гр. Стара Загора, 16.04.2020 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 3872 по
описа за 2019 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 108 от ЗС.
Ищецът Г.Д.Б. твърди, че в Окръжна
прокуратура гр. Стара Загора била образувана преписка № 5186/2009 год.
По горната преписка било проведено разследване - ДП № 463/2009 год. по
описа на ОД МВР - Стара Загора, срещу обвиняеми лица: Иван Йорданов Йорданов,
Гълъбин Любомиров Динев, Русалина Петрова Андонова, Валери И. Тачев, Еманоил
Тошев Минчев, Петър Атанасов Терев и Станимир Тодоров Астарджиев - за извършени
престъпления по чл. 321, вр. с чл. 255 и по чл. 345а и чл. 308 от НК.
Материалите по горното наказателно производство, са били изпратени на
Специализирана прокуратура - София, след промени в уредбата на НПК.
Специализираната прокуратура София, частично е прекратила наказателното
производство, а за друга част е преценила, че материалите следва да се изпратят
по компетентност на ОП - Ст. Загора. С постановление на ОП - Стара Загора, (от
22.01.2016г.), досъдебното производство е прекратено.
По това ДП № 463/2009 г. по описа на
ОД на МВР - Стара Загора, са били присъединени и материалите от образувано
друго досъдебно производство № 94/ 2009 г, на ОД МВР - Хасково (респ.
прокурорска преписка 1326/2009 г. на РП - Хасково).
ДП № 94/2009г на ОД МВР Хасково е
било заведено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 345а от НК,
при фактическа обстановка: На 28.05.2009 год. на територията на РУ МВР -
Свиленград била извършена проверка на лек автомобил марка „Тойота Ланд Круйзер”
с per. № СТ 2242 АН. Автомобилът е бил собственост на Г.Д.Б., а към момента на
проверката е бил управляван от Кирил Николов Райков, с нотариално заверено
пълномощно. Автомобилът бил предаден на органите на МВР (в случая тези на ОД
МВР Хасково) ведно с контактния ключ и peг. талон - част 2. (Протокол за
доброволно предаване от 28.05.2009 г.). За този автомобил било установено от
службата “НТЛ” - ОД на МВР Хасково, че по рамата на автомобила имало „незаконна
интервенция” и е установен предишния идентификационен номер на рамата на
автомобила.
По разследването в ОД - МВР Хасково,
(по ДП № 94/2009г. като материалите по него са изпратени към ОД МВР - Ст. Загора
по ДП № 463/2009г), а по-късно и от разследването в ОД МВР Стара Загора, е
установено, че под предишния идентификационен номер на рамата, всъщност „стои”
противозаконно отнет лек автомобил „Тойота Ланд Круйзер” с peг. № РА 2442 АН,
собственост на Никола Асенов Милов от София, който автомобил е бил обявен
по-късно и за общодържавно издирване.
Установено било, че на 30.01.2009
год. лицето Еманоил Тошев Минчев (един от обвиняемите по ДП № 463/2009г на Од
МВР Стара Загора) бил представил за първоначална регистрация в сектора „Пътна
полиция” при ОД МВР Стара Загора, лек автомобил „Тойота Ланд Круйзер” с
документи - внос от Австрия. Ем. Минчев е направил “редовна регистрация” на
автомобила, след изискуемите справки в сектора “ПП” при ОД МВР-Стара Загора и е
получил per. № СТ 1857 АН на автомобила, като закупен от Виена Австрия на
18.01.2009 год.
С Договор за покупко-продажба на
03.02.2009 год. Еманоил Тошев Минчев (обвиняем по ДП 463/2009г. на Ст. Загора),
е продал лек автомобил „Тойота Ланд Круйзер” с per. № СТ 1857 АН, на Г.Д.Б.,
който пък пререгистрирал в сектора „Пътна полиция” при ОД МВР Стара Загора
автомобила „Тойота Ланд Круйзер” и получил новите регистрационни табели с № СТ
22 42 АН.
Автомобилът (като вещ), първоначално
е бил на съхранение в ОД МВР Хасково, но от много години е в „Тиловата база” на
ОД на МВР Стара Загора и състоянието му е близко до „тотално погиване”, защото
бил оставен на „атмосферните условия” вече 10 години. Съвсем разбираемо било,
че след 10 години “престой на открито”, автомобила имал напълно негодни -
множество възли и детайли, напълно негодни кабелни връзки, напълно негодни
гъвкави съединения (маркучи) и т.н. Неговата сегашна стойност била
незначителна.
През 2017 година от произнасянето в
Постановление на ОП - Ст Загора (№ 5186/2009 от 27.04.2017 год.) било видно, че
след като ОП - Стара Загора отказвало връщането на автомобила Тойота Ланд
Круйзер” с per. № СТ 22 42 АН по реда на чл. 111 от НПК , предала за съхранение
автомобила на Директора на ОД на МВР - Стара Загора.
В същото Постановление ОП - Ст.
Загора изрично било записала че пречка за връщане е преди да има влязло в сила
решение на гражданския съд.
Автомобилът се задържал без законово
основание. Досъдебното производство, по което е бил „иззет” като веществено
доказателство, било прекратено. Постановлението за прекратяване било влязло в
сила. „Веществено доказателство” по конкретното досъдебно производство, след
прекратяването, не се връщало на собственика, а се предавало „... за
продължаване на съхраняването му .. в ОД на МВР Ст. Загора.
В същото време Г.Б. всяка година
плащал дължимия данък „МПС”, независимо, че вече 10 години нито владее вещта
си, нито може да я ползва по предназначение - като автомобил. Решаването на
въпроса за принадлежност на правото на собственост върху определена вещ и
установяване на действителното правно положение има характер на решаване на
спор за материално право, а правораздаването по тези спорове било възложено в
изключителна компетенция на съдилищата ( арг. чл. 119 от Конституцията на Р
България)
Собственикът Г.Б. през годините е
полагал усилия, да си върне автомобила, нееднократно е искал връщането му при
него - като собственик, (най-малко да му бъде предаден на отговорно пазене, за
да го опази от тотално погиване), но нито ОП - Стара Загора, нито ОД МВР Стара
Загора, били предприели действия по фактическото връщане на колата.
Автомобилът и до сега се намирал на
паркинг на ОД МВР Стара Загора (тиловата база). Противно на всякаква логика,
житейска, правна, било да се „задържа” автомобила (досъдебното производство е
отдавна прекратено), а собственикът му да е лишен от колата си 10 години и в
същото време да е „задължен” и да е плащал местни данъци за колата си. Молил е
органите на ОД МВР Ст. Загора, служебно да дерегистрират автомобила, (за да не
плаща данъците), но и по тези молби не е последвало решение.
Предвид изложеното за Г.Б. бил
наличен правен интерес да се обърне към съд и да поиска защита за правата и
интересите си на добросъвестен собственик на лек автомобил „Тойота Ланд
Круйзер” с per. № СТ 22 42 АН, които са накърнени, чрез принудителното отнемане
на автомобила от него и неоснователните откази да му бъде върнат.
Г.Б. е станал собственик на
автомобила, спазвайки всички законово изискуеми правила и регламенти за това.
Бил е купувач по договор за покупко-продажба от човек, легитимирал се като
собственик и продавач и то след като вече е регистрирал автомобила в сектора
„ПП” ОД МВР - СД. Загора.
По силата на този договор, било
налице възмездно придобиване от страна на купувача Г. Б., което придобиване
било добросъвестно - чл. 70 от ЗС.
По правилата на чл. 78, ал. 1 от ЗС
придобилият добросъвестно и възмездно владението на движима вещ, става неин
собственик, независимо от това дали неговия праводател е бил собственик.
Задържането на автомобила на Г. Б.
било в нарушение на Законите на България. Плащащия данък за своята движима вещ
ставал неин собственик. „Задържането” на вещта по силата на постановлението на
ОП - Стара Загора от Директора на ОД МВР, било в нарушение на норми на
Конституцията и Законите на Р България.
Искането е да се постанови решение,
с което да се установи по отношение на Г.Б. и ответника Прокуратура на РБ
България, че Г.Б. е собственик на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Тойота Ланд Круйзер” с per. № СТ 2242 АН, както и да се осъдите
ответника да му предаде владението върху вещта.
Претендирани са всички направени в
настоящото производство съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба от ответника.
Прокуратура на Република България
(ПРБ) не била пасивно легитимирана страна да отговаря по настоящата искова
претенция. Прокуратурата нямала и никога не е имала намерение да свои индивидуализирания
в исковата молба автомобил. Искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия
собственик срещу владеещият несобственик. ПРБ не владее автомобила и не
претендира право на собственост, т.к. няма намерение да свои процесната вещ, а
фактическа власт върху същата, считано от 27.04.2017 г. се осъществява от ОД на
МВР-Стара Загора, видно от приложеното като доказателство към исковата молба
Постановление №5186/2009/27.04.2017 г. на ОП-Стара Загора.
С ТР № 2/12.11.2014г. ОСНК, ВКС
приема, че „за прилагането от прокурора в производство по чл. 111, ал. 2 НПК на
разпоредбата на чл. 113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред
съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на
вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за
връщането й“.
Видно от Постановление
№5186/2009/27.04.2017 г. на ОП-Стара Загора при разследването е установено, че
три лица имат различни основания да претендират собственост върху вещта: лице,
което е било законен собственик на автомобила преди интервенцията на номерата
на съответните елементи; лице, което е придобило автомобила след интервенцията
и евентуално е добросъвестен собственик, от друга страна е налице придобиване
на права на собственост върху автомобила от застрахователно дружество „Алианц
България“ след изплатена застраховка във връзка с противозаконно отнемане на
автомобила.
Липсвали и доказателства, ищецът да
е собственик на автомобила. При такава фактическа обстановка безспорно било
наличен спор за собственост между ищеца и трети лица. Счита, че в конкретния
случай, правоимащо лице се явяват органите на МВР, компетентни да приложат
принудителна административна мярка съгласно чл.171, т.З от ЗдвП, тъй като
процесното МПС е предмет на административно нарушение. В този смисъл е и
Постановление №5186/2009/27.04.2017 г. на ОП-Стара Загора, по което прокурорът
се е произнесъл по въпроса за вещественото доказателство- процесния автомобил.
Иск за установяване по отношение на
ПРБ, че ищецът е собственик е недопустим. Такъв иск може да бъде заведен за
установяване между спорещите досежно собствеността страни. ПРБ няма вещноправни
претенции върху иззетата като веществено доказателство вещ и поради това,
счита, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от завеждане на
ревандикационен иск срещу ответника ПРБ. Отделно, липсвали доказателства ищецът
да е собственик на автомобила, не били налице и останалите условия на чл. 108
от ЗС.
В случай, че съдът прецени, че
предявената искова молба е допустима по отношение на Прокуратурата на Република
България, моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
По ревандикационен иск ищецът следва
да докаже на първо място, че е собственик на вещта, чиято ревандикация се иска,
на второ място, че ответникът осъществява фактическата власт върху вещта,
лишавайки от това право собственика, а ответникът да проведе доказване, че
владее вещта на правно основание.
От обстоятелствената част на
исковата молба било видно, че ОД на МВР осъществява фактическата власт върху
процесното МПС на правно основание, а именно акт на прокурор по пр.пр. №
5186/2009 г. РП - Стара Загора, като нямало данни този акт на прокурора да е
обжалван по надлежния ред пред висшестоящата прокуратура и съответно отменен. Последният
е влязъл в сила и не е отменен или изменен, т.е. ОД на МВР осъществява
фактическата власт върху процесната вещ на правно основание, като позоваването
на пороци в този акт в това производство е недопустимо, а и същото не е сторено
дори и по реда на инстанционния контрол. В обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът Б. твърди, че: „...през годините е полагал усилия да си върне
автомобила, но нито ОП-Стара Загора , нито ОД на МВР Стара Загора , са
предприели действия по фактическото връщане на колата.. “ Обратно на неговите
твърдения категорично няма данни за постъпвали искания от страна на ищеца към
ОП - Стара Загора, съответно за дадено разрешение от прокурор за връщане на
автомобила преди приключването на наказателното производство. Съгласно чл. 111,
ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното
производство. Иззетите веществени доказателства могат да бъдат върнати на
правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство,
само с разрешение на прокурора, когато това няма да затрудни разкриването на
обективната истина.
С постановление на ОП - Стара Загора
от 22.01.2016, ДП №463/2009 г. е прекратено. Впоследствие с постановление от
27.04.2017 г. прокурор при ОП-Стара Загора е предал на директора на ОД на МВР -
Стара Загора процесния лек автомобил, за продължаване на съхранението му и за
осъществяване на правомощията му по чл.171, т.З от ЗДвП -задържане на отговорно
пазене до установяване на собствеността.
С исковата молба не са представени
доказателства, който да установяват, че ищеца е собственик на автомобила,
предмет на иска. Не се доказвало основанието на което е придобита вещта -
правна сделка, придобивна давност или друг начин.
На следващо място и както вече беше
посочено Прокуратурата никога не е имала и нямала вещноправни претенции по
отношение на автомобила, чието връщане се претендира. ПРБ не владеело вещта, тя
е иззета на законово основание - за целите на наказателния процес и държането
се осъществява на правно основание. Връщането на процесния автомобил не можело
да бъде осъществено по реда на ГПК, респективно чл. 108 от ЗС, т.к. същото
можело да бъде сторено по предвиден в НПК ред. По отношение на преценката по
законосъобразността на акта на прокуратурата се произнасял наказателният съд.
Прокурорът не можел да се произнася
по гражданскоправни спорове. В исковата молба не се съдържали данни за
произнасяне на граждански съд по спор между ищеца и трети лица относно
собствеността на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от НПК когато възникнел спор за право на собственост върху предмети, иззети като
веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят,
докато решението на гражданския съд влезе в сила.
Досъдебно производство №463 /2009 г.
на ОД на МВР - Стара Загора било образувано и водено за престъпление по чл.
321, ал.З, т.2 във вр. 2 от НК и за престъпление по чл.253, ал.3 от НК. С
протокол за доброволно предаване от 28.05.2009 г.процесният лек автомобил е
предаден на разследващите органи.
Изготвена била експертна справка от
която било видно, че идентификационния номер на рамата бил частично изменен.
Установен бил предишния номер на рама и при извършена справка в ИИС на МВР -
„Издирвани“ е установено , че вещта била обект на криминално престъпление,
както и че същият бил застрахован в ЗАД „Алианц България“
Както било отбелязано по — горе, при
разследването е установено, че няколко лица имали различни основания да
претендират собственост върху вещта: имало лице, което е било законен
собственик на автомобила преди интервенцията на номерата на съответните
елементи; лице, което е придобило автомобила след интервенцията и евентуално е
добросъвестен собственик, от друга страна било налице придобиване на права на
собственост върху автомобила от застрахователно дружество след изплатена
застраховка във връзка с противозаконно отнемане на автомобила, при тези
обстоятелства безспорно е наличен спор за собственост между ищеца и трети лица.
Отделно от това един от елементите на фактическия състав на чл. 108 от ЗС бил
фактическата власт да се осъществява от ответника, а фактическата власт не се
осъществявала от ПРБ, което водело до неоснователност на претенцията.
Искането е да се прекрати делото по
отношение на ПРБ, т.к. същата не била пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск, или алтернативно да се постанови решение, с което да се
отхвърли исковата молба като неоснователна.
Претендирано е възнаграждение по
чл.78, ал. 8 от ГПК, съгласно Наредба за правната помощ.
Със становище от 21.11.2019 г.
ищецът поддържа искането си и твърди, че е единствен собственик на автомобила,
не са му известни граждански дела за собствеността на вещта. Прокуратурата
владеела вещта, като я задържала в тиловата база на ОД на МВР Стара Загора.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 108 от
ЗС.
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на
автомобила и същият се държи от ответника. В тежест на ответника е да докаже
основание за владението или насрещните си възражения, а именно за наличие на
други собственици или претенции за собственост.
По делото е представено свидетелство
за регистрация част I на процесния лек автомобил, видно от което «Тойта Ланд
Круизър» е собственост на ищеца.
Съгласно чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС „Свидетелството за регистрация се
състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика.
Част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на
превозното средство и при необходимост се носи от водача при ползване на
превозното средство. Тя удостоверява правото на разпореждане на собственика с
превозното средство.“ Датата на издаване на свидетелството е 05.02.2009 г.
Представено е Постановление на ОП
Стара Загора от 27.04.2017г., с което на Директора на ОД на МВР Стара Загора е
предаден за съхранение и отговорно пазене процесния автомобил. В хода на
разследването по цитираното в Постановлението досъдебно производство е
установено, че автомобилът е регистриран първоначално от лицето Еманоил Минчев,
като същият по-късно е продал чрез Договор за покупко продажба лекия автомобил
на ищеца Г.Б. т.е. между страните няма спор, че МПС-то е придобито на възмездно
основание от ищеца и не се оспорва валидността на сделката.
Между страните не се спори и че ДП №
463/2009г., по което е образувана преписка № 5186/2009 г. на ОП Стара Загора е
прекратено. По същото досъдебно производство е предаден като веществено
доказателство и лекият автомобил т.е. нуждата от него е отпаднала, доколкото
разследването е приключило и не е внесен обвинителен акт. Мотивите на
Прокуратурата, изложени в цитираното Постановление и в отговора на исковата
молба са, че различни лица могат да имат претенции за собствеността на
автомобила. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че е изготвена
справка, от която се установявало, че идентификационният номер на рамата е
частично изменен и при идентифициране на предишния номер на рамата се
установявало, че вещта е обект на криминално престъпление и автомобилът е
застрахован в „Алианц България“. Същевременно не се представят доказателства за
внесен обвинителен акт за извършено престъпление във връзка с установеното от
прокуратурата, а именно, че е автомобилът е бил противозаконно отнет преди да
бъде придобит от ищеца т.е. вещта не е предмет на самостоятелно разследване или
на висящо наказателно производство, а това във връзка с което е предадена на
прокуратурата, е прекратено. Не са представени доказателства как и защо „Алианц
България“ се явява собственик на автомобила и не е поискано привличането на
дружеството като трето лице помагач.
Вярно е, че в ТР № 2/12.11.2014г. ОСНК, ВКС приема, че
„за прилагането от прокурора в производство по чл. 111, ал. 2 НПК на
разпоредбата на чл. 113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред
съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на
вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за
връщането й“. В настоящия случай по делото не са представени доказателства за
съдебни или извънсъдебни претенции на други лица върху автомобила. Не е
доказано, че процесното ППС е било обект на престъпление, доколкото досъдебното
производство е прекратено. В отношенията между страните ищецът се явява законен
собственик на автомобила. За него не е налице правен интерес към настоящия
момент да предявява иск за собственост по отношение на Тойота Ландкруизър срещу
други лица, доколкото не са налице твърдения или доказателства, че се оспорва
собствеността му върху конкретния автомобил с посочени индивидуализиращи белези
от други страни.
Надлежен ответник е именно Прокуратурата на РБългария,
доколкото същата държи т.е. упражнява фактическата власт над процесната вещ.
Няма пречка това държане да се осъществява чрез трето лице, а именно чрез ОД на
МВР Стара Загора. В настоящия случай и видно от цитираното Постановление на
Прокуратурата вещта е предадена за съхранение на Директора на ОД на МВР по
изрично разпореждане на окръжен прокурор. Няма доказателства да е постановена
ПАМ от същия съгласно чл. 171 т. 3 от Закона за движение по пътищата. Като в
този случай на самостоятелно основание МВР Стара Загора, упражнявайки
правомощията си по закона - „задържане на отговорно пазене, до установяване на
собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно
средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя,
липсва поради заличаване или отстраняване или е променен“ ще бъде надлежен
ответник. Към момента на образуване на делото са налице доказателства, че
именно ПРБ държи вещта, използвайки техническата база на ОД на МВР.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи иска, като
не се налага обсъждане на други представени и събрани по делото доказателства.
Ищецът е собственик на автомобила, а ответникът го държи без правно основание,
доколкото вещта не се явява вече веществено доказателство по смисъла на чл. 111
от НПК и не е налице правен спор (извънсъдебен или съдебен) по смисъла на чл.
113 от НПК.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на 1000 лева за
адвокатски хонорар и 280 лева за държавна такса при приета цена на иска от
7 000 лева. Отправено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимума за настоящото дело е 680 лева. Предвид правната и
фактическа сложност на делото съдът намира, че следва да намали размера на
адвокатското възнаграждение до 800 лева от платения общо размер от 1000 лева.
Предвид крайния изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 1080 лева адвокатски хонорар и държавна такса.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на
Прокуратура на Република България гр. София, ул. „Витоша“ № 2, че Г.Д.Б. с ЕГН **********,***
чрез адв. Н.М. е собственик на лек
автомобил „Тойота Ланд Круизер” с per. № СТ 22 42 АН и ОСЪЖДА Прокуратура на Република България гр. София да предаде владението на автомобила на Г.Д.Б.
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България гр. София, ул.
„Витоша“ № 2 да заплати на Г.Д.Б. с ЕГН **********,*** чрез адв. Н.М. разноски
в размер на 1080 лева за адвокатски хонорар и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: