№ 12613
гр. София, 22.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110111102 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства на страните чрез
разпит на поисканите свидетели за посочените в исковата молба и отговора на исковата
молба факти.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ищеца при режим на довеждане за доказване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба и един свидетел на ответника за обстоятелствата, посочени в отговора на
исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.05.2024г. от 10.20 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
1
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5001 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от причинен деликт – публикуването на статия,
съдържаща невярна и обидна за ищеца информация, ведно със законната лихва от
01.03.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 22.01.2023 г. в сайта на ответното дружество е била
публикувана статия със заглавие „В.: Н. се „възроди“ с терориста от метрото М. С.. Целта
им: да свалят главния прокурор И.!“, като в нея било посочено, следното: „Имаха си и
основен лектор - терористът от метрото М. С., който спря тока в софийски метрополитен в
час пик, поставяйки под угроза живота на стотици“. Посочва, че със заглавието и
конкретните пасажи е засегната личността му, тъй като същите били отправени към него.
Твърди, че посочените квалификации са неверни, доколкото никога не бил спирал
софийското метро или заплашвал живота на гражданите, поради което честта и
достойнството му били засегнати. Посочва, че публикацията е била възприета от него лично,
като прочел статията на 22.01.2023 г., а самата статия била прочетена от 136 147 души.
Посочва, че с Решение № . от 30.03.2022г. постановено по нахд №. г. по описа на CPC, НО,
107 състав, М. В. С. е признат за невиновен в това, че на 20.07.2020г. около 11.51 часа в гр.
С.“, като извършител в съучастие със С. и Е. – съизвършители, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – насочил се със съучастниците си към левия край на перона /спрямо гледната
точка на охранителната камера/ и без да има възникнала аварийна ситуация прикрил с
тялото си Е., за да натисне незабелязано от чакащите на перона пътници спасителния бутон
на перона за път 1, предвиден единствено за ситуации, при които човек е попаднал на
релсовия път, след което се отправил в десния край на перона, където по същия начин
прикрил с тялото си Е., който отново натиснал спасителния бутон на перона за път 2, поради
което на основание чл. 304 НПК съдът го оправдава по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Посочва, че решението е влязло
в сила на 15.04.2022 г. Ищецът твърди, че с публикувана статия е уронена репутацията му в
обществото, доброто му име пред семейството, близките му и колегите, а изнесените факти
го унижили и накърнили достойнството му. Ищецът бил публична личност, работел в много
сфери и имал изградено име на честен, почтен и отговорен човек. Изнесените факти
предизвикали смут и възмущение у него, като са били съпроводени с влошаване на
физическото му здраве и психическо състояние, които сами по себе си са афектирали
душевното му равновесие. В продължение на седмици се е тревожил за близките си, които
страдали от хвърлените върху него клевети, създаващи смут сред познатите и приятелите
му. Счита, че поведението на ответника е противоправно, в нарушение на чл. 32, ал. 1 КРБ,
чл. 8 КЗПЧОС и чл. 10, т. 1 КЗПЧОС, като изнесените твърдения не били потвърдени от
поне два независими източника, както предполагала добрата журналистическа практика,
още повече че статията била публикувана повече от 9 месеца след влизане в сила на
оправдателната присъда за описаните в статията деяния. Счита, че между публикуването на
2
статията с описаното съдържание и причинените му неимуществени вреди съществува пвяка
причинна връзка, като вината се предполага. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на иска, както и за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва статията да съдържа обиден
или клеветнически текст. Посочва, че информацията, че ищецът е извършвал терористичен
акт в софийското метро е била публикувана в предходни статии на различни медии.
Посочва, че информацията е потвърдена и разпространена не за първи път от него.
Поддържа, че каквито и да било негативни оценки за ищеца не биха могли да бъдат
оценявани като противоправни, освен ако не осъществяват състава на престъплението
„обида“ и/или „клевета“, какъвто не бил разглеждания случай. Отделно от това счита, че
публичните личности, към които принципно е насочен особено завишен медиен и
обществен интерес, следвало да бъде позволена известна свобода при изразяване на
личностна оценка за тях. Ето защо, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.
По иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: виновно противоправно
деяние на служител на ответника при или по повод възложената му работа, изразяваща се в
публикуване на статия с твърдяното в исковата молба съдържание, в резултат на което на
ищеца неимуществени вреди, както и твърдените обстоятелства, обосноваващи техния
размер.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на фактите в
доказателствена тежест на ищеца – че е платил претендираното вземане.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК фактите, че на 22.01.2023 г. в сайта на ответното дружество
www.pik.bg е била публикувана статия със заглавие „В.: Н. се „възроди“ с терориста от
метрото М. С..
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираното вземане.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на останалите
факти, тежестта за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
3
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4