РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Монтана, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500143 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *, чрез
процесуалния си представител адв. Н. А., МАК, против Решение №
25/17.01.2025 год., по гр.д. № 492/2024 год. по описа на РС Лом.
С посоченото решение съдът на основание чл. 108 от ЗС е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „А. Н.” ЕООД с ЕИК *, представлявано от
Р.И. - управител, със седалище и адрес на управление: гр. *, обл. *, ул. „*” №
*, че ищецът К. Б. с ЕГН ********** от гр. *е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № *съгласно КККР на гр. *, одобрени със Заповед №
РД-18 5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. *, обл. *, ул. „*” *, с площ съгласно скица на поземления имот -
*кв.м., при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: *, *, *и *, и
Е ОСЪДИЛ ответника да предаде на ищеца владението върху 58,60 кв.м.
РЕАЛНА ЧАСТ от поземления имот с идентификатор № *, разположена
при съседи: север – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, изток – собствен двор,
юг – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, запад – част от собствен двор към
улица „*“ в гр. *, очертана съгласно Скица към експертно заключение с вх. №
11189/09.12.2024 г., изготвено от вещо лице В.В., приложена на л. 67 по
делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.
1
Решението се обжалва изцяло, като неправилно от ответника А.Н.
ЕООД, ЕИК *, гр. *.
Счита, че при изяснени факти съдът е достигнал до неправилни
правни изводи. Твърди, че между страните не е имало спор кому принадлежи
собствеността върху процесните идеални части от процесния имот, в който е
монтиран павилион. Именно този павилион фирмата ответник е наела с
договор за наем от третото лице Р.Ф., легитимираща се като негов собственик.
Затова ответникът имал валидно правно основание да държи павилиона, а
ищецът е следвало да уреди отношенията си с третото неучастващо лице Р.Ф.
На следващо място твърди, че за първата половина на 2024 год.
ищецът е получавал от ответното дружество по 300 лв. месечен наем за този
търговски обект.
Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като неправилно
и вместо това да постанови решение, с което да се произнесе по същество на
спора като отхвърли предявения иск по чл. 108 ЗС.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна К. Б. от гр. *, чрез пълномощника адв. Р. Б., МАК.
Въззиваемият оспорва жалбата, като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва твърденията във
въззивната жалба.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани
доказателства.
В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.
Н. А., МАК, който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения
моли да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция бъде
отхвърлена.
Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият не се представлява.
Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна. Съображенията на МОС за това са
следните:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените във
въззивната жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правна квалификация
2
чл. 108 ЗС – да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № *съгласно КККР на гр. *, с
административен адрес: гр. *, ул. „*” *, с площ от 240 кв.м., а по скица с площ
от 257 кв.м. и да бъде осъден да му предаде имота.
С молба от 09.09.2024 год., в хода на делото ищецът е изменил, като е
уточнил, че частта от имота, която се владее от ответника и която претендира
да му бъде предадена е с площ от 58,60 кв.м. съгласно заключението и
приложената скица на вещото лице, изготвило приетата СТЕ. Изменението на
иска е прието с определение от открито съдебно заседание на 17.12.2024 год.
За да постанови атакуваното решение РС Лом е приел, че между
страните не е спорно, че ищецът е собственик на целия ПИ с идентификатор
№ *, както и че ответникът ползва находящият се в имота търговски павилион.
Последният през годините е бил собственост на различни лица, като е отдаван
под наем за търговски нужди. Като така съдът е приел, че в случая е
ирелевантно кому принадлежи собствеността върху движимата вещ –
въпросният павилион, няма значение кому принадлежи правото на ползване,
нито кое лице го ползва и на какво правно основание, тъй като ответникът
не е доказал валидно учредено право на строеж в имота на ищеца или
писмено съгласие на собственика на недвижимия имот в него да бъде
поставен преместваемият обект. Приел е за спорно между страните
единствено това дали ответникът държи павилиона на валидно правно
основание, противопоставимо на ищцовото право на собственост.
Приел е за безспорно, че процесният павилион представлява
преместваем обект, а не строеж, но е поставен така, че препятства достъпа на
собственика до имота. Приел е, че не е установено по делото правно
основание, въз основа на което преместваемият обект да е поставен в имота на
ищеца, а това, че собственикът на този обект го е отдал под наем на ответника
е счел за ирелевантно.
Въз основа на гореизложеното РС Лом е приел, че искът е
основателен и го е уважил.
От ангажираните пред първата инстанция доказателства се
установява, а и между страните не се спори, че:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, т. *,
рег. № */1993, д. № */11.03.1993 год. на нотариус П.Т. при ЛРС, ищецът К.Б. е
закупил ДВОРОВО МЯСТО, цялото от 240 кв.м., урегулирано в парцел *-*,
кв. *по плана на гр. *, празно, при съседи: ул. *, К.Й.и Н.Й., детска градина и
Г.Г.
В сега действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК имотът е ПИ с идентификатор №
*с площ от 257 кв.м., адм.адрес: гр. *, ул. *№ *, урбанизирана територия с
начин на трайно ползване ниско застрояване.
На 20.06.2004 год. третото лице К.Н. (вероятно баща на ищеца), като
наемодател сключил с третото лице ЕТ „Ц. – Ц. И.“ – с. *, обл. *договор за
наем, по силата на който му отдал под наем Павилион от метална
3
конструкция, преустроен в магазин, находящ се в парцел *-*, кв. * по плана на
гр. *, за срок от 2 години.
Видно от писмо от 26.01.2024 год. на Гл.архитект на Общ. *, в архива
на общината не са намерени строителни документи, както и документи за
поставяне на преместваем обект в процесния имот.
Видно от Удостоверение изх. № ТУ-12-107(1)/08.02.2024 год.,
издадено от Гл.архитект на Община *, сградата с идентификатор № *със
застроена площ от 89 кв.м. е съборена.
От своя страна ответникът представя копие от Фактура от 16.07.1991
год., издадена от СП „Горивни и строителни материали“ гр. *за продадена на
Г.Г. от гр. *метална барака, намираща се (тогава) до магазин „*“ в гр. *, както
и серия договори за покупко-продажба на павилион с адрес: гр. *, ул. * № *за
периода 29.05.2014 – 26.10.2022 год., видно от които:
Договор за покупко-продажба на павилион от 29.05.2014 год. с
нот.заверка на подписите рег. № */29.05.2014 год. на нот. Д. М., рег. № *в РНК,
сключен между третите лица Г.Г. и В.*ЕООД, ЕИК *, представлявано от
управителя А.Н., по силата на който дружеството е закупило ПАВИЛИОН
находящ се в гр. *, ул. *№ *, с площ от 80 кв.м., представляващ метална
конструкция с ламаринен покрив и остъклена витрина с вход от към ул. *,
който е разположен в парцел *-*, кв. * по плана на гр. *, собственост на К.Б.;
Договор за покупко-продажба на павилион от 20.11.2020 год. с
нот.заверка на подписите рег. № */20.11.2020 год. на нот. Б. К., рег. № * в РНК,
сключен между третите лица В. * ЕООД, ЕИК *, представлявано от
управителя Т.Т. и последният в лично качество, по силата на който
физическото лице е закупило от фирмата си същия павилион;
Договор за покупко-продажба на павилион от 26.10.2022 год. с
нот.заверка на подписите рег. № */26.10.2022 год. на нот. Д. М., рег. № *в РНК,
сключен между третите лица Т. Т. и Р.Ф., по силата на който втората закупила
Павилион находящ се в гр. *, ул. *№ *, с площ от 80 кв.м., представляващ
метална конструкция с ламаринен покрив и остъклена витрина с вход от към
ул. *, разположен в парцел *-*, кв. *по плана на гр. *, собственост на К.Б..
С Договор за заем за послужване от 10.12.2022 год., сключен между
физическите лица Р.Ф. – заемодател и Р. И. – заемател, по силата на който
последната е получила за временно (за срок от 5 години) безвъзмездно
ползване павилион-магазин на ул. *№ * в гр. *.
С Нотариална покана рег. № */09.06.2023 год. на нот. С.С., рег. № * в
РНК, р-н ЛРС, адресирана до ответника А. Н. ЕООД, ищецът, като собственик
на недвижимия имот и поставения в него павилион е поискал да му се заплати
сумата от 7200 лв. – обезщетение за ползване на имота една година назад,
както и месечен наем от 600 лв. занапред, считано от 01.07.2023 год. Поканата
е връчена на управителя на дружеството Р.И. на 03.07.2023 год. срещу
разписка.
От приетите по делото и неоспорени копия от разписки, изходящи от
ищеца К. Б. се установява, че в хода на делото:
4
На 09.03.2024 год. ищецът е получил от Р.Ф., служител на „А.Н.“
ЕООД сумата от 300 лв. – наем за м. Февруари.
На 10.05.2024 год. ищецът е получил от Р.И., управител на „А. Н.“
ЕООД сумата от 600 лв. – наем за месеците Март и Април.
На 10.06.2024 год. ищецът е получил от Р. Ф., служител на „А. Н.“
ЕООД сумата от 300 лв. – наем за м. Май.
Искът е предявен на 07.03.2024 год., исковата молба е вписана в
Сл.вп. *на 26.03.2024 год., а на 09.04.2024 год. книжата са получени от
ответника.
От приетата в хода на първоинстанционното производство СТЕ,
изготвена от в.л. В.В. се установява, че търговският обект е изграден от ПВЦ
материали върху метална конструкция, като е с размери: 9,94 м. към улицата и
5,90 м. към двора и площ от 58,65 кв.м.
Видно от писмо от 14.06.2024 год. на Кмета на Общ. *, в общината
няма преписка относно регистрация на търговски обект на адрес: гр. *, ул. *№
*на името на ответното дружество.
Основните възражения на въззивника са две – първо, че той е
ненадлежен ответник, тъй като е ползвал вещта, поставена в имота на ищеца
като държател на валидно правно основание – при завеждането на делото това
е бил договор за заем за послужване, сключен с третото неучастващо лице
Р.Ф., която му се е легитимирала като собственик на процесния павилион и
срещу която евентуално е следвало да бъде насочен иска. И второ, че в хода на
делото е сключил неформален договор за наем с ищеца, по силата на който
ответникът му е заплащал месечен наем от 300 лв., поради което упражнява
държане върху вещта, поставена в имота на ищеца на валидно правно
основание.
За уважаването на иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да са
налице кумулативно три предпоставки: ищецът да е собственик, имотът
/вещта/ да се владее или държи от ответника и това владеене/държане да е без
правно основание.
Липсата на която и да е от горните предпоставки води до
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
За това на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с
правото на собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по
установителния иск за собственост и едва след това да изследва останалите
две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв иск, а
именно, от кого се владее имота и на какво основание.
В случая не е спорно, а и се установява от представените доказателства,
че ищецът /по силата на покупко-продажба на недвижим имот/, е собственик
на ПИ с идентификатор № *по КККР на гр. *. Не е спорно и, че павилионът-
търговски обект е поставен в имота на ищеца и се държи от ответника.
Установено по делото е и правното основание, на което ответникът държи
павилиона – сключеният на 10.12.2022 год. облигационен договор за заем за
послужване със собственика на вещта, а в хода на делото – и сключен договор
5
за наем с отвеника като наемодател.
Отношенията между третото лице-собственик на ползвания от
ответника павилион от една страна и ищеца от друга не са изследвани от
първата инстанция.
Предявеният иск е по чл. 108 ЗС, за ревандикация на реална част от ПИ с
идентификатор № *, а не по чл. 109 ЗС.
По така предявеният иск не ответникът е лицето, което е поставило,
което е собственик и което може да премести вещта и така да възстанови
владението на ищеца.
Вярно е, че в случая за поставянето на преместваемия павилион в имота
на ищеца не е установено дали са издавани от Община *разрешителни за
строеж/поставяне на преместваеми обекти. За това обаче ответникът като
наемател нито има задължение да следи, нито би могъл да отговаря. От
приетите писмени доказателства може да се предположи, че вещта е
поставена в имота вероятно преди 1991 год., т.е. преди ищецът да го закупи,
но при всички случаи преди 20.06.2004 год., тъй като от тогава е първият
приложен по делото наемен договор, (представен с исковата молба).
На следващо място, съгл. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва при
постановяване на решението си да вземе предвид и фактите от значение за
спорното право, които са настъпили след предявяването на иска. В случая
такъв факт е сключването на неформален договор за наем между ищеца и
ответника, наличието на който договор се установява от приобщените по
делото и неоспорени разписки за получени от ищеца наемни плащания.
Ето защо в случая при наличието на първите две, не е налице третата
кумулативна предпоставка за уважаването на предявения иск по чл. 108 ЗС, а
именно липса на правно основание ответникът да държи вещта.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира
предявеният иск по чл. 108 от ЗС за неоснователен и като така – подлежащ на
отхвърляне.
Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена в частта,
която ответното дружество е осъдено да предаде на ищеца ,
първоинстанционното решение да бъде отменено в тази му част, а
предявеният иск – отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
И двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80
ГПК.
Изискването за постановяване на двусъставен диспозитив по иска по
чл. 108 от ЗС произтича от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС и от
необходимостта да бъде формирана СПН относно конкретно притежаваните от
ищеца или ищците по делото права на собственост. Тоест, двата елемента на
диспозитива на решението по ревандикационния иск не водят до обективно
съединяване на искове. В същото време водещ и меродавен е осъдителният
компонент с оглед на обяснената цел на иска по чл. 108 от ЗС – предаване на
владението върху имота на ищеца.
6
Поради това и определяща за отговорността за разноските в процеса
не е установителната, а осъдителната част на решението по такъв иск, в
съответствие с мотивираното по съществото на спора.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че при отхвърлянето на
иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част разноските по спора се дължат
само от ищеца. Поради това независимо от установената собственост на
ищцовата страна като първи елемент от иска по чл. 108 от ЗС и доколкото този
въпрос не е бил спорен, разноските по делото пред двете инстанции – общо
2030,53 лв., от които 1000 лв. за процесуално представителство и защита пред
първата инстанция и 1030,53 лв. във въззивното производство (1000 лв. адв.
хонорар и 30,53 лв. – държавна такса) следва да останат в тежест на ищеца с
оглед отхвърлянето на осъдителните претенции срещу ответника.
Водим от гореизложеното ОС Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 25/17.01.2025 год., по гр. д. № 492/2024 год. по
описа на РС Лом в частта, в която „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *е осъдено да
предаде на К.Б. с ЕГН ********** от гр. *владението върху 58,60 кв.м.
РЕАЛНА ЧАСТ от поземления имот с идентификатор № *, разположена
при съседи: север – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, изток – собствен двор,
юг – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, запад – част от собствен двор към
улица „*“ в гр. *, очертана съгласно Скица към експертно заключение с вх. №
11189/09.12.2024 г., изготвено от вещо лице В.В., приложена на л. 67 по
делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението,
както и в частта, в която „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *е осъдено да
заплати на К. Б. с ЕГН ********** от гр. *сумата от 2271,06 лв. разноски
пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/17.01.2025 год., по гр.д. № 492/2024
год. по описа на РС Лом в останалата част, в която К. Б. с ЕГН ********** от
гр. *е признат по отношение на „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *за собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *съгласно КККР на гр. *, одобрени
със Заповед № РД-18 5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. *, обл. *, ул. „*” *, с площ съгласно скица на
поземления имот - 257 кв.м., при съседи на имота: поземлени имоти с
идентификатори: *, *, *и *.
ОСЪЖДА К. Б. с ЕГН ********** от гр. *, да заплати на „А.Н.“
ЕООД, ЕИК *, гр. *, сумата от 2030,53 лева /две хиляди и тридесет лева, 53
ст./ разноски пред двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8