№ 3584
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100506532 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5116346 от 20.08.2020г. по регистъра
на Софийския районен съд (СРС), уточнена с молба вх. № 13466 от 09. 03. 2022г. по
описа на СГС, подадена от ответника С. В. И., чрез адв. Е. Б. от БлАК, срещу съдебно
решение № 162842/29.08.2020г., поправено с решение № 191536 от 04.09.2020г. по гр.
дело № 49329/2019 г., по описа на СРС, 117 състав. Съдебното решение се обжалва
изцяло.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Искането е да се отмени решението и бъде постановено
друго, с което родителските права да бъдат предоставени за упражняване на
въззивника; при него да е местоживеенето на двете деца; да бъде осъдена майката да
заплаща за всяко от децата месечна издръжка от по 150 лева, както и за минал период
от една година преди завеждане на молбата в съда, а на майката да бъде определен
режим на личните отношения с децата, който е конкретизиран в жалбата. При
условията на евентуалност иска, да бъде изменено решението в частта за определения
режим на лични отношения, който предлага в жалбата, както и месечната издръжка за
двете деца да бъде намалена до минималния размер.
С решение № 20024320/24.03.2022г. по гр. дело № 49329/2019 г. по описа на
1
Софийския районен съд, 117 състав е постановен отказ съдът да се произнесе по
искането за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по
ползването на семейното жилище. С жалба от 15.04.2022г. въззивникът, чрез
пълномощника си, е обжалвал и решение № 20024320/24.03.2022г. по гр. дело №
49329/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав, като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Искано е отмяната на обжалваното
решение и въззивната инстанция да се произнесе за предоставяне ползването на
семейното жилище.
С определение от 27.02.2023г., съдът е прекратил производството по въззивно
гр. дело № 6532/2022 г. в частта, с която се обжалва решение № 20024320/24.03.2022г.
по гр. дело № 49329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, с което е
постановен отказ съдът да се произнесе по искането за допълване на решението с
произнасяне по ползването на семейното жилище, поради оттегляне на жалбата.
Определението е влязло в сила, като необжалвано.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ищца О. И. А., чрез адв. Е. Т. от
САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Не
сочи доказателства.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и
чрез пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора на
въззивната жалба. Въззиваемата страна претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните, чрез пълномощника си,
депозира писмена защита по съществото на спора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
Първостепенният съд е сезиран от О. И. А. с иск с правна квалификация чл.
127, ал. 2 от СК срещу С. В. И.. В обстоятелствената част на исковата молба са
изложени твърдения, че с ответника са живели на семейни начала, без да сключват
граждански брак и са родители на две деца - дъщеря А.С. И., родена на 29.08.2011 г. и
син К.С. И., роден на **** г. Твърди, че страните са се разделили и живеят отделно.
Изложила е твърдения, че грижите за децата са полагани предимно от нея и че между
страните има различни крайни възгледи за възпитанието на децата. Посочва, че по
време на фактическото си съжителство с ответника, са придобили в собственост
апартамент № 10 в гр. София, бул. ****. Искането е да бъде постановено решение, с
което да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
двете деца; да се определи местоживеенето на децата да бъде при нея; на бащата бъде
определен режим на лични отношения с децата (всяка първа и трета събота от месеца,
от 10.00 часа в събота до 17.00 часа, с 10 дни през лятото с преспиване, като лятната
ваканция да не съвпада с отпуската на майката, 5 дни от зимната ваканция с
преспиване, която да не съвпада с ваканцията на майката); както и ответникът да бъде
осъден да заплаща по 140 лева месечна издръжка за всяко детето, считано от
01.09.2019 г.; да ѝ бъде предоставено ползването на апартамент № 10 в гр. София, бул.
****, до навършване на пълнолетие на децата.
Ответникът С. В. И., чрез пълномощника си, в срок е подал писмен отговор, с
който е оспорил изложеното в исковата молба, като е подал и насрещен иск. Желае той
да упражнява родителските права по отношение на двете деца; местоживеенето им да
се определи при него; да бъде определен режим на лични отношения на майката с
децата; майката да бъде осъдена за издръжка на двете деца, като заплаща сума в размер
на 150 лв. за всяко дете, считано от влизане в сила на решението до настъпване на
2
обстоятелства за нейното изменени; майката да бъде осъдена да заплати издръжка за
минал период – 1 година преди завеждане на исковата молба в съда в размер на 3600
лв. – по 1800 лв. за всяко дете.
Първоначалната ищца е подала писмен отговор на насрещния иск, като го е
оспорила.
С протоколно определение от 30.01.2020 г. първоинстанционният съд е
постановил привременни мерки, като до приключване на спора с влязъл в сила съдебен
акт упражняването на родителските права се възлагат на майката, при която децата ще
живеят с право на бащата да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване от 09:00 ч. до 19:00 ч.
С обжалваното решение № 162842/29.08.2020 г., постановено по гр. дело №
49329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата А. и К.С.и И.и, на
майката О. И. А., при която те да живеят, с право на бащата С. В. И. да ги взема (с
преспиване и задължение да ги връща), както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09:00 ч. до 19:00 ч., през първата половина на зимните ваканции,
започващи в четни години, и през втората половина през нечетни години, през първата
половина на пролетните ваканции – в четни години, и през втората половина – в
нечетни години, за по 30 дни през летните ваканции (наведнъж или на два пъти), извън
годишния отпуск на майката, която е длъжна да го уведомява за последното до 15-ти
май всяка година; осъжда бащата да заплаща издръжка в размер на 180 лв. – за А., и
160 лв. – за К., считано от 01.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава. Не е
присъдил разноски.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е съобразил събраните
писмени и гласни доказателства, както и приложения по делото социален доклад на
ДСП „Красно село“. Приел, че и двамата родители имат нужния родителски капацитет
да отглеждат децата, но майката е по-пригодния родител, предвид възрастта на децата
и с оглед стабилността на средата (детски и учебни заведения). Съдът е преценил, че не
следва да се прекъсват контактите с бащата и след като е констатирал, че майката
проявява стремеж към отчуждаване на децата от роднините по бащина линия, е
определил на бащата описания режим на личните отношения.
Пред въззивната инстанция са изслушани страните и детето А., прието е
заключението на вещо лице по изготвена съдебно-психологична експертиза,
приобщени са социални доклади по местоживеене на родителите и децата.
Изслушан на основание чл. 59, ал. 6 от СК, в открито съдебно заседание от
27.02.2023 г., въззивникът С. В. И. е посочил, че работи в областта на
информационните технологии и има гъвкаво работно време, като средномесечният му
доход е около 1800 лв. Сочи, че съжителства с друга жена и общото им дете, което е на
9 м., в апартамент в гр. София, район Лозенец, състоящ се от хол, кухня, спалня и
детска стая. Детската стая е пригодена за живеене и за двете му деца – А. и К., като има
двуетажно легло и бюро. Поддържа, че желае да упражнява родителските права, тъй
като е по-добрия родител и основно той е полагал грижи за децата, като само той ги е
водил на лекар, когато е имало нужда, а майката изпадала в нервни кризи от
поведението на децата и затова по време на съвместното им съжителство били наели
бавачка. Посочва, че майката постоянно оставяла децата на близки и роднини, а
отношенията между него и децата били близки, докато майка им не започнала да
създава пречки за тяхното общуване. Заявява, че независимо от това на кого ще бъде
възложено упражняване на родителските права, децата трябва да поддържат контакт с
другия родител.
3
Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, въззиваемата О. И. А. е заявила, че
работи като „анализатор процеси” в „Хюлет пакард“, с работно време от 08:00 ч. до
17:00 ч. и работи от вкъщи. Живее само с децата си. Работи от вкъщи и има
възможност да поддържа домакинството, като без затруднение готви, чисти, води и
взима децата на/от училище. Посочва, че училището на децата се намира на 10-15 мин.
от дома им, в който живеят. Излага, че тя основно е полагала грижи и за двете деца.
Изразява мнение, че режимът на лични отношения, определен от
първоинстанционният съд е подходящ, но счита, че бащата не се възползва от
предоставеното време и не го спазва. Сочи, че децата не познават новото семейство
на бащата. Детето К. по-често я пита за баща си, но счита, че това се дължи на
обстоятелството, че детето получава често материални придобивки от баща си. Отрича
да е възпрепятствала поддържането на отношения между бащата и децата, но бащата
не полагал необходимите усилия за това. Посочва, че насърчава децата да се срещат с
баща им, осигурява възможност да бъдат заедно с него на рождения му ден.
По реда на чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) при спазване на
разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и 4 от ЗЗДет е изслушано малолетното дете А.С. И., което
е заявило, знае къде живее баща , но никога не е ходила там, защото не е искала да
ходи. Знае, че баща има ново семейство, но се чувства добре с майка си и брат си и
иска да живее с тях. Има желание да се срeща с баща си 3-4 пъти в месеца. Споделя, че
когато се вижда с баща си, той ги води в с. Петревене при тяхната баба по бащина
линия, като и баща ѝ е там. Двамата с брат ѝ се чуват с баща им по телефона.
Пред въззивната съдебна инстанция е приет социален доклад от ДСП Красно
село, с вх. № ПР/Д-С-КС/361-002/12.01.2023 г. В доклада се посочва, че при
социалното проучване и разговорите с детето А., последното е споделило, че живее
при майка си и брат си и че иска да живее при майка си; че се вижда с баща си рядко и
че понякога иска да го вижда, а по някога не; ставала е свидетел на скандали между
родителите си, но родителите ѝ не ѝ се карат. Споделила е, че ходи на училище и че
има изграден приятелски кръг. В разговор със социалния работник детето К. е
споделило, че живее с майка си и сестра си и че иска да се вижда с баща си. При
изготвянето на доклада и двамата родители са съдействали на социалната служба.
В социален доклад, изготвен от ДСП Лозенец с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/20-002 от
13.02.2023 г., въз основа на проведен разговор с въззивника С. И., е изложено
становище, че децата са въвлечени в междуличностен конфликт, който накърнява
техните интереси. Дава се препоръка родителите да оценят поведението си до момента
и да положат максимално усилия, за да поддържат добра комуникация помежду си,
която да позволи на децата да общуват пълноценно с всеки от тях.
В социален доклад на ДСП Лозенец с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/181-001/16.05.2024 г., е
дадено становище, което е аналогично с предходно изготвения доклад, като основната
препоръка е родителите да подобрят качеството на общуване помежду си.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав служебно е допуснал съдебно
психологична експертиза (с определение № 2980/08.03.2023г. лист 93-94 от делото).
Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ (лист 224-247 от
делото), изготвено от вещото лице д-р Х. Й. Й., кредитирано от съда, като обективно,
безпристрастно дадено и неоспорено от страните, се установява, че детето А. заявява и
показва обич към двамата си родители, като изразява положително отношение и към
двамата си родители. Радва се да бъде с всеки от тях. Установява се, че при детето
липсва страх, а е налице изразяване на обич към родителите си. На въпрос колко време
иска да прекарва с баща си, тя е отговорила, че иска да е с него няколко дни седмично.
4
По отношение на майка си, детето А. споделя, че се чувства подкрепена от нея, посочва
я като грижовен, състрадателен човек и не посочва недостатъци у майка си. От
заключението се установява, че и при детето К. се наблюдава желание за същото
семейство в развитие, както и изразеността на обич към родителите си.
Вещото лице дава заключение, че емоционалната връзка между родители и деца
е съхранена.
От заключението на експерта се установява също, че между родителите е налице
отчужденост, а родителското сътрудничество и комуникация са нарушени, което
затруднява безпроблемното отглеждане на децата. Наблюдава се и разминаване във
визията относно отглеждането на децата.
Вещото лице не е отчело наличието на конфликт на лоялност по отношение на
който и да е от двамата родители, а двете деца не изпитват страх да декларират обичта
си и към двамата родители.
При изследването на родителския капацитет на двамата родители експертът дава
заключение, че всеки от двамата има силни черти и качества, чрез които да бъде
образец в жИ.та на децата си. И двамата родители познават особеностите и
предпочитанията на децата и имат желание да полагат грижи за тях.
Вещото лице сочи в заключението си, че за предоставянето упражняване на
родителските права по отношение на двамата родители, поради коренно различните им
виждания относно възпитанието на децата, това би довело до объркване на децата, тъй
като ще трябва да спазват различни правила в ежедневието, различни от тези, с които
ще са свикнали. Не препоръчва разделянето на децата между двамата родители по
същите съображения, като допълва, че това би създало несигурност у тях, най-вече у
момчето, ако грижите бъдат предоставени на бащата.
В заключението си вещото лице предлага подходящ режим на лични
отношения на децата с бащата, като най-добре е упражняването на родителските права
да бъдат предоставени на майката, а режимът на лични отношения с бащата да бъде
запазен.
В открито съдено заседание вещото лице конкретизира, че не е добре двете деца
да се разделят между двамата родители, тъй като детето, което ще отиде при бащата
няма да има сигурност. Към момента на изследването родителския капацитет и на
двамата родители е много добър и няма пречка някой от тях да бъде родител
упражняващ права. Между страните има междуличностен конфликт по отношение на
възпитанието на децата и това им пречи да направят режим на отношения.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите К.Ф. А. – майка на ищцата, Л.М.Н. – приятелка на въззиваемата,
както и родителите на ответника – В.П.М. и В.И.М.. Съдът не обсъжда показанията на
свидетелите, тъй като същите пресъздават епизодичните си лични възприятия за
отношенията между страните, а приоритет за правните изводи по спора следва да има
заключението на вещото лице по СПЕ. Отделно от изложеното, при преценка
показанията им съобразно нормата на чл. 172 от ГПК, съдът ги намира за пристрастни
в полза на всяка от страните, която ги е довела пред съда.
Други относими към спора доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
5
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса императивни
материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание
за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в
мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Въззивната жалба е неоснователна.
Въззивникът обжалва решението, като е изразил несъгласие с предоставянето
упражняването на родителските права по отношение на двете деца на майката,
определянето на местоживеенето на детето при нея, режима на лични отношения,
както и за издръжката на децата.
1. По упражняването на родителските права и местоживеенето на децата съдът
приема следното:
Съдът следи служебно за интереса на децата.
От приетото заключение във въззивното производство по съдебно-
психологичната експертиза се установи, че и двамата родители имат много добър
родителски капацитет, а децата имат добра комуникация и с двамата родители.
Установи се, че не се наблюдава конфликт на лоялност и родителско отчуждение при
децата. Съобразявайки събраните доказателства съдът приема, че в най-добър интерес
на двете деца е те да могат да общуват с родителите си по равно, за да запазят
емоционалната връзка с всеки от тях. Споразумение за равновременно отглеждане на
децата и от двамата родители не се постигна пред въззивната инстанция. Съдът,
6
съобразявайки задължителните указания по т. 2 от ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по
тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, съгласно която разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от
СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване
съвместно на двамата родители, в случай че не се постигне споразумение по
упражняването им, обосновава извод, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване само на единия от двамата родители, които са с
достатъчно много добри родителски качества. Въпреки отсъствието на промяна в
родителската годност на бащата или във възможността му да упражнява родителски
права, настоящият въззивен състав приема, че в най-добър интерес на двете деца е
упражняването на родителските права да се възложи на майката, като този извод е
съобразен с възрастта на децата, техният пол, социален кръг, вкл. посещавано
училище, допълнителни занимания. Съдът отчита полаганите до момента грижи и
отношение към децата и по-добрите битови възможности на майката, като критерии по
чл.59, ал.4 от СК за отглеждането, възпитанието и образованието на двете деца.
Съвместното съжителство на децата би благоприятствало по-правилното и
пълноценното им развитие, поддържането на емоционалната връзка помежду им, което
ще им осигури спокойствие и сигурност. Съдът съобрази и мнението на двете деца (от
личното изслушване на детето А.С. И. и опосредствено на детето К.С. И. – чрез
заключението на вещото лице и становища на социалните служители), че се чувстват
добре заедно, живеейки съвместно с майка си. По изложените съображения не се
налага ревизия на обжалваното решение № 162842/29.08.2020г. по гр. дело №
49329/2019г. на СРС, 117 състав по постановеното упражняване на родителските права
и определяне на местоживеенето на децата на страните при майка им.
2. По режима на лични отношения на родителя, който не упражнява
родителските права:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен жИ.т. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.) и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете–родител, която е признато право от конвенциите цели да
способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение в случай,
че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на децата, съдът следва да установи такъв
режим на децата с бащата - родителя, на когото не са възложени родителските права,
че да им даде възможност за пълноценно общуване с него.
Едно от проявленията на пълноценното общуване е родителят да контактува с
децата си в контекста на техните ежедневни нужди, т.е. той да участва и в делниците,
но само в случаите, когато това не се използва за негативно въздействие чрез децата
срещу другия родител, при влошени отношения между страните. Доколкото във
въззивното производство съдът с нарочно определение (лист 132 от делото) е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че въззиваемата страна О. И.
А. и децата на страните, считано от м. юли 2023 г. са с променен адреса на
местоживеене, като същите живеят в гр. София, ул. ****, а също и, че поради
7
промяната на адреса на О. И. А. и децата, въззивникът С. В. И. е депозирал жалби до
СРП, по които жалби има постановление за отказ от образуване на наказателно
производство от 23.08.2023 г., а последното безспорно сочи на влошаване в
отношенията между страните, то не следва да се разширява определеният от първата
инстанция режим на лични отношения, като се добавят и делнични дни, както е
заявено от въззивника с молба вх. № 13466 от 09. 03. 2022г. по описа на СГС.
В защита най-добрия интерес на двете малолетни деца и за постигане целта от
пълноценен контакт с въззивника, който също е с положителен родителски капацитет,
макар и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция
да не разполага с достатъчно възможности и условия за съвместно отглеждане на двете
деца (които са от различен пол и навлизат в преходна юношеска възраст), въззивният
съд намира, че режимът на лични контакти между бащата и двете деца следва да бъде:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя,
с преспиване на децата при бащата, през първата половина на зимните ваканции,
започващи в четни години, и през втората половина през нечетни години, през първата
половина на пролетните ваканции – в четни години, и през втората половина – в
нечетни години, за по 30 дни през летните ваканции (наведнъж или на два пъти), извън
годишния отпуск на майката, която е длъжна да го уведомява за последното до 15-ти
май всяка година, и със задължение на бащата да ги връща на майката.
Съдът не следва да посочва конкретно място от което да бъдат вземани и на
което да бъдат връщани децата, тъй като в учебни дни това следва да е учебното
заведение, а за неучебните дни на страните не следва да се налагат ограничения като се
посочи, че това трябва непременно да става от и до дома на майката (или друго място),
тъй като това би създало сериозно неудобство за единия или и за двамата родители.
Доколкото решението по настоящото дело не формира сила на пресъдено нещо,
то при промяна на обстоятелствата (напр. възникване на нови учебни ангажименти на
някое от децата), всяка от страните би могла да инициира промяна в определения
режим на отношенията между бащата с децата. В обжалваната част относно режима на
личните отношения с бащата, настоящият въззивен състав приема, че
първоинстанционното решение също следва да бъде потвърдено.
3. По месечната издръжка на децата, съдът приема следното:
По отношение размера на издръжката на децата във въззивната жалба не са
изложени никакви доводи.
С оглед приложение нормата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът не следва
служебно да увеличава размера на месечната издръжка за децата на страните, тъй като
първоинстанционното решение в тази част не е обжалвано от другата страна
(родителят, който упражнява родителските права), респ. положението на
жалбоподателя-въззивник не може да бъде влошено с въззивното решение. Доколкото
с първоинстанционното решение месечната издръжка за децата е опредЕ. в размерите,
които са поискани от О. И. А., то следва и в тази част решението да бъде потвърдено. В
случая от първостепенния съд не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, тъй като съдът е съобразил диспозитивното начало в
гражданското съдопроизводство и искането на страната. По заявеното в т. 4 от
писмената защита на упълномощения представител на въззиваемата страна,
настоящият състав не дължи произнасяне, тъй като при липса на въззивна жалба и
недопуснато от първата инстанция нарушение на императивни материалноправни
норми, увеличаването размера на месечните издръжки за децата не е предмет на
въззивното производство. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена, което би могло да бъде осъществено при съгласие на
дължащия издръжката и без съдебна намеса, а при наличие на спор между страните, то
8
следва да бъде инициирано съдебно производство (арг. от чл. 150 от СК).
4. По разноските в производството съдът приема следното:
Практиката на ВКС за присъждане на разноски в производство по спорна
съдебна администрация е протИ.речива и не е преодО.на по указания в закона ред – с
приемане на тълкувателно решение от общото събрание на ВКС (арг. от чл. 124, ал. 1,
т. 2 от ЗСВ), поради което и не обвързва настоящия въззивен съдебен състав.
Съдебното решение се постановява за защита най-добрия интерес на малолетните деца
на страните, ползва и двамата родители и всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. Т.е. с оглед характера на
производството разноските следва да останат за страните, както са направени. При
постановяване решението от въззивната инстанция не е обявено решение по
образуваното Тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГК, което да
обвързва въззивния съд със задължителни разяснения в различен от изложения смисъл.
По изложените съображения съдът оставя без уважение искането на
въззивамата страна за присъждане на разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 162842 от 29.08.2020г.,
поправено с решение № 191536 от 04.09.2020г., по гр. дело № 49329/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, 117 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О. И. А., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 6532/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав,
като неоснователно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9