Р Е Ш
Е Н И Е №173
Гр.Варна, 12.07.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на осемнадесети юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 543 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на Д.А. *** и Р.А.А. *** срещу решение № 369 от
14.05.2018г. по търг.дело № 410/17г. по описа на Варненски ОС, в частите му, с
които са отхвърлени предявените от Д.А. ***“ АД със седалище гр.София искове за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки
и страдания, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 22.04.2016г. по силата на застраховка Гражданска отговорност, сключена със
застрахователна полица № 116000727199, за разликата над 18 000лв. до
претендираните 37 420лв. и иска за обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на същото пътно-транспортно произшествие, представляващи консуматив
за операция „Хумерален пирон“ и потребителска такса за извършване на операция и
болничен престой, общо за разликата над 1 946.67лв. до претендираните
2 920лв., и частта му, с която е отхвърлен предявения от Р.А.А. ***“ АД
със седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания, претърпени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.04.2016г. по силата на
застраховка Гражданска отговорност, сключена със застрахователна полица №
116000727199, за разликата над 2 000лв. до претендираните 10 500лв., както и в
частите, с които е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от
09.05.2016г. до 05.01.2017г. и
по
въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София срещу същото решение,
но в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д.А.
*** на основание чл.432 ал.1 от КЗ и
чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени болки и страдания, претърпени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 22.04.2016г. по силата на застраховка Гражданска
отговорност, сключена със застрахователна полица № 116000727199, за разликата
над 3 000лв. до присъдените 18 000лв. и в частта му за присъдено обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същото пътно-транспортно
произшествие в размер на сумата 800лв., представляваща заплатена потребителска
такса за извършване на операция и болничен престой, ведно със законни лихви
върху двете суми, и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено
да заплати на Р.А.А. *** на основание
чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, претърпени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.04.2016г. по
силата на застраховка Гражданска отговорност, сключена със застрахователна
полица № 116000727199, за разликата над 500лв. до присъдените 2 000лв., ведно
със законни лихви.
Във
въззивната жалба на Д.А.А. и Р.А.А.,*** се твърди че решението в обжалваните от
тях отхвърлителни части е неправилно и явно несправедливо, и постановено при
допуснати процесуални пропуски. Оспорва изводите на съда за наличие на
съпричиняване от тяхна страна на вредоносния резултат и възразява срещу
определения от съда размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Твърди че
по делото е доказано, че са изключени всякакви предпоставки за съпричиняване от
техни действия на вредоносния резултат. Твърдят че по делото липсват данни дали
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В ХХХХ
ВА, в който са пътували двамата, е бил оборудван с предпазни колани на задната
седалка, а ако е бил оборудван с такива, дали към момента на ПТП са били
демонтирани, дали са били в техническа изправност, която да им позволява да
изпълняват своята предпазна функция. Твърдят, че по делото липсват данни и за
това къде отзад е стоял А., както и дали са били с поставени предпазни колани.
Твърди, че травмата на ръката на А. може да бъде получена и при поставен
предпазен колан, тъй като с него крайниците са свободни в движение и следват
хода на автомобила. Твърди че триточковия предпазен колан не може да предпази
крайниците и главата, тъй като той няма такава функция. Твърдят че двамата
нямат никаква вина за настъпването на вредоносния резултат от ПТП. Твърдят че въведеното от
застрахователното дружество възражение за съпричиняване не е доказано от
ответника. Оспорват и приетия от първата инстанция процент на съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 1/3.
Оспорват
определения от съда по справедливост размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Твърдят че по делото е установено, че претърпените от тях болки и
страдания от уврежданията са били силни и дълготрайни, като дори повечето от
тях не са отшумели и към момента. Излага че състоянието им е било тежко, като
много трудно са преживели първоначалния шок от случилото се. Сочат, че в
резултат на произшествието и двамата са получили и психически травми. Твърдят,
че съдът не е взел предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне
действителните вреди, както и че съдът не е обосновал своя извод за приетия от
него размер на обезщетенията. Твърдят, че съдът не е отчел икономическата
конюнктура в страната и обществено икономическите условия на живот. Оспорва
изложеното в решението, че постравматичното разстройство на ищците е в резултат
на ниския им образователен ценз. Твърди че е недопустимо като определящ фактор
за нанесени психически травми да е образованието и ценза на пострадалите.
Оспорват
извода на съда, че законна лихва се дължи от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие. Твърди че на
основание чл.84 ал.3 от ЗЗД законна лихва върху присъденото обезщетение се
дължи от датата на увреждането.
Молят и
съда да отмени решението на съда в обжалваните от тях отхвърлителни части и да
постанови решение, с което исковете им да бъдат уважени в пълния им,
претендиран от тях размер, а именно 350 000лв., ведно със законна лихва от
деня на увреждането до окончателното изплащане. Претендира направените по
делото разноски.
Въззиваемата
страни по тази жалба ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди решението
в обжалваните от ищците части.
В жалбата
на ЗД „Бул Инс“ АД се твърди че решението в обжалваните от него части е постановено
при нарушения на материалния и процесуалния закон, неправилно е и е в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Оспорва
приетия размер на вредите, както и определения по справедливост размер на
обезщетението. Твърди че не са представени медицински документи за проведено
лечение и протекъл оздравителен период, а единствените медицински документи са
от първоначалния преглед в спешното отделение на болницата. Твърдят че
заплатената сума от А. за клинична пътека е само поради това, че същият е
здравно неосигурен. Твърди че претендираните от двамата ищци телесни увреждания
в резултат на ПТП е доста по-обширно от данните в представените по делото
медицински документи. Твърди че определените от съда размери на обезщетенията
за неимуществени вреди за двамата ищци са завишени.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд за присъденото обезщетение на А.
за неимуществени вреди за разликата над 3 000лв. до присъдените 18 000лв. и за
сумата 800лв., представляваща имуществена вреда, и на А. за разликата над
500лв. до присъдените 2 000лв. Претендира направените разноски за двете
инстанции.
Въззиваемите
страни по тази жалба Д.А.А. и Р.А.А.,***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди решението в
обжалваните от застрахователя части.
Въззивниците
Д.А.А. и Р.А.А.,***, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържат своята жалба и моли съда да я уважи, оспорват жалбата на насрещната
страна.
Въззивникът
ЗД „Бул Инс” АД, в депозирана писмена молба от процесуален представител,
поддържа подадената от него въззивна жалба и моли съда да я уважи, оспорва
жалбата на насрещната страна.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Д.А.А. и Р.А.А.
***“ АД за обезщетения за неимуществени вреди – претърпени болки,
страдания и психически стрес от двамата и за имуществени вреди от А., в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.04.2016г., причинено виновно
от С.И.Д., при управление на лек автомобил, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законни
лихви от датата на произшествието, и от датата на разхода за имуществените
вреди. Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която
застрахователят е осъден да заплати имуществени вреди до размера на сумата 1 146.67лв.
и неимуществени вреди до размера на сумата 3 000лв. в полза на А. и
неимуществени вреди до размера на 500лв. в полза на А. не е обжалвано и е
влязло в сила.
Не е спорна пред въззивна инстанция
установената от първоинстанционния съд следната фактическа обстановка:
С оглед влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо,
въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването
на пътно-транспортното произшествие, вината на водача С.И.Д., причинените на
пострадалите травматични увреждания. Не е спорно, че между застрахователното
дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното
произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Д. вреди
при управлението на лекия автомобил.
Спорни пред въззивния съд са само
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, обезщетението за имуществени
вреди в частта представляваща заплащане на операция и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалите:
По иска на Д.А.А. за обезщетение за
неимуществени вреди:
От приетото от първата инстанция заключение
на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от
страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на
експерта в съдебно заседание и от представените по делото медицински документи,
въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалият А. е
получил счупване на лява раменна кост в средна трета, обусловило трайно
затруднение на движенията на горен крайник за период от около 3 – 4 месеца.
Счупването е със значително разместване на фрагментите . Лекуван е оперативно –
счупената кост е съединена с метал, което е извършено на 12.05.2016г. Посочено
е от експерта, че с оглед възрастта на пострадалия е препоръчително година след
операцията да се извади метала. Към момента на изготвяне на експертизата поради
обездвижването не е възстановена мускулатурата на ляв горен крайник, няма
деформации и ограничаване на движението на крайника.
От приетото от първата инстанция
заключение на съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за
установено, че в първите няколко дни след претърпяното пътно-транспортно
произшествие в резултат на стреса и понесените телесни травми Анегелов е
получил симптоми на остра стресова реакция. В резултат на прекараната операция
и последствията от нея е развил разстройство на адаптацията, отзвучало в
рамките на няколко месеца с подобряване на физическия му статус. Към момента на
изследването липсват достатъчно критерии за поставяне на диагноза специфична
фобия.
От показанията на разпитаните от
първоинстанционния съд свидетели А Р М и С Р С, преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от
въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установено че след
инцидента е налице промяна в поведението
и живота на А.. След катастрофата му е поставен гипс и му е препоръчана
операция, която е извършена по данни от експертизата на 12.05.2016г., като
болките преди операцията са били изключително силни и за облекчаването им са
изписани болкоуспокояващи медикаменти. Около два месеца е бил в гипс, което е
затруднявало извършването на обикновени действия по обслужване, като е бил подпомаган
от жена си. И към момента изпитва затруднения да вдига тежко с лявата ръка,
което е довело и до невъзможност да си намери работа.
При определяне по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от
деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към
момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии,
въззивният съд определя сумата 30 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от А.
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са
настъпили в живота му в резултат на претърпяното на 22.04.2016г.
пътно-транспортно произшествие. При определяне на размера съдът отчита че към
момента на произшествието пострадалият е бил на 22 години. Травмата и била
съпроводена със силни болки, претърпяна е операция и предстои още една за
изваждане на метала. Към момента движението на ръката е напълно възстановено,
като е останала само мускулна слабост в резултат на обездвижването. С отшумяване на физическите травми са
отзвучали и симптомите на стрес.
По иска на Р.А.А. за обезщетение за
неимуществени вреди:
От приетото от първата инстанция
заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от
обясненията на експерта в съдебно заседание и от представените по делото
медицински документи, въззивният съд приема за установено, че при
произшествието пострадалият А. е получил контузия на главата и контузия на лява
подбедрица, травматични отоци и кръвонасядания. Лечението е с покой и локално
приложение компреси или гел, като уврежданията са отзвучали напълно за около 10
– 15 дена.
От приетото от първата инстанция
заключение на съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за
установено, че в първите часове и дни след претърпяното пътно-транспортно
произшествие А. е получил симптоми на остра стресова реакция. Към момента на
изследването липсват достатъчно критерии за поставяне на диагноза специфична
фобия.
От показанията на разпитаните от
първоинстанционния съд свидетели А Р М и С Р С, преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от
въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК, съдът намира че не се установява
съществена промяна в поведението и
живота на А.. Установено е че след катастрофата е бил ударен по главата, ръката
и краката, с кръв и бинтован. Свидетелите сочат, че изпитва страх да се качва в
кола, както и че към момента не работи.
При определяне по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от
деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към
момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии,
въззивният съд определя сумата 3 000лв.,
като паричен еквивалент на всички понесени от А. емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които са настъпили в живота му в резултат на
претърпяното на 22.04.2016г. пътно-транспортно произшествие. Съдът определя
нисък размер, защото основното преживяно от А., което следва да бъде обезщетено
е стрес, страх и уплаха от преживяната катастрофа. Травматичните увреждания на А.
са незначителни – отоци и кръвонасядания, отшумели за около две седмици, без
физически последици.
По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване
от страна пострадалите въззивният съд намира следното:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди,
че пострадалите са допринесли за настъпване на вредоносния резултат тъй като са
били без поставени обезопасителни колани.
Не е спорен по делото механизма на пътно-тарнспортното произшествие, а
именно при предприето пристрояване в дясна от лява лента след задминаване на
съпосочен автомобил, водачът на л.а.“Фолксваген голф“ с рег.№ В ХХХХ ВА не
осигурява сцепление на автомобила поради движение с със скорост от 120 км/ч,
следствие на което губи контрол над автомобила реализира ПТП в дясна мантинела.
Поради ПТП автомобилът е застигнат и блъснат от друг автомобил, движещ се в
дясна лена. Вината на водача на автомобил „Фолксваген Голф“ е установена с
влязлото в сила споразумение по НОХД 5538/16г. по описа на ВРС. Не е спорно че
пострадалите А. и Алекснадров са били пътници в този автомобил, съответно Р.А.
е стоял на предната дясна седалка до водача, а Д.А. на задна седалка, зад Р., с
още двама пътници.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от
страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за установнон, че
процесният лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В ХХХХ ВА е бил фабрично
оборудван предпазни триточкови инерционни колани на местата, използвани от
пострадалите. Съобразно скоростта и посоките на движение на автомобила,
движението на телата при двата удара, действието на обезопасителния колан и
получените от пострадалите травматични увреждания, експертите дават категорично
заключение че пострадалите А. и А. са били с непоставени правилно
обезопасителни колани към момента на ПТП. Вещите лица дават категорично
заключение, че използването на предпазан колан при процесното ПТП е щяло да
ограничи или изключи настъпилите травми, като експертите не могат да дадат
категоричен отговор на степента на предпазване.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо
пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Въззивният съд приема, че с непоставянето на обезопасителен колан,
пострадалите са съпричинили вредоносния резултат, като с поведението си са
създали условия за неговото настъпване. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и
приноса му за настъпването на вредите.
Налице е безспорно установена от експертизата причинно – следствена
връзка между липсата на предпазен колан и получените наранявания от
пострадалите. Доколкото травмите на двамата, поради това че са седели на
различни места в автомобила са резултат на различни обективни фактори, съдът
намира, че поведението на всеки от пострадалите, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан в различна степен допринася за настъпване на вредоносния
резултат. Обезопасителния колан би оказал възпиращо действие на тялото на
стоелия отпред до водача А. да се свлече напред към арматурното табло, а на
горната част на тялото да не се сближи или с челното предно стъкло. Поради
което и размера на съпричиняването за него следва да бъде определен на 1/3.
Обезопосатилният колан би оказал възпиращо действия на горната част на тялото
на А. да не се сближи със задната облегална част на предните седалки. Но следва
да се отчете, че на задния ред на автомобила са седяли трима пътници, като А. е
бил най-вдясно. Поради което и при залитане на телата напред и вдясно, и назад
и вдясно, той като най-дясно стоящ е бил подложен на тежестта и на другите
двама пътници, стоящи вляво от него. Поради което и предвид липсата на
категоричност от страна на експертите за това какъв би бил намаленият обем на
нараняванията, в случай на правилно поставен предпазен колан, въззивният съд
намира че следва да определи като принос на пострадалия А. – 1/5.
С оглед на така изложеното и предвид
определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетенията за
претърпените от пострадалите неимуществени вреди и определена степен на съпричиняване
на вредоносния резултат, въззивният съд приема следното:
Дължимото в полза на Д.А. обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди е в размер на сумата 24
000лв. Същият размер
следва да бъде намален с вече изплатените от застрахователя 2 000лв.,
поради което и искът е доказан и основателен до размера на сумата 22
000лв. Поради което и
обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата над
18 000лв. до 22 000лв.
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати тази разлика. Решението,
в частта му, с която искът е отхвърлен за горницата над 22 000лв. до претендираните 34 500лв.
следва да бъде потвърдено.
С оглед променения от въззивния съд
процент на съпричиняване от страна на пострадалия А. въззивният съд намира че
следва да бъде променено и размера на обезщетението за имуществени вреди.
Представени са по делото доказателства за извършени разходи – фактури и касови
бонове от 09.05.2016г. и 12.05.2016г. за заплатени суми за хумерален пирон –
1 720лв. и операция в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД в размер на 1 200лв.
Въззивният съд намира възражението на застрахователя, че сумата за операция е
платена защото А. е бил здравнонеосигурен за неоснователно. Налице е извършен
разход за операция, необходима за лечение на претърпяната травма, поради което
и сумата следва да бъде включена в размера на обезщетението за имуществени
вреди, като е ирелевантно дали пострадалият е с прекъснати здравноосигурителни
права. С оглед определения процент на съпричиняване в полза на А. следва да
бъдат присъдени съответно 1 376лв. – стойността на закупено медицинско
изделие и 960лв. – от стойността на операцията. Поради което и решението на
първоинстанционния съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете за
разликата над 1 946.67лв. до 2 336лв. следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което исковете до този размер на бъдат
уважени. За разликата над 2 336лв. до претендираните общо 2 920лв.
решението следва да бъде потвърдено.
По исковете на Р.А.:
С оглед определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени
вреди и определената степен насъпричиняване на вредоносния дължимото на А.
обезщетение е в размер на сумата 2 000лв. Поради което и решението на съда в
обжалваните му части досежно исковете на А. следва да бъде потвърдено.
По въпроса за началния момент на
дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди:
На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В
хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
чл.497 от КЗ е ограничил отговорността на застрахователя за законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок за периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и
изтичането на срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3.
В настоящия случай по делото няма
представени доказателства за получена от застрахователя писмена претенция на
увреденото лице, за да може да бъде направен извод за изтичане на някой от
посочените два срока. Представена е с исковата молба молба, адресирана до
застрахователя, за заплащане на обезщетение. Молбата носи дата 06.01.2017г., но
липсват доказателства за датата на получаването и от застрахователя. Поради
което и въззивната инстанция намира, че в случая, законна лихва следва да бъде
присъдена от датата на подаване на исковата молба в съда, но поради липса на
жалба от застрахователното дружество срещу определената от съда начална дата на
дължимото обезщетение, решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Увеличения размер на обезщетението от въззивния съд за пострадалия А. обаче,
следва да бъде присъден, ведно със законна лихва съобразно приетия от въззивния
съд начален момент на забава.
По исканията за разноски:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното
искане и променените от въззивния съд размери на уважените части от исковете,
дължимите в полза на А. разноски за първа инстанция са в размер на сумата
1 196.45лв., представляваща адвокатско възнаграждение. При определяне на
размера съдът съобрази и платената от застрахователя в хода на производството
част от претендираното обезщетение. Поради което и застрахователят следва да
бъде осъден да му заплати още сумата 355.86лв. за първа инстанция. За въззивна
инстанция, дължимите в полза на А. разноски са в размера на сумата
1 055.69лв., представляващи адвокатско възнаграждение, които следва да му
бъдат присъдени.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното
искане и изхода на спора, присъдените разноски в първа инстанция в полза на А.
не следва да се променят, а за въззивна инстанция следва да му бъде присъдена
сумата 152.38лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Възражението на застрахователното дружество
за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като не са
налице предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК за намаляването им.
За въззивна инстанция с оглед изхода на спора дължимите в полза на застрахователното дружество разноски са съответно от А. – 169.39лв. и от А. – 220.90лв., представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса. Разноските са определени от въззивния съд, като общия размер на направените пред въззивна инстанция разноски 955лв. /355лв. – държавна такса и 600лв. – адвокатско възнаграждение/ са разпределени между двамата ищци в съотношение на цената на предявените искове от всеки към общия размер на цената на исковете и са изчислени съобразно изхода на спора за всеки от ищците. Въззивният съд намира, че в размера на договорено и изплатено изцяло в брой, съобразно представения договор за правна помощ адвокатското възнаграждение не следва да се включва допълнително от съда и сума за ДДС на основание императивната норма чл.67 ал.2 от ЗДДС, съобразно която когато в договора не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, се приема че той е включен в договорната цена. Нормата на § 2а от ДР на Наредбата за минимални адвокатски възнаграждение следва да намери приложение, когато се определят и присъждат адвокатски възнаграждения в минимален размера, а в случая се присъжда договорено между страните и изплатено възнаграждение.
Определени от въззивния съд по изложения по-горе начин дължимите в полза на застрахователното дружество разноски за първа инстанция са съответно сумата 785.98лв., дължима от А. и 603.05лв., дължима от А.. Доколкото искане за изменение на разноските няма направено от страните по реда на чл.248 от ГПК, с оглед присъдените суми с решението суми, и забраната за влошаване на положение при липса на жалба, съдът намира, че размерът на дължимите разноски от А. не може да бъде променян, поради което и решението в тази част следва да бъде потвърдено, а решението, в частта му, с която А. е осъден да заплати разноски в размер на 1 804.19лв. следва да бъде отменено за разликата над 785.98лв. до присъдените 1 804.19лв.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и увеличения от въззивния съд размер на уважената част от исковете на А., следва да бъде присъдена и дължимата по делото държавна такса, съответно на 175.57лв. за първа инстанция и 87.79лв. за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 369 от 14.05.2018г. по търг.дело №
410/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в частите му, както
следва:
в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.А. ***“ АД иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания,
претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.04.2016г. по силата на застраховка Гражданска отговорност, сключена със
застрахователна полица № 116000727199, за разликата над 18 000лв. до
22 000лв.;
в частта,
с която е отхвърлен иска на Д.А. ***“ АД за обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на същото пътно-транспортно произшествие,
представляващи консуматив за операция „Хумерален пирон“ и потребителска такса
за извършване на операция и болничен престой, общо за разликата над
1 946.67лв. до 2 336лв., и
в частта, с която Д.А.А. е осъден да заплати
на ЗД „Бул Инс“ АД направени по делото разноски за разликата над 785.98лв. до
присъдените 1 804.19лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати на Д.А. ***, ЕГН **********, сумата
4 000лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - причинени болки и страдания, претърпени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.04.2016г., по силата на
застраховка Гражданска отговорност, сключена със застрахователна полица №
116000727199, сумата общо 389.33лв. /триста осемдесет и девет лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на същото пътно-транспортно произшествие, представляващи консуматив за
операция „Хумерален пирон“ и такса за извършване на операция и болничен
престой, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.04.2017г. до
окончателното изплащане на задълженията.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 369 от 14.05.2018г. по
търг.дело № 410/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в частите му
както следва:
в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Д.А. *** на основание чл.432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, претърпени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.04.2016г. по
силата на застраховка Гражданска отговорност, сключена със застрахователна
полица № 116000727199, за разликата над 3 000лв. до присъдените 18 000лв.,
в частта
му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Д.А.А. обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същото пътно-транспортно
произшествие в размер на сумата 800лв., представляваща заплатена потребителска
такса за извършване на операция и болничен престой, ведно със законни лихви
върху двете суми, считано от 06.01.2017г.
в частта
му, с която са отхвърлени предявените от Д.А. ***“ АД искове за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, за разликата над 22 000лв. до претендираните 34
500лв.
в частта
му, в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Р.А.А. на
основание чл.432 ал.1 от КЗ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания,
претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.04.2016г. по силата на застраховка Гражданска отговорност, сключена със
застрахователна полица № 116000727199, за разликата над 500лв. до присъдените 2
000лв., ведно със законна лихва, считано от 06.01.2017г.
в частта
му, с която е отхвърлен искът на Р.А.А. ***“ АД за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, претърпени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.04.2016г. по
силата на застраховка Гражданска отговорност, сключена със застрахователна
полица № 116000727199, за разликата над 2 000лв. до претендираните 10 500лв.
в частта,
с която е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 09.05.2016г. до
05.01.2017г.
и в
частта, с която Р.А.А. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД направени по
делото разноски в размер на 469.09лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати на Д.А.
***, ЕГН **********, сумата 355.86лв.
/триста петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
направени разноски за първа инстанция и сумата 1 055.69лв. /хиляда
петдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляващи направени
разноски за въззивно производство.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати на Р.А.А.
***, ЕГН **********, сумата 152.38лв.
/сто петдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи направени
разноски за въззивно производство.
ОСЪЖДА Д.А. ***,
ЕГН ********** ***“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 220.90лв.
/двеста и двадесет и лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени за
въззивно производство разноски.
ОСЪЖДА Р.А.А. ***,
ЕГН ********** ***“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 169.39лв.
/сто шестдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
направени за въззивно производство разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул
Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати по сметка
на Апелативен съд Варна дължима държавна такса за първа инстанция в размер на
сумата 175.57лв. /сто седемдесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки/ и сумата 87.79лв. /осемдесет и седем лева и седемдесет
и девет стотинки/, дължима държавна такса за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: