Р
Е Ш Е
Н И Е
№853
20.11.2019г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО
в открито
съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Гергана Мазгалова
и в
присъствието на прокурор Делчо Лавчев,
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 948 по описа на Административен съд –
Хасково за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр.
с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от А.Ж.Т. ***, против Решение № 209/24.06.2019г.,
постановено по АНД № 388 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Касационният
жалбоподател сочи, че съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и
постановено при грубо нарушаване на административно-производствените правила. С
него било потвърдено незаконосъобразно наказателно постановление на данъчната
администрация. Извършената проверка не се основавала на първична документация и
била крайно незадоволителна, защото приемала безкритично данните, поднесени от
куриерската фирма. Тези данни не можели сами по себе си да представляват
доказателство за направените фактически констатации и правни изводи. С оглед на
така изложеното се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, ведно с
всички правни последици от това.
В
допълнително депозирана по делото молба жалбоподателят доразвива доводите си за
незаконосъобразност на съдебното решение, като сочи, че решението на съда имало
бланкетен характер и било лишено от мотиви. Данъчната администрация следвало да
състави срещу жалбоподателя едно наказателно постановление, а не пет такива. Наказателното
постановление, предмет на настоящото производство, било съставено на база
извършена проверка в частна фирма за изпращане на писма, колети и пратки, в
която на името на жалбоподателя имало изграден профил и фигурирал телефон. В
документацията имало и други лица, клиенти на фирмата, които оперирали в
рамките на профила на жалбоподателя със същия телефон. Жалбоподателят нямал
представа защо било замесено името му, но твърди, че починалият му баща се
занимавал с онлайн търговия и работел на практика за други хора. Същият имал
профил в куриерската фирма, но с такива профили се оказали и жалбоподателят,
брат му и майка му. Жалбоподателят нямал знание и идея за това какво е правил
баща му като търговия в рамките на профила на жалбоподателя. Проверката била
направена изцяло по документи, предоставени от куриерската фирма, а самата тя имала
интерес да „прикачва“ към вече действащи клиенти други хора и да ги прикрива, поради
което не можело да им се даде вяра. Всички представени документи не носели
подпис на жалбоподателя. Нямало материали от видеокамери, които да покажат кой
е пращал стоката и кой е получавал парите от наложените платежи, по които
фигурирало името му. На някои места срещу името на жалбоподателя фигурирало
чуждо ЕГН. Телефонът, които присъствал там, по никакъв начин не можело да бъде
свързан с името на жалбоподателя, нито било установено този чужд телефон да е бил
ползван от жалбоподателя. Всички тези доводи били игнорирани от съда, с което
липсвала съществена част от мотивите на съдебния акт и което представлявало
най-тежкото възможно процесуално нарушение. Жалбоподателят сочи още, че законът
бил неточно съотнесен към фактите и
обстоятелствата и по-точно към тяхната липса, като било налице противоречие на
правните изводи с тези факти и обстоятелства, съответно тяхната липса.
Ответникът –
ТД на НАП – Пловдив, Дирекция „Контрол“, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно. Същото било постановено при доказателствен
дефицит. В този смисъл моли за отмяна на така постановеното решение и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав за установяване факта на
авторството на нарушението.
Административен
съд - Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в
нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 400222–F397984/22.01.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция
„Контрол” в ТД на НАП - Пловдив, с което на А.Ж.Т. за нарушение на чл.180 ал.2,
във вр. с чл.180, ал.1, във вр. с чл.86, ал.1, във вр. с чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС и на основание чл.180 ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на процесния
АУАН не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, като
същият отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното нарушение било
описано с всички съставомерни признаци и
квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на
нарушените законови текстове в тяхната пълнота. Посочени били всички
съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и
законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение
за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето,
привлечено към административно-наказателна отговорност. Не били допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН в присъствие на
жалбоподателя. Спазени били и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление било издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване
на санкционния акт не било допуснато процесуално нарушение, което да се
квалифицира като съществено.
От
материалноправна страна съдът е приел, че обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, се установяват безспорно, като е достигнал до
извода, че А.Ж.Т. е осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като е
реализирал облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.11.2012г. до 31.10.2013г.
над 50 000 лева – 54 832 лева, формиран
от продажба на стоки – храсторези, електрожени, соларни маски и др. , изпращани
на клиенти с куриерски пратки чрез куриер – „Еконт Експрес“ ООД. Приел е за
неоснователно възражението на жалбоподателя за недоказаност авторството на
вмененото му нарушение, като е обсъдил подробно събраните в тази връзка
доказателства. Посочил е, че наказанието е правилно определено в минимален
размер и че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира така постановеното решение за правилно. При извършената
служебна проверка по реда на чл. 218 от АПК
бе установено, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено
е при изяснена фактическа обстановка, а относимите факти са възприети от съда
въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред, като направените фактическите изводи са изведени след анализ и
преценка на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че
административно наказаното лице е осъществило състава на описаното в наказателното
постановление нарушение, са правилни, обосновани и не противоречат на събраните
по делото доказателства.
Противно на
твърденията на касатора, решението не страда от липса на мотиви. Освен че
подробно е описал възприетата от него фактическа обстановка, въззивният съд е
дал обоснован отговор и на повдигнатия пред него като спорен въпрос относно доказаността на авторството на
деянието. Достигнатите от съда фактически и правни изводи в тази насока се
споделят от настоящата инстанция.
Правилно
районният съд е приел за установено, че А.Ж.Т. е сключвал сделки по електронен
път за продажба на стоки, при които стоките са били изпращани между две
населени места на територията на страната, а предлагането на стоките се е
осъществявало чрез използването на електронна платформа. Както по време на
административно-наказателното производство, така и пред съда наказаното лице не
е оспорвало самото извършване на облагаеми доставки, мястото на изпълнение,
характера на доставките, данъчната основа или момента на изпращане на пратката,
нито момента на възникване на данъчно задължение- момента на получаване на
плащането от доставчика, а е поддържало твърденията, че тези сделки са
извършвани от баща му, който вече е починал, а самият той не е бил достатъчно
наясно с дейността му. Нямало е спор и относно съществуването на профил на
името на А.Ж.Т. в куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД, за който наказаното
лице е твърдяло, че е бил създаден от баща му.
От събраните
по делото доказателства е видно, че след изискани документи и сведения от
„Еконт Експрес“ ООД, „Мобилтел“ ЕАД, „БТК“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД, административно-наказващият
орган е установил, че при куриерската фирма съществува клиентски картон на А.Ж.Т.,
с посочен ЕГН и телефон, чийто номер е използван от А.Т. като потребител на
услугите на мобилните оператори. Нещо повече, при внимателно обсъждане на
представените справки се установяват два телефонни номера, като и за двата
телефона мобилните оператори Мтел и Теленор (с посочени номера на договори и
дати) сочат регистрация именно за А.Ж.Т.. Тези телефонни номера фигурират в
изпратените разпечатки от системата на фирмата - куриер, които са организирани
таблично данни, а файловете са изискани и са подписани с електронен подпис на
представляващ дружеството, за което е и изявлението в съставения от данъчния
служител протокол от 16.05.2018г. Поради така събраните данни с електронна
идентификация на третото представящо ги лице, настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението на касатора относно некоректно предоставяне на данни от
куриерската фирма. Следва да се има предвид и че в тези таблични справки, а
също и в представените в копие РКО, е посочен адрес на изпращача и получилия
платежите, който съвпада с адреса, посочен от жалбоподателя и в жалбата,
постъпила пред съда.
Поддържаната
и пред настоящата инстанция теза на касатора, че дейността е била извършвана от
баща му, не може да бъде споделена. Видно от представеното удостоверение за
наследници, баща му е починал на 10.02.2017г. При съпоставка на данните относно
датата на смъртта му, със съдържащите се в Протокол № 1438055/15.02.2018 г.
данни, се установява извършване на дейността по предлагане на стоки на интернет
платформата www.olx.bg и след тази дата, а от приложените разпечатки е видно
регистрация в сайта от 2015г., с последно обновяване от 12.02.2018г., както и
че посоченият телефон за връзка е този, който фигурира в данните от куриерската
фирма и е посочен за изпращач още през 2012г. При наличието на тези
доказателства е несъстоятелно твърдението на касатора, че телефоните и
дейността не можели да бъдат свързани с него. Безспорно телефоните са били
регистрирани на името на А.Ж.Т. и то в различни мобилни оператори и за
достатъчно дълъг период от време, считано още от 2012 г. Налага се извода, че
именно наказаното лице, лично и от свое име, е получавало сумите по наложените
платежи при извършените продажби на стоки по електронен път, който факт се
подкрепя и от извършените от данъчните органи насрещни проверки, доказващи фактическото
осъществяване на сделките.
Действително
не са изследвани подписите в документите за наложен платеж, но наказаното лице
не е извършило конкретно оспорване на някой от тях. Въпреки неизследването на
подписите в платежните документи и несъбирането на материали от видеокамерите
при куриерската фирма, по делото се установява такава доказателствена
съвкупност, която изключва възможността друго лице – бащата на касатора, да е
автор на деянието.
В този
смисъл при постановяване на решението си Хасковският районен съд е направил
адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения както
на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на закона решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 209 от 24.06.2019г., постановено по АНД № 388 по описа на
Районен съд – Хасково за 2019 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.