№ 3842
гр. С, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110141495 по
описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е
издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 г. по гр.д. № 2373/2011 г. по описа на РС - В,
принудително събирани по изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ ВМ.
Ищецът – ИВ. Г. ИВ., твърди, че в полза на праводателя на ответника е издаден
изпълнителен лист от 12.12.2011 г. по гр.д. № 2373/2011 г. по описа на РС – В въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 378,13 лв. –
главница по договор за кредит № CREX-ХХХ/27.12.2008 г., сключен между ИВ. Г. ИВ.
и „Б П П Ф“ ЕАД, ведно със законната лихва от 14.11.2011 г. до изплащане на
вземането, 47,92 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.09.2009 г. до 30.06.2010
г., 80,56 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 14.10.2011 г., 125 лв. –
разноски. Твърди, че не дължи на ответника „КИИ БГ“ ЕАД посочените суми, поради
погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на сумите е
образувано изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ ВМ, което обуславя правния
интерес за ищеца да предяви искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите,
както следва: 378,13 лв. – главница по договор за кредит № CREX-ХХХ/27.12.2008 г.,
сключен между ИВ. Г. ИВ. и „Б П П Ф“ ЕАД, ведно със законната лихва от 14.11.2011
г. до изплащане на вземането, 47,92 лв. – възнаградителна лихва за периода от
30.09.2009 г. до 30.06.2010 г., 80,56 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г.
1
до 14.10.2011 г., 125 лв. – разноски. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „КИИ БГ“ ЕАД, оспорва исковете с твърдението, че задълженията
не са погасени но давност. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на
праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 г.
по гр.д. № 2373/2011 г. по описа на РС – В въз основа на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за следните суми: 378,13 лв. – главница по договор за кредит № CREX-
ХХХ/27.12.2008 г., сключен между ИВ. Г. ИВ. и „Б П П Ф“ ЕАД, ведно със законната
лихва от 14.11.2011 г. до изплащане на вземането, 47,92 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 30.09.2009 г. до 30.06.2010 г., 80,56 лв. – мораторна лихва за периода от
30.10.2009 г. до 14.10.2011 г., 125 лв. – разноски, че за принудително събиране на
сумите по молба на ответника е образувано изпълнително дело № ХХХ по описа на
ЧСИ ВМ.
Вземанията на ответника за главница по договор за кредит и за разноски в
съдебното производство, в рамките на което е издаден процесният изпълнителен лист,
се погасяват с общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Вземанията за
възнаградителна лихва и мораторна лихва се погасяват с тригодишна давност,
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид липсата на други доказателства, следва да се
приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която
срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 12.12.2011 г.
Следва да се установи дали процесните вземания са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ
ВТ, същото е образувано на 09.07.2012 г. за принудително събиране на сумите, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника е
подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, в която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
В хода на посоченото изпълнително производство на 27.07.2012 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, а на 21.01.2013 г. взискателят е поискал
налагането на възбрана върху имот на длъжника. В рамките на следващите две години
не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни
действия. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В периода след 21.01.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма
данни взискателят да е поискал извършването на такива. Следователно,
изпълнителното дело е прекратено на 21.01.2015 г. по силата на закона – на основание
2
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено
последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г. Последващите молби на взискателя и
изпълнителните действия след 21.01.2015 г. са извършени в рамките на прекратено по
силата на закона изпълнително производство, поради което не са от естеството да
прекъснат давностния срок.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното действие, с което е прекъсната давността по отношение на
процесните задължение, е молбата на взискателя за извършване на изпълнителни
действия от 21.01.2013 г., поради което нова погасителна давност за задълженията е
започнала да тече именно от тази дата, поради което задълженията за главница и
разноски са погасени по давност на 21.01.2018 г. с изтичането на 5-годишния
давностен срок, а задълженията за възнаградителна и мораторна лихва – на 21.01.2016
г. с изтичането на 3-годишния давностен срок.
От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които
е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 г. по гр.д. № 2373/2011 г. по описа на РС –
В, както следва: 378,13 лв. – главница по договор за кредит № CREX-ХХХ/27.12.2008
г., сключен между ИВ. Г. ИВ. и „Б П П Ф“ ЕАД, ведно със законната лихва от
14.11.2011 г. до изплащане на вземането, 47,92 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 30.09.2009 г. до 30.06.2010 г., 80,56 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.2009
г. до 14.10.2011 г., 125 лв. – разноски, събирани принудително в производството по
изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ ВТ, поради погасяване на задълженията
по давност.
3
Ето защо, исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, тъй като същото е в близък до
минималния размер, съгласно НМРАВ, и в тази връзка не се явява прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
че ИВ. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М 3“, Х, не дължи на „КИИ БГ”
ЕАД, ЕИК ........, с адрес: гр. С, бул. „ПВ” Х, БП „Л - 6”, Х, сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 12.12.2011 г. по гр.д. № 2373/2011 г. по описа на РС – В, както
следва: 378,13 лв. – главница по договор за кредит № CREX-ХХХ/27.12.2008 г.,
сключен между ИВ. Г. ИВ. и „Б П П Ф“ ЕАД, ведно със законната лихва от 14.11.2011
г. до изплащане на вземането, 47,92 лв. – възнаградителна лихва за периода от
30.09.2009 г. до 30.06.2010 г., 80,56 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г.
до 14.10.2011 г., 125 лв. – разноски, събирани принудително в производството по
изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ ВТ, поради погасяване на задълженията
по давност.
ОСЪЖДА „КИИ БГ” ЕАД, ЕИК ........, с адрес: гр. С, бул. „ПВ” Х, БП „Л - 6”, Х,
да заплати на ИВ. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М 3“, Х, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4