страна на
свидетелката С. Д.– председател на РСО към КТ „Подкрепа“, изразяващи се в
отправени обвинения към Директора на ***ОУ „Е. М.“, гр.***или в депозиране от
страна на Д.на жалби до различни институции в защита правата на членове на
синдикалната организация, въпреки, че подобни обвинения се съдържат в т.2 от
Заповед №643/01.04.2020 год. Отговорността е лична и ищцата следва да носи
отговорност единствено за лично извършените от нея действия, а не за действия,
извършени от трети лица, макар и имащи за цел защита интересите на ищцата.
С оглед на изложените по-горе правни съображения
настоящият състав намира, че издадената Заповед №643/01.04.2020 год. на
Директора на ***ОУ „Е. М.“, гр.***, с която на ищцата е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна и недоказана и като
такава следва да бъде отменена. Поради изложените съображения и искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и следва да се уважи
изцяло. С оглед на отмяна на наложеното на
ищцата наказание „уволнение“ следва да се смитат за отменени и останалите две
заповеди, имащи за цел прекратяване трудовото правоотношение с ищцата на
основание разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, а именно Заповед №644/01.04.2020 год. за прекратяване на
трудов договор, касаещ заеманата длъжност старши учител, начален етап на
основно образование I-IV клас и Заповед №645/01.04.2020 год. за прекратяване на трудов договор,
касаещ заеманата длъжност старши учител в група за целодневна организация на
учебен ден I-IV клас, въпреки че подобно искане не е направено от страна на ищцата.
По
отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ съдът установи от правна страна следното:
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
и незаконността на уволнението обуславя разглеждането по същество и на
обусловения от неговия изход акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Доколкото уволнението е признато за незаконно по изложените по-горе
съображения, то очевидно е налице правно основание ищецът да бъде възстановен на
заеманите преди уволнението длъжности “старши учител, начален етап на основно
образование I-IV клас и „старши учител в група за целодневна организация на учебен ден I-IV клас“.
По
отношение искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ съдът установи от правна
страна следното:
С признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да получи
обезщетение за оставането си без работа, поради незаконното уволнение, но за
период от не-повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяването на
трудовия договор. Доколкото по изложените по-горе съображения настоящият състав
намира, че уволнението на ищеца е незаконно, то е налице и основанието за
присъждане на такова обезщетение. Необходима предпоставка за уважаване на иска
е да се докаже, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът не е започнал друга работа в периода, за който претендира обезщетение,
като доказателствената тежест за установяване на този факт е изцяло на ищеца.
Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се дължи само за времето, през което
служителят действително е останал без работа и е бил лишен от трудово
възнаграждение, поради уволнението в рамките на претендирания период, но за
не-повече от 6 месеца. В настоящият случай от материалите по делото и по-конкретно
от представените от ищцовата страна ксерокопие на страници от трудова книжка
серия Б, №746247, Регистрационна карта, издадена от „Бюро по труда”, гр.***, Служебна бележка с изх.
№60-03-14-31041/15.06.2020 г. от Агенция по заетостта се установява, че ищецът, след датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.04.2020 год. до
датата на съдебното заседание – 17.06.2020 год. не е постъпвал на работа и е
бил регистриран в ДБТ-***, считано от 03.04.2020 год.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се явява
частично основателен и доказан и следва да бъде уважен за периода от датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.04.2020 год. до
датата на съдебното заседание – 17.06.2020 год. за обща сума в размер на
4441.52 лева, от която 2310.52 лева – по основния трудов договор и 2131.00 лева
– по втория трудов договор. При преценка размера, за който иска следва да бъде
уважен съдът съобрази заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза по делото, което в съдебно заседание
конкретизира, че посочената сума представлява размера на дължимото обезщетение,
изчислено за период от 2 месеца и 17 дни, считано от 01.04.2020 год. до датата
на провеждане на последното съдебно заседание по делото – 17.06.2020 год. Доколкото
страната след изменението на иска, допуснато в последното съдебно заседание по
делото претендира сума, изчислена за период от шест месеца, то за разликата над
посочения общ размер от 4441.52 лева до пълния претендиран размер от 10383.12
лева и за периода след 17.06.2020 год. искът, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска – 21.04.2020 год. до окончателното изплащане на сумата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се дължи от деня на поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, а ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. Доколкото в настоящия случай липсват доказателства ищцата да е отправяла подобна покана на ответника, то лихвата е дължима именно от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2020 год. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, с оглед предявените и уважени искове. Доколкото страната е заплатила
адвокатско възнаграждение в общ размер от 650 лева, като не е посочила каква
част от него по кой от обективно съединените искове е предявила, настоящият
състав намира, че половината от възнаграждението е заплатено във връзка с исковете с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ, а другата половина – във връзка с иска с
правно осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. При разпределение на сумите съдът се съобрази с константната съдебна
практика по този въпроси и по-конкретно Решение
№111 от 04.05.2015 год. на
ВКС по гр. д. №1173/2014 г., IV г. о., ГК. С оглед на изложеното съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
464.02 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен
списък /325 лева по отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.1
и т.2 КТ и 139.02 лева по отношение на иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ/.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати дължащите се държавни такси по предявените и уважени искове в размер на
277.67 лева, както и съразмерна на уважената част от иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ част от
възнаграждението за вещо лице в размер на 42.78 лева.
