Решение по дело №3767/2008 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2720
Дата: 14 юли 2010 г. (в сила от 24 октомври 2012 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20083110103767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                            

                                                   2720

                               гр.Варна, 14.07.2010 година

                               В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненски районен съд, десети състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година  в състав:

                                                                

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

при секретаря М.Б. като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 3767 по описа за 2008 год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата К.А.Р. ***, твърди в исковата си молба, че е собственик на следните недв.имоти, находящи се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Бр.Миладинови” №154, изградена в дворно място с площ от ***кв.м. , съставляващо ***по плана на 13 м.р. на гр.Варна, при граници: УПИ I-1, XIV-14 , ул.”Бр.Миладинови” и ул.”Ст.войвода”, а именно : 1/Апартамент №13 със застр.площ от ***.м., при граници: ***и ап.14, ведно с избено помещение №2 с площ от ***идор, както и 3,1871% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж , и 2/Магазин №2 с площ от 38,09кв.м., находящ се на приземен етаж, състоящ се от търговска зала, санитарно помещение и склад, при граници: ***ойвода”, както и 2,5201% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди, че собствеността била придобита чрез покупко-продажба, обективирана в ***110, том ***. от фирма „Политекс М”. Релевира, че към момента на продажбата имотите били предмет на принудително изпълнение по изп.д.№8010/04г. на СИС , като с постановление от 29.04.05г., вписано в СлВ на 10.05.05г., том 8, №288, била възложена собствеността върху процесните имоти на ответника Й.С. и извършен въвод във владение на 19.05.05г. Твърди, че с решение от 10.08.07г. по гр.д.№475/07г. на ВОС тези действия на съдия-изпълнител били отменени. Тъй като ответниците упражнявали фактическа власт върху описаните имоти, моли съда да осъди последните да предадат владението върху гореописаните недв.имоти.

Ответникът Д.Р.С. ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.П.Станев, оспорва изцяло иска по основание. Твърди, че договорите за продажба са сключени след вписване на възбрана върху процесните имоти и същите са недействителни по отношение на отв.Й.С., който бил кредитор на фирма „Политекс М” ООД на осн. договор за цесия от 18.10.04г. Релевира, че постановлението за възлагане не е било обжалвано и влязло в сила на 10.05.05г., при което ответниците придобили имотите в СИО, който владеели. Твърди, че ищцата е закупила имотите от несобственик ,поради което не е придобила собствеността.

Ответникът Й.А.С., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Р.Димитров, оспорва изцяло иска по основание. Прави в условие на евентуалност възражение за право на задържане на процесните имоти и за заплащане на сумата от 100000евро , представляваща увеличената стойност на процесните имоти вследствие на извършени подобрения в тях в качеството му на добросъвестен владелец, вкл. и разходи по довършването и доизграждането на цялата жилищна сграда, на осн. чл. 72 ЗС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото НА № 132, том 3, рег.№ 6472, дело № 491/05г. на Н-с при ВРС „ПОЛИТЕКС М” ООД гр.Варна, чрез управител Маргарита Стоянова Калинова е продало на К.А. Бусотова собствения на дружеството обект от жилищна сграда, построена в дворно място с площ от ***кв.м., съставляващо ***по плана на 13 м.р. на гр.Варна, при граници: УПИ I-1, XIV-14 , ул.”Бр.Миладинови” и ул.”Ст.войвода” а именно-Магазин №2 с площ от 38,09кв.м., находящ се на приземен етаж, състоящ се от търговска зала, санитарно помещение и склад, при граници: ***ойвода”, както и 2,5201% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 15492,10лв.

Съгласно НА № 131, том 3, рег.№ 6471, дело № 490/05г. на Н-с при ВРС „ПОЛИТЕКС М” ООД гр.Варна, чрез управител Маргарита Стоянова Калинова е продало на К.А. Бусотова собствения на дружеството обект от жилищна сграда, построена в дворно място с площ от ***кв.м., съставляващо ***по плана на 13 м.р. на гр.Варна, при граници: УПИ I-1, XIV-14 , ул.”Бр.Миладинови” и ул.”Ст.войвода” а именно- Апартамент №13 със застр.площ от ***.м., при граници: ***и ап.14, ведно с избено помещение №2 с площ от ***идор, както и 3,1871% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 19163,20лв.

Видно от приложеното изп.дело8010/04г. на ВРС същото е образувано по молба на Стефан Димитров Митев против Николай К.Гочев и „ ПОЛИТЕКС М” ООД , представлявано от Николай К.Гочев, въз основа на издаден в полза на първия изп.лист по гр.д.№2006/04г. на ВРС, за сумата от 32000лв., на осн. чл.237, ал.1, б.е ГПК и сумата от 600лв разноски по делото, като е насочено изпълнението върху  гореописаните два недв.имоти, собствени на „ ПОЛИТЕКС М” ООД гр.Варна. Последният е учредил в полза на кредитора Стефан Митев договорна ипотека върху тези два обекта за обезпечаване вземането на Николай Гочев, съгласно НА №47, том 1, рег.№1158, дело №56/01г. на Н-с при ВРС. По искане на съдебния –изпълнител е наложена възбрана върху процесните имоти на 29.06.04г., вписана под №114, том 2, вх.рег.№ 13190/29.06.04г. на СлВ-Варна.

Съгласно приложения договор от 18.10.04г., Стефан Димитров Митев е прехвърлил на Й.А.С. своето вземане срещу Николай К.Гочев по договор за заем, обект. в НА №47, том 1, рег.№1158, дело №56/01г. на Н-с при ВРС, както и вземането си по изп.лист от 19.05.04г. по гр.д.№2006/04г. на ВРС, издаден на основание договор за заем. С нотариална покана рег.№ 7472, том 1, №56 от 19.10.04г. на Н-с Д.Стоянова , получена от длъжника на 19.10.04г., последният е уведомен на осн. чл.99, ал.2 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземане.

С постановление за възлагане на недв.имот от 29.04.05г. на съдия-изпълнител при ВРС са възложени върху Й.А.С. процесните недв.имоти, описани по-горе / апартамент № 13 и магазин №2/ за сумата от 39421лв, като е посочено , че постановлението е влязло в сила на 10.05.05г. , и е вписано в СлВ при ВРС на 10.05.05г. под № 288, вх.рег.10914. С протокол от 19.05.05г. отв.С. е въведен във владение на имотите. С решение № 960/10.08.07г. по гр.д.№475/07г. на ВОС са отменени действията на съдебен изпълнител на 9р. на СИС при ВРС по изп.дело № 8010/04г., изразяващи се в постановяване на постановление за възлагане на недв.имот от 29.04.05г., както и предходните действия по опис, оценка, разгласяване и провеждане на публ.продан по жалба на „ПОЛИТЕКС – М” ООД гр.Варна. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване факта, че имота се владее от ответниците по делото.

От заключението на в.л.Л.В. по допуснатата СТЕ, се установява, че увеличената стойност на имотите вследствие на извършени подобрения , подробно описани в приложена таблица, е 76152лв.

По искане на ответната страна са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.Чавдар Лечев и св.Георги Лазаров / показанията на последния съдът преценява на осн. чл.172 ГПК с оглед на всички данни по делото/ . От показанията на св.Лечев се установява, че през 2005г. ответникът го е завел до обект-сграда в груб строеж ,изоставен, обрасло с дървета, като помещенията били без преградни стени, без прозорци, без врати,Ви К и Ел.инсталации, изградено на тухла, като му възложил довършването на обектите. С оглед на това свидетеля лично и с др.наети от него работници почистили, затворили с врати, изградили стени, сложили фибран, гипсо-картон, теракот, , Вик и тоал.принадлежности, дограма, т.е. завършили офиса до боя и сложили тротоарни плочки. Същите дейности те извършили и в апартамента, вкл. и ламинат, , преградни стени и удължение на тераса. Свидетеля сочи, че е извършено и припокриване на покрива, защото течал, почистили общите части, както и че правили ремонта една година. Св.Георги Лазаров свидетелства, че  ответниците правили довършителните работи по апартамента и магазина- подови настилки, стени, Вик, ел.инсталации, топлоизолация, дограми, вътр.врати , тъй като сградата била недовършено строителство. Сочи, че ответниците участвали и в общите части , които били завършени преди около 2 години. Показанията на  свидетелите, описани по-горе, съдът възприема в тази им част, доколкото съдържат данни за релевирани факти , базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде основателен така предявения ревандикационен иск трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот; имота да се намира във владение или държане на ответника и последния да го владее или държи без основание.

В настоящия случай ищцата се позовава на придобиване на правото на собственост върху процесните имоти по силата на договори за покупко-продажба, сключени с „ПОЛИТЕКС М” ООД гр.Варна, чрез управител Маргарита Стоянова Калинова и обективирани в НА № 132, том 3, рег.№ 6472, дело № 491/05г. и НА № 131, том 3, рег.№ 6471, дело № 490/05г. на Н-с при ВРС.

Изричното оспорване на правата на ищцата, предприето от ответниците по делото с възражение за недействителност на сделките спрямо тях, вменява в тежест на същата по иска за собственост да установи по пътя на пълното и главно доказване, всички предпоставки, пораждащи вещното й право, предмет на искова защита в рамките на състезателното производство. При оспорване на принадлежността на правото на собственост съдът следва да вземе предвид възможността на продавача да осъществи визираната в акта транслация на права, както и възможността на купувача да придобие права.

По делото е безспорно установено, че по отношение на процесните имоти, собственост на „ПОЛИТЕКС М” ООД гр.Варна е било насочено принудително изпълнение, на осн. чл. 326, ал.3 ГПК /отм/. Установи се също, че отв.С. има качеството на взискател по изп.дело, доколкото макар и да не е завел изпълн.производство, по силата на настъпило частно правоприемство / прехвърляне на вземането с договор за цесия от 18.10.04г./ след  образуване на производството пред съдебния изпълнител той е придобил качеството на взискател. Именно със сключване на договора за цесия вземането и правата  / т.е. изпълняемото право, ведно с неговите обезпечения/ се считат за прехвърлени върху цесионера.  Извършено е и уведомяване на длъжника за така извършената цесия.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 29.06.04г.  е наложена възбрана върху процесните имоти, вписана под №114, том 2, вх.рег.№ 13190/29.06.04г. на СлВ-Варна. Възбраната поражда процесуално правомощие за съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан. Възбраната задължава длъжника да не извършва действия по разпореждането с възбранения имот, както и да не изменя, поврежда или унищожава имота. Според разпоредбата на чл.346,ал. 2 от ГПК /отм/, относима като процесуално правило към момента на закупуването на имота от ищцата, извършените от длъжника разпореждания с възбранен недвижим имот, са недействителни след вписването на възбраната и те не могат да се противопоставят както на взискателя, така и на лицето, закупило имота на публична продан / в този см. са Решение №1266/18.12.08г. по гр.д.№3647/07г. на ВКС, Определение № 785/27.07.09г. по гр.д.№423/09г. на ВКС/. Т.е. касае се за особен случай на относителна недействителност, при която е достатъчно вписването на възбраната, без да е от значение дали третото лице е знаело за възбраната / виж  „Бълг.гражд.проц.право” проф.д-р Ж.Сталев, пето издание 1994г., §161,р.III, т.3”/. В конкретния случай , извършената от „ПОЛИТЕКС М” ООД гр.Варна продажба на имотите безспорно е извършена след вписването на наложената от съдебния изпълнител възбрана върху тях , по което всъщност няма спор между страните. Ето защо и същата се явява недействителна спрямо ответника - взискател, не поражда вещно действие спрямо него и в отношенията с третото лице – купувача собственик на имотите остава длъжника / прехвърлител/ , поради което и имотите могат да бъдат обект на публ.продан и съответно възлагани на купувача. Доколкото възбраната не е била вдигната към момента на сделките, то същата е породила посочените вече гражданскоправни последици спрямо ответниците по делото , придобили вземането по време на брака им чрез сключен възмезден договор за цесия.

Предвид това ищцата не успя в настоящото производство да установи по реда на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесните имоти на твърдяното основание – покупко – продажба. Непринадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца на наведените основания към момента на приключване на устните състезания по делото, водеща до липсата на активна , материалноправна легитимация,  обуславя неоснователност на предявените ревандикационни искове. Последното от своя страна налага ненужността да се изследва дали ответниците притежават някакви права върху имота, тъй като изводите на съда в тази насока не биха довели до различен краен извод по съществото на спора. Поради установената неоснователност на иска по чл.108 ЗС съдът не пристъпва към разглеждане на предявеното в евентуалност възражение за подобрения и право на задържане.

При този изход на спора формулираното искане от ответниците с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК  за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно съобразно уважената част от иска, поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на отв.С. сумата от 2840 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски, вкл. и адв.възнаграждение за един адвокат,  а на отв.С. сумата от 1500лв адв.хонорар, доколкото от представеното пълномощно е видно, че е внесена реално за извършеното представителство само сумата от 1500лв и липсват доказателства за внесената сума до пълния договорен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.Р., ЕГН: **********,***, против Й.А.С., ЕГН **********,  и Д.Р.С., ЕГН **********,*** Константинов № 37, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението върху следните недв.имоти, находящи се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Бр.Миладинови” №154, изградена в дворно място с площ от ***кв.м., съставляващо ***по плана на 13 м.р. на гр.Варна, при граници: УПИ I-1, XIV-14, ул.”Бр.Миладинови” и ул.”Ст.войвода”, а именно : 1/Апартамент №13 със застр.площ от ***.м., при граници: ***и ап.14, ведно с избено помещение №2 с площ от ***идор, както и 3,1871% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж , и 2/Магазин №2 с площ от 38,09кв.м., находящ се на приземен етаж, състоящ се от търговска зала, санитарно помещение и склад, при граници: ***ойвода”, както и 2,5201% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при твърдение за придобиването им  чрез покупко-продажби, обективирани в ***110, том ***. на Н-с при ВРС , като неоснователен.

ОСЪЖДА К.А.Р., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.А.С., ЕГН **********,*** Константинов № 37, сумата в размер на 2840/ две хиляди осемстотин и четиридесет лева/ лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК .

ОСЪЖДА К.А.Р., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.С., ЕГН **********,*** Константинов № 37, сумата в размер на 1500  /  хиляда и петстотин лева/ лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Окръжен съд - Варна.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: