№ 11
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Б.-Т.“ ЕООД, против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр.с чл.179, ал.3б от
Закона за движението по пътищата на „Б.-Т.“ ЕООД, ЕИК ***, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият
да бъде отменен.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на жалбата и моли процесният електронен
фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
При изпращането на преписката, от административнонаказващият
орган е била изпратена разписка за връчването на електронния фиш, видно от
1
която електронният фиш е бил връчен на 28.06.2022г. Жалбата е подадена на
08.07.2022г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Пътно превозно средство – Влекач Скания Р 420, с регистрационен
номер ***, било собственост на жалбоподателя „Б.-Т.“ ЕООД. Същото ППС с
регистрационен номер *** било с технически допустима максимална маса
20 000 кг. и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО 3, в състав с
ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на
състава 50000 кг. На 14.12.2020г., в 15:34 часа, в община Родопи, на път А-1,
км 107+663, с посока – нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било
установено движение на пътно превозно средство – Влекач Скания Р 420, с
регистрационен номер ***. За описаното ППС с регистрационен номер ***
нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол
декларация за преминаването. За същото Електронната система за събиране
на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като
причина за констатираното нарушение било посочено – няма маршрутна
карта или бордово устройство.
В хода на производството се установява, че жалбоподателят е имал
сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, като декларирал
регистрационен номер на обслужваното ППС ***, а не ***. Съгласно справка
от „Интелигентни трафик системи“ АД, оборудването е било пренасочено
към коректния регистрационен номер *** на 26.01.2021г., след като
жалбоподателят се е свързал с тях. Същото се установява и от писмо вх.
№ 82750/19.10.2022г. от „Интелигентни трафик системи“ АД.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на представените по делото писмени доказателства. От
приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се
установява, че пътно превозно средство – Влекач Скания Р 420, с
регистрационен номер *** е собственост на жалбоподателя „Б.-Т.“ ЕООД, с
брой оси – 2, като технически допустимата маса на същото, когато не е
включено в състав от превозни средства, е 20000 кг., а в състав от превозни
средства допустимата максимална маса на състава е 50000 кг.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че
пътно превозно средство – Влекач Скания Р 420, с регистрационен номер ***,
на 14.12.2020г., в 15:34 часа, е преминало през км 107+663 по път А-1, с
посока – нарастващ километраж, като движението на същото ППС е било
заснето от контролно устройство с идентификатор № 20211, намиращо се на
същото място. От статичните изображения е видно, че ППС е с този
регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява, че е
било в състав с ремарке. Докладът и статичните изображения на основание
чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а
именно, че преминалото ППС нямало заплатена нито валидна маршрутна
карта, нито валидна тол декларация за преминаването, била извършена
проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в
Становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, се установило, че за датата за ППС няма получени тол
декларации, нито получени маршрутни карти за ППС-то, като не е имало и
получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено
нарушението.
На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от
електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
3
такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. В случая жалбоподателят твърди, че е заплатил тол
такса чрез друго дружество „Интелигентни трафик системи“ АД. Установява
се, че действително същият е имал сключен договор с това дружество, но този
договор към датата на извършване на нарушението не е обхващал процесното
ППС – видно от представените писмени доказателства договорът е обхващал
процесното ППС считано от 26.01.2021г., т.е. след датата на процесното
деяние.
Заплащане на дължимата такса не се установява и от представената от
жалбоподателя разпечатка от електронния сайт на Tollpass. От представената
справка не става ясно дали касае ППС с рег. № *** или ППС с рег. № ***,
което и да доведе до възможността административнонаказващия орган да
асоциира евентуално заплатена такса към действителното МПС, включително
да се провери дали 1. тол такса въобще е заплащана, 2. дали същата е
заплатена частично или 3. е заплатена изцяло (в първите два случая
собственикът би носел административна отговорност, а само в третия случай
не би имало извършено административно нарушение). Същевременно
законодателят е предвидил, че отговорност се носи от собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. В тази
насока е и чл. 10б, ал. 4а от Закона за пътищата, съгласно която
отговорността при неправилно декларирани данни в маршрутната карта е на
собственика или на ползвателя, като при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително и на държавата, в която е регистрирано, или периода на
валидност на маршрутната карта, се счита, че за пътното превозно средство
не е заплатена тол такса. Отделно от това, видно от справката, същата касае
извършени заплащания за триосно ремарке, а не за процесния състав от
ППС (който видно от представената снимка е с 5 оси), което също сочи на
невъзможност на административнонаказващия орган да извърши преценката
за заплащане на правилната тол такса при наличие на невярно деклариране на
регистрационния номер, а оттам и до необходимостта от прилагането на
4
фикцията на чл. 10б, ал. 4а от Закона за пътищата.
С оглед на изложеното, и с оглед липсата на предоставени надлежни
доказателства за платени такси за извършеното движение на процесния
състав на ППС именно с рег. № *** за дата 14.12.2020г., заснето на процесния
участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното
превозно средство, посочен е собственикът на същото – жалбоподателят „Б.-
Т.“ ЕООД, ЕИК ***, описано е нарушението – движение на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
както и нарушената законова разпоредба – на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата.
Обвинението е пълно и ясно описано, като още разяснена е и
възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето
на административнонаказателна отговорност, като предвиденият в ЕФ размер
на тази компенсаторна такса е съответстващ на предвидения в чл. 28, ал. 1,
пр. 3 (към датата на извършване на деянието; сегашен чл. 26, ал. 2, пр. 3 от
Тарифата) от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване
на републиканската пътна мрежа – 750 лв. за товарен автомобил с обща
технически допустима максимална маса над 12 т с 4 и повече оси. Указано е,
че с плащането на компенсаторна такса в предвидения срок, електронният
фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се
счита за изпълнено. Посочен е и срокът и начините за доброволното й
заплащане – четиринадесетдневен срок по указаната банкова сметка, като
липсват твърдения тази такса да е била заплатена от жалбоподателя. Тоест от
административно-наказващия орган е предоставена възможност преди
предприемането на принудителни мерки да се заплати предвидената съгласно
националното законодателство компенсаторна такса, което няма данни да е
5
било сторено от жалбоподателя в дадения законов срок.
При така приетото от фактическа страна, се установява, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата. Субект на задължението по нормата поначало се
явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в
свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото
жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство.
Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС-то в
обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
В случая с оглед липсата на заплащане на такса за преминаването на ППС-то
с посочения регистрационен номер през процесния участък се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил вмененото си по закон задължение.
Както вече се посочи, причина за това е грешното деклариране на
регистрационния номер на процесното ППС от жалбоподателя пред
доставчика на услугата. В случая, доколкото е ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която
трайната съдебна практика е приела че се явява обективна и безвиновна и
обсъждането на субективната страна на нарушението е безпредметно, е без
значение причината за допускането на грешката – дали се касае за неволно
допусната техническа грешка или за умишлено осъществено невярно
посочване на регистрационния номер на превозното средство с цел да не
бъдат заплатени дължимите такси в правилният им законово определен
размер. Именно в тази връзка е и приетата от законодателя фикция на чл. 10б,
ал. 4а от Закона за пътищата, приемаща че при неправилно декларирани
данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, се
счита, че за него не е заплатена тол такса и която фикция се явява приложима
в настоящия случай. Обстоятелството, че регистрационен номер като
посочения от жалбоподателя в договора с „Интелигентни трафик системи“
АД не може да съществува се явява ирелевантно, тъй като невярно
деклариране има и когато е декларирано буквено и цифрово съчетание, което
не съществува като съответен регистрационен номер.
В този смисъл е и практика на съдилищата в страната - Решение
6
№899/07.07.2022г. по КАНД № 875/2022г. по описа на АС-Бургас, Решение №
946/18.07.2022г. по КАНД № 874/2022г. по описа на АС-Бургас, Решение №
145/23.02.2022г. по КАНД № 5704/2021г. по описа на АС-Бургас и др. В тази
връзка е и практиката на АС-Пловдив по сходни дела на същото дружество,
при които са били счетени за неоснователни горепосочените възражения на
жалбоподателя, като единствено основание за отмяна на издадените срещу
него електронни фишове е било неправилното посочване на санкционните
норми и неяснотата дали се санкционира водачът или собственикът на ППС –
така и Решение № 2161/23.11.2022г. по КАНД № 2361/2022г. по описа на АС-
Пловдив, Решение № 2499/22.12.2022г. по КАНД № 2789/2022г. по описа на
АС-Пловдив, Решение № 7/03.01.2023г. по КАНД № 2730/2022г. по описа на
АС-Пловдив.
В случая обаче правилно е приложена и санкционната норма за
нарушението, извършено от собственика на ППС, като съгласно чл.187а, ал.2,
т.3, във вр.с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за констатираното нарушение е
предвидено наказание – имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500
лева, която е и била наложена на жалбоподателя.
С оглед на изложеното, електронният фиш се явява законосъобразен и
правилен, поради което същият следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр.с чл.179, ал.3б от Закона за движението по
7
пътищата на „Б.-Т.“ ЕООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за
нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА „Б.-Т.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноски в
производството пред РС-Пловдив в размер на 80 лв. за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8