Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл. съдия АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
секретаря Пенка Цанкова и
прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от мл. съдия
Атанасова ВНЧД № 5195/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. гл. XXI
от НПК.
Образувано е по жалба на
осъдения А.П.И. срещу протоколно определение, постановено по НЧД № 16535/2019г,
по описа на Софийски районен съд, 103-ти състав. С атакуваното определение СРС
е групирал наложените наказания на И. по НОХД 5392/2005г. по описа на СРС и
НОХД 108/2007г. на Окръжен съд Варна, определил му е едно общо, най- тежко
наказание – „ЛОС” за срок от 6 години и 6 месеца, привел е в изпълнение
неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода”, наложено на осъдения А.И.
по НОХД № 108/2007г. на Окръжен съд – Варна, а именно остатъка от 1 година, 5
месеца и 9 дни, от изтърпяването на което осъденият И. е бил условно предсрочно
освободен.
Със същото определение СРС е
приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК от наложеното общо най- тежко
наказание времето, през което осъденият А.И. фактически е търпял наказание
„лишаване от свобода” по групираните присъди, като на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от НК от определеното най – тежко наказание е приспаднал времето, през
което осъденият А.И. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по
групираните присъди и времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
На основание чл. 23, ал. 3
от НК към определеното общо най – тежко наказание СРС е присъединил наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години, наложено на осъдения И.
по НОХД 5392/2005г. на СРС, НК, 94 състав, като и на основание чл. 25, ал. 2 от НК от посоченото наказание е приспаднато времето от 21.02.2005г.
до21.02.2007г., през което осъденият А.И. фактически е изтърпял същото.
Първоинстанционният съд
освен това е постановил и отделно изтърпяване на наказанието „пробация” за срок
от 9 месеца при първите две пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.1 и т. 2 от НК и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, наложени на осъдения И.
по НОХД 16468/2018г. на СРС, НО, 103 състав.
Определението е обжалвано от
осъдения И., който в срока и по реда на чл. 436 ал. 2 НПК е подал жалба, с
която е поискал отмяна на обжалваното определение, като е изложил съображения,
че същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон. Акцентира се върху твърдението, че СРС не е следвало да привежда в
изпълнение неизтърпяната част от срока на УПО, тъй като е приел, че деянието
извършено по НОХД 16468/2018г. на СРС, 103-ти с-в, е в изпитателния срок на УПО
по НОХД 108/2007г. на ОС – Варна. Поддържа, че по 16468/2018г. на СРС, 103-ти
с-в, е бил осъден на наказание „пробация”, поради което не следва и да се
привежда в изпълнение остатъка от присъдата по НОХД 108/2007г. на ОС – Варна от
1 година, 5 месеца и 9 дни. Излага и съображения, че съдът освен това не е
зачел и срока от 6 месеца „пробация”, която осъденият е изтърпял в срока по УПО
от 1 година, 5 месеца и 9 дни. Моли атакуваното определение на СРС да бъде
отменено и да бъде постановено решение от въззивния съд, с което да не се
привежда в изпълнение в цялост наказанието му по НОХД 108/2007г. на ОС – Варна
за остатъка му от 1 година, 5 месеца и 9 дни, алтернативно да му бъде зачетен
към приведения остатък времет, през което е изтърпял пробационната мярка от 6
м. през изпитателния му срок на УПО. В жалбата не се правят искания за събиране
на доказателства.
Въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция защитникът на осъдения – адв. Ю. Н., поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Счита, че обжалваното определение е немотивирано,
необосновано, несправедливо и постановено при нарушение на материалните и процесуалните
норми. Сочи, че по отношение на подсъдимия има постановена присъда в Германия,
за която е направил доказателствено искане да бъде изискана по служебен път,
тъй като не разполага с копие на същата. Поддържа, че са налице две групи кумулации,
които биха могли да бъдат извършени по отношение на осъденото лице, а именно: да
се определени едно общо наказание по НОХД 108/2007г. на Районен съд – Варна и
по НОХД 5392/2005г. на СРС или да се определи едно общо наказание по НОХД
16468/2008г. и за деянието по присъда 17 KLC 376 GS 16790 от 2013г. на
Нюрнбергски районен съд. Моли също така въззивният съд да приеме, че в
изпитателният срок по УПО осъденото лице е извършило деяние, за което му е било
наложено наказание „пробация”, т.е. не е активирано условното предсрочно
освобождаване. Сочи, че ако не бъдат уважени
предходните му искания, то моли съда да зачете и деветте месеца пробация, които
неоснователно осъденото лице е изтърпяло.
Представителят на Софийска
градска прокуратура счита, че определението, с което са групирани наказанията
на осъдения е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че правилно
първоинстанционният съд е групирал наказанията и е привел в изпълнение остатъка
от наказанието, наложено по НОХД 108/2007г. на Окръжен съд – Варна. Иска
подадената частна жалба да бъде оставена без уважение, а определението на СРС
да бъде потвърдено.
В предоставеното му право на
последна дума осъденият И. заявява, че поддържа казаното от защитника си.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е протекло
по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК и е било образувано по предложение на
Софийска районна прокуратура за групиране на наложените на осъдения А.П.И. наказания
по НОХД № 5392/2005г. по описа на СРС и по НОХД № 108/2007г. по описа на ОС Варна, като на основание чл. 70, ал. 7 НК определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно и изцяло.
Представителят на прокуратурата е предложил и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „а” ЗИНЗС така определеното общо наказание да се изтърпи при първоначален
строг режим. СРП е направила искане да бъде приспаднато на основание чл. 25,
ал. 2 от НК от определеното най – тежко наказание времето, през което осъденото
лице е търпяло наказание „лишаване от свобода” по някое от наказанията,
включени в съвкупността, както и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК да се
приспадне времето, през което осъденото лице е било задържано по смисъла на
закона по някое от делата, включени в съвкупността. В предложението на СРП е
посочено още, че към общото наказание на
основание чл. 23, ал. 2 от НК следва да бъде присъединено наказанието от 2
години ЛПУМПС, наложено по НОХД 5392/2005г. на СРС, като същото да бъде
приспаднато изцяло поради поради изтърпяването му за времето от 21.02.2005г. до
21.02.2007г. Представителят на прокуратурата е направил и искане за отделно
изтърпяване д остане наказанието от 9 месеца „пробация”, както и кумулативното
наказание от 3 месеца ЛПУМПС , наложени по НОХД 16468/2018г. на РС – София.
С оглед изисканите справка
за съдимост, справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвора –
гр. София и справка от НслСлужба за времето, през което осъденият И. е бил
задържан в местата за лишаване от свобода, първостепенният съд е констатирал,
че до момента на постановяване на определението от първата инстанция И. е бил
осъждан многократно, изтърпял е част от наложените му наказания.
СРС е групирал наложените
наказания на И. по НОХД 5392/2005г. по описа на СРС и НОХД 108/2007г. на
Окръжен съд Варна, определил му е едно общо, най- тежко наказание – „ЛОС” за
срок от 6 години и 6 месеца, като на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. Със
същото определение районният съд е привел в изпълнение неизтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода”, наложено на осъдения А.И. по НОХД №
108/2007г. на Окръжен съд – Варна, а именно остатъка от 1 година, 5 месеца и 9
дни, от изтърпяването на което осъденият И. е бил условно предсрочно освободен,
като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” ЗИНЗС е определил първоначален
строг режим на изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 108/2007г. на ОС – Варна.
СРС освен това на основание
чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал от наложеното общо най- тежко наказание времето,
през което осъденият А.И. фактически е търпял наказание „лишаване от свобода”
по групираните присъди.
С горепосоченото определение
първоинстанционният съд на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от
определеното най – тежко наказание е приспаднал времето, през което осъденият А.И.
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по групираните присъди и
времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
На основание чл. 23, ал. 3
от НК към определеното общо най – тежко наказание СРС е присъединил наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години, наложено на осъдения И.
по НОХД 5392/2005г. на СРС, НК, 94 състав, като и на основание чл. 25, ал. 2 от НК от посоченото наказание е приспаднато времето от 21.02.2005г.
до21.02.2007г., през което осъденият А.И. фактически е изтърпял същото.
Първоинстанционният съд
освен това е постановил и отделно изтърпяване на наказанието „пробация” за срок
от 9 месеца при първите две пробационни мерки
по чл. 42а, ал. 2, т.1 и т. 2 от НК и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца, наложени на осъдения И. по НОХД 16468/2018г. на СРС,
НО, 103 състав.
В хода на въззивния процес е
постъпила изисканата по служебен път от СГС справка от Министерството на
правосъдието за съдимостта на осъденото лице извън Република България, в която
е посочено, че на 15.06.2020г. Министерството на правосъдието е уведомено от
Централния орган на ФРГ, че лицето има осъждане на територията на ФРГ, като към
писмото е приложен един брой нотификация, в която е отбелязано, че на И. е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години и 3 месеца от
Нюрнбергски районен съд.
Настоящият съдебен състав
намира определението на СРС за постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото е накърнено процесуалното право на осъденото
лице да се извърши групиране по най-благоприятния за него начин на наложените
му наказания. Видно е, че по отношение на А.И. има постановена
присъда и във Федерална Република Германия, която не е била взета предвид и
наказанието по нея не е включено в групирането. Освен това осъденото лице е
направило искане тази присъда да бъде съобразена при извършването на групирането. Това искане е напълно законосъобразно, тъй като Рамковото решение
на държавите членки на ЕС е транспонирано в българското право и с изменение на
НК публикувани в ДВ, бр. 33 от 2011 г. е
създадена нова алинея на чл. 8 от НК, а именно ал. 2, според която влязла в
сила присъда постановена от друга държава членка на ЕС следва да се вземе
предвид от българските съдилища и българските институции във всяко наказателно
производство, провеждано по отношение на същото лице на територията на Република
България. В настоящия случай българският съд следва да приложи
разпоредбите на чл. 23-25 от НК, като вземе предвид и присъдата на
чуждестранния съд, ако счете, че са налице предпоставките за това.
Софийски градски съд намира,
че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на СРС, тъй като с него съдът въобще не се е
произнесъл по отношение на осъждането на И. във ФРГ. Това не би могло да бъде
сторено за първи път от СГС, тъй като молителят би бил лишен от една инстанция.
Освен това по делото е необходимо да бъдат събрани доказателства дали по присъдата
постановена от Нюрнбергски районен съд, подсъдимият е изтърпял изцяло наложеното му наказание от 5
години и 3 месеца лишаване от свобода. Тези доказателства са необходими, за да може
решаващият съд, ако счете, че молбата е основателна, да прецени каква част от
наказанието да приспадне като фактически изтърпяно.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.11.2019г., постановено по НЧД №
16535/2019 г. по описа Софийски районен съд, НО, 103 състав.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС, съобразно указанията в мотивите на
решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.