РЕШЕНИЕ
№ 94
гр.Бургас, 22.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
13 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2762 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.197 ал.2 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е А.-76 ЕООД ЕИК:********* със съдебен адрес
***. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат И.К. ***.
Ответник по жалбата е директора на ТД на НАП Бургас. В
производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт М.К..
Предмет на оспорване е решение № 127/17.10.2019г. на АО, както
и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № С190002-023-0002874/30.09.2019г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП Бургас.
В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на
решението на ответника, съответно и на потвърденото с него постановление на
публичния изпълнител. Правят се доводи, че наложените предварителни
обезпечителни мерки са немотивирани и значително надхвърлят обезпечителната
нужда. Сочи се нарушение на изискванията на чл.6 от АПК за съразмерност на
административната мярка. Прави се оплакване, че наложените мерки ще направят
невъзможна дейността на дружеството в нарушение на изискването по чл.121 ал.3
от ДПК за тяхната законосъобразност. Релевирано е оплакване за липса на
преценка относно това дали без обезпечителните мерки ще бъде затруднено
събирането на съответните публични вземания. Иска се съдът да отмени оспорения
акт. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата, като в съдебно заседани3е
препраща към мотивите, изложени в решението на директора на ТД на НАП Бургас.
Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Не сочи нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.197 ал.2 от ДОПК, от
лице, имащо интерес от обжалване и е допустима.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът се
запозна със събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази относимите законови разпоредби, прие за установено следното.
По делото са приложени заверени копия от обжалваните
актове - решение № 127/17.10.2019г. на директора на ТД на НАП Бургас и постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С190002-023-0002874/30.09.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
Бургас, от които се установи издаването им.
В постановлението е посочено, че същото се издава въз
основа на мотивирано искане на главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас, във връзка с ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000219002526-020-004/03.09.2019г. Публичният изпълнител приел, че
предполагаемият размер на публичните вземания, които предстои да бъдат
установени чрез ревизията, е 1 302 786лв. главница и лихви, като в производството са установени обстоятелства за определяне на облагаемата основа
по реда на чл.122 от ДОПК, за което било надлежно съобщено на задълженото лице.
Постановено е налагане на запор върху девет подробно описани и
индивидуализирани собствени на
жалбоподателя моторни превозни средства, като към всяко от тях е отбелязано, че
балансовата му стойност е 0лв., без да е отбелязана друга стойност на актива.
Като доказателство по делото е приложено и заверено копие
от цитираното искане за предварително обезпечаване на задължения №
Р-02000219002526-039-001/26.09.2019г., подадено до публичния изпълнител от
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, ръководител на процесната
ревизия. В искането е посочено, че съгласно заповедта за възлагане на
ревизията, срокът за извършването и е до 03.10.2019г. По-нататък в искането е
посочено, че дейността на ревизираното лице е търговия на едро с хранителни
стоки. Установени са входа на ревизията неотчетени приходи в размер
4 965 750лв., като облагаемата основа ще бъде определена по реда на чл.122
от ДОПК и за това на ревизираното лице е връчено надлежно уведомление. Посочено
е, че ревизираното лице няма недвижими имоти, стоки, машини и оборудване, но
притежава пътни превозни средства съгласно справка (неприложена по делото), с
обща отчетна стойност 95 401.70лв. В края на текста е посочено, че
ревизионният акт ще бъде издаден на 30.11.2019г.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваното решение е издадено от надлежен решаващ орган
- директорът на ТД на НАП Бургас, който е компетентен съобразно чл.197 ал.1 вр.
с чл.121 ал.2 от ДОПК. Постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки е издадено от компетентния публичен изпълнител, съгласно
чл.195 ал.3 от ДОПК. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Както решението, така и постановлението са издадени в
писмена форма, мотивирани са и съдържат изискуемите от закона реквизити - посочени
фактически основания за издаването им, приетите за приложими правни норми и
формираните от органите правни изводи, поради което съдът приема, че не са
налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Неправилно е приложен материалния закон, както и са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при налагането на
обезпечението.
Съгласно чл.121 ал.1 от ДОПК предварителни обезпечителни
мерки се допускат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имущество, вследствие на което събирането на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Съгласно приетото от органа, установеното притежавано от ревизираното
лице имущество е с отчетна стойност 95 401.70лв., а очаквания размер на
установени публични вземания е 1 302 786лв., т.е. налице е
обезпечителна нужда, обосноваваща пристъпването към предварително обезпечаване
на публични вземания.
Независимо от това, обезпечителната мярка се явява
незаконосъобразна, тъй като чл.121 ал.1 от ДОПК предвижда, че предварителните
обезпечителни мерки се налагат по съответния ред в хода на ревизията или при
издаване на ревизионния акт (преди влизането му в сила). Предварителния
характер на обезпечителните мерки по чл.121 от ДОПК произтича от това, че
публичните вземания спрямо съответното лице не са установени с влязъл в сила
акт. Затова висящността на производството по установяването на подлежащите на
обезпечаване публични задължения е предпоставка допускане на предварителни обезпечителни
мерки и следва във всички случаи да бъде обсъдена и установена от публичния
изпълнител, от решаващия орган при обжалване по административен ред, съответно
и от съда. Отпадането на висящността на производството по установяване на
публичните задължения след издаване на постановлението, с което са наложени
предварителните обезпечителни мерки, следва да се вземе предвид от съда на
основание чл.142