Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………….2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, VIII въззивен състав в публично заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елена Чаушева и с
участието на прокурор Снежана Станчева, като разгледа докладваното от съдия Костадинова
ВНОХД № 3228 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
Присъда № 253007 от 22.10.2019 г. по НОХД № 21198/2018 г. Софийски районен съд
– Наказателно отделение, 129 - ти състав е признал подсъдимия К.Н.Н. за виновен в това, че на 12.05.2018 г. в периода около
16.53 часа до 16. 57 часа в гр. София, ж.к. „******в проведени три телефонни разговора
от своя мобилен телефон с номер ******с мобилен телефон ******, при условията
на продължавано престъпление трикратно се е заканил с убийство на Р.Б.Б. и това заканване е възбудила основателен страх за
осъществяването му, както следва:
1.
На 12.05.2018 г. около 16.53 ч. в
гр. София, ж.к. „******, в проведен телефонен разговор от своя мобилен
телефон № ******с мобилен телефон № ****** се е заканил с убийство на Р.Б.Б., като и казал: „Чу ли ме,
ма“ ? **. От утре сте умрели всичките и двамата, и кьоравия и
ти..“, „Чу ли ме, ма? Чу ли ме, ма?“…, „******, чу ли ме. Ти ще умреш, и ти, и кьоравия, чухте ли
ме ?“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му;
2.
На 12.05.2018 г. около 16.56ч. в гр.
София, ж.к. „******, в проведен телефонен разговор от своя мобилен телефон № ******с мобилен телефон № ****** се е заканил с убийство на Р.Б.Б., като и казал: „От утре
ще страдате много и ти, и кьоравия, чуваш ли ме “.., „Там ше
умрете, там ше умрете, чуваш ли ме ?“.. „Там ше
умрете, кое ти е ?“… „**-о-о. **-о-о. От утре ше умрете и ти и кьоравия, чу ли ме ?
“ Чу ли ме кво ти казвам ? Там у Слатина къде живеете в тая дупка, ще умрете, чу ли ме ? Чу ли ме, бе, **, чу ли бе ***** мръсен,чуй ме, бе, ей“ и
това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му;
3.
На 12.05.2018 г. около 16.57 ч. в
гр. София, ж.к. „******, в проведен телефонен разговор от своя мобилен
телефон № ******с мобилен телефон № ****** се е заканил с убийство на Р.Б.Б., като и казал: „Там ше умреш ти, бе Е там ше умреш у
тая дупка дето живеете в момента ., там ше умрете.“…
„Казвам ти, ти много ще страдаш, ей, повярвай ми. Чуваш ли ме ?“… „С тоя кьоравия ******ше ви пребия казвам ви. Ще ви съсипем от днеска нататъка….?... само
да ви пипнем ?.. ше ви утепам
казвам“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, както и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание лишаване от свобода“ за срок от една година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години.
Със същата присъда е признал подсъдимия К.Н.Н. за НЕВИНОВЕН за
това, че на 12.05.2018 г. в периода около 16.56 часа до
16. 57 часа в гр. София, ж.к. „******в проведени три телефонни разговора от
своя мобилен телефон с номер ******с мобилен телефон ******, при условията на
продължавано престъпление двукратно се е заканил с убийство на Б.М.Д. и това
заканване би могло да възбуди основателен страхза
осъществяването му, както следва:
1.
На 12.05.2018 г. около 16.56ч. в гр.
София, ж.к. „******, в проведен телефонен разговор от своя мобилен телефон № ******с мобилен телефон № ****** се е заканил с убийство на Б.М.Д.
като казал: „От утре ще страдате много и ти, и кьоравия, чуваш ли ме
“.., „Там ше умрете, там ше
умрете, чуваш ли ме ?“.. „Там
ше умрете, кое ти е ?“..
От утре ше умрете и ти и кьоравия, чу ли ме ? “ “ Чу ли ме какво ти казвам ?,
Там у Слатина къде живеете в тая дупка, ше умрете, чу
ли ме ?... и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му;
2.
На 12.05.2018 г. около 16.57 ч. в
гр. София, ж.к. „******, в проведен телефонен разговор от своя мобилен
телефон № ******с мобилен телефон № ****** се е заканил с убийство на Б.М.Д.,
като и казал: „Там ше умреш ти, бе Е там ше умреш у тая дупка дето живеете в момента ., там ше умрете.“… „Казвам ти, ти много ще страдаш, ей, повярвай
ми. Чуваш ли ме ?“… „С
тоя кьоравия ******ше ви пребия казвам ви. Ще ви
съсипем от днеска нататъка….?...
само да ви пипнем ?.. ше ви утепам казвам“ и това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването.
На
основание чл. 304 от НПК районният съд е
ОПРАВДАЛ подсъдимия по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
с ал. 1 с чл. 26, ал. 1 от НК по отношение на Б.М.Д..
Съдът
е възложил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия К.Н. да заплати разноските за експертизи, направени в хода на
досъдебното производство, в размер на 872, 33 /осемстотин
седемдесет и два лева и 33 ст./ лева, в
полза на МВР и по сметка на СДВР, както и за направените разноски за
възнаграждение за вещи лица, направени в съдебното производство , в размер на 40 /четиридесет лева/ лева, в
полза и по сметка на СРС. По депозирана въззивна
жалба от страна на защитника на подсъдимия Н. е образувано ВНОХД 3228/20 г. по описа на СГС НО, VIII
въззивен състав, с който е атакувана постановената
присъда на СРС с доводи за неправилност, незаконосъобразност и нарушение на
процесуалните правила. Защитникът излага твърдения, че предходната инстанция е
кредитира неправилно свидетелските показания на двамата частни обвинители Б. и Д.
и не е отчела тяхната заинтересованост. Навеждат се доводи, че инкриминираните
изрази не са могли да събудят основателен страх в Р.Б. и че са извадени от
контекста на записания в нарушение на личната неприкосновеност разговор между
частната обвинителка и подсъдимия. Посочва се, че
изрично подсъдимият е заявил в разговора, че не я заплашва. Защитата коментира
още, че липсват доказателства, които да установят, че Р.Б. е променила начина
си на живот след инкриминираното деяние или да е претърпяла някакви негативни
последици. Иска от съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Въззивният
съд е сезиран и с жалба от страна на частната обвинителка
Р.Б., която изразява недоволство от индивидуализацията на наложеното наказание
на подсъдимия Н.. Излагат се доводи за явна несправедливост на същото, като се
изтъква че пострадалата продължава да изпитва основателен страх. Навеждат се
доводи, че липсват данни за превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
че продължителността на инкриминираното деяние следва да бъде отчетена, с оглед
на което да се определи размер на наказанието около средния, предвид санкционната част на разпоредбата на чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Моли въззивната
инстанция да измени първоинстанционната присъда и да
увеличи така наложеното наказание.
Срещу така посочената присъда в оправдателната й част няма
постъпила жалба и/ или протест.
С
депозираните въззивни жалби не се отправят искания за
събиране на доказателства.
В
проведеното открито съдебно заседание на 20.11.2020 г. съдът прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото следва да се проведе съдебно следствие
пред втората инстанция. В хода на което беше разпитан подсъдимия Н., както и
беше назначена повторна комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза, при изготвянето на която вещите лица да анализират и дадените
обяснения от подсъдимия пред настоящия състав, останалите гласни доказателствени средства, както и да проведат преглед на Р.Б..
В
открито съдебно заседание на 31.05.2021 г. съдът приобщи към доказателствената съвкупност изготвената експертиза.
В
хода на съдебните прения на посоченото заседание процесуалният представител на Р.Б.
иска от съда да измени обжалвания съдебен акт в частта относно наказанието и да
го увеличи така наложеното наказание около средния предвиден размер за извършеното
престъпление.
Защитникът
на подсъдимия иска от съда да уважи въззивната жалба,
като се отмени присъдата на районния съд и се постанови нова оправдателна.
Навежда доводи за неправилна квалификация, свързана с определяне на
инкриминираното деяние като продължавано
престъпление. Коментира, че изводът за трикратно заплашване на пострадалата от
страна на подсъдимия е направен въз основа на разпечатката от телефонния им
разговор. Изтъква се, че липсват доказателства относно промяна на начина на
живот на Р.Б. след осъществяване на престъплението спрямо нея. Излага
твърдения, че не се доказа подсъдимият да е могъл да предизвика основателен
страх у пострадалата. Намира, че разговорът е бил предварително планиран, с
оглед на което пострадалата не е изпитвала основателен страх. Иска от съда да
отхвърли жалбата на частната обвинителка, като излага
мнение, че наложеното на подсъдимия наказание е завишено и отправя искане към
съда да се произнесе в този смисъл.
Представителят
на СГП намира въззивните жалби за неоснователни.
Намира първоинстанционната присъда за правилна,
обоснована и законосъобразна, като излага твърдения, че приобщената в хода на въззивното производство доказателствена
съвкупност не разколебава изводите на първостепенния съд.
Подсъдимият
пред тази инстанция сочи, че проведеният
разговор между него и Р.Б. е бил скалъпен. В последната си дума изтъква, че
иска справедливост.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложените твърдения във въззивните жалби, както
и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен
състав счита, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. С оглед на
което въззивният съдебен състав изцяло възприема
установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното: Подсъдимият К.Н.Н. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство,
с основно образование, неосъждан, разведен , трудово ангажиран, с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********. К.Н. и пострадалата Р.Б.
живеели на семейни начала без сключен брак от 2012 година. Към този момент Р.Б.
била самотна майка на малолетна дъщеря. На следващата година им се родил син –
Никола Костадинов Н.. Първата година от съвместния им живот била спокойна, след
което отношенията между двамата постепенно започнали да се влошават, подсъдимият
често употребявал алкохол и се карал с пострадалата. През лятото на 2017 г. Р.Б., заедно със сина си напуснала жилището, в което живеели заедно с К.Н..
Пострадалата заживяла на друго място.
Впоследствие К.Н. подал жалба към компетентните органи с твърдения за отвличане
на сина му от майка му – Р.Б.. Частната обвинителка с
цел да го успокои решила да заведе сина си при подсъдимият, за да го види.
Виждайки го подсъдимият е отказал да го върне обратно при майка му. През това
време Б. започнала да живее на семейни начала с частния обвинител Б.Д. ***. Преди
да заживеят заедно, Д. поддържал приятелски взаимоотношения с пострадалата, на
която се случвало да гостува в жилището, което същата обитавала съвместно с
подсъдимия. Частния обвинител имал деца от свидетелката Катя Ш., които често гостували в обитаваното
жилище от Р.Б. и него. На 12.05.2018 г. в
жилището в ж.к. „Христо Смирненски“, били Б.Д., Р.Б. и свидетелката Ш., която
отишла да си вземе децата. В същото време на мобилния телефон на пострадалата
се обадил подсъдимият К.Н. от неговия мобилен телефон. Н. започнал да обижда Б.,
предвид което частната обвинителка му затворила
телефона. За случилото се Р.Б. споделила с Д. и Ш., като им разказала, че това
се случва често и е подавала оплаквания до компетентните органи, които са били
безрезултатни поради липса на доказателства. Частният обвинител Д. предложил да
инсталира мобилно приложение на телефона на пострадалата, което позволявало да
се прави звукозапис на разговор с идеята при един бъдещ подобен разговор,
същият да бъде записан. Същият ден около 16.53 часа подсъдимият Н. , след консумацията на 2-3 бири, отново
позвънил на пострадалата. Р.Б. вдигнала телефона си и включила на високоговорител
микрофона, за да могат да чуват Д. и Ш., като задействала и инсталираното
приложение за запис на разговора. Подсъдимият Н. отново започнал да я обижда и
да отправя заплашителни изрази, изразяващи се в „от утре сте умрели всичките и
двамата, и кьоравия и ти. Чу ли ме, ма ?, ******, чу ли ме. Ти ще умреш, и ти, и кьоравия, чухте ли ме
?“,
след което разговорът прекъснал. Непосредствено след това подсъдимият отново се
свързал по телефона с Р.Б. в 16.56 часа, като за втори път отправял
заплашителни думи, състоящи се в „От
утре ще страдате много и ти, и кьоравия, чуваш ли ме “.., „Там ше умрете, там ше умрете, чуваш
ли ме ?“.. „Там ше
умрете, кое ти е ?“… „**-о-о. **-о-о. От утре ше умрете и ти и кьоравия, чу ли ме ?
“ Чу ли ме, бе, **, чу ли бе ***** мръсен,чуй ме, бе, ей“.
Разговорът отново приключил. К.Н. се свързал с пострадалата за трети път, като
разговорът отново съдържал заплашителни изрази и думи, състоящи се в: „Там ше умреш ти, бе Е там ше умреш у тая дупка дето живеете в момента ., там ше умрете.“… „Казвам ти, ти много ще страдаш, ей, повярвай
ми. Чуваш ли ме ?“… „С
тоя кьоравия ******ше ви пребия казвам ви. Ще ви
съсипем от днеска нататъка….?...
само да ви пипнем ?.. ше ви утепам казвам“. На 18.05.2018 г. Р.Б. подала жалба до прокуратурата, а Б.Д.
предоставил звукозаписите на телефонните разговори между подсъдимия и
пострадалата. При
постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него
и на досъдебно производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, способи за
доказване, в това число: показанията на свидетелите
Р.Б. /показанията на свидетелката, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени
на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК/, Б.Д. /показанията на
свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/,
Катя Ш., обясненията на подсъдимия К.Н., протокол за доброволно предаване /л. 34 – 35 от ДП/,
справка относно проведена беседа с малолетната Теа Б.
/л. 36 от ДП/, справка съдимост
/л. 40 – 43 от ДП/,
справка АИС „Български документи за самоличност“ /л.
45 от ДП/, протокол за извършена фоноскопска
експертиза № 18/ИДИ – 158, ведно
с протокол за снемане на сравнителен материал /л.
63 - 77/, комплексна съдебнопсихологична
и психиатрична експертиза на Б.Д. /л. 80 – 87 от ДП/, комплексна съдебнопсихологична
и психиатрична експертиза на Р.Б./л. 91 – 94 от ДП/, комплексна съдебнопсихологична
и психиатрична експертиза на К.Н./л. 98 – 107 от
ДП/, отговори от мобилни оператори /л. 115 – 118 от ДП/,
протокол за извършена техническа експертиза /л.
120 – 132 от ДП/.
Пред
настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, респективно беше
допълнена доказателствената съвкупност с извършен
разпит на подсъдимия, както и повторна комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, както и съобразно доказателствения
материал, събран през тази инстанция, които в своята цялост формираха
еднозначни изводи по фактите. Съобразно
които намери, че вътрешното убеждение на районния съдебен състав е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал като споделя доводите и съображенията му. Предходната
инстанция е разпитала и приобщила от досъдебното производство по реда и
правилата на НПК показанията на свидетелката Р.Б., която се явява и с
процесуално качество на частен обвинител в производството. От нейните показания
се извлича информация за взаимоотношенията й с подсъдимия, времето, когато са
съжителствали заедно, подробности за събитията преди инкриминираната дата,
както и информация за конкретните заплашителни и обидни изрази, думи, които
подсъдимият е отправял спрямо нея и Б.Д. в телефонния разговор. Излага
подробности, че докато е разговаряла с К.Н. по телефона е пуснала високоговорител.
Разказва пред преходната инстанция, че разговорът между нея и подсъдимия е бил
възприет от Б.Д. и от свидетелката Катя Ш., която е била в дома им. Излага
сведения относно емоционалното си състояние след проведените разговори с К.Н.,
за това че е изпитвала страх да остане сама, че не е можела да спи, че не се е
чувствала сигурна да излиза без да я придружава някой. Изложеното от страна на
пострадалата пред преходната инстанция се припокрива с нейните твърдения,
депозирани пред компетентните органи на досъдебна фаза. Предходната инстанция е
приобщила свидетелските показания на Р.Б. за повече прецизност относно
конкретните заплашителни думи и изрази, използвани от подсъдимия, както и
относно точните дати. Казаното от страна
на пострадалата намира опора в останалите гласни доказателствени
средства, състоящи се в показанията на Д. и Ш.. Б.Д. потвърждава думите на
пострадалата, че между нея и подсъдимия е имало много пререкания, че същата е
чувствала постоянно безпокойство да остава сама заради К.Н.. Свидетелят излага
твърдения в синхрон с показанията на Р.Б. по отношение на инкриминираната дата,
че лично той и Катя Ш. са възприели провелия се разговор по телефона, че той е
предложил да го запишат и е помогнал на пострадалата на свали и инсталира
специално приложение. Р.Б. и Б.Д. са единодушни, че не са предупредили
подсъдимия, че го записват. Свидетелката Катя Ш. излага твърдения, относно
инкриминираното събитие, които не се различават от изложеното от страна на
частните обвинители. Същата сочи същата
причина, която и Р.Б. изтъква защо
свидетелката е била в дома на инкриминираната дата. Излага сведения, че лично е
възприела отправените заплахи, цитира част от тях, излага твърдения, че
подсъдимият е използвал и повтарял едни
и същи заплахи и обиди по адрес на
двамата частни обвинители. Свидетелката изтъква, че отправените закани са били
възприети сериозно от страна на Б. и Д., както и че пострадалата видимо се е
притеснила от думите на К.Н.. Настоящата инстанция се присъединява към позицията
на районния съд да кредитира свидетелските показания, като въззивният
съд ги постави в основата на изводите си във връзка със съставомерността
на процесното престъпно посегателство. Съдът не
установи какво и да било противоречие или несъответствие в така приобщените
гласни доказателствени средства. Същите биват
подкрепени и от приобщените писмени доказателства. В това число приобщената справка
относно проведена беседа с малолетната Т.Б., от която се потвърждават
твърденията на Р.Б. по отношение на взаимоотношенията и с подсъдимия. По
отношение на твърденията на Р.Б., засягащи нейното емоционалното и психическо
състояние, за това че същата е изпитвала
постоянен страх и не е била спокойна психически заради отправените спрямо нея
заплахи, тези нейни твърдения се подкрепят от експертните заключения по
назначените и изготвени комплексна съдебнопсихологична
и психиатрична експертиза на Р.Б. в хода на досъдебното производство, както и
въз основа на назначената и изготвена в производството пред въззивния
съд повторна комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Вещите
лица, изготвили повторната експертиза, са съобразили всички относими към експертизата данни, в това число и
проведения разпит на подсъдимия и неговите обяснения от въззивното
производство, като в изготвянето на експертното заключение компетентните лица
са извършили психиатричен преглед и специализирано клинико-психологично
изследване, за да се извлече максимално обективно и пълно експертно заключение
по отношение на изследваните въпроси. Експертното заключение на повторната
КСППЕ не се различава в крайните си изводи от това на експертизата от
досъдебното производство, експертните заключение и по двете експертизи
потвърждават изложеното от свидетелката относно нейното емоционално състояние. Твърденията
на Б. намират потвърждение и в приобщените справки, предоставени от мобилните
оператори. Приобщената като писмено доказателство справка от Теленор установява, че в посочения инкриминиран период
пострадалата е била търсена от страна на подсъдимия по мобилния телефон, като
се установяват и броя повиквания. При извършения доказателствен
анализ съдът установи, че твърденията на Р.Б. намират потвърждение и в част от обясненията
на подсъдимия. К.Н. е депозирал своите обяснения в хода на съдебното следствие
и пред двете инстанции. Съдът се довери на казаното от него пред районния съд
относно провелия се разговор между него и пострадалата. Н. казва, че си е
изпуснал нервите, съжалява за думите си, същият на въпрос от СРП твърди, че
това което е казал се чува на звукозаписа. В провелия се разпит пред тази
инстанция подсъдимия изложи по-противоречиви твърдения, досежно
инкриминираното събитие. Същият отрича да е
употребявал заплашителните изрази „От
утре ще страдате много и ти, и кьоравия, чуваш ли ме “.., „Там ше умрете, там ше умрете, чуваш
ли ме ?“. Въпреки това дава сведения, че е използвал груби изрази. По отношение на съдебното минало на
подсъдимия К.Н., съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост,
от която изведе данни за предходно осъждане на подсъдимия, но също така за
настъпила реабилитация по право. Предвид което към
инкриминирания период на извършване на престъплението м. май 2018 г.,
подсъдимият не е осъждан. Съдът ползва с доверие експертното
заключение на назначената и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия, от която се установи че К.Н. е психично
здрав. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Настоящата инстанция
кредитира повторната КСППЕ на Р.Б. като компетентно изготвена, обоснована,
изследваща в цялост всички относими обстоятелства, за
да достигне до крайния извод относно зададените въпроси. С
оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният
състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание,
поради което намира за необходимо да посочи следното: Настоящата
инстанция е сезирана с жалба от страна на защитата, в която се излагат доводи
за неправилно кредитиране на показанията на частните обвинители Б. и Д.,
изтъква се, че същите са нарушили конституционното право на лична
неприкосновеност на подсъдимия, като са го записали без негово съгласие. Въззивният съд споделя твърдението на защитата, че
изготвения звукозапис на разговора между подсъдимия и пострадалата е в
нарушение на конституционната норма на чл. 32, ал. 2 от КРБ. Това обстоятелство
е отчетено и от предходната инстанция, която правилно отбелязва, че тъй като
няма данни подсъдимият да е бил наясно, че е записван, изготвеният звукозапис
не може да се ползва като годен доказателствен
източник. Следва да се посочи, че забраната на чл. 32, ал. 2 от КРБ може да бъде
преодоляна само в изрично предвидени със закон случаи. Тези случаи се отнасят
до посочените изброените престъпни деяния в глава XXIV, раздел
VIII чл. 172 от НПК.
Настоящият случай не попада в тези хипотези. Въпреки това изваждайки
направения звукозапис от доказателствената
съвкупност, съдът прецени, че и без съобразяване със съдържанието на
звукозаписа, анализирайки целокупно доказателствения
материал, всички обстоятелства, съотносими към
изпълнителното деяние на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от
НК са били изяснени по надлежен начин. Показанията на свидетелите Б., Д. и Ш.,
възприели пряко престъпните действия на подсъдимия, взаимно си кореспондират и
очертават една обективна представа за случилото се. Писмените доказателства –
справки от мобилни оператори, справки от проведена беседа с Теа
Б., експертните заключения на извършените КСППЕ от своя страна по своето
съдържание напълно съответстват на установеното с гласните доказателствени
средства. В тази връзка съдът отчита и обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, коментирани в настоящия акт. Защитникът
на подсъдимия изтъква, че инкриминираните изрази са извадени от контекста на
записания разговор и са израз на раздразнение на подсъдимия от поведението на Б..
Съдът намира така направеното твърдение за несъстоятелно. На първо място не се
доказа по някакъв начин Р.Б. да е предизвикала с поведението си К.Н.. От друга
страна прави впечатление, че това не са неволно еднократно изказани
заплашителни изрази. От свидетелските показания на Катя Ш. става ясно, че
подсъдимият е повтарял заканите и заплахите си постоянно, като същият е бил
особено упорит в поведението си, след като разговорът е бил прекъснат се е
свързал още два пъти с частната обвинителка и отново
е комуникирал с нея по същия начин, като
се е заканвал и е отправял заплашителни думи. За
неоснователно настоящата инстанция намира и твърдението, че липсват
доказателства, че в резултат на инкриминираното деяние Р.Б. не си е променила
начина на живот. Съдът не може да се
съгласи с така направената констатация, тъй като в свидетелските показания на Б.Д.,
които съдът кредитира като достоверен източник на информация, става ясно, че
пострадалата изпитва страх да остава сама, не може да спи и като излиза иска да
е с придружител. Още повече за пълнота на изложението въззивният
съд в
съответствие със съдебната практика, в това число /Решение № 112 от 20.03.2013.г по НОХД № 49/2013 на ВКС, Решение № 421 от 18.01.2012.г по НОХД
№ 1970/2011 на ВКС/ приема, че заканата, за да е
съставомерна, не следва задължително да е довела до
промяна в поведението на пострадалия. Промяна в начина на живот на лицето може
да е индиция за качеството на заканата да възбуди
основателен страх от осъществяването й, както и обратното, но не е непременно необходимо да е налице тази
промяна, за да се приеме, че и без нея е налице съставът на престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. В хода на съдебното
производство през този съд защитата навежда доводи за неправилна квалификация
на престъпното деяние, досежно определянето му като
продължавано престъпление. Въззивният съд намира
възражението за неоснователно. Така установеното по безспорен начин престъпно
поведение на подсъдимия К.Н. осъществява признаците на продължавано
престъпление. Трите
деяния реализират поотделно един състав на едно и също по вид престъпление, извършени
са през непродължителен период от време на същия ден с няколко минути разлика,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Между отделните
инкриминирани деяния, съставляващи отправяне на заплашителни изрази, съгласно
приетата фактическа обстановка се установи, че разговорите между пострадалата и
подсъдимия по мобилните телефони са преустановявани, като безспорно във всеки
един от трите разговора К.Н. е отправял закани, които са били възприети от
пострадалата. При
така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно
обосновано от правна страна е приела, че подсъдимият К.Н. е осъщестил
с действията си обективните и субективните признаци на състава на престъпленията по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК,
извършени спрямо Р.Б., и че липсва осъществяване
от субективна страна на престъплението спрямо Б.Д.. От
обективна страна този съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства може да се изведе категорично, че подсъдимият е изрекъл на посочените от
обвинението дата, място и времеви период посочените инкриминирани изрази. Касае
се за изпълнени с негативен речников заряд изрази, които са отправени от К.Н.
спрямо Р.Б. и Б.Д.. Подсъдимият е отправил устно чрез мобилния си телефон
цитираните в настоящия акт изрази, като Б. и Д. са възприели обективно
характера на думите и че същите изхождат именно от подсъдимия. Като безспорно
посочените инкриминирани изрази са годни да предизвикат съставомерния
съгласно чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК резултат, а
именно възможността да възбудят основателен страх у пострадалите, че животът им
е застрашен. Настоящият съдебен състав в съответствие със задължителните
указания по отношение на този престъпен състав в ТР № 53 от 18.09.1989 г. на
ОСНК, констатира отново липсата на необходимост лицето, срещу което е отправена
заплахата, да се изплаши, а само необходимостта да съществува основание, че
заканата би могла да бъде осъществена. От обективна страна съдът счита че спрямо
Б. и Д. това обстоятелство се доказа
съобразно събраните и приобщени гласни и писмени доказателства, както и
съгласно експертните заключение на извършените съдебни експертизи. Изпълнителните
деяния на престъпния състав подсъдимият е осъществил при условията на
продължавана престъпна дейност, тъй като те осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и
при еднородност на вината. От
субективна страна деецът, за да реализира състава на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК следва да съзнава съдържанието на
заканите и че те са възприети от
пострадалите като действащи заплахи. Според
настоящата инстанция, такива субективни представи в съзнанието на подсъдимия Н.
са били формирани само по адрес на Р.Б., тъй като К.Н., както правилно
предходната инстанция отбелязва, не е бил наясно, че Б.Д. чува и възприема заплашителните
изрази. Във
връзка с направената индивидуализация на наказанието, както и относно
направените възражения при определянето му: Въззивният съд прецени, че преходната инстанция е
индивидуализирала правилно и справедливо наказанието на подсъдимия Н., като е
съобразила смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно е отчела,
че липсват законови предпоставки за определяне на наложеното наказание при
условията на чл. 55 от НК. Съдът намира за резонно прилагането на института на
условното осъждане спрямо подсъдимия, като районният съд е съобразил наличието
на законовите основания. С оглед на което тази инстанция намира, че целите на
чл. 36 от НК ще бъдат постигнати с определеното наказание от контролираната
инстанция и липсват предпоставки за неговата промяна в посока на намаляването
му или увеличаването му. Предвид
изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с направените
по делото разноски. С
оглед на гореизложеното присъдата като правилна и законосъобразна следва да се
потвърди.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 253007 от 22.10.2019 г. по НОХД № 21198/2018 г. по описа на СРС, НО, 129 - ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.