Доколкото настоящото
производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството
по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат
такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че последният предявен
от него иск е отхвърлен частично не дължи заплащане на държавна такса по
делото. Същата следва да остане за сметка на държавата. В същото време обаче
безплатността на производството за работника и служителя се отнася до
задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го
освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по
делото, когато тя е спечелила делото частично или напълно и е била защитавана
от адвокат или юрисконсулт, какъвто е настоящия случай. На основание чл.78, ал.3
от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 404.39 лева,
представляваща заплатено от тяхна страна адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък. При преценка на
размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че доколкото страната е заплатила адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1245 лева, като не е посочила каква част от него
по кой от обективно съединените искове е предявила, настоящият състав намира,
че половината от възнаграждението е заплатено във връзка с исковете с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ, а другата половина – във връзка с иска с
правно осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. При разпределение на сумите съдът отново съобрази с константната съдебна
практика по този въпрос, обективирана в Решение
№111 от 04.05.2015 год. на
ВКС по гр. д. №1173/2014 г., IV г. о., ГК.
Съдът намира за несвоевременно
направеното от процесуалният представител на ищцата възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно т.11 от Тълкувателно решение №6
от 06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС претенцията
за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съображенията
са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет. След
приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните
не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за
разноски трябва да бъде направено най - късно в това заседание. Практиката на ВКС
разпростира това разрешение и за възражението по чл.78,
ал.5 ГПК, тъй като същите съображения важат и за него като процесуално
действие. В тази насока са Определение
№36 от 26.01.2015 год. по ч. гр. дело №5936/2014 год. на ВКС, I г.о., Определение №18 от
31.01.2017 год. по гр. д. №2182/2016 год. на ВКС, I г.о, Определение №130 от
05.05.2017 год. по гр. д. №152/2017 год. на ВКС, III г.о. на ВКС и др..
Безпротиворечиво ВКС е приемал, че когато възражението за прекомерност по чл.78,
ал. 5 ГПК се прави за първи път с писмените бележки по делото, доколкото те
не са част от съдебното заседание, то е несвоевременно. За възражението за
прекомерност сроковете, посочени в чл.80 ГПК,
не се прилагат само когато страната, поради характера на процеса, не е могла да
вземе участие в него. Ако обаче тя е имала възможност да участва в
производството, но не е направила искане за присъждане на платеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, възражение по чл.78,
ал. 5 ГПК не може да бъде заявено, респ. уважено впоследствие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението
на Д.С.М.-Б., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Т. от ШАК,
извършено на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.4 от КТ, във вр. с чл.187, ал.1, т.8 от КТ
със Заповед №643/01.04.2020 год. на Директора на ***Основно Училище „Е. М.“, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №1 М. Й., като ОТМЕНЯ Заповед №643/01.04.2020 год.. на
Директора на ***Основно Училище „Е. М.“, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ул.“***“ №1 М. Й..
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.С.М.-Б., с ЕГН********** на заеманите преди
уволнението длъжности старши
учител, начален етап на основно образование I-IV клас, по която трудовото правоотоншение е било
прекратено със Заповед №644/01.04.2020 год. за прекратяване на трудов договор
на основание разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ и старши учител в група за целодневна организация на учебен ден I-IV клас, по която трудовото правоотношение е било
прекратено със Заповед №645/01.04.2020 год. за прекратяване на трудов договор
на основание разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
ОСЪЖДА ***Основно Училище „Е. М.“, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №1, представлявано от
директора М. Й. да заплати на
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ на Д.С.М.-Б.,
с ЕГН********** сумата от 4441.52
лева /четири хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и петдесет и две стотинки/, от която 2310.52 лева – по основния трудов договор и 2131.00 лева –
по втория трудов договор, представляваща дължимото обезщетение за времето, през
което е останала без работа в резултат на уволнението, изчислено за период от 2
месеца и 17 дни, считано от 01.04.2020 год. до датата на провеждане на
последното съдебно заседание по делото – 17.06.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.04.2020 год. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за
разликата над посочения общ размер от 4441.52 лева до пълния претендиран размер
от 10383.12 лева и за периода след 17.06.2020 год.
ОСЪЖДА ***Основно Училище „Е. М.“, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ №1, представлявано от
директора М. Й. да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на Д.С.М.-Б., с ЕГН********** сумата от 464.02
лева /четиристотин шестдесет и четири лева и две стотинки/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък
ОСЪЖДА ***Основно
Училище „Е. М.“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“
№1, представлявано от директора М. Й. на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в
полза на държавата сумата от 320.45 лева
/триста и двадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща дължащите
се държавни такси по предявените и уважени искове и съразмерна на уважената
част от иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ част от възнаграждението за
вещо лице, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.С.М.-Б.,
с ЕГН********** да заплати на ***Основно
Училище „Е. М.“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“
№1, представлявано от директора М. Й. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 404.39 лева /четиристотин и четири лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени от тяхна
страна разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването
му на страните – 01.07.2020 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: