РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1024
гр. Пловдив, 10.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 541 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба, предявена от “Виктория
Туристик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Мария Луиза” № 8, представлявано от управителя Т.Х.К., срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-53-0378860/23.01.2019 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на
НАП/.
В жалбата и чрез процесуалния си представител адвокат Х. оспорващият излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и иска отмяната му от съда. Поддържа се, че дружеството е заплатило дължимата санкция по чл. 186 от ЗДДС, поради което целта на принудителната административна мярка е постигната. Възразява се също, че мярата се явява несъразмерна, засягаща правата на оспорващия в степен над необходимото. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
5. На 19.01.2019г. в
20:24 ч. органите по приходите са извършили оперативна проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - боулинг бар, намиращ се в хотел
”Пампорово”, к.к. Пампорово, стопанисван
от “Виктория Туристик“ АД с EИК *********, при която е констатирано, че
дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършвана продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство (ФУ). При
проверката е установено следното: за извършена контролна покупка в 19:48 ч. на
1 бр. газирана вода, 1 бр. чай и 1 бр. минерална вода на обща стойност 9,50
лв., платени в брой от Ч.Ч.- проверяващ, на Н.Ю.— на длъжност барман, не е
издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ Datecs FP 550 KL с ИН на ФУ: DT354198 и ФП
№: 02354198 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ.
Извършена е и контролна покупка на 1 бр. чай, 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на обща стойност 09,50лв., платени в брой от М.Г.проверяващ, на Н.Ю.- на длъжност барман, за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ Datecs FP 550 kL с ИН на ФУ: DT354198 и ФП №: 02354198 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № H-18/13.12.2006 г.
След заплащане на контролните покупки е предприета проверка с легитимация. Изведен е дневен нефинансов отчет в 20:24 ч. под №0007999 от 19.01.2019г, с общ оборот 0,00 лв. Нарушението е потвърдено и от установените суми в повече в касата, различни от отразените в цитираното по-горе ФУ, в размер на 35,00 лв.
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка серия АА №0378860/19.01.2019г., ведно със събрани доказателства.
При тези констатации органите по приходите са приели, че търговецът “Виктория Туристик” АД не е спазил реда за издаване на съответни документи за продажба, издадени по установения ред за продажба, с което е осъществил състава на чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 1 от зддс.
За извършеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № F468840/28.01.2019г.
6. Въз
основа на горната фактическа обстановка е издадена Заповед №
ФК-53-0378860/23.01.2019 г., с която ответният административен орган е разпоредил запечатване на търговски
обект – боулинг бар, намиращ се в хотел ”Пампорово”, к.к. Пампорово, стопанисван от “Виктория Туристик“
АД с EИК ********* и забрана достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Наложената мярка е
мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение
засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща
възможност за проследяване на реализираните обороти. За да обоснове продължителността и съразмерността на
мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно вида,
големината, предлагания асортимент, разположението на търговския обект в курортен
комплекс с голям човекопоток и възможност за реализиране на големи обороти.
Отчетен е също периода на извършване на нарушението – активен зимен сезон, и
режима на работа на обекта – без почивен ден. Също така е посочил, че мярката
се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността
за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.
Ответният административен орган е
посочил също, че спрямо “Виктория Туристик“ АД е съставен АУАН №
F322770/22.08.2017г. и е издадено НП № 285254-F322770/30.08.2017г. за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Респективно с проверки от дата 19.01.2019г. и 20.01.2019г.
по протоколи сер. АА № 0379116/19.01.2019г. и сер. АА № 0381563/20.01.2019г. са
установени и други случаи на нарушения на правилата за отчитане на продажби в
обекта.
7. За удостоверяване на компетентността си
да наложи процесната мярка ответникът представи Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС,
на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано
правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.
8. В хода на съдебното производство
оспорващият ангажира доказателства, че е заплатил наложената му санкция за
установеното нарушение и е взел мерки относно реорганизация на търговската си
дейност в обекта като е освободил служителя, който е извършил нарушението.
IV. За правото:
9. В случая, между страните не се формира спор по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът се концентрира относно правилното прилагане на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от
орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на
чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на
агенцията и директорите на дирекции в териториалните й поделения.
Правилото на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда
принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се
извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно
нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец
от запечатването му.
10. Принудителната
административна мярка – запечатване на търговски обект, без съмнение ограничава
конституционно гарантираното право на собственост и право на свободно стопанска
инициатива. Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59
и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба №
Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от
27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна
административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно
установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата
за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби,
както и възможност за проследяване на реализираните обороти.
Според разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
11. В
случая не бе оборена нито разколебана установената от контролните органи
фактическа обстановка. Не се възразява и относно обсъдените в заповедта факти и
обстоятелства, сочещи на трайно установена организация в стопанисвания от
търговеца обект, която е в нарушение на правила за отчитане на продажби. Възраженията
на жалбоподателя са насочени относно постигане целта на мярката и нейната
съразмерност. В този аспект следва да се посочи, че административното наказване
и административната принуда преследват различни цели, поради което
кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ
факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – спазване на фискалната дисциплина и
предотвратяване на вреди за фиска. При това положение за предмета на настоящия
съдебен контрол е ирелевантно обстоятелството дали търговеца се е възползвал от
възможността по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС да заплати наложената санкция с цел
предсрочно прекратяване на мярката. Заплащането на тази санкция не постига
целта на административната принуда, а целта на административното наказване,
което е извън предмета на настоящия съдебен спор. Тук следва да се отбележи, че
с определение № 210/30.01.2019 г. по ч.адм. д. № 308 по описа за 2019 г.
на Административен съд - Пловдив, влязло в сила на 12.02.2019г.,
е отхвърлена жалбата на “Виктория Туристик“ АД срещу допуснатото с разпореждане
предварително изпълнение на оспорената в настоящото производство заповед. С
оглед на това процесната мярка е предварително изпълнена и срокът и към
настоящия момент е изтекъл, но това не води до незаконосъобразност на административния
акт, с който е приложена. Ако органът прилага мярката след установения срок или
не издаде заповед за прекратяването й в производството по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС ще е налице незаконосъобразно фактическо действие или бездействие, срещу
което е предвидена защита по реда Глава XV от АПК. Най - сетне, дори и
изпълнението на мярката да е прекратено към момента на разрешаване на съдебния
спор, при който се извършва съдебен контрол за законосъобразност на акта, с
който е приложена, съдът се произнася налице ли са били фактическите и правни
основания за прилагането й, а не дали същата подлежи на изпълнение. Иначе
казано, не липсата на предпоставките за изпълнение правят мярката незаконосъобразна,
а липсата на елементите от фактическия състав за нейното прилагане. В случая
именно тези елементи са налице, поради което мярката е законосъобразно наложена
към релевантния за спора момент.
На следващо място съдът намира, че оспореният
административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна
административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите
на регулираните обществени отношения. Определеният от контролния орган размер
на мярката се явява съответен на установеното в обекта на търговеца трайно
поведение в разрез с установените фискални правила. Взетата от дружеството
мярка по реорганизация на дейността в обекта, действително има отношение към
една от целите на административната принуда, а именно - промяна в начина на извършване на дейността,
но предвид броя на установените за кратък период нарушения в обекта,
интензитета и степента на засягане на обществените интереси, същата се явява
незадоволителна и не обоснована прекомерност на определения 14 - дневен срок за
забрана на достъпа. Размерът на мярката
е конкретизиран в предвидения от закона диапазон до 30 дни, поради което се
явява законосъобразен. Не се установява нарушение на принципа за съразмерност,
залегнал в чл. 6 от АПК. С обжалваната заповед нито се цели превратно
упражняване на власт, нито се засягат права на адресата в степен по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на контролните
органи.
12. Мотивиран
от горното, настоящият състав намира, че процесната принудителна
административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен
орган, в предвидената от закона форма и ред, в съответствие с приложимите
процесуални правила и материалноправни разпоредби. Жалбата се явява
неоснователна.
V. За разноските.
13. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Виктория Туристик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза” № 8, представлявано от
управителя Т.Х.К., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-53-0378860/23.01.2019 г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по
приходите.
ОСЪЖДА “Виктория Туристик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза” № 8, представлявано от управителя Т.Х.К. да заплати на Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: