Р Е Ш Е Н И Е
258/7.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На десети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №307 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №46-0000013 от 17.01.2020 год. на Началника на ОО “Автомобилна
администрация”-гр.Шумен, с което на Й.И.В., с ЕГН**********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на по 500 лева /петстотин лева/ на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично, като
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а наказателното постановление -
отменено.
За РД “Автомобилна
администрация” – гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира че жалбата е основателна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Й.И.В. извършвал таксиметрови
превози чрез собствения си лек автомобил марка „Шевролет Авео” с рег.№Н4409АХ.
На 10.01.2020 год. около 15.15 часа в гр.Шумен, по бул.“Симеон Велики“, срещу
блок ”Тракия” №1 в посока Кооперативен
пазар бил спрян за проверка от служители при ОО “Автомобилна администрация” –
гр.Шумен. Било констатирано, че автомобилът е обозначен с опознавателни знаци
за такси – с поставена табела „Такси“, без табела „Не работи“, с невключен
ЕТАФП в режим „Свободно“, с попълнен пътен лист №000097 за 10.01.2020 год. от
Пътна книжка сер.Н, №03288, заверена на 21.08.2019 год. от превозвача „К.Б.-13“
ООД, притежаващ Удостоверение за регистрация №12707/21.07.2017 год. От представения
финансов дневен отчет за 10.01.2020 год. било установено, че водачът е извършил
2 бр. превози на пътници. По време на проверката във връзка с поискано от
водача Разрешение за извършване на таксиметров превоз, издадено от Кмета на
Община Шумен, водачът представил заверено копие на Разрешение №2006/01.01.2020
год. Разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници, издадено от Община Шумен. За констатираното
нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №271931 от 10.01.2020 год., в който актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от
06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници. Актът е бил съставен в присъствието
на нарушителя и е подписан от него, след като е изложил, че няма възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си
право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал възражение, към което е
приложил Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници №2006,
издадено на 01.01.2020 год., върху гърба на което е било отбелязано името на
жалбоподателя и е поставен печат на Община Шумен. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №46-0000013
от 17.01.2020 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с
което на Й.И.В., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на по 500 лева /петстотин лева/ на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя К.Л.К.
и на свидетеля И.С.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАвП, таксиметровите
превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен
таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл.12а,
ал.5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Съгласно
разпоредбата на чл.24а от ЗАвП Разрешението
за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от
упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен автомобил, като в разрешението се вписват
данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на
извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя автомобил е бил
извършван таксиметров превоз на пътници, като по време на проверката водачът не
е имал валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Същият
е представил Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници
№2006/01.01.2020 год., издадено от Кмета на Община Шумен на „К.Б. 13“ ООД, но в
същото не са били вписани данните за водача, който е извършвал превоза от името
на регистрирания превозвач, но за своя сметка. Това изискване е било изпълнено
едва след съставяне на акта да установяване на административно нарушение, видно
от представеното от жалбоподателя Копие на същото Разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници №2006/01.01.2020 год., издадено от Кмета на
Община Шумен на „К.Б. 13“ ООД, но с отразено на гърба на същото име на водача Й.И.В..
В подкрепа на този извод е и изявлението на жалбоподателя, направено в жалбата,
от което става ясно, че към момента на извършване на проверката все още не е
имало вписване на неговото име в посоченото разрешение, доколкото същото се е
намирало в Община Шумен с оглед извършване на вписването, като същото е било
получено от него след приключване на проверката.
Разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници
посочва изрично документите, които водачът е длъжен да носи при управление на
таксиметров автомобил, като в т.1 от същия законов текст изрично е посочено
разрешението за извършване на таксиметров превоз.
А доколкото с оглед на изложеното по-горе се
установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката жалбоподателят
не е носил в себе си разрешение за таксиметров превоз на пътници, в което да е
отразено името на водача, осъществяващ превоза, се налага извода, че е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за
таксиметров превоз на пътници.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.93, ал.2 от ЗАвтП, съгласно която “Водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие
на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лева. Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на
предвидената в посочената разпоредба глоба.
В същото време обаче съдът намира, че деянието,
предмет на обжалваното наказателно постановление осъществява признаците на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че по време на
извършване на проверката водачът е носил
и е представил на проверяващите лица Разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници №2006/01.01.2020 год., издадено именно за
автомобилът, собственост на жалбоподателя, който е бил управляван от него и по
време на извършване на проверката. Липсвало е единствено отразено името на
водача, който осъществява таксиметрова дейност от името на превозвача, като
фактическото вписване името на същия очевидно се извършва чрез ръкописно
вписване на трите имена и ЕГН на гърба на разрешителното. По делото липсват
доказателства, от които да се установи кога точно е било извършено това
дописване и какво налага същото да се извършва в един по-късен момент, спрямо момента
на издаване на самото разрешително, в което е посочен както превозвача, така
също и данните за автомобила, с който се извършва таксиметровата дейност. С
оглед на изложеното се налага извода, че доколкото жалбоподателят е имал в себе
си Разрешение и то именно по отношение на управлявания от него автомобил, то
извършеното от него нарушение осъществява белезите на деяние със значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения,
касаещи изобщо неносенето, респективно непредставянето на каквото и да е
разрешително за тази дейност. По делото
липсват доказателства за извършени от страна на жалбоподателя на други
нарушения както на ЗАвП, така също и на ЗДвП, свързани с осъществяваната от
него таксиметрова дейност, поради което се налага извода и че обществената
опасност на дееца също не е висока. По делото от страна на жалбоподателя са
представени писмени доказателства, от които се установява, че жалбоподателят
има две малки деца – съответно на 6 и 12 години, за издръжката и отглеждането
на които полага грижи. С оглед на всичко изложено по-горе и по-конкретно
съобразявайки данните за сравнително ниската степен на деянието и на дееца,
както и данните за неговото материално и семейно състояние, съдът намира, че наложеното
му наказание „глоба“ в размер на 500 лева се явява несъразмерно тежко с
деянието, за което се налага и не би довела до възпитателен и превантивен ефект
у жалбоподателя, а би допринесла за значително затрудняване на неговото и това
на семейството му съществуване. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството,
че в хода на производството не са били
събрани данни относно финансовото и
материално положение на жалбоподателя, за да може да бъде направена категорична
преценка, че наложената му глоба е съобразена с него. Доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени
критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика
при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина,
по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази
връзка следва да бъдат отчетени именно посочените по-горе смекчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед на които се налага извода, че деянието
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
подобни случай.
В същото време съдът съобрази и факта, че от
страна на административно-наказващият орган са изложени само лаконични мотиви
относно приложението на чл.28 от ЗАНН, които на практика се приравняват на
липса на такива. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма
на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е
и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични
казуси и по-конкретно Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по КАНД
№106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД №109/2014 год.
и др.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъбразно и
като такова следва да бъде отменено.
Поради всичко изложено по-горе и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №46-0000013 от 17.01.2020 год. на
Началника на ОО “Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на Й.И.В., с ЕГН**********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 500 лева /петстотин
лева/ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: