Решение по дело №254/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260026
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20191800900254
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260026

 

 

гр. София, 04.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 254 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

П.Д.Г. *** е предявил срещу З. АД, ЕИК. обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ :

1. за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени му неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес, вследствие нанесено му телесно увреждане – фрактура на дясна бедрена кост, причинена в резултат на ПТП, настъпило на 08.06.2019 год. около 12.55 часа в гр. Б., бул. „Трети март“, по вина на П.Г.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № CO 8742 ВР, със застрахователна полица № BG/30/119001473031 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.05.2019 год. до 26.05.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 16.10.2019 год., до окончателното й заплащане и

2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 2 400 лева за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причиненото му при горното ПТП телесно увреждане, изразили се в закупуване на остеосинтезни импланти : LFN – 380 мм, блейд – 100 мм и дистално застопоряващи винтове – 45 мм и 55 мм, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 16.10.2019 год., до окончателното й заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 08.06.2019 год. около 12.55 часа в гр. Б., на бул. „Трети март“, е настъпило ПТП между л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № CO 8742 ВР, управляван от П.Г.К. и пешеходеца П.Д.Г.. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който, движейки се по ул. „Акад. Стоян Романски“ в посока към бул. „Трети март“, в района на бул. „Трети март“ не пропуснал и блъснал движещия се на пешеходната пътека П.Г., като вследствие на удара ищецът пострадал.

Настъпилото произшествие било удостоверено с констативен протокол за ПТП № 91/09.06.2019 год., а във връзка със същото било образувано досъдебно производство № 184/2019 год. по описа на РУП Б..

Непосредствено след пътния инцидент ищецът бил откаран от екип на ЦСМП до МБАЛ „С.“ АД – гр. С.. След редица прегледи и консултации с лекари – травматолози било установено, че П.Г. е получил тежко счупване на дясна бедрена кост и същият бил хоспитализиран за периода от 08.06.2019 год. до 20.06.2019 год. В болницата бил приет с невъзможна походка, видимо скъсен десен долен крайник във външна ротация, невъзможност за активни движения в дясна тазобедрена става и силно болезнени пасивни движения.

След проведените контролни рентгенографии и ехографии на ищеца била поставена окончателна диагноза: „S72.20 Субтрохантерна фрактура феморис декстри“ /фрактура на дясна бедрена кост/. Поради сложността на фрактурата на дясната бедрена кост била поставена директна екстензия при приемането, а на 11.06.2019 год. се наложило извършването на операция под обща интубационна анестезия, като била извършена вътрешна фиксация с метална остеосинтеза и винтове – с поставени LFN - 380 мм., блейд 100 мм. и дистално застопоряващи винтове 45 и 55 мм.

Ищецът бил изписан от болничното заведение с предписание за извършване на контролни прегледи, сваляне на конците на 14-тия ден, медикаментозна терапия и препоръка за ненатоварване на оперирания крайник за срок от 60 дни. В периода на болничния престой ищецът е търпял интензивни и продължителни болки и страдания, които търпи и в настоящия момент. Извършената операция била последвана от смяна на превръзки, отстраняване на конци, следоперативна медикаментозна терапия, контролни прегледи и рехабилитация. Налага се и извършване на повторна операция за премахване на остиосинтезния материал.

Твърди се /уточняваща молба от 04.11.2019 год./, че във връзка с лечението си ищецът е направил разходи в размер на 2 400 лева за закупуване на медицинско изделие, необходимо за операцията – остеосинтезни импланти LFN – 380 мм, блейд – 100 мм и дистално застопоряващи винтове – 45 мм и 55 мм.

Твърди се, че след изписване на ищеца от болничното заведение същият е продължил лечението си в домашни условия. Пострадалият е бил неподвижен, на легло за дълъг период от време и не е можел самостоятелно да се придвижва, да се обслужва и да извършва елементарни битови дейности. Всяко негово движение било съпроводено със силни болки и страдания. През първия месец след операцията ищецът е трябвало да заема определена поза по време на сън за да избегне болката и натиска в дясното бедро, както и неговото натоварване.

Ищецът е претърпял множество болезнени натъртвания, последвани от отоци и посиняване. Същият е изпитвал силно главоболие, световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт. Животът му бил напълно променен, като от жизнен и динамичен човек, полагащ грижи за своята болна съпруга, същият се е обездвижил, изпитвал болки в крака и постоянен дискомфорт. Твърди се, че и към настоящият момент ищецът не може да се придвижва самостоятелно, а само с патерици или проходилка на кратки разстояния.

Твърди се, че процесният пътен инцидент се е отразил негативно не само върху физическо здраве на ищеца, но и на неговото психо-емоционално състояние – изпитва силен стрес и страх, чувства се тревожен и изнервен, като е нарушена способността му да спи, постоянно плаче, станал е раздразнителен и нервен. Затруднен е нормалният му начин на живот, както и този на неговите близки, които следва да полагат грижи за него поради невъзможността му да се обслужва самостоятелно.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № CO 8742 ВР, управляван при ПТП от деликвента П.Г.К., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/30/119001473031, валидна от 27.05.2019 год. до 26.05.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 08.06.2019 год.

Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до З. АД – вх. № 2151/12.07.2019 год., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не е заплатил или определил по заведената щета застрахователно обезщетение.

С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищеца. Твърди се, че ищецът носи изключителна отговорност за настъпване на ПТП, доколкото се е движел по пешеходна пътека с велосипед, с бърза скорост и не се е съобразил с наличието на автомобил в кръстовището. Твърди се, че не автомобилът е ударил велосипедиста, а обратното –  че велосипедистът се е ударил в автомобила, както и че велосипедистът се е движил по пешеходната пътека, управлявайки, а не бутайки велосипеда – в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.81, т.5 от ЗДвП/; при условията на евентуалност се сочи, че пострадалият е пресичал пътното платно на нерегламентирано за целта място. С оглед на горното се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия, налагащо редуциране на обезщетението за претърпените вреди наполовина.

Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания, както и че не е съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП.

Оспорват се и ищцовите твърдения, че в резултат на процесното ПТП П.Д.Г. е получил тежки и сложни телесни увреждания, които предизвикали и продължават да предизвикват и понастоящем болки, дискомфорт, невъзможност за самостоятелно придвижване без помощни средства и/или проходилка, както и твърдението, че същите са довели до ежедневни затруднения в областта на обслужването на битови му нужди. Сочи се, че от представената по делото медицинска документация може да се направи извод, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на дясна бедрена кост в областта под грохантерния масив. Ищецът е бил на 76 години към датата на ПТП, с множество съпътстващи заболявания – първична хипертония и възрастови дегенеративни изменения/заболявания, които се твърди да са причина за полученото счупване и за евентуално по-продължителния възстановителен период на травмите от ПТП, а не на самото естество на уврежданията. Сочи се, че оперативната интервенция при ищеца е преминала без усложнения, с гладък следоперативен период; счупването е лекувано оперативно, но не с пълна упойка, а със спинална. За преодоляване на последствията от счупването е било нужно да се провежда рехабилитация и физиотерапия – с оглед възстановяване движенията на крайника и на походката, но по делото няма данни такива да са правени, поради което ответникът счита, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да оздравее и да се възстанови своевременно, за което се прави и второ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от бездействията на пострадалия, налагащо редуциране на обезщетението за претърпените вреди.

Оспорват се и твърденията по и.м. за продължителен и неприключил и към момента възстановителен процес; че вследствие на получените травми ищецът е останал на легло и понастоящем, че е трудно подвижен с продължаващо домашно лечение; че претърпяната катастрофа е станала причина за множество негативни емоции, безпокойство, страх, тревожност, изнервеност, раздразнителност и проблеми със съня. Оспорва се и ищцовото твърдение за закупено медицинско изделие на стойност 2 400 лева, както и причинно-следствената връзка между травмите от ПТП и необходимостта от закупуването му.

Оспорва се твърдението по и.м., че и към настоящия момент няма произнасяне на застрахователя по предявената извънсъдебна претенция на ищеца за определяне и изплащане на обезщетение. Сочи се, че по заведената пред ответника щета застрахователят мотивирано е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

С отговора се признава твърдяното застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лекия автомобил „Шкода“ с ДК № CO 8742 ВР, валидно към датата на ПТП, произтичащо от застрахователна полица № BG/30/119001473031/27.05.2017 г., сключена със „З.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

Видно от приключилото след предявяване на настоящите искове НОХД № 193/2020 год. на РС – Б., изискано и приложено по настоящото дело, с одобрено в о.с.з. на 20.05.2020 год. споразумение по чл.381 от НПК подсъдимият П.Г.К. с ЕГН ********** – деликвентът, сочен в и.м., е признат за виновен в това, че на 08.06.2019 год. около 12.50 часа в гр. Б., в района на кръстовището на ул. „Славейков“ и бул. „Трети март“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № CO 8742 ВР, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в :

- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП : „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП : „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен й предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;

- чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности в км/ч – категория В, в населено място – 50 км/ч и

- чл.47 от ЗДвП : „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство”,

като движейки се по ул. „Славейков” с управлявания от него лек автомобил със скорост от 56 км/ч, не съобразил, че приближава кръстовище, в резултат на което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и навлезлия в кръстовището велосипедист П.Д.Г. и по непредпазливост причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост в горната част под трохантера /издатина/, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

От показанията на свидетеля П.К. – участник в горното ПТП, се установява, че пострадалият пешеходец Г. е бутал велосипед „Балкан“, пресичайки пътното платно на кръстовището между ул. „Славейков“ и бул. „Трети март“. Когато К. го забелязал, ищецът бил вдясно на пътното платно; там имало пешеходна пътека, която обаче не се виждала ясно. При удара автомобилът закачил велосипеда и той паднал заедно с пешеходеца, като К. ги видял в огледалото за обратно виждане. Помислил обаче, че нищо сериозно не се е случило и продължил.

От показанията на свидетелката Д.П. – дъщеря на ищеца, се установява, че за катастрофата с баща й разбрала същия ден, обадили й се от линейката, която го карала до О.в С.. В болницата престоял 12 дни, като състоянието му било много тежко, болял го кракът и бил психически нестабилен. След ПТП бил обездвижен около пет месеца, не ставал от леглото, бил с памперси. Тъй като се налагала и рехабилитация, го настанили в хоспис в с.В. за пет месеца, където специализиран медицински персонал полагал грижи за него. След изписването му от хосписа се върнал в апартамента си в гр. Б., където също го посещавал рехабилитатор.

Свидетелката сочи, че баща й много трудно започнал да се придвижва – с две патерици, после с бастун, които помощни средства ползва и в момента. Почти не излизал от къщи, храна му се носила от социалния патронаж. Дъщеря му живее в с. М. и може да полага грижи за него само събота и неделя. Тъй като съпругата на ищеца има онкозаболяване, а след катастрофата той вече не можел да се грижи за нея, свидетелката довела майка си при нея в с. М., а баща й останал да живее сам в гр. Б..

Свидетелката сочи, че преди инцидента баща й бил много деен човек, редовно пазарувал, грижел се за съпругата си и за домакинската работа в къщи, посещавал често имотите и лозовите си насаждения в плевенско село; след катастрофата се променил – вече почти не излизал навън, затворил се в себе си, страхувал се да се движи – имал притеснения, че е неустойчив с патериците и че кракът му ще поддаде; и към настоящия момент изпитва болки в крака.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в приложената по делото медицинска документация – епикриза по ИЗ № 13483, е отразено, че ищецът е постъпил на лечение на 08.06.2019 год. в КОТ на МБАЛ „С.“ АД – гр. С.. Извършено е оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата – ОП № 1452 от 11.06.2019 год. Гладък следоперативен период. Изписан е на 20.06.2019 год. с диагноза по МКБ – субтрохантерна фрактура на дясната бедрена кост.

            Според заключението по делото няма медицинска документация, документираща усложнения на травмата, което означава, че възстановяването е протекло без усложнения; изпитваните от пострадалия болки и страдания са били налице за период от около 9 месеца с намаляващ интензитет. В цитираната горе епикриза е отразено хронично страдание на ищеца – първична хипертония, която обаче не може да има отражение върху травмите, получени при ПТП, включително за възстановяването им.

От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява следния механизъм на ПТП :

            На 08.06.2019 год., около 13.00 часа – в светлата част на денонощието, П.Д.Г., бутайки велосипед „Балкан” в гр. Б., е пресичал ул. „Славейков”, в зоната на слабовидима пешеходна пътека, в посока от дясно на ляво по отношение посока на движение по ул. „Славейков” от периферията на града към центъра.

Платното за движение по ул. „Славейков” е било двупосочно с асфалтово покритие без нарушения на повърхностния слой, сухо, много добра видимост. Общата широчина на платното за движение е била 12.70 метра, без наличие на хоризонтална пътна маркировка. Пешеходната пътека също не е била сигнализирана по надлежния начин с пътни знаци.

В същото време и условия на движение по ул. „Славейков”, в посока от периферията на града към центъра на гр. Б., със скорост около 56 километра в час, в дясната си пътна лента се е движил лек автомобил „Шкода Октавия” с ДК № СО 87 42 ВР, управляван от П.Г.К.. Водачът на лекия автомобил е забелязал навлизането на велосипедиста в зоната на платното за движение, задействал е спирачната система за аварийно спиране и автомобилът е започнал да оставя спирачни следи, като в същото време, видно от формата на фиксираната в протокола за оглед спирачна следа, е предприел и действия за отклоняване на челната част на автомобила в ляво по отношение посоката си на движение. По този начин лекият автомобил с челната си дясна част на предна броня е ударил велосипеда в предната му част, при което пешеходецът и велосипедът са паднали на асфалтовото покритие на платното за движение по улица „Славейков”. Автомобилът е продължил движението си без да спира и е напуснал мястото на произшествието.

Според заключението скоростта на движение на автомобила „Шкода” в зоната на ПТП е била 56 км/час, опасната му зона на спиране – 32 метра, а отстоянието на челната част на автомобила от мястото на удара към момента на навлизане на пешеходеца в зоната на платното за движение – 82 метра. Директната видимост на водача на л.а. „Шкода” към мястото на навлизане на пешеходеца в платното за движение е била 57 метра. Анализът на горните цифри показва, че към момента на навлизане на пешеходеца в зоната на платното за движение не е съществувала директна видимост между участниците в ПТП, но към момента на откриване на тази директна видимост пешеходецът вече се е намирал в зоната на платното за движение и ако в този момент водачът на лекия автомобил е задействал своевременно спирачната система на автомобила за аварийно спиране, то челната част на автомобила би се установила на около 25 метра преди мястото на удара, т.е. от техническа гледна точка ПТП е възникнало изцяло поради субективните действия на водача на лекия автомобил „Шкода”, който при възникване на опасност за движението не е предприел своевременно мерки за намаляване или спиране на управлявания от него автомобил.

От представените с и.м. фактура № **********/11.06.2019 год. на МБАЛ „С.“ АД и фискален бон за заплатена сума в размер на 2 400 лева се установява, че ищецът е закупил медицинско изделие във връзка с проведеното му оперативно лечение – остеосинтезни импланти : LFN – 380 мм, блейд – 100 мм и дистално застопоряващи винтове – 45 мм и 55 мм.

С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № CO 8742 ВР, със застрахователна полица № BG/30/119001473031, сключена със З. АД, валидна от 27.05.2019 год. до 26.05.2020 год.

            Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на П.Д.Г. до З. АД – вх. № 2151/12.07.2019 год., със същата ищецът е отправил искане за заплащане на обезщетение за причинените му при описаното ПТП имуществени и неимуществени вреди. С писмо изх. № 2961/02.08.2019 год. застрахователят е изискал представяне на допълнителни документи, удостоверяващи настъпването на щетата, а с писмо изх. № 0901/14.10.2019 год. – след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, е отказал плащане на застрахователно обезщетение.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на П.Д.Г. по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 2151/12.07.2019 год. по описа на З. АД, по която ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложеното по делото споразумение по чл.381 от НПК, одобрено по НОХД № 193/2020 год. на РС – Б. – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Споразумението е било одобрено с влязло в сила определение след предявяване на настоящите искове, поради което бе взето предвид на осн. чл.235, ал.3 от ГПК като факт от значение за спорното право.

От горното следва, че зачитайки така постановеното от наказателния съд с одобреното споразумение за решаване на делото, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав следва да приеме за установени : първо, извършеното виновно от П.Г.К. деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилото като пряк резултат от ПТП телесно увреждане на ищеца, сочено в и.м. – фрактура на дясна бедрена кост. По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № CO 8742 ВР, управляван при ПТП от деликвента П.Г.К., е била сключена със З. АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/119001473031, валидна от 27.05.2019 год. до 26.05.2020 год. – т.е. валидна към датата на ПТП, 08.06.2019 год.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ  за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки, страдания и стрес, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от полученото при ПТП травматично увреждане. Към момента на причиняване на травмата ищецът е бил на 76 години, но с оглед естеството на полученото от него нараняване може да се очаква пълно възстановяване от същото; за горното заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, е категорично. Следва да се отчете, че търпените от ищеца физически болки и страдания са били с по-голям интензитет към момента на получаване на увреждането, като болезнеността постепенно е отзвучала, а възстановителния период при такъв вид травма е около 9 месеца. Независимо от горното, от показанията на св. Д. П.– дъщеря на ищеца, кредитирани от съда като безпротиворечиви и подробни, бе установено, че ищецът и понастоящем ходи трудно и с помощни средства – независимо от полаганите за него грижи от рехабилитатори по време на 5-месечния престой в хоспис и след това. Установено бе и че инцидентът е оставил дълбоко отражение върху психиката на пострадалия, който изцяло се е наложило да промени досегашния си активен начин на живот; вече не може да полага грижи за болната си съпруга и се налага да живее сам в апартамента си в гр. Б..

От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причиненото на ищеца увреждане налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 25 000 лева. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева.

Върху сумата от 25 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 16.10.2019 год., деня на подаване на исковата молба – съобразно заявеното със същата; следва да се отбележи, че ищецът има право на законна лихва от 13.10.2019 год., денят следващ изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, но съдът не може да се произнесе извън така заявения петитум.

Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причиненото му увреждане при горното ПТП, е изцяло доказан по основание и размер, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 400 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 год. до окончателното й заплащане. По делото по несъмнен начин бяха установени както вида и размера на направените от ищеца разходи за лечение вследствие на причиненото му телесно увреждане, така и обстоятелството, че същите са в причинна връзка с нанесената му травма – извършването им е било наложително с оглед оперативното лечение на същата, видно от обсъдената горе епикриза.

По делото останаха недоказани възраженията на ответника за редуциране на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД. Не бе установено, че ищецът е извършил сочените в отговора на и.м. нарушения на правилата на ЗДвП, допринесли за настъпване на ПТП – заключението на АТЕ е категорично, че велосипедистът се е движил по пешеходната пътека, бутайки, не управлявайки велосипеда, както и че пострадалият е пресичал пътното платно на регламентирано за целта място; заключението на СМЕ установява, че първичната хипертония при ищеца не е имала никакво влияние върху възстановителен период на травмата от ПТП, а от показанията на св. Петрова бе установено, че продължителен период след инцидента ищецът се е подлагал на рехабилитационни процедури.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 1 000 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 200 – възнаграждения на в.л. по АТЕ и СМЕ.

            В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не следва да му се присъждат.

Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ от 15.11.2019 год., сключен между ищеца и адвокат П.Б.Д. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1 280 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 25 000 лева – уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение – в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, бе съобразен с ниската фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените заседания, както и извършените процесуални действия – разпит на двама свидетели и изслушани заключения по две експертизи.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 590 лева – заплатени депозити за разпит на свидетел и за вещи лица по АТЕ и СМЕ, както и за издаване на две съдебни удостоверения. Тъй като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 761.72 лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ З. АД, ЕИК да заплати на П.Д.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес, вследствие нанесено му телесно увреждане – фрактура на дясна бедрена кост, причинена в резултат на ПТП, настъпило на 08.06.2019 год. около 12.55 часа в гр. Б., бул. „Трети март“, по вина на П.Г.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № CO 8742 ВР, със застрахователна полица № BG/30/119001473031 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.05.2019 год. до 26.05.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2019 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева /сто хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ З. АД, ЕИК . да заплати на П.Д.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 2 400 лева /две хиляди и четиристотин лв./, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причиненото му при горното ПТП телесно увреждане, изразили се в закупуване на остеосинтезни импланти : LFN – 380 мм, блейд – 100 мм и дистално застопоряващи винтове – 45 мм и 55 мм, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2019 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК З. АД, ЕИК . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 200 лева /хиляда и двеста лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА З. АД, ЕИК . да заплати на адвокат П.Б.Д. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата от 1 280 лева /хиляда двеста и осемдесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК П.Д.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на З. АД, ЕИК . сумата от 761.72 лева /седемстотин шестдесет и един лв. и седемдесет и две ст./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :