№ 41323
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110146357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 313741/06.11.2023 г., подадена от името на адвокат К. И. Б. и
адвокат М. Л. Л. се иска изменение на решение № 16909/19.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 46357/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за
разноските.
Насрещната страна в производството, /..../ ЕАД, изразява становище по
направеното искане като счита същото за неоснователно.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато
те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
46357/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, настоящият съдебен състав намира, че
е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна и
се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява
неоснователно.
В мотивите на решение № 16909/19.10.2023 г., постановено по гр.д. №
46357/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения относно
1
разпределението на отговорността за разноски в производството, съобразно
изхода на спора, като е присъдил разноски в полза на ищеца за заплатени
държавни такси в настоящото исково производство и в заповедното производство
по ч.гр.д. № 33340/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, и формирал воля, че
в полза на ищеца и процесуалните му представители в настоящите исково и
заповедно производства не следва да се определя, респективно присъжда
адвокатско възнаграждение.
Съдът не намира, че са налице основания за ревизиране на произнасянето си
относно разпределението на отговорността за разноски в производството.
Настоящото производство е образувано по предявен от Е. С. Е. срещу /..../
ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, положителен установителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата от 73,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
27.01.2021 г. - 21.05.2023 г., върху главница в размер от 317,03 лева,
представляваща получена от /..../ ЕАД без основание сума, разпределена му в
резултат от принудително изпълнение върху имуществото на Е. С. Е.,
осъществено в изпълнителното производство по изпълнително дело
20117890400562 по описа на ЧСИ Н. К., рег. № 789 в КЧСИ, за която сума е
постановено решение № 746/17.01.2023 г. по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 71 състав, и за която сума на 22.06.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
33340/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Същевременно по делото се
установи, че за сумата за главница първоначално е образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, а
впоследствие и исково производство по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 71 състав, като и в двете производства не е претендирана законна лихва върху
претендираната главница. Независимо от това с решение № 746/17.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав съдът е
присъдил законна лихва върху претендираната главница, но във връзка с подадена
от ищеца молба с искане по чл. 247 ГПК е постановено и решение №
4812/28.03.2023г. по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
746 от 17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в,
както и в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.02.2021г. по ч.гр.д. № 4991/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, като частта „ведно
със законната лихва от 27.01.2021г. до изплащане на вземането“ да се счита
неписана и да не чете.
Решение № 4812/28.03.2023г. по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-
в е влязло в законна сила на 19.04.2023 г., като по-малко от два месеца след това е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
170726/15.06.2023 г., послужило за образуване на ч.гр.д. № 33340/2023 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав, предмет на което е процесната сума от 73,00 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2021 г. - 21.05.2023 г.,
върху главница в размер от 317,03 лева, представляваща получена от /..../ ЕАД без
основание сума, разпределена му в резултат от принудително изпълнение върху
имуществото на Е. С. Е., осъществено в изпълнителното производство по
2
изпълнително дело 20117890400562 по описа на ЧСИ Н. К., рег. № 789 в КЧСИ.
Тоест с молба депозирана на 31.01.2023 г. пред съда в исковото производство по
гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, ищецът е заявил, че не е
претендирал законна лихва върху претенцията си за главница и съдът неправилно
му е присъдил такава с решението си, а само няколко месеца по-късно е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което е поискал
образуване на отделно заповедно /а впоследствие и исково/ производство за сума,
представляваща лихва за забава върху същото главно вземане.
Съгласно чл. 3, изр. 1 ГПК и залегналият в същата разпоредба принцип на
добросъвестност при упражняване на процесуални права, участващите в
съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност
за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В настоящия случай и от установените в производство обстоятелства се
налага извод, че главната цел преследвана с образуването на процесните
заповедно и исково производства не е защита на накърнени права и законни
интереси, а генериране на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.
Това е така, тъй като както се посочи по-горе, ако ищецът беше претендирал
законна лихва /представляваща законна последица от уважаване на претенцията за
главница/, то би получил по-голяма защита на правата си, отколкото чрез
избрания начин за защита, а именно чрез предявяване на претенцията за
обезщетение за забава в отделно заповедно и исково производство. В тази връзка
вече се посочи, че като законна последица от уважаване на претенцията за
главница и по аргумент от разпоредбата на чл. 422 ГПК, ако ищецът беше
претендирал законна лихва върху претенцията си за главница в исковото
производство по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, то същият би
получил законна лихва за забава за периода от 27.01.2021 г. /датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда по аргумент от разпоредбата на чл. 422
ГПК/ до окончателното изплащане на вземането. При предявяване на претенцията
за обезщетение за забава в отделно производство и предвид характера на
вземането за главница, то за да бъде поставен длъжникът в забава, следва
кредиторът да е отправил покана до него с искане за изпълнение. Доколкото
такава покана не може да се приеме, че представлява самото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /тъй като същото не се връчва
на длъжника/, то винаги при предявяване на претенцията за обезщетение за забава
в отделно производство ищецът би получил по-малка защита на правата си,
доколкото би могъл да претендира обезщетение за забава за по-кратък период,
отколкото ако бе претендирал законна лихва върху главницата в производството,
в което е разглеждана претенцията за главница.
Предвид горното се налага извод, че с образуването на процесните
заповедно и исково производства главната цел на страната не е било получаване
на защита на правото си да получи обезщетение за забавата на ответника по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 317,03 лева,
представляваща получена от /..../ ЕАД без основание сума, разпределена му в
резултат от принудително изпълнение върху имуществото на Е. С. Е.,
осъществено в изпълнителното производство по изпълнително дело
3
20117890400562 по описа на ЧСИ Н. К., рег. № 789 в КЧСИ /доколкото ако беше
претендирала законна лихва в производствата по ч.гр.д. № 4991/2021г. по описа
на СРС, 71 с-в и по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, щеше да получи
законна лихва за забава за по-дълъг период и в по-голям размер/, а генериране на
допълнителни разноски за адвокатски възнаграждения. В подкрепа на горния
извод е и поведението на ищеца при сключване на договор за цесия от 22.05.2023
г. /тоест сключен преди образуването на заповедното производство по ч.гр.д. №
33340/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/, в който главното вземане е
прехвърлено в полза на трето лице, но без принадлежностите, т.е. без акцесорното
вземане за лихва, което по-малко от месец след сключването на договора за цесия
е предявено в производството по ч.гр.д. № 33340/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав и образуваното във връзка с него настоящо исково производство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице
нарушение на принципа на добросъвестно упражняване на процесуални права,
залегнал в разпоредбата на чл. 3, изр. 1 ГПК, поради което и в тежест на
ответника не следва да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение в
производствата по ч.гр.д. № 33340/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и по
гр.д. № 46357/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
По изложените съображения, исканията, подадени от името на адвокат К. И.
Б. и адвокат М. Л. Л., за допускане изменение на решение № 16909/19.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 46357/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за
разноските, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без
уважение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за изменение на решение №
16909/19.10.2023 г., постановено по гр.д. № 46357/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано молба вх. № 313741/06.11.2023 г.,
подадена от името на адвокат К. И. Б. и адвокат М. Л. Л..
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение № 16909/19.10.2023
г., постановено по гр.д. № 46357/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4