№ 22754
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110123781 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 133918/23.04.2024 г. на В. Е.
Б., ЕГН **********, срещу Столична община, БУЛСТАТ . с която е предявен за разглеждане
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежи на принудително
изпълнение поради погасяването му по давност вземане на ответника за сумата в размер на 200,00
лева, представляваща наложена на ищеца глоба с Наказателно постановление № 317928/29.08.2017
г. на Заместник кмета на Столична община, влязло в сила на 30.01.2018 г., за чието събиране е
образувано изпълнително дело /ИД/ № . на ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че с влязло в сила на 30.01.2018 г.
Наказателно постановление № 317928/29.08.2017 г. на Заместник кмета на Столична община,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № /03.08.2017 г., на В.
Е. Б. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева. Поддържа се, че
считано от датата на влизане в сила на издаденото постановление – 30.01.2018 г., е започнал да тече
приложимият за вземането на ответната община двугодишен давностен срок съгласно чл. 82, ал. 1,
б. „а“ ЗАНН, като същият е изтекъл на 30.01.2020 г. – преди образуване на инициираното с молба от
26.04.2021 г. за събиране на глобата ИД № . на ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че действия за
принудително събиране на процесното вземане са били предприети преди изтичане на
приложимата погасителна давност. Развиват се съображения, че изпълнителната давност по
смисъла на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и погасителната давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД са различни
правни институти, уреждащи различни по своя характер правоотношения. Поддържа се, че след
влизане в сила на наказателното постановление възможността за атакуването му пред съдебен
орган е била преклудирана поради бездействието на ищеца – нарушител да подаде жалба пред
компетентен орган в законоустановения за това срок. Посочва се, че след изтичане на срока за
обжалване, наказателното постановление може да бъде отменено само по реда на гл. VIII ЗАНН и
то при спазване на нормата на чл. 72 ЗАНН, т. е. при наличие на изрично посочена активна
1
процесуална легитимация. Поддържа се, че дори при установяване на факта, че правото на съдебна
защита досежно процесното вземане е било погасено по давност, същото продължавало да
съществува по аргумент от чл. 118 ЗЗД, което предполагало отхвърлянето на предявения иск за
недължимост на процесните суми.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 28622/15.07.2024 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание,
Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че срещу В. Е. Б. е
издадено Наказателно постановление № 317928/29.08.2017 г. на Заместник кмета на Столична
община, влязло в сила на 30.01.2018 г ., за чието събиране е образувано изпълнително дело /ИД/
№ . по описа на ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ.
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по изпълнително
дело /ИД/ № . по описа на ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ. От материалите по него съдът
установи следните обстоятелства:
Изпълнителното дело е образувано по повод на депозирано на 26.04.2021 г. в кантората на
ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ, Възлагателно писмо на Столична община за събиране на
публични вземания, в което е посочено, че с влязло в сила Наказателно постановление №
317928/29.08.2017 г. е било установено, че длъжникът В. Е. Б. има непогасени задължения за глоба
към Столична община в размер на 200,00 лева. С възлагателното писмо е отправено искане за
образуване на изпълнително дело срещу длъжника, като на съдебния изпълнител се възлагат
всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. Към писмото е било приложено Наказателно постановление
№ 317928/29.08.2017 г. на Заместник кмета на Столична община, с отбелязване, че е влязло в сила
на 30.01.2018 г., както и Акт за установяване на административно нарушение № 0317928/14.08.2017
г., съставен на В. Е. Б. от контрольор по редовността на пътниците в „ЦГМ“ ЕАД.
На 06.10.2021 г. е изпратено запорно съобщение до ДГ 76 „Сърничка“ за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на В. Е. Б. при посочения работодател. На 20.10.2021 г. съдебният
изпълнител е бил уведомен, че считано от 27.07.2021 г. В. Е. Б. не е служител на ДГ 76 „Сърничка“,
за установяването на което обстоятелство е представена Заповед № 621/621 от 27.07.2021 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
На 09.11.2021 г. и 22.02.2022 г. са изпратени запорни съобщения до търговски банки в
страната за налагане на запор върху вземания на В. Е. Б. по банкови сметки.
На 12.03.2024 г. е изпратено запорно съобщение до ЗТДП ЕООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на В. Е. Б. при посочения работодател.
След 12.03.2024 г. не се установява да били поискани или предприети други изпълнителни
действия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответната община процесната сума в размер
на 200,00 лева, представляваща наложена глоба с Наказателно постановление № 317928/29.08.2017
г. на Заместник кмета на Столична община, влязло в сила на 30.01.2018 г., за чието събиране е
образувано ИД № . на ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ, поради погасяването й по давност.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК държавните и общинските вземания по влезли в сила
наказателни постановления са публични. Разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ДОПК постановява, че
поначало публичните вземания се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при
Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. В ал. 4 на същата
разпоредба е уредено, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на
съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК.
2
В конкретния случай ответната община се е възползвала от предоставената й с чл. 2, ал. 3
ЗЧСИ възможност за избор, като с възлагателно писмо от 26.04.2021 г. е възложила събирането на
процесната глоба на частен съдебен изпълнител. Следователно, тъй като са налице изключенията
по чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, то принудителното изпълнение се развива не по реда на ДОПК, а по
реда на ГПК. С оглед на разясненията, дадени с Определение № 5 от 04.02.2020 г. по адм. д. №
66/2019 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 АПК,
след като е образувано изпълнително дело по реда на ГПК, на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, то
събирането на публичното задължение се извършва по ГПК, като защитата срещу изпълнението
също се провежда по предвидените в ГПК производства по обжалване действията по изпълнението
– чл. 435 и сл. ГПК и по исков ред по чл. 439 ГПК. В същия смисъл е и приетото в Определение №
16/16.04.2021 г. по адм. д. № 14/2021 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, Определение №
8/29.03.2021 г. по гр. д. № 6/2021 г. на на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, и др.
По иска с правно основание чл. 439 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е да докаже по
делото съществуването на правен интерес от предявяването на иска, обусловен от наличието на
висящо и непрекратено изпълнително дело, образувано въз основа на процесното Наказателно
постановление № № 317928/29.08.2017 г. на Заместник кмета на Столична община, влязло в сила на
30.01.2018 г. Последното се установява по несъмнен начин от приложените в заверен препис
материали по ИД № . по описа на ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ.
При установяване на правния интерес на ищцата, в тежест на ответника е да докаже по
делото настъпването на факти, довели до прекъсване/спиране на давностния срок.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Давността за изпълнение на административното наказание е изтичане на определен срок от
време, установен със закон, в който надлежният орган бездейства да упражни правомощията си да
приложи административнонаказателната репресия спрямо извършителя на нарушението. Глобата,
наложена с наказателно постановление, представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал.
2, т. 7 ДОПК, но същата е и административно наказание, предвидено в чл. 13, б. "б" ЗАНН.
Съгласно задължителните за съдлищата разяснения, дадени с ТР № 2/12.04.2017 г. по т. д. № 3/2016
г. на ВАС, при разглеждане на правната природа на глобата превес следва да има нейният характер
на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане, поради което срокът
по чл. 171, ал. 1 ДОПК е неприложим по отношение на давността за това вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, обикновената давност, с която се
погасява правото на принудително изпълнение на глобата, е 2 години, а без оглед на настъпили
обстоятелства по нейното спиране или прекъсване, абсолютната давност изтича след 3 години,
съобразно нормата на чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Последната е неприложима в случаите, когато в
двугодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление е било образувано
изпълнително производство за събиране на вземането (арг. чл. 82, ал. 4 ЗАНН), но в противен
случай, ако в посочения 2-годишен срок не се предприемат изпълнителни действия, глобата не
подлежи на изпълнение по принудителен ред. Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието , и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, което е предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието Образуването на изпълнително производство е действие, което
прекъсва давността и с чието предприемане започва да тече нов двугодишен срок, но това
производство следва да е образувано преди изтичане на предвидената в НК обикновена или
абсолютна давност. Ако в посочения в нормата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН двугодишен срок не
бъдат предприети изпълнителни действия, глобата не подлежи на изпълнение по принудителен ред,
в приложение на чл. 82, ал. 1, т. 5 НК (в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСНК на ВКС). В случая позоваването на давността е изведено при факти, настъпили след влизане
в сила на наказателното постановление, поради което релевираното от ответника възражение за
преклудиране на това позоваване с изтичане на срока за упражняване правото на жалба, е
3
неоснователно.
