РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Кърджали, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200721 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ** от 20.07.2022г.,
издадено от Началник РУ- К., с което на основание чл.45 ал.2 от Закона за
закрила на детето е наложено наказание „глоба” в размер на 2000,00лв. на В.
В. Б. от гр.К. за извършено на 29.05.2022г. в гр.К. нарушение на чл.45 ал.2 от
Закона за закрила на детето.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Б., който моли съда да го отмени като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Излага следните
съображения: действително нощният клуб „А.“ се стопанисвал от
управляваното от него дружество, но той не бил уведомен на посочената дата
29.05.2022г. за извършваната проверка от органите на РУ- Кърджали, по
време на която са били установени описаните в акта и постановлението
нарушения; не са били уведомени и служителите в дружеството пряко
отговарящи за пропусквателния режим в заведението; в заведението има
назначен управител на нощния клуб, който е задължен да следи за спазване на
организацията по недопускане на административни нарушения по Закона за
1
закрила на детето; не му е връчен както на него, така и на охраната на обекта
констативен или друг вид протокол, от който да е видно кои лица са били
евентуално установени в заведението. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно наказателното
постановление. В съдебно заседание нарушителят се представлява от адвокат,
който поддържа жалбата. В ход по същество пледира за отмяна на
наказателното постановление поради неправилно приложение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, поради всичко това моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление с присъждане на
направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно
заседание не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който счита
жалбата за неоснователна. В ход по същество настоява, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че на 29.05.2022г. в нощен
клуб след 22.00ч. са допуснати четири непълнолетни лице без да са
придружени от родител, настойник или попечител, с което са нарушение
разпоредбите на Закона за закрила на детето. Моли съда да приеме, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно като представя
подробна писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
29.05.2022г. се провеждала специализирана полицейска операция съгласно
заповед на Директора на ОДМВР- Кърджали, при която се извършвала
комплексна проверка на обекти в централната градска част на гр.К. от
полицията съвместно със службите НАП, Инспекция по труда, РЗИ, Пожарна
безопасност. На посочената дата свидетелите А. К., Л. М. и С. Б. били на
работа като служители в РУ- Кърджали, при което около 01.20ч. съгласно
утвърдения план те влезли в нощен клуб „А.“ находящ се в гр.К. комплекс
2
„О.“. В хода на операцията в проверявания обект те установили четири
непълнолетни лица след справка с личните им карти, които били без
пълнолетни придружители. Това били Е. Е. В. на 17 години, С. Р. А. на 17
години, Х. Ф. Ю. на 16 години, и А. Т. М. на 17 години. Поради това
проверяващите полицейски служители завели четирите деца в Районно
управление- Кърджали, където работата с тях продължила от инспектор
детска педагогическа стая. След установяване на родителите на
непълнолетните лица те били предадени на техните родители с Приемно-
предавателен протокол. На 08.07.2022г. след установяване кой стопанисва
проверявания обект свидетелят А. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение в присъствието на колегите си Л. М. и С. Б. и на
нарушителя, който отказал да го подписал и вписал възражения. На база на
съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което било наложено наказание „глоба” от 2000лв. по чл.45 ал.2 от Закона за
закрила на детето.
Тази безспорна фактическа обстановка се установи от показанията
на свидетелите А. К., Л. М. и С. Б., които съдът кредитира изцяло като
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се относно
релевантните факти, както и от писмените доказателства- Акт за
установяване на административно нарушение № ** от 08.07.2022г.; Приемно-
предавателни протоколи; Протоколи за предупреждение; Договор за наем от
**** г.; АУАН; обяснения; Докладни записки; Справка от Търговския
регистър; План за провеждане на СПП от ***** г.; Заповед № ****/
27.05.2022г.; Заповед № ******/ 22.04.2022г. на директора на ОД МВР-
Кърджали, с която началниците на РУ при ОДМВР-Кърджали са
оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения на чл.45
ал.1- 4 от Закрила на детето.
По делото са представени Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 04.04.2019г., Допълнително споразумение
№ ***/ 22.12.2015г. ведно с длъжностна характеристика, Писмо от НАП-
Пловдив офис Кърджали от 20.06.2022г., Трудов договор № */ 23.09.2013г.
ведно с длъжностна характеристика, от които доказателства обаче не може да
се направи извод, че лицата А. И. П. и Д. А. М. са били салонни управители
именно на проверявания обект представляващ нощен клуб „А.“, поради което
3
и не бяха кредитирани от съда.
От правна страна съдът установи следното: Депозираната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от лице имащо такова
право. На жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че е
нарушил чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето. Според тази разпоредба
„Който допусне от 22,00ч. до 6,00ч. дете в управляван от него търговски
обект в нарушение на чл.8 ал.3 и 4, се наказва с глоба или имуществена
санкция от 2000 до 5000лв.“ Съдът, след анализ на събраните доказателства
намира, че жалбоподателят е осъществил състав на посоченото нарушение.
По категоричен начин се установи, че на посочената в акта и наказателното
постановление дата и място, а именно 29.05.2022г. той е бил управител на
дружеството наемател на проверявания търговски обект, когато около
01.20часа в него е допуснал четири деца навършили 14 годишна възраст, но
не и 18 години, без придружител от родител след 22.00 часа. Няма спор, че
посоченото в атакуваното постановление място е „обществено“, тъй като е
общодостъпно за всяко лице, съобразно критерия визиран в §1, т.1 от ДР на
Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, приета на
основание чл.5 от Закона за закрила на детето. Правилно е приложена и
относимата към поведението на жалбоподателя санкционна норма на чл.45
ал.2 от Закона за закрила на детето, тъй като именно жалбоподателят е субект
на това нарушение. Правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на В. Б. като управител и представляващ търговеца, който
стопанисва търговския обект, тъй като в това си качество е бил длъжен да
осъществява ефективен контрол относно дейността, при която е извършено
нарушението. Той е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение, като е допуснал в търговския обект лица,
относно които е установено нарушение по чл.8 ал.3 и 4 от Закона за закрила
на детето. Съгласно Закона за административните нарушения и наказания
допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Личната
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и
отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно.
Едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от
него административно нарушение, или в изрично предвидените от закона
случаи може да носи отговорност за допустителство за това, че е допуснало
да бъдат извършени административни нарушения при осъществяване
4
дейността на представляваното от него юридическо лице или организация.
Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на
лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до
настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение.
Доколкото допустителството представлява невъзпиране да бъде извършено
нарушение от друго лице, несъмнено е, че юридическото лице не може да
носи отговорност за допустителство, предвид невъзможността самостоятелно
да формира физическа воля. Отговорност в тези случаи съгласно чл.24 ал.2 от
ЗАНН, се носи от ръководителят на учреждение, организация или
предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за
нарушения, допуснати от негови подчинени. След като от една страна
юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, а от друга,
съгласно процесната санкционна норма, на юридическо лице може да бъде
налагана имуществена санкция, то следва изводът, че разпоредбата на чл.45
ал.2 от Закона за закрила на детето не употребява израза „допусне“ по
смисъла на чл.10 от ЗАНН, а визира изключението от правилото за личната
отговорност, залегнало в нормата на чл.83 ал.1 от ЗАНН. В случая
отговорността се носи от субекта, който стопанисва съответния обект. Тоест
при тази хипотеза е възможно да бъде ангажирана отговорността както на
юридическо, така и на физическо лице, при което приложими се явяват и
двете предвидени в текста юридически санкции. Без значение за
административно наказателното отговорност са и облигационните отношения
между лицето, което управлява търговски обект и трети лица, натоварени с
изпълнение на съответни задължения, свързани с дейността му. Нормата е
ясна и не може да има съмнение, че визира като субект на отговорността
единствено и само лицето, което го стопанисва обекта. Тоест лицето което
пряко или косвено черпи облагите от осъществяваната в обекта дейност. При
тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното
наказателно постановление е издадено при спазване на всички съществени
процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като
наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и
тежестта на извършеното нарушение. При индивидуализиране на санкцията
наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН- глобата е
определена в предвидения от закона минимум, поради което и съдът няма
правомощия да я намали.
5
При извършената служебна проверка не се констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че не бил уведомен нито той, нито служителите в
дружеството за извършваната проверка от органите на РУ- Кърджали; както и
че не му е връчен както на него, така и на охраната на обекта констативен или
друг вид протокол, от който да е видно кои лица са били евентуално
установени в заведението, тъй като не съществуват такива законови
задължения за органа по проверка и контрол в проведеното административно
наказателно производство. Поради всичко изложено настоящата инстанция
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 вр.ал.4 от
ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган
съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде
осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 90лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че
производството не е с фактическа и правна сложност, и по него е налице
6
явяване в две съдебни заседания, по което са разпитани трима свидетели,
поради което и присъди същото към предвидения минимален размер.
Разноските за юрисконсулт следва да бъдат присъдени на ОДМВР-
Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Воден от
изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ** от 20.07.2022г.,
издадено от Началник РУ- Кърджали, с което на основание чл.45 ал.2 от
Закона за закрила на детето е наложено наказание „глоба” в размер на
2000,00лв. на В. В. Б. от гр.К. за извършено на 29.05.2022г. в гр.К. нарушение
на чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА В. В. Б. с адрес гр.К. ул.С. № ** с ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР- Кърджали с адрес гр.К бул.Б № ** с ЕИК *********
сумата от 90лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7