Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ В въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Юлиана Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Десислава Алексиева гр. дело № 13802 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 386962 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 2574/2018 г. по описа на СРС, 78
състав е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът „С.- АП“ ООД, ЕИК ******, адрес: гр. София,
ул. Акад. ******дължи на ищеца Т.С. ЕАД , ЕИК ******следните суми: 672,56 лв. – стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода октомври 2014 г. – април 2017 г., 107,09 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от
672,56 лв. , за периода 31.11.2014 г. – 11.10.2017 г. , ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска по
чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че ответника „С.-
АП“ ООД, ЕИК ****** дължи на ищеца „Т.С.“
ЕАД , ЕИК ******сума в размер над 672,56 лв. до пълния предявен размер от
789,51 лв. – цена за ползвана топлоенергия , както и сума в размер над 107,09
лв. до пълния предявен размер от 125,72 лв. – лихва за забава върху главницата.
С решението е осъден ответника „С.- АП“ ООД да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 447,22 лв. –
деловодни разноски по настоящото производство и е осъден ответника „С.- АП“ ООД да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 63,88 лв. – деловодни
разноски по заповедното производство. Решението е постановено при участието на
подпомагаща страна на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението, в частта, с която исковете са отхвърлени
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят първоинстанционното решение в тази
част е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди,
че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено както за главница и лихва за топлинна
енергия, така и главница и лихва за дялово разпределение. Поддържа, че се дължи
на техническа грешка в исковата молба. Освен това поддържа, че е налице
техническа грешка и в основанието на иска, а именно същото да се счита на
неоснователно обогатяване, а не чрез писмен договор. Ето защо моли решението на
СРС да бъде обезсилено, евентуално отменено в обжалваната му част, а исковете –
уважени в цялост.
Ответникът по жалбата „С.- АП“ ООД в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. Третото лице-помагач
"Техем Сървисис" ООД не изразява становище по въззивната жалба.
В срока по чл.
259, ал.1 ГПК срещу решението в частта, с която исковете са уважени е постъпила
въззивна жалба от „С.- АП“ ООД чрез адв. В.В.. С разпореждане от 02.01.2020 г.,
въззивната жалба е оставена без движение на осн. чл. 262 вр. чл. 261, т. 2 ГПК за
представяне по делото на доказателства за валидно учредена представителна власт
в полза на адв. В.В. за процесуално представителство пред въззивния съд към
датата на депозиране на въззивната жалба и отговора на исковата молба пред
първоинстанционния съд, респективно действията, извършени от същия да бъдат
потвърдени от законния представител на „С.- АП“ ООД в едноседмичен срок от
съобщението. Поради неизпълнение на указанията в срок, въззивната жалба от
16.05.2018 г., подадена от „С.- АП“ ООД е върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 261, т. 2 ГПК с определение от 01.11.2022 г., което е влязло в
сила на 09.11.2022 г.
Следователно, първоинстанционното решение в частта, с
която е признато за установено по иск, предявен по реда чл. 415, ал. 1 от ГПК,
че ответникът „С.- АП“ ООД, ЕИК ******,
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ******следните суми: 672,56 лв. – стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода октомври 2014 г. – април 2017 г. , 107,09 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата от 672,56 лв. , за периода 31.11.2014 г. – 11.10.2017
г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
сумата е влязло в законна сила.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното
решение, в частта, с която е отхвърлен
иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че
ответника „С.- АП“ ООД, ЕИК ****** дължи
на ищеца „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ******сума в
размер над 672,56 лв. до пълния предявен размер от 789,51 лв. – цена за
ползвана топлоенергия, както и сума в размер над 107,09 лв. до пълния предявен
размер от 125,72 лв. – лихва за забава върху главницата.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното
решение в обжалваната част е правилно. Във връзка с въведените доводи във
въззивната жалбата, настоящият състав намира следното:
Според § 1, т. 43 от ДР на
ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период,
"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за
небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
В разглеждания случай, с исковата молба се претендират
суми в размер на 915,23 лева, от които 789,51 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2014 г. до м. 04.2017 г., както и
дължими суми за топлинна енергия от изравнителни сметки № **********/30.09.2015
г- за периода 01.04.2015 г. до 30.04.2014 г. и фактура № **********/30.09.2015
г. за периода от м.07.2014 г. до м. 03.2015 г. , както и сумата от 125,72 лева,
дължими суми за законна лихва за забава от 31.11.2014 г. до 11.10.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите,
претендирани въз основа на писмен договор с продавача № 17323/416711 от
27.02.2013 г. За тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.10.2017 г. по ч.гр.д. № 74510/2017 г., СРС. Недопустимо е
изменение на иска по чл. 214 ГПК във въззивна инстанция. Ето защо направените
искания за допускане на поправка на исковата молба, изложени във въззивната
жалба са оставени без уважение с определение от 27.10.2021г. по делото. Възражението
за нередовност на исковата молба също е неоснователно, доколкото настоящият
състав констатира идентитет между заявените суми по основание и размер в
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК и тези, за които е издадена заповед
за изпълнение. Следователно, първоинстанционното решение в обжалваната част е
допустимо.
От съвкупната преценка на събраните доказателства по
делото се установява, че между страните е сключен писмен договор по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ за продажба на топлинна енергия. Установява се апартамент
1.7 в гр. София, ул. „******е
топлоснабден. Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуална
справка за дялово разпределение , както и от заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство СТЕ при преценката му
по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирана, че през исковия период в процесния имот има един топломер №
36195232 с дистанционно отчитане и един брой водомер с дистанционно отчитане.
За периода 2014 – 2015 г. е изготвена изравнителна сметка, а за останалия
процесен период – ежемесечно отчитане и годишни изравнителни сметки не са изготвяне.
В последния случай, съобщенията за фактури не са прогнозни, а действително
потребени. Според заключението на СТЕ, сумата за изразходвана топлинна енергия,
изчислена по изравнителните сметки, изготвени от ФДР и ежемесечен отчет за процесния
период е в общ размер на 672,56 лева. Ето защо, правилно първоинстанционният
съд е отхвърлил главния иск за стойността на потребената от ответника топлинна
енергия за разликата над 672,56 лева до пълния претендиран размер от 789,51
лева.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" АД на
потребители в град София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР,
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок
до 20 - то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Общите условия
от 2007 г. при неизпълнение на задълженията си да плаща фактурираните суми за
топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума по сметката или в касите на продавача, като според, ал. 2 на
същата разпоредба купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия
работен ден след изтичане на срока за плащане, т. е. длъжникът изпада в забава
след изтичане на определения между страните срок за изпълнение. Последица от
неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника в забава и
начисляването на законна лихва. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ОУ обаче
предвижда и настъпването на допълнително условие, за да бъде поставен длъжникът
в забава, освен неплащането на задължението на падежа - получаване на данъчна
фактура. В случая пред първоинстанционния съд ищецът не е ангажирал
доказателства, че е издал и е връчил на ответника данъчни фактури относно
процесните вземания за главница за топлинна енергия до датата на предявяване на
исковата молба. Ето защо, като краен резултат първоинстанционното решение в
отхвърлителната част по претенцията за лихви е правилно и следва да бъде
потвърдено. В останалата част, първоинстанционното решение не е предмет на
въззивна проверка. Въз основа на горното, първоинстанционното решение в
обжалваната част следва бъде потвърдено, а въззивната жалба е неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 386962 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 2574/2018 г. по описа на СРС, 78
състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца: Т.С. ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.