Когато съдебният изпълнител принудително събира публично общинско вземане, той не
прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по наведено пред него възражение за
изтекла давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител
може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, вкл. поради погасяване
на задължението по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност
и не е орган в структурата на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да
"отпише" погасеното по давност публично общинско задължение. Едновременно с това
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид
евентуално постановено от орган в структурата на общинската администрация "отписване",
извършено след предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно
"отписване" би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК,
но заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието му,
единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК.
В конкретния случай, между страните не е спорно, а и се установява от приложените
писмени доказателства, че издаденото спрямо В. Е. Б. Наказателно постановление №
317928/29.08.2017 г. на Заместник кмета на Столична община е влязло в сила на 30.01.2018 г.
Следователно, в приложение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, погасителният
давностен срок досежно вземането по него е започнал да тече от датата на влизането в сила на
същото – т. е. от 30.01.2018 г. По делото не се твърди, а и не се ангажират доказателства, в периода
от влизане в сила на наказателното постановление до датата на образуване на ИД № . по описа на
ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ – 26.04.2021 г., да са били предприети действия, водещи до
прекъсване на давността. Ето защо и доколкото от датата на влизане в сила на наказателно
постановление – 30.01.2018 г., до датата на образуване на изпълнителното дело – 26.04.2021 г., е
изтекъл период от време, по-дълъг от 2 години, то давността за събиране на наложената глоба е
изтекла, поради което и ИД № . по описа на ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ, е образувано за
неподлежащо на принудително изпълнение вземане и към настоящия момент правото на кредитора
за принудително удовлетворение на оспорената глоба е погасено, поради което предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Във връзка с конкретните възражения, релевирани в срока по чл. 131 ГПК, съдът намира, че
Столична община неоснователно се позовава на абсолютна погасителна давност за вземането. Това
е така, тъй като тя е приложима само в хипотеза, в която давността е била спирана или прекъсвана
преди да изтече срокът на по-кратката давност, тази за изпълнение на наказанието. Както се
отбеляза вече, в настоящото не са въведени твърдения за настъпване на обстоятелства, довели до
спиране или до прекъсване на давността в периода от влизане в сила на наказателното
постановление по датата на образуване на ИД, нито са ангажирани доказателства за това, за да
изследва съдът въпроса за настъпването на абсолютна давност за погасяване на наложеното
наказание.
Що се касае до възраженията на ответника, че преценката за заличаване на дадено
публично вземане като погасено по давност е в компетентността на съответния административно-
наказващ орган, следва да се посочи, че последното макар да е вярно, това не лишава гражданския
съд от правораздавателната му компетентност да разгледа и разреши правния спор, с който е
сезиран – в този смисъл Определение № 52/29.12.2020 г. на ВКС по гр. дело № 38/2020 г., 5 членен
състав, Определение № 8/29.03.2021 г. по гр. д. № 6/2021 г., 5-членен състав на ВКС и ВАС,
Решение № 2991 от 1.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 806/2022 г. и др.
Относно разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, които следва да му
бъдат присъдени изцяло. Претендира се и присъждане на разноски в полза на процесуалния
4
представител на ищеца, осъществил безплатна правна помощ по делото – адвокат М. П., САК, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Като съобрази материалния интерес и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, съдът приема, че на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвокат М.
П., САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че В. Е. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. № , ет., офис ., не дължи на Столична община,
БУЛСТАТ ., с адрес: гр. София, ул. №, сумата в размер на 200,00 /двеста/ лева, представляваща
административно наказание "Глоба", наложено с Наказателно постановление № 317928/29.08.2017
г. на Заместник кмета на Столична община, влязло в сила на 30.01.2018 г., за чието събиране е
образувано изпълнително дело № . на ЧСИ А. П., с рег. № . на КЧСИ, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ., с адрес: гр. София, ул. №, да заплати на В. Е.
Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. № , ет., офис ., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 50,00 лева – сторени разноски за платена държавна такса по гр. д. №
23781/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ., с адрес: гр. София, ул. №, да заплати на
адвокат М. И. П., САК, с личен номер ., с адрес на кантората: гр. София, ул. № , ет., офис ., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата в размер на 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на В. Е. Б., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
23781/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5