Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.07.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова в.гр.дело №3822 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 43636 от 19.02.2019 год., постановено по гр.дело
№54413/2018 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 61 с-в, са отхвърлени, като
неоснователни предявените от Т.М.Т., ЕГН ********** срещу Детска градина № ***„*******“,
гр. София, кв. „Стефан Караджа“, ул. „*******, обективно кумулативно съединени
искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ- за отмяна на
заповед Заповед № 272/30.10.2018г. на Директора на Детска градина № ***„*******“,
гр. София, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ и с правно основание
чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ- за присъждане на сумата 3810.00 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие от незаконното
уволнение за периода 01.08.2018г.- 01.02.2019г.
Решението
е обжалвано от ищцата Т.М.Т.. Жалбоподателката счита, че първоинстанционният
съд неправилно бил приел че не се касае за фиктивно премахване на щатна бройка,
а за действително съкращаване на длъжността на ищцата. Общинското предприятие,
каквато се явява Детска градина № ***„*******“, гр. София е необходимо да има
назначен по трудово правоотношение лице, съставител на финансови отчети, което
да отговаря за организацията на счетоводната дейност в предприятието. Поради
това незаконно било извършеното съкращение в щата и премахването на
единствената такава заемана от нея длъжност „главен счетоводител“; в случая не
е налице правно основание за премахване на длъжността в предприятието –
ответник; не е налице реално съкращаване на длъжността; липсват каквито и да
било предпоставки, иницииращи процедура по съкращаване на щата; неправомерно
изпълняваните от нея функции за длъжността са били делегирани на трети лица по
извънтрудови правоотношения. Поддържа, че в случая не е спазено законовото
изискване за извършване на подбор, тъй като след извършеното съкращаване на
заеманата от нея длъжност в предприятието се изпълняват функциите на длъжността
„финансов контрольор“ и „касиер/завеждащ административна служба/, които по
твърдения са близки с изпълняваната от нея длъжност „главен счетоводител“.
Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски.
Ответникът
по жалбата Детска градина № ***„*******“, гр. София оспорва същата, като моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира и присъждането на разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
В
производството не е спорно, че ищцата Т.М.Т. е заемала длъжността „главен
счетоводител“ в ответното предприятие - Детска градина № ***„*******“, гр.
София по трудово правоотношение по трудов договор № РД-15-15/02.01.2008 г. и
допълнително споразумение № 31/03.01.2017 г.
В
производството не е спорно, че със Заповед № 272/ 30.10.2018г., на Директора на
Детска градина № ***„*******“, гр. София трудовото й правоотношение е било
прекратено поради съкращаване на щата – съкращаване на длъжността „главен
счетоводител“ на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и в този
смисъл се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
По отношение на иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ –
поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това
дали е налице реално съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищцата
длъжност „главен счетоводител”. Съдът намира посочените доводи за неоснователни, поради следните съображения:
Изискванията за
законност на уволнението поради съкращаване на щата са
следните: 1/ да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще,
на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в
предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им
трудови функции; 2/ съкращението да е реално, т.е. съответната трудова
функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на уволнението – датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по
съответния ред и от компетенния орган.
Във
връзка с третия елемент от горепосочения фактически състав правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че щатното разписание, на което
ответникът основава възникване на правото си на уволнение, е утвърдено от компетентен
орган, като е влязло в сила преди датата на извършване на уволнението,
съответно със същото щатно разписание 1 щ.бр. за длъжността „главен
счетоводител“ преди уволнението е премахната. Съгласно чл. 13, ал. 3 Наредба №
8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното
и училищното образование, издадена от министъра на образованието и науката,
обн. ДВ бр. 66 от 23.08.2016г., списък-образецът се изготвя и утвърждава от директора
след съгласуване с началника на регионалното управление на образованието (РУО)-
за институциите, прилагащи системата на делегиран бюджет, и за частните детски
градини и училища. В случая изготвения списък- образец, въз основа на който е
извършено съкращението на посочената длъжност е утвърден от директора след
неговото съгласуване с директора на РУО. Изложеното обуславя извод, че щатното
разписание, като документ, който материализира новото длъжностно разписание
след промените, съпоставен с предходния такъв документ, съдържа волята на
работодателя за съкращаването на щата. С оглед изложеното, следва да се приеме,
че е налице реално съкращение в щата.
Съдът
приема, че в тази насока е било проведено успешно доказване.
На следващо
място, съдът приема, че е неоснователно възражението на ищцата, че в случая не
са налице предпоставки за промяната в щатното разписание досежно съкратената
щатна бройка за заеманата от нея преди уволнението длъжност. Правилни и
законосъобразни са изводите на първата инстанция, че не подлежи на съдебен
контрол решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в
предприятието- това е въпрос на работодателска целесъобразност и съдът може да
преценява единствено дали съкращаването на щата е реално. Промяната на щатните
бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен
контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени.
Съкратена
е единствена длъжност „главен счетоводител“ и тези трудови функции са били
възложени по граждански договор на външна фирма. При преценка на трудовите
функции за длъжността „финансов контрольор“ и длъжността „касиер/завеждащ
административна служба/ в ответното предприятие, въззивният съд приема, че не
се касае за близки/сходни длъжности, поради което работодателят не е бил длъжен
да извърши подбор по чл.329 от КТ. Възраженията на жалбоподателя в обратен
смисъл, съдът намира за неоснователни. Трудовата функция за длъжността
„финансов контрольор“ включва предварителен контрол за законосъобразно на всички
извършвани в предприятието ответник дейности. От своя страна трудовата функция
за длъжността„касиер/завеждащ административна служба/ включва извършване на
спомагателни помощни дейности, а не такива по извършване на осчетоводяване на
извършените стопански операции, които са типични и основни за длъжността
заемана преди уволнението от ищцата „главен счетоводител“.
За да
е налице реално съкращение на щата, е необходимо да се установи, или че
изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е
преустановено, или че са преминали към друга /съществуваща или новосъздадена
длъжност/, но наред с други функции, които именно отличават съкратената с
приемащата съкратените функции длъжност.
В
контекста на изложеното и въз основа на данните по делото не може
да се приеме, че съкращението е фиктивно, тъй като не се установява друг
служител да извършва същата трудова функция след уволнението на ищцата.
В този
смисъл следва да се приеме, че процесното уволнение се явява законосъобразно, а
искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – неоснователен.
По
отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ
и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ:
Предвид
неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за
възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за исковия
период.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 720 лв., представляваща заплатено възнаграждение за адвокат
за въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43636 от 19.02.2019
год., постановено по гр.дело №54413/2018 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 61 с-в.
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН ********** да
заплати на Детска градина № ***„*******“, гр. София, кв. „******“, ул. „*******,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 720 лв. -
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/