№ 39773
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110128188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от И. К. Д.
срещу „Вивус.БГ“ ЕООД за прогласяване нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем №**********/19.08.2019 г.; и за
заплащане на сумата 256,49 лева, представляваща платени без основание суми за такса за
експресно/бързо разглеждане и такса за удължаване срока на кредита по Договор за паричен
заем №**********/19.08.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова
молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили
Договор за паричен заем №**********/19.08.2019 г., по който е усвоена и върната заемната
сума, в т.ч. сумата по осъдителния иск. Твърди се, че всичко платено по договора, освен
главница и договорна лихва, е недължимо по съображения за нищожност и неравноправност
на оспорената клауза, на осн. чл.10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т.19 от ЗЗП; вкл. на целия
договор за кредит, на осн. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което платеното над
дължимата главница и договорна лихва подлежи на връщане. Пояснява се, че са платени
общо 1849,89 лв., като с анекс от 19.08.2019 г. е усвоена допълнителна сума 800 лв., а на
17.09.2019 г.е удължен срока на договора до 18.10.2019 г.
Ответникът оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Сочи, че ищецът е бил
клиент на „Вивус.БГ“ и счита, че в специалните условия, при които предоставя кредитиране
се посочва действителния размер на разходите; всички условия по заема са изначално
известни на потребителя, а по отношение на максималния размер на ГПР е спазен чл. 19, ал.
4 от ЗПК, който може да се уговаря свободно до размер 50 % от главницата. Поддържа, че
такса за експресно разглеждане е допълнителна и незадължителна услуга, поради което не
следва да се включва в ГПР, и поначало такси се начисляват за допълнително заявени от
потребителя услуги.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. ал.4, във вр. 1 от
1
ЗЗД е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл. клаузата, която оспорва, и
съответно че договорът и/или уговорката за такса е недействителна по изложените в искова
молба твърдения. Указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на договора за
кредит и по твърденията за неговото съдържание в искова молба. За да възникне правото на
парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че
1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения
комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически
факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай
че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува
правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за които
обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
По доказателствата:
Представените от ищеца документи са допустими и относими, а тяхното оспорване от
ответника съдът ще прецени с крайния съдебен акт. Искането по чл. 186 от ГПК на ищеца е
неотносимо, доколкото предмет на настоящия спор е конкретен договор за заем, а освен
това е правоимащо лице, на което да се предостави исканата информация. Искането по чл.
190 от ГПК на ищеца е неоснователно, тъй като ищецът твърди, че е страна по посочения
договор и е запознат със съдържанието му, и при така изложените фактически твърдения в
искова молба не може да се направи извод, че документите не са в държане на ищеца.
Искането по чл. 195 от ГПК на ищеца е допустимо и относимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на въпросите,
посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 300 лв., вносимо от ищеца по сметка на
Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При
неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще приложи спрямо страната чл. 161-
162 от ГПК като приеме за недоказани обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на
експертизата.
2
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 и чл. 190 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2023 г. от 10,10
часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник и по начин посочен в
искова молба или допълнително заявен.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на
искова молба, с приложения.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4