Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 20.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3178 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че между ищцовото дружество и ответника е сключен
договор за потребителски кредит №********** от 09.11.2017г., с посочени в
исковата молба параметри на договора и избран и закупен пакет от допълнителни
услуги. Сочи се, че в изпълнение на договорните задължения ищцовото дружество
предоставило на ответника чрез банков превод сумата 3000лв. по посочена от
кредитополучателя банкова сметка, ***говора за срок от 36 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 229,08лв. и падежна дата-9-то число на
месеца. Ищецът излага твърдения, че общото задължение по кредита възлиза на
сумата 5270,04лв., а стойността на пакета от допълнителни услуги е в размер на
2976,84лв. или общо задължението възлиза на сумата 8246,88лв., а стойността на
вноската-229,08лв. Сочи се, че длъжникът изплатил стойността само на една пълна
и една непълна вноска, или общо сумата 446,81лв. Ищецът заявява, че на
17.04.2018г. договорът е прекратен автоматично и е обявена неговата предсрочна
изискуемост, като на длъжника било изпратено уведомление на 19.04.2018г.
Излагат се твърдения, че по заявление по чл.410 от ГПК на ищеца е образувано
частно гр.дело №2361/2018г по описа на ВТРС, по което е издадена срещу длъжника
К.С. заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за
сумата 7844,62лв., от която 7 800,07лв.-главница, 30лв.-такса за
извънсъдебно събиране на вземанията и 14,55лв.-лихва за забава за периода
10.12.2017г.-17.04.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
като след дадени на заявителя указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
същият е предявил настоящия положителен установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК
вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване дължимост само на
сумата 7800, 07лв. по договор за потребителски кредит от 09.11.2017г., за която
е издадена заповед за изпълнение по частно гр.дело 2361/2018г по описа на ВТРС,
като в исковата молба посочва какви вземания по договора за кредит включва
претендираната сума. Отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
Преписи от исковата молба и
приложенията са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като на
същия е назначен особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК. В срока по чл.131 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника,
който заема становище
за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че
не е налице подлежащо на изпълнение вземане, тъй като към момента на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК липсва изискуемост на вземането и не са били
налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение. Прави се
възражение, че не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, визирани в чл.12.3 от договора. Оспорва и получаването на
уведомление за предсрочна изискуемост от длъжника, с твърдения, че липсват
доказателства за получаване на уведомлението от длъжника. Особеният
представител оспорва и пакета от допълнителни услуги, по който се претендира
заплащане на стойността им, като нищожна клауза, по която не е възникнало
задължение за ответника. Позовава се на ЗЗП. Отправя искане за отхвърляне на
предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.11.2017г. между ищцовото
дружество в качеството кредитор и ответника К.С.С. е сключен договор за
потребителски кредит "П К " с № ********** за сумата от 3000 лева,
със срок на погасяване на кредита 36 месеца, размер на погасителната вноска
146,39лв., с падеж на всяка вноска-девети ден от месеца. Договорът е сключен
при ГПР 49,90%, ГЛП 41,17% ,лихвен процент на ден 0,11%. Посочено е, че дължимата
сума по кредита за главница и договорна лихва е 5270,04 лева. На 09.11.2017г.между
страните е подписано споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, Общи условия и декларации,
Стандартен европейски формуляр, всички неразделна част към договора за кредит.
В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет
допълнителни услуги в размер на 2976,84 лева при размер на месечна вноска по
този пакет от 82,69 лева.
По делото е представен
погасителен план към договора за потребителски кредит и сключено споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, видно от който общото
задължение по кредита и пакета за
допълнителни услуги възлиза на
8246,88 лв., при месечна вноска от 229,08 лв., с падеж девето число на
месеца за всяка от 36-те вноски и падеж на последната вноска -09.11.2020г.
Видно от представеното по делото
извлечение за транзакции, на 09.11.2017г. по банкова сметка ***анков превод от
страна на ищеца на сумата 3000лв.
По делото е представено
извлечение по сметка към договора за потребителски кредит, в което са отразени
плащанията по кредита, видно от което общия размер на платената сума по кредита
е 446,81лв., като датата на плащане е 08.01.2018г. В извлечението е посочено, че
с тази сума е погасена първата вноска по кредита и част от втората погасителна
вноска.
Приложено е уведомително писмо от
19.04.2018 г. с изявление на кредитора до ответника за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него
и обявяването му на 17.04.2018 г. за предсрочно изискуем.
На 30.07.2018г. ищцовото дружество подало до Великотърновски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника К.С.С.. Въз основа на заявлението на “П К Б” ЕООД, гр.С е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2018г. по
ч.г.гр.д.№2361/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжника К.С.С. за заплащане на сума в общ размер на 7 844.62 лева (седем хиляди
осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща неизпълнени договорни задължения по Договор за потребителски
кредит № ********** от 09.11.2017 год. между К.С. и "П К Б" ЕООД, от
които главница в размер на 7 800.07 лв., такса за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30.00 лв. и лихва за забава в размер на 14.55 лв. от
10.12.2017 год. до 17.04.2018 год., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
сумата от 206.89 лева (двеста и шест лема и осемдесет и девет стотинки), от
която 156.89 лева разноски за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени
на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
От приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит и допълнително споразумение.
Безспорно по делото се установи, че между "Профи Кредит България”АД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 3000 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с договорна лихва, на 36 седмични погасителни вноски, като първата е с падеж 09.12.2017г., последната е с падеж 09.11.2020г. По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че кредитополучателят е получил сумата по отпуснатия кредит.
Безспорно се установи и че между
страните е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. По отношение на вземанията, претендирани като пакет от допълнителни
услуги и възражението на ответната страна, съдът намира, че споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги се явява нищожно поради противоречието му с добрите нрави,
доколкото при същото престацията на кредитора, предоставяна срещу
възнаграждение от 2 976,84 лева, на практика липсва. Кредитополучателят е потребител
по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и се ползва от защитата по този закон. Съгласно
чл.143 ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В случая споразумението за допълнителни услуги
съдържа неравноправни клаузи, защото се съдържа задължение за потребителя да
заплати възнаграждение за услуги, дори и ако кредитора не му ги предостави.
Съдът намира, че клаузите на споразумението за допълнителни услуги не са
индивидуално уговорени. Независимо, че параметрите им са посочени в искането за
отпускане на потребителски кредит и в стандартния европейски формуляр за
предоставяне на ивформация за потребителски кредити, същите са предварително
изготвени, бланкетни, което води до извод, че кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им при сключване на договора и в този
смисъл възражението на особения представител е основателно. Посочената услуга „улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства” всъщност не представлява каквато и
да било услуга, доколкото потребителят не получава нищо срещу заплатеното
възнаграждение в размер на 75 % от предоставената му по договора сума, а останалите
„допълнителни услуги” са пряко свързани със самия договор за потребителски кредит и
по тази причина
възнагражденията за тези „допълнителни услуги” са възнаграждения по договора за потребителски кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е
следвало да се включат в ГПР, но това не е направено в случая, в противоречие с добрите нрави. С оглед гореизложеното съдът счита, че
уговорките за заплащане на цена за „пакет допълнителни услуги” са нищожни и
като такива не произвеждат действие, поради което съдът приема, че за ответника
не е възникнало задължение за заплащането им. В този смисъл оскъпяването на
кредита с по 82,69лв. месечно, която сума е добавена към анюитетните вноски за
главница и лихва е лишено от основание и сумите по това допълнително споразумение
са недължими от ответника.
Недействителността на допълнителното споразумение не влияе върху валидността на договора за кредит, предоставената по който сума е следвало да бъде върната от ответника на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план.
Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът
следва да прецени дали
са налице обективните
предпоставки за обвяването на същата, уговорени в договора, а именно посрочено
плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни. Съгласно
легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ с
банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ, но представлява финансова институция,
регистрирана с основна дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ има за свой адресат
банките, но липсва основание да се приеме различен, по-усложнен режим на
настъпване на предсрочна изискуемост за вземанията на небанковите финансови
институции, след като става въпрос за идентични по произход вземания, подчинени
на изискванията на ЗПК. Кредитирането е правно-регламентирана дейност и с оглед
защита на потребителите на такива услуги е необходимо да се прилагат еднакви
правила, независимо от субекта, който отпуска потребителския кредит. На
следващо място, началният
момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. От
доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително писмо, с дата от 19.04.2018г. от "Профи Кредит България" ЕООД, но
липсват твърдения и доказателства,
същото да е изпратено и достигнало до длъжника К.С.С.. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или
по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.
235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този
въпрос е налице съдебна практика в
решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о. В този смисъл съдът намира за основателни възраженията
на особения представител на ответника, че длъжикът не е бил надлежно уведомен
за обявената от ищеца предсрочната изискуемост на целия кредит към момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и ищецът не може да претендира цялото
вземане по кредита на основание предсрочна изискуемост.
Следва обаче да бъде съобразено ТР №8 от 02.04.2019г. на ВКС по т.д. №8/2017г на ОСГТК, с което е прието, че е допустимо по предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно цитираното ТР предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради настъпила предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В дадените в ТР разяснения се сочи, че при положение, че съществуването на вземането по заповедта за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като намира приложение нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, според която съдът взема предвид фактите настъпили след предяваване на иска, които са от значение за спорното право, което означава, че следва да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предяваване на иска по реда на чл.422 ал.1 от ГПК. Приема се, че искът по чл.422 ал.1 от ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към момента на приключване на съдебното дирене, като решението на съда следва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. В същото ТР се дават разяснения, че присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочна изискуема, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
Неоснователно е възражението на особения представител, че в настоящото производство съдът не следва да се произнася по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж преди подаване на заявлението, тъй като вземането не е изискуемо на предявеното основание. Съгласно горецитираното ТР, присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск, тъй като основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските станали предсрочно изискуеми са вземания, възникнали на едно и също основание-договора за кредит.
В конкретния случай, видно от представения по делото погасителен план, до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/30.07.2018г./ има осем погасителни вноски с настъпил падеж, като последната е с падеж- 09.07.2018г. Вземанията за главница и лихви по тези вноски са били изискуеми към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и те са в общ размер- 1171,12лв. В хода на производството, след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до момента на приключване на съдебното дирене/18.04.2019г/ е настъпил падежа на още 9 погасителни вноски, като общия размер на главницата по тези девет вноски възлиза на сумата 588,60лв. или общия размер на вземанията на ищеца по всички вноски с настъпил падеж е 1759,72лв. От страна на ищеца е налице признание на неизгоден за него факт, а именно извършено плащане от ответника на сумата 446,81лв., което плащане следва да бъде съобразено от съда и след приспадане от дължимата сума по падежиралите вноски в размер на 1759,72лв. на сумата, която е платена от ответника по договора за кредит, остава дължима сумата 1312,91лв. До този размер искът по чл.422 ал.1 от ГПК е основателен и доказан, а за разликата над 1312,91лв. до пълния претендиран размер от 7800,07лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази част.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 206,89лв., от които
държавна такса в размер на 156,89лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв. В исковото производство направените от ищеца разноски са 156 лв. за
държавна такса, 720 лв. за възнаграждение за особен представител, като има
заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. По
отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че
производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в минимален
размер от 100лв. При това положение общият размер на разноските на ищеца за
заповедното и исково производство възлиза на 1182,89 лв., като с оглед
уважаване на част от исковите претенции
на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 199,10 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.С.С. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на "П К Б" ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, сумата от 1312,91
лв. /хиляда триста и дванадесет лева и
деветдесет и една стотинки/,
представляваща неизпълнени договорни задължения по Договор за потребителски
кредит № ********** от 09.11.2017г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №1143 от 30.07.2018г. по частно гр.дело 2361/2018г
по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за установяване дължимост на вземанията по договора в частта за разликата над 1312,91лв. до
пълния претендиран размер от 7800,07 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "П К Б" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** сумата общо 199,10 лв./сто деветдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща
разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство по частно
гр.дело 2361/2018г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство,
изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2361/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: