Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви
състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря
Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 859 по
описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.107 от ЗЕ от „Ч. Е. Б.“ АД-София, с ЕИК № ………., против Д.Д.Г. *** , с ЕГН **********.
Твърди се с исковата молба , че на 30.07.2020 г. „Ч. Е. Б.“ АД е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК. По същото било образувано ч.гр.д. №447/2020 г. по описа на
ЕПРС. С разпореждане на съда било оказана възможността дружеството да предяви
иск относно вземането си, поради постъпило възражение от длъжника, с което
оспорва задължението изцяло. Счита, че е налице
договор с ответника и налице присъединяване към електроразпределителната
мрежа, поради което не може да остане в тежест на „ЧЕЗ Електро“ неплащане от
ответника на предоставената услуга.
Ищецът твърди, че „Ч. Е. Б.“ АД е енергийно предприятие по смисъла на Закона
за енергетиката /ЗЕ/ и лицензиант за дейностите обществено снабдяване, която
изпълнява като краен снабдител, доставчик от последна инстанция и
търговец. „Ч. Е. Б.“ АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № JI-135-11/29.11.2006
г., разширена с права и задължения на координатор на специална балансираща
група с Решение №И1-Л-135-11/16.12.2013 г. на ДКЕВР, Лицензия за доставчик от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. издадена от ДКЕВР/ сега КЕВР, както
и такива за търговец.
Твърди, че между страните действат Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение
№ОУ-О3 от 26.04.2010 г. /ОУ/, издадени на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, чл. 986, ал. 4, отм. в
редакцията преди ДВ, бр. 54/ , обвързващи страните без изричното му писмено
приемане, като за влизането им в сила за потребителите не е необходимо
изричното им писмено приемане от тях.
Намира за безспорно, че продажбата на
електрическа енергия се осъществява чрез търговска сделка, сключена при общи
условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ, но при различие между ТЗ и ЗЕ, приложими
са специалните норми на ЗЕ.
Твърди, че процесният обектът е присъединен
към електроразпределителната мрежа преди повече от 20 години, поради което към
датата на започване на дейността на ЧЕЗ Електро - 01.01.2007 г. в сила са
влезли Общите условия на договорите между страните, като обектът не е продаден,
нито договорът - прекратен до края на периода на иска. Наследодателят на ищеца – Д. Д. Г. бил регистриран в
клиентската информационна система на дружеството като небитов клиент на
електрическа енергия с клиентски номер №20030797229 .
Ищецът твърди, че до м. февруари 2019 г. не е
искано прекратяване на договора и в „ЧЕЗ Е.Б.“ по никакъв начин не е било
известно, че Д. Д. Г. е починал през 2010 г., т.е. ответникът не е уведомил
своевременно ищеца за този факт, с което
нарушил чл. 13, ал. 5 от действащите Общите условия.
Твърди се, че до датата на подаване на
Заявлението по реда на чл. 410 от ГПК не
са били платени исковите суми по сметката на дружеството.
Посочените задължения по процесните фактури били
станали изискуеми, тъй като клиентът разполагал с 10-дневен срок за плащане на
задълженията, а цената за достъп се дължала и в случите, когато
не се потребява електрическа енергия, но договорът и резервираната мощност
продължават.
Иска
се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д.Д.Г.,
че дължи на „Ч. Е. Б.“ АД-София, с ЕИК …… сумата
от 7.67 /седем лева и 67 стотинки/ лева/ представляваща 1/3 /
според наследствена квота на ответника/
от сбор на вземания по фактури за достъп до ел. разпределителна мрежа, както следва:Ф-ра№*********/14.09.2018
г.,Ф-ра №*********/16.10.2018 г., Ф-ра №*********/15.11.2018 г., Ф-ра
№*********/14.12.2018 г., Ф-ра №*********/16.01.2019 г. и Ф-ра
№*********/31.01.2019 г., които фактури
на обща стойност 23.03 лева,
като за исковата сума издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 447/2020 на PC Елин Пелин.
Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.08.2020г. до изплащане на
вземането и разноските по производството.
Претендира сторените разноски в производството по чл.422 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца да е бил потребител на ответното дружество и да се е намирал във валидно облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва твърдението, че дължи такса достъп до разпределителната мрежа на електроснабителното дружество-ищец. Навежда твърдение, че електрозахранването на процесния обект е било прекратено, считано от 09.01.2012 година и електромера в имота, чиито титуляр се водел наследодателя на ответника, бил демонтиран на 09.01.2012 година, за което съставен Констативен протокол № 1117032/09.01.2012г.. Твърди, че след тази дата електроизмервателно средство не е било монтирано и съответно не е имало и електрозахранване на имота. Твърди, че от тогава е преустановено възможността да бъде използвана договорената мощност и ответникът лишен от възможност за достъп до разпределителната мрежа.
По същество прави искане да бъдат отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск.
Прететендира за направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и с отговора на същата, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Претенцията на ищеца се отнася до припадаща се на ответинка 1/3
част или сумата от 7.67 лева, от сбора
от претендирани вземания по описаните фактури за достъп до ел. разпределителна
мрежа, които фактури на обща стойност
23.03. лева /л.12 от исковата молба/ за стопански обект, находящ се в с. . обл.
С.и с клиентски номер ….
Не е спорно по делото, че посочения клиентски номер представлява
регистрационен номер на Д.Д. Г. / наследодател на ищеца / в клиентската
информационна система на дружеството ищец /л.6 от делото/. От удостоверение за
наследници изх. № 43/05.10.2018г. , изд.
от Кметство с. Д., общ. Е. П., обл. С. е
видно, че ответникът по настоящото дело действително има качеството на
наследник по закон на Димитър Д. Г., бивш жител ***, починал на 04.01.2010
година.
От приетите по делото фактури с №№.*********/14.09.2018
г.,*********/16.10.2018 г., *********/15.11.2018 г.,*********/14.12.2018 г.,
*********/16.01.2019 г. и *********/31.01.2019 г е видно, че със
същите е фактурирана, като предоставена услуга
„Достъп до разпределинетлна мрежа
за 30 дни предоставена мощност 6 кВт“.
Фактурите са издадени на името на Д.Д.Г.,за адрес: ***, код 215, клиентски №
20030797229, абонатен №**********.
С
исковата молба ищецът претендира главницата от
7.67 лева, като сбор от по 1/3 от сумите по 6-те броя фактури посочи по-
горе „за достъп до разпределителна мрежа за 30 дни
предоставена мощност 6 кВт“. В тази връзка с отговора на исковата молба
ответникът е представил Констативен протокол № 1117032/09.01.2012 година на „Ч. Р. Б. “АД. От последния е видно, че електромерът
на абонатен № ********** /кореспондиращ с клиентски № 20030797229/, обект с. Д.,
е демонтиран на 09.01.2012 год.. Видно от съдържанието на протокола, монтиране
на ново измервателно средство / нов електромер/, не е било извършено. Така представения от
ответника протокол не е оспорен в процеса от ищеца, като от страна на последния
не са ангажирани доказателства за последващо монтиране на електромер в обекта, дори към датата на процесната фактура от
14.09.2018г. или пък към датата на последната издадена таката- от 31.01.2019
година.
Достъпът
до преносната мрежа, респ. до електропреносната мрежа представлява вид услуга предоставяна от преносния оператор
на крайния потребител по силата на договор
за достъп до електропеносната мрежа и предоставяне на системни услуги,
какъвто договор не се представя по
делото /вж.чл.12, ал.1, ал.2,
т.1 от ПТЕЕ- 1.Предмет
на договорите по чл. 11, т. 1 е предоставянето на услугата "достъп до
електропреносната мрежа" и на системни услуги. 2.Договорите по ал. 1 се
сключват между независимия преносен оператор, от една страна и крайни клиенти,
присъединени към електропреносната мрежа/.
Цената на тази услуга за небитовия потребител / какъвто според исковата
молба се явявал ответника /, се определя
от мощността на мрежата /чл.28, ал.2
Правилата за търговия с ел.енергия ,
Решение №Ц-17/28.06.2012г. на ДКЕВР/ установена с договора за присъединяване и
доставена при мястото за измерване със средството за техническо измерване на
консумирана ел. енергия / електромер с фабр. № , тип и производител конкретно отразени в цитирания Констативен
протокол от 09.01.2012г./. Видно от
събраните доказателства техническото
средство за измерване на консумирана ел.
енергия /мощност , е демонтирано от процесния обект в с. Д. още на 09.01.2012г.,
след която дата и до датата на последно
издадена фактура от 31.01.2019г. не е извършвано монтиране на друго измервателно
средство. Следователно за да бъде
уважена претенцията на ищеца за исковата
сума от 7.67 лева,
ищецът е следвало да докаже и твърдението си, че е осигурил за процесния период
/ по фактури издадени за периода 14.09.2018г. до 31.01.2019г./ достъп на ответника до електроразпределителната
мрежа, което ищецът не е сторил в процеса. В тази връзка , за да бъде
осигурен достъп до електропреносната мрежа, на оператора на
електропреносната или
електроразпределителната мрежа е вменено в задължение да присъедини всеки обект на клиент на
електрическа енергия, разположен на съответната територия, който има изградени
ел. уредби, изпълнил е условията на присъединяване и е сключил писмен
договор за присъединяване с оператора по
цени за присъединяване/чл.117, ал.1 ЗЕ/. За изпълнението на тези условия ищецът
не ангажира доказателства в настоящия процес.
По изложените съображения съдът намира
предявения иск за недоказан, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на спора и поради
заявената от ответника претенция за
разноски по настоящото производстово, следва на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 300.00/ триста / лева – възнаграждение за един адвокат,
съгласно Договор за правна помощ и съдействие
от 23.11.2020 година /л.36 от делото/.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ч. Е. Б.” АД-С.,
с ЕИК …., против Д.Д.Г. *** , с ЕГН **********, иск за установяване по
отношение на ответника, че дължи на “Ч. Е.Б.” АД–С., сумата от 7.67 /седем лева и 67 стотинки/
лева/ представляваща 1/3 / според наследствена квота на ответника/ от сбор на
вземания по фактури за достъп до ел.разпределителна мрежа, както
следва:Ф-ра№*********/14.09.2018 г.,Ф-ра №*********/16.10.2018 г., Ф-ра
№*********/15.11.2018 г., Ф-ра №*********/14.12.2018 г., Ф-ра
№*********/16.01.2019 г. и Ф-ра №*********/31.01.2019 г., които фактури на обща стойност 23.03 лева, като за исковата сума издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 447/2020 на PC
Елин Пелин, както и
за претендираната законната
лихва върху главницата, считано от 06.08.2020г. до изплащане на
вземането, а така и за разноските по заповедното
производство и тези по настоящото.
ОСЪЖДА “Ч. Е. .Б АД, с
ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. С., , да заплати на Д.Д.Г. ***,
с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева-адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: