Номер 26826.08.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 26.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело №
20203300500190 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М.С.К., ЕГН **********, с адрес обл.
Русе, общ. Ветово, с. Сеново, бул. Александър Стамболийски № 35, подадена
чрез пълномощника му адвокат Радостин Георгиев Ковалаков от АК –
Разград против Разпореждане № 2635 от 28.07.2020г. по ч.гр.д. №
1145/2019г. по описа на Районен съд - Разград, в ЧАСТТА за спиране на
изпълнението по изп. д. № 20197610400523 по описа на ЧСИ Г. Солаков. В
частната жалба се сочи липсата на предпоставките по чл. 415, ал. 2, т. 2, вр.
чл. 47, ал. 5 ГПК и е основана на твърденията, че длъжникът е получил
редовно поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение чрез
трето лице – фактически съжителник на длъжника, като връчването е
извършено по електронен адрес на фактическия съжителник, на осн. чл. 42,
ал.4 във вр. с чл. 44, ал.3 и чл. 46, ал.1 ГПК, във връзка с което се иска съдът
да отмени определението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване
против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по
изложените в същата съображения, а поради следното:
Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на
Закона дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
6/2017 г., ОСГТК: „Ограниченията относно обхвата на дейността на
въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба.“
По ч.гр.д. № 1145/2019г. по описа на РС - Разград в полза на частния
жалбоподател е издадена заповед № 1145 от 07.06.2019г. за изпълнение по чл.
417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Р. Н. , ЕГН **********, да
заплати на заявителя парично задължение, произтичащо от запис на заповед
от 18.02.2019г., като на същата дата е издаден и изпълнителен лист за
сочените суми /л. 11-14 РС/.
С писмо с вх. № 5843 от 17.07.2020г. ЧСИ Гюнеш Солаков заявил пред
РРС, че е залепил по реда на чл. 47, ал.1 ГПК Уведомление за получаване на
покана за доброволно изпълнение и Заповед № 1145 от 07.06.2019г. на
посочения по изпълнителното дело адрес на длъжника В.Р.Н. с адрес с.
Киченица - п.к. 7243, ул. Христо Ботев № 6. Към писмото са приложени и
копия от Уведомлението по чл. 47, ал.1 ГПК и ПДИ /л. 16-18 РС/.
С резолюция от 20.07.2020г., с характер на разпореждане, съдията
докладчик разпоредил, че връща на ЧСИ книжата за осъществяване докрай
процедурата по връчване, включително и по месторабота, до длъжника В.Р.Н.
/л.16, 19-20 РС/.
С писмо с вх. № 6205 от 28.07.2020г. ЧСИ Гюнеш Солаков представил
на РС справка от НАП от дата 22.07.2020г. от която е видно, че длъжникът
В.Р.Н. няма действащ трудов договор, като правоотношението по последния
му трудов договор е прекратено още на 01.11.2019г. /л.21-25 РС/.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и
връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, както и че същият
не работи по трудово правоотношение /л.26 РС/. Ето защо, наред с даване на
указания за предявяване на иск, на осн. чл. 415, ал. 2 ГПК е постановено
спиране на изпълнението по горецитираното изпълнително дело, образувано
въз основа на процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на
първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място
или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението. Съгласно ал. 2 на същия член, когато дава указания за
предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на
изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК.
Основният въпрос който се поставя по делото е дали заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Частният жалбоподател не представя с жалбата си никакви
доказателства в подкрепа на твърдението си, че ПДИ е била връчена на
фактическия съжителник на длъжника, по електронен адрес, на осн. чл. 42,
ал.4 във вр. с чл. 44, ал.3 ГПК. Такива доказателства не се съдържат и по
делото.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
адрес на длъжника е посочен с. Киченица, ул. Христо Ботев № 6. На този
адрес ЧСИ е търсил длъжника и е залепил Уведомление по реда на чл. 47, ал.1
ГПК.
Видно от справката от НБДН изготвена от РРС на 07.06.2019г.
/закрепена с телбод от вътрешната страна на първата корица от
първоинстанционното дело/, е че длъжникът е с:
постоянен адрес: - обл. Разград, общ. Разград, с. Киченица, ул.
Христо Ботев № 6 от 17.04.2003г.
настоящ адрес: - обл. Разград, общ. Разград, с. Киченица,
ул.Хаджи Димитър № 3А от 17.08.2006г.
Видно от справката от НБДН изготвена от настоящата инстанция е че
и към момента няма промяна в постоянния и настоящия адрес на длъжника,
от тези при първоинстанционното производство /л.13 ОС/.
От горното се установява, че посочения по делото адрес на длъжника -
с. Киченица, ул. Христо Ботев № 6, съвпада с постоянния му адрес, но не
съвпада с настоящия адрес на длъжника- общ. Разград, с. Киченица,
ул.Хаджи Димитър № 3А.
Липсват каквито и да е било доказателства да е било извършено
връчване на заповедта по настоящия адрес на длъжника - с. Киченица,
ул.Хаджи Димитър № 3А, на осн. чл. 47, ал.3 във вр. с ал.1 и 2 ГПК.
Ето защо, заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Това обстоятелство изключва приложението
на чл. 415, ал. 2 ГПК, поради което не са били налице предпоставките съдът
да постанови спиране на изпълнението, на осн. чл. 415, ал.2 ГПК.
По горните съображения, частната жалба е основателна, а атакувания с
нея съдебен акт в обжалваната част подлежи на отмяна.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, настоящото въззивно определение,
постановено в заповедното производство, не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2635 от 28.07.2020г. по ч.гр.д. №
1145/2019г. по описа на Районен съд - Разград, В ЧАСТТА за спиране на
изпълнението по изп. д. № 20197610400523 по описа на ЧСИ Гюнеш
Солаков, рег. № 761, с район на действие Окръжен съд – Разград, образувано
въз основа на издадени заповед № 1145 от 07.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 07.06.2019 г. по ч.гр. д. № 1145/2019г. по описа на Районен съд –
Разград.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Разград за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Препис от настоящото определение да се връчи на ЧСИ Гюнеш
Солаков, рег. № 761, с район на действие Окръжен съд – Разград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________