РЕШЕНИЕ
№ 806
гр. Добрич, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20233230101341 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на М. Д.
Т. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***“ № *** , с която против „Български
пощи“ ЕАД гр. София, район Студентски, жк „Студентски град“, бул. „Акад.
Стефан Младенов“ №1, бл.31 вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,
представлявано от Ф. Н. А., са предявени кумулативно обективно съединени
искове:
1. да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № 77, издадена
от Директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна, с която
е прекратено трудовото правоотношение на ищцата - иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. за възстановяване на ищцата на заеманата от него преди
уволнението длъжност „****“ (ПС I категория) в ПС Добрич Ц (Добрич
център) в РУ „Североизточен регион /ОПС Добрич/ към „Български пощи“
ЕАД - иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
Със заповед № 77, издадена от Директора на регионално управление
„Български пощи“ гр. Варна е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата М. Д. Т.. Същото е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ -
поради намаляване обема на работа, считано от 2***касиер, гише в
съобщенията“ ПС I категория) в ПС Добрич Ц (Добрич център) в РУ
„Североизточен регион /ОПС Добрич/ към „Български пощи“ ЕАД. Ищцата
1
счита уволнението за незаконно, а заповедта за незаконосъобразна.
На първо място, трудовият договор е прекратен поради намаляване
обема на работа, но такова реално не е налице. Обемът на работата, която е
изпълнявана от ищцата, не е намален. Дейността се осъществява и към
настоящия момент, като работата на ищцата е поета от друг служител на
дружеството. В заповедта не е посочено намаляването за какъв период от
време е и спрямо кой момент е направена съпоставката. В този смисъл
заповедта се явява и немотивирана. Последното не дава възможност на
работника да прецени дали в действителност е налице соченото от
работодателя основание за прекратяването на договора.
Освен това, работодателят не е извършил подбор съобразно
разпоредбата на чл.329, ал. 1 от КТ. Съгласно същата при намаляване обема
на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. В настоящия случай при
наличие много служители, назначени на длъжността „***“, както и на
длъжности с идентични и/или сходни функции и дейности, с изпълняваните
от ищцата, ответникът е бил длъжен да осъществи подбор. Дали такъв реално
е извършен на ищцата не й е известно. На същата й е връчено писмо, че е
класирана на дванадесето място с комплексна оценка 38.0 точки, но при
отправено запитване как е формирана оценката и на кои показатели е
получила по - малко точки от колегите си, Т. не е получила отговор. Това
води М. Т. до съмнение относно провеждането и евентуално начина на
провеждането на подбора.
При положение, че на ищцата по делото не й е представен протокол за
извършен подбор преди прекратяване на трудовия договор, на нея не й е
известно какви точно критерии е използвал работодателят, какви оценки са
поставяни при отделните критерии и дали тези критериите съответстват на
договорените с БКТД и КТД в предприятието. Не е ясно дали тези критерии
са приети /уточнени/ по принцип при процедура по съкращаване на щата в
предприятието или са изготвени само за конкретния случай с оглед
освобождаването на ищцата.
В случай, че подбор е извършен, то при осъществяване на същия
ищцата счита, че не са обективно отразени качествата и нивото на изпълнение
на работата на служителите. Оспорва същия поради това, че не е налице
обективно съответствие на поставените оценки по приетите от работодателя
показатели с действителните качества на работниците и поради това, че в
подбора не са включени всички служители, из между които е трябвало да се
осъществи същия.
Отделно, съгласно подписания в предприятието колективен трудов
договор и чл. 333, ал.4 от КТ „работодателят може да прекрати трудовия
договор на работник или служител член на синдикална организация поради
намаляване обема на работа само след предварително писмено съгласие на
синдикалното ръководство. Ищцата по делото е член на синдикалната
организация на КНСБ при ответника. Според Т. от синдикалното ръководство
не е поискано и съответно не е получено съгласие за прекратяване на
трудовия й договор. Последното представлява неизпълнение на изискването
на чл.333, ал.4 от КТ.
2
Релевирани са и твърдения, че преди прекратяване на трудовия договор
работодателят не е спазил процедурата, предвидена в КТД на ответното
дружество - чл. 11. работодателят не е изпълнил и задължението си по чл.15
от КТД, съгласно който трудовото правоотношение на работник може да бъде
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ само след като на същия бъде
предложено друго работно място /длъжност/ в дружеството. Според ищцата
такива незаети работни места в дружеството има, но на нея никой не й е
предложил да заеме друга длъжност. В същото време друг работник, заемал
същата длъжност като ищцата е бил назначен/преназначен на нова длъжност.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ в
случаите, когато ще бъде прекратен трудов договор на основание чл.328, ал.1,
т.3 от КТ на работник или служител, боледуващ от болест, определена в
Наредба на министъра на здравеопазването, работодателят може да уволни
работника само с предварително разрешение на инспекцията по труда. В
конкретния случай ответникът не е поискал и съответно не е получил такова
разрешение от Инспекцията по труда. Последното е необходимо с оглед на
това, че ищцата по делото страда от заболяване, включено в Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал.1 от КТ, а именно захарен диабет.
Също така ответникът по делото преди прекратяване на трудовия
договор не е взел и мнението на трудово експертната лекарска комисия,
каквото е изискването на разпоредбата на чл. 333, ал.2 от КТ.
Към датата на прекратяване на трудовото не е налице намаляване обема
на работа при ответника. Според ищцата обемът на работата, която
изпълнявала, не е намалял. След прекратяване на трудовия договор на ищцата
други служители, заемащи същата длъжност в други пощенски станции в
града, са били преместени да работят в ПС център, а някои от центъра в
станции
По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените
искове.
В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковата
молба. В изпълнение на указания на съда и в предвидения срок по чл. 312, ал.
2 от ГПК ищцата е депозирала становище с вх. рег. № 13377/27.07.2023г.
Наведени са твърдения, че ищцата по делото е представяла пред работодателя
си медицински документи, от които било видно, че същата е болна от захарен
диабет. Същите не били представяни с цел да се ползва закрила при
уволнение, а при ползване на законоустановен отпуск поради временна
неработоспособност. Също така работодателят бил запознат със заболяването
на ищцата и поради това, че на служителите при ответното дружество са
извършвани годишни медицински прегледи и изследвания от Служба за
трудова медицина. М. Т. не била била запозната със задължението да
уведомява работодателя си при промени в „социалното си положение и
здравното си състояние“ , регламентирано в чл. 14, ал.4 от КТД. М. Т. не била
запозната и с правилата за извършване на подбор каквото задължение
работодателят има съгласно чл.17. ал.5 от КТД. Според нищцата
работодателят е допуснал смесване на процедурите за извършване на подбор
при съкращаване на щата и при намаляване обема на работа. Процедурите
били описани в чл.18 от КТД, като първата алинея урежда случая при
съкращаване на щат , а втората алинея - при намаляване обема на работа.
3
Представените от ответника документи /включително и правилата за
провеждане на подбор/, а и изложеното в отговора, според ищцата, сочат, че
работодателят се е придържал и е провел подбор съгласно чл. 18, ал.1 от
КТД, т.е. за съкращаване на щат, а не за намаляване обема на работата на
каквото основание всъщност с -прекратен договора на ищцата. Излага се
становище, че в подбора не са участвали всички, работници и служители,
изпълнявали същата или сходна-с работата на ищцата дейност. Според
ищцата в представения от ответника протокол № 2/25.04.2023г. за
резултатите от подбора са включени само служители, работещи в ПС
„Добрич Център“ /Централна поща/. Служителите в останалите пощенски
станции в града както и в пощенските станции в другите градове в областта
не били включени в подбора.
Ответникът в писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва
исковете. Твърди, че уволнението е извършено законосъобразно. Признава
съществуването на трудово - правно взаимоотношение с ищцата в
продължение на около 25 години с определено място на работа ПС Добрич Ц
/Добрич център/ в ОПС Добрич към РУ СИР на Български пощи ЕАД,
находяща се в гр.Д., пл. ***.
Ответникът пояснява, че с писмо № 90-04-119 от 26.05.2023г. е
възложено на Г. Н. Я. - Директор на Регионално управление „Североизточен
регион” на БП ЕАД - Варна в изпълнение на Заповед № РД -08-98/21.04.2023г.
, издадена от Главен изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД, да се
извърши оптимизация на персонала в дружеството при спазване на
изискванията и разпоредбите на КТ и прилагане на „Система за определяне
необходимата численост на персонала в пощенските станции” /СОНЧП в ПС/.
СОНЧП в ПС е приета с Решение от заседание на Съвета за социално
сътрудничество /ССС/ и в изпълнение на Заповед № РД 12- 100 от
27.11.2019г. на ГИД, влиза в сила 01.04.2021 г., като се прилага, без
изменение от всички пощенски станции на „Български пощи” ЕАД.
При спазване на Системата за определяне необходимата численост на
персонала в пощенските станции /”СОНЧП в ПС”/ и Правилата за
осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи”
ЕАД на основание чл.329 от КТ във връзка с чл.19 от КТД /"Правилата”/ е
издадена Заповед № 67/ 28.03.2023г. на Директор РУ „СИР” на БП ЕАД за
определяне на комисия за извършване на подбор в ОПС Добрич и Заповед №
68/ 28.03.2023г. наП Директор РУ „СИР” на БП ЕАД за определяне на
комисия за приемане на възражения. В т.11 от Правилата е регламентиран
петдневен срок от получаване на уведомлението за извършения подбор, в
който ищцата М. Т. е имала право на възражение относно резултата от
подбора.Уведомлението е получено лично от Т. на 25.04.2023г. и възражение
не е постъпило в дадения срок. Подборът е извършен съгласно Правилата и е
обективиран в протокол № 2 от 25.04.2023г., като са взети предвид следните
критерии: образование и допълнителни квалификации свързани с
длъжността; трудов стаж и професионален опит; компютърни умения;
технологична дисциплина; качество на работа и умения за работа в екип.
При спазване разпоредбите на чл.ЗЗЗ, ал.4 от КТ във връзка с чл.328 от
КТ и вр.чл. 17 от КТД е изготвен протокол от проведено заседание на
10.03.2023г. с представител на Синдикална федерация на съобщенията към
КНСБ с взето решение след прилагане на СОНЧП в ПС да се извърши подбор
4
съгласно Правилата за длъжността „касиер-гише” в ПС Добрич Ц с указания
при извършване на подбора да се спазват правилата за обективност,
прозрачност и справедливост.
В чл.15 във вр. с чл.9 от КТД на „Български пощи” ЕАД -м.юни 2022г. -
м.юни 2024г. е предвидена възможност трудовите правоотношения с
работници и служители на дружеството, когато се прекратяват на основание
чл.328, ал.1, т.2, т.З, т.4 от КТ това да става при спазване на условията на чл.9
от КТД, където е записано, че може да се предложи на подлежащите на
уволнение заемане на свободни работни места, но не и това да бъде
задължение, което в случая грешно се тълкува от ищцата.
Ответникът възразява срещу представените амбулаторни листи,
представляващи прегледи за извършени консултации на ищцата през периода
2014 - 2022г., да бъдат приети като доказателства. Навежда твърдения, че в
същите не се установява категорично, че лицето боледува от болест,
определена в Наредбата на министъра на здравеопазването и конкретно в
Наредба № 5 за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат
особенна закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Задължение на работниците и
служителите е своевременно да уведомяват работодателя за настъпили
промени в социалното си положение и здравно състояние на основание чл.14,
ал.4 от КТД. Т. не е спазила определеното и задължение и няма представено
Решение на ТЕЛК, с което лицето да е определено, че попада в Наредба № 5
за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особенна
закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, който факт изключва хипотезата на
чл.333, ал.2, като неотносима.
В обобщение се твърди, че са спазени изискванията и разпоредбите на
всички нормативните актове, определящи реда и начина на прекратяване на
трудовото правоотношение на М. Д. Т. поради намаляване обема на работа.
Работодателят има задължение по чл. 17 от КТД в случайте на
прекратяване на трудови договори по реда на чл.328, ал.1, т.2, т.З и т.4 от КТ
да упражни правото си на подбор в съответствие на Правилата за
осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи”
ЕАД на основание чл.329 от КТ.
Сочи се, че съгласно „Система за определяне необходимата численост
на персонала в пощенските станции” /СОНЧП в ПС/ в раздел VI ясно и
конкретно да описани показателите, с които се обределя броя и числеността
на персонала пряко ангажиран с предоставяне на услуги на гише в
пощенските станции. Тези длъжности в най - голямата си степен влияят върху
реализираните приходи и постигнати резултати за П^ което се определя на
база механизъм на диапазонов и/или квотен принцип, в зависимост от
реализираните приходи в ПС, през предходната календарна година. Прилага
се финансово обоснован показател „Общо приходи” /ОП/ за всяка отделна
пощенска станция. Изходната необходима информация, необходима за
формирането на диапазоните по показателя ОП за всяка ПС, се черпи от
отчетените данни по едноименния показател „Общо приходи” в отчета за
„Ефективността на ПС” , включен в ГФО за дейността на дружеството,
обоснован със счетоводни данни.
В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа
отговора. В срок депозира писмена защита.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковете.
5
Претендират се разноските по делото.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е конститутивен иск за признаване на уволнението на ищеца
за незаконосъобразно и отмяна на заповед № 77, издадена от Директора на
регионално управление „Български пощи“ гр. Варна, с която е прекратено
трудовото правоотношение на М. Д. Т., считано от 23.05.2023г. - иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, кумулативно обективно съединен с иск с
правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „***/”.
Исковете са допустими, като предявени от активно легитимирано лице -
страна по трудово правоотношение. Установена е и пасивната легитимация по
спора в лицето на ответника.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи
съществуването на трудово правоотношение между него и ответника-
работодател, както и че трудовото правоотношение е било прекратено. В
тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно
основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за
прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание
за уволнение, която е подписана от надлежно упълномощен представител на
ответника, реално намаляване обема на работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.3
от КТ и извършване на подбор по чл.329, ал.1 от КТ.
Уволнението е реализирано на основание твърдяно намаляване на обема
на работа, поради което работодателят следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че това намаляване е реално съществуващо към
датата на уволнението, има относително траен характер и не е предстоящо,
или кратковременно. Намаленият обем на работа следва да бъде установен
обективно, тъй като този въпрос е отражение на фактическото състояние на
дейността на дружеството. Съществено е намаляването на обема на работа да
е свързано с извършваната от уволнения работник трудова функция. За да
бъде законно уволнение на това основание, освен намаляването на работа,
кумулативно следва да е налице и извършен преди прекратяване на трудовото
правоотношение подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ. В резултат на същия следва
да е определено кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено
различаващи се трудови функции, да бъде уволнен. Преценката на
работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, от гледна
точка законността на приложените критерии за оценка и обективността на
изводите на работодателя спрямо притежаваните от работниците и
служителите качества.
В тежест на ищцата е да установи, че /към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение/ е страдала от заболяване - ***, което
представлява *** болест по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 от Наредба
№5/20.02.1987г., т .е. че се е ползвала от предварителна закрила при
уволнение на приложеното от работодателя основание за това. При доказване
на това заболяване - в тежест на работодателя е да установи поискано и
получено предварително разрешение за уволнение на служителя от
Инспекцията по труда.
6
В тежест на ищцата е да установи, че / към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение/ е била е член на синдикална организация и като
такава се е ползвала от закрилата по чл. 333 от КТ, При доказване на това
обстоятелство - в тежест на ответника е да установи, че било дадено
предварителното съгласие на синдикалния орган.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства /
Амбулаторен лист № 000476/25.03.2021г., Амбулаторен лист №
000260/26.02.2014г., Амбулаторен лист№002117/02.12.2016г., Амбулаторен
лист № 001360/04.09.2018г./, съдът намира, че уволнението е незаконно,
защото е нарушена нормата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, според която в
случаите по чл. 330, ал. 1, т. 3 от КТ работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването, каквото качество ищцата има. В хипотезата на чл. 333, ал.
1, т. 3 от КТ уволнението е поставено в зависимост от получаване на
предварително разрешение от определен държавен орган, като закрилата е
относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие на
съответния орган. В настоящия случай и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2
от ГПК, ищцата се е позовала в исковата си молба на обстоятелството, че се
ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като страда от з***, а по
делото не спорно, че работодателят не е поскал разрешение от Инспекция по
труда и мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ. В хипотезата по чл. 333, ал.
1, т. 3 от КТ закрилата се прилага във всички случаи, когато към момента на
връчването на работникът или служителят страда от някое от заболяванията,
посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, сред
които е и заболяването на ищцата. При тази хипотеза работодателят може да
уволни работника или служителя само с предварително (дадено преди
връчването на писмения акт за уволнението) разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай, като следва (също преди връчването на
писмения акт за уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 от
КТ). С чл. 1, ал. 2 от Наредбата е вменено изрично задължение в тежест на
работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са
определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид
обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл.
333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на
работника или служителя задължение да уведомява работодателя си
предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да
представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от
визираните заболявания. Такова задължение за работника или служителя
възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това - с оглед
изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1 от Наредбата (Така Решение
№ 191 от 25.04.2012 г. по гр. дело № 606/20211 г. на IV ГО на ВКС).
Последователността, в която следва да се развие процедурата по чл. 333 ал. 1
и 2 от КТ е следната: работодателят да събере информация като поиска от
работника да му представи документи за твърдяното заболяване, да представи
тази информация с искане за мнение на ТЕЛК, след като го получи да
направи искане, придружено с мнението на ТЕЛК за разрешение от Дирекция
"Инспекция по труда". Няма данни, не е и спорно с оглед признанието на
7
ответника в отговора, преди датата на уволнението работодателят да е
поискал мнението на комисията и предварителното съгласие на инспекцията,
като с оглед заболяванията на ищцата е бил длъжен да стори това.
Следователно, предвид допуснатото нарушение, процедурата по
реализиране на предварителната закрила не е осъществена, което нарушение е
въздигнато от закона в абсолютно отменително основание / в този смисъл и
Решение № 104 от 20.04.2022 г. по в. гр. д. № 27 / 2022 г. на Окръжен съд –
Добрич/.
В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 344 ал. 3 от КТ съдът
следва да отмени атакуваната заповед само на процесуално основание, поради
което и не е необходимо подробно изследване на въпроса дали са спазени
останалите предпоставки за законност/намаляване обема на работа,
извършването на подбор/ и обсъждане на представените във връзка с тях
доказателства.
За пълнота следва да се изложи, че от работодателя не са ангажирани
никакви доказателства за законността на извършеното от него уволнение,
доколкото негова е тежестта в процеса да установи, че към момента на
упражненото право на уволнение е било налице намаление в обема на
работата, а такова доказване изобщо не е проведено. Намаляване обема на
работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ като основание за упражняване
на потестативното право на уволнение предпоставя относително
пропорционално намаляване на персонала в структурните звена на
предприятието, без обаче те да се закриват, тъй като дейността на
работодателя продължава, но при намален реално обем на работата.
Последното води до намаляване на необходимостта от съответната част от
трудовите функции, имащи за задача осъществяването на съответните
дейности с намален обем на работа, тъй като по - малкият обем на работа ще
се изпълнява с по - малко на брой работници или служители. Или част от
длъжностите с техните трудови функции става излишна, което има за
последица прекратяване на трудовите договори за тези длъжности в
различните структурни образувания на работодателя. В случая, както бе
споменато, не е проведено никакво доказване в изложената насока.
Съгласно Решение №137/19.07.2019 по дело №3037/2018 на ВКС, ГК,
III г.о., формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска
преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така
и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими
участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на
оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални
качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на
възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства / ТР
№3/12 г. ОСГК/. В закона не е уредена форма за валидност или за доказване
на извършването на подбор. Дори когато някаква част от осъществяването по
подбора е документирана /назначаване на комисия, посочване на критерии,
начин на оценяване и др./, съставеният документ е частен и след като не е
подписан от работника, той няма доказателствена сила срещу него. Съгласно
чл. 180 от ГПК частните документи, подписни от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат.
Частният свидетелствуващ документ, обективиращ констатациите за подбора
8
не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на
изискванията за оспорване на истинността им. Този документ следва да се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по
делото за законността на подбора/ Решение по гр.д. №1566/10 г. на четвърто
г.о./ Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно
регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки
от критериите с оглед спецификата на производството или службата, респ.
значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос
на негова преценка. Съдът може да проверява само обективното съответствие
на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните
качества на работника / Решение по гр.д. №4827/16 г. на ВКС, IV Г.О.,
Решение № 126/13.05.2022 г. по в.гр.дело № 145/ 2022 г. на ДОС/.
В случая събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
св. Светослав Божидаров Гочев, съдържащи информация относно начина на
оценяване, но не и относно конкретните сравнявани качества на
конкуриращите се служители, и писмените доказателства /документите от
трудовото досие на ищцата, правила, протокол на комисията за резултатите
от подбора/ не дават възможност за извод, че е налице съответствие на
поставените оценки с действителните качества на оценяваните, че дадената на
служителите, в това число на ищцата оценка по отделните показатели
съответства на обективно проявените професионални качества и
квалификация.
Изложените съображения са достатъчни за признаване уволнението на
ищеца за незаконосъобразно извършено, в разрез с изискванията на
посочената норма на чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Предявеният иск за отмяна на
заповедта за уволнение, като незаконосъобразна е основателен и доказан и
следва да бъде уважен, а като последица следва да бъде уважен и обусловения
от изхода му иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, т. 2 КТ:
Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ и поради това, че ищецът е полагал труд при
ответника по трудово правоотношение за неопределено време, настоящият
състав приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на
обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволненият
служител следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца съдебно- деловодни разноски в размер на 936,00 лева
за адвокатско възнаграждение.
Върху уважените искови претенции на ищеца, ответникът следва да
бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на държавата
по сметка на ВРС, държавна такса в размер по 50лв. по всеки от
неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на М.
Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***“ № **** , за незаконосъобразно и
ОТМЕНЯ заповед № 77, издадена от Директора на регионално управление
„Български пощи“ гр. Варна , с която е прекратено трудовото
правоотношение с М. Д. Т. на длъжност „*** ”, на основание чл. 328, ал.1, т.3
от КТ, считано от 23.05.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ М. Д. Т. с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „*** ”.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД гр. София, район Студентски, жк
„Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“ №1, бл.31 вписано в ТР
при АВ с ЕИК *********, да заплати на М. Д. Т. с ЕГН ********** от гр.
Д., ул. „***“ № ***, разноски в размер на 936,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД гр. София, район Студентски, жк
„Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“ №1, бл.31 вписано в ТР
при АВ с ЕИК *********, да заплати по бюджетната сметка на ДРС
държавна такса в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяване на
решението /26.10.2023г./, на основание чл. 315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10