РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Русе, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520104453 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът “Банка ДСК”ЕАД, гр.София, като правоприемник на „Експресбанк" АД,
с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, по силата на вписано
преобразуване чрез вливане на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД по смисъла на
чл.262, ал.1 от Т3, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК срещу ответника Емил З. Самуилов, въз основа на което било образувано
приложеното ЧГД № 300/2023 г. по описа на Районен съд - Русе. На основание
Разпореждане за незабавно изпълнение, в полза на „БАНКА ДСК“ АД били издадени
3аповед за незабавно изпълнение № 181/13.01.2023г. и Изпълнителен лист
72/13.01.2023 г. срещу длъжника за вземания на Банката, произтичащи от Договор за
кредит Експресо от 11.11.2015 г., отчитан по кредитна сметка 11/**********. Със
съобщение, получено в ,,Банка ДСК" АД на 25.07.2023 г. по ЧГД № 300/2023 г. по
описа на РС-Русе, предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, съдът указал на „Банка
ДСК"АД да предяви иск за установяване на вземането си.
Вземането на ищеца произтичало от Договор за кредит Експресо от 11.11.2015
г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с правоприемник „Банка ДСК“
АД и Е.З. С.- като кредитополучател. Съгласно Договора, Банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 12 500 лева, а кредитополучателят поел
1
задължение да го погаси в срок до 25.11.2022 г., съгласно Погасителен план -
Приложение № 1 към Договора за кредит. Всички средства по отпуснатия кредит били
усвоени по разплащателна сметка на ответника при Банката, като в Част 11, чл.8 от
Договора било уредено погасяването на задълженията да става чрез същата сметка.
Съгласно договора, за ползване на заетите средства страните договорили тяхното
олихвяване с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,65 % годишно за
целия срок на договора. В случаите по чл.8, ал. 5 от Част 11 на Договора, номиналният
лихвен процент се увеличавал с 0,5 процентни пункта. По силата на т.9.1 и т.9.2 от
Договора за кредит, върху просрочените погасителни вноски Кредитополучателят
заплащал номиналния лихвен процент, увеличен с 6 пункта, или общо лихвения
процент върху просрочени погасителни вноски в размер на 14,65 %, като същият
лихвен процент се начислявал върху цялата главница и след настъпване на предсрочна
изискуемост. Съгласно чл.10, ал.1 от Част 11 на Договора, при неиздължаване (изцяло
или частично) на месечна вноска в предвидените в договора и погасителен план
срокове, договорената лихва се увеличавала с наказателната надбавка по т.9.1 от Част
11. Кредитополучателят имал задължение да поддържа достатъчно средства в
посочената разплащателна сметка, така че дължимите вноски да бъдат погасявани без
забава. Отпуснатият кредит се издължавал, съгласно погасителен план - Приложение 1,
за период от 84 месеца, при уговорен начин на погасяване - с месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски била 25-то число на месеца.
Считано от 25.04.2016 г. била налице забава при погасяване на месечните вноски
по кредита. Кредитополучателят не заплатил дължимите погасителни вноски.
Съгласно чл.11, част 11 от договора, кредиторът имал право да превърне кредита в
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения. В
настоящия случай, въпреки, че началната дата на просрочието била 25.04.2016 г.,
кредиторът не се възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем, поради което задължението по процесния договор за кредит било изискуемо
на краен падеж. На 25.11.2022 г. кредитът бил изискуем на краен падеж, настъпил с
изтичане на уговорения в договора за кредит срок. За настъпване на изискуемостта
поради настъпил краен падеж „Банка ДСК" АД не дължала уведомяване на длъжника.
С оглед настъпилия краен падеж за погасяване на кредита, на 12.01.2023 г. било
подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в РС -
Русе. По образуваното заповедно производство — ЧГД № 300/2023 г. по описа на РС
Русе, на 13.01.2023 г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист № 72 от 13.01.2023 г.
за предявеното в производството парично вземане на Банката, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.01.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
2
В исковата молба Банката претендира установяване на вземанията си от
ответника по Договор за кредит Експресо от 11.11.2015 г. в размер 20 942,41 лева, от
които: 12 069,98 лева главница; 5 702,59 лева договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 25.04.2016 г. до 28.11.2022 г.; 3047,88 лева обезщетение за забава за период
от 25.04.2016 г. до 28.11.2022 г. и 121,96 лева законна лихва за периода 29.11.2022 г. -
11.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на разноските,
направени в заповедното производство, както и по настоящото дело.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за нейната допустимост и основателност.
Заявява, че не оспорва представените доказателства и няма възражения по тях.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По приложеното ч.гр.д.№ 300/2023 г. по описа на РС-Русе “Банка ДСК”ЕАД се е
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. З. С. за заплащане на сумите: 12 069,98 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2023 г. до окончателното й
изплащане; 5 702,59 лева договорна лихва за периода 25.04.2016 г. - 28.11.2022 г.;
3047,88 лева обезщетение за забава за периода 25.04.2016 г. - 28.11.2022 г., 121,96 лева
законна лихва за периода 29.11.2022 г. - 11.01.2023 г. и 568.85 лв. деловодни разноски.
Депозиран е и самият договор за кредит експресо-смарт/карта № 87500-427009
от 18.01.2019 г., по силата на който на кредитополучателя Е. С. се предоставя
потребителски кредит в размер на 12 500 лева със срок на издължаване 84 месеца /до
25.11.2022 г./, падежна дата на месечните вноски, всяка в размер на 202.83 лв. – 25-то
число на месеца. Посочено е още, че кредитът се олихвява с номинален фиксиран
лихвен процент в размер на 8.65 % годишно за целия срок на договора и 0.0240 % на
ден, както и начина на формирането му.
Съгласно Част II, чл.8 от договора, изплащането на главница и лихвите по
кредита ще се извършва служебно от Банката от разплащателната сметка на
кредитополучателя, открита при нея. Същият е отговорен за поддържането на
достатъчно средства в разплащателната си сметка така, че дължимите вноски да бъдат
погасявани без забава. Според Част II, бл.10, ал.1 от договора, при неиздължаване
(изцяло или частично) на месечна вноска в предвидените в договора и погасителния
план срокове, договорената лихва се увеличавала с наказателната надбавка от 6 пункта
или 14.65 %.
Съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги на банката, към
крайната дата на кредита – 29.11.2022 г. общодължимата сума от длъжника Е. С.
възлиза на 20 942.41 лв., от която: 12 069,98 лева дължима главница; 5 702,59 лева
3
дължима договорна лихва за периода 25.04.2016 г. - 28.11.2022 г.; 3047,88 лева
обезщетение за забава за периода 25.04.2016 г. - 28.11.2022 г. и 121,96 лева
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта - за периода
29.11.2022 г. - 11.01.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Предявеният иск е установителен за вземането на “Банка ДСК” към ответника, с
правно основание чл.422 ГПК. Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК
по т.д.№ 4/2013 г., предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на
представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от Договор за кредит
Експресо от 11.11.2015 г.
В случая ищецът не се позовава на настъпила предсрочната изискуемост на
вземането си, а на настъпил краен падеж за погасяване на целия кредит.
Ответникът не оспорва сумите, дължими от него съгласно приложеното
извлечение от сметката му в Банката, както и твърдението в исковата молба, че
забавата в плащането на дължимите вноски за главница и лихви е настъпила още от
25.04.2016 г.
Липсват и доказателства за заплащане на претендираните суми до приключване
на устните състезания по делото.
Ето защо съдът намира предявеният установителен иск за съществуване
вземането на ищеца към ответника по издадения изп.лист по гр.д.№ 300/2023 г. изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи.
На основание чл.78 ГПК съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да
се присъдят направените в настоящото и в заповедното производства деловодни
разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. З. С., с ЕГН **********,
4
от гр.Р., ул.“А.В.“ 142, вх.1, ет.14, ап.65, че дължи на “БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”19
/правоприемник на „Експресбанк“ АД/, представлявано от Юрий Благоев Генов и
Диана Дечева Митева, сумите: 12 069,98 лева главница, ведно със законната лихва,
считано от 12.01.2023 г. до окончателното й изплащане, 5 702,59 лева договорна лихва
за периода 25.04.2016 г. - 28.11.2022 г., 3047,88 лева обезщетение за забава за периода
25.04.2016 г. - 28.11.2022 г. и 121,96 лева законна лихва за периода 29.11.2022 г. -
11.01.2023 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 300/2023 г. по описа на
РС-Русе.
ОСЪЖДА Е. З. С., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“А.В.“ 142, вх.1, ет.14, ап.65,
да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София, с ЕИК *********, 568.85 лв. деловодни
разноски по ч.гр.д.№ 300/2023 г. по описа на РС-Русе и 1613.97 лв. разноски за
настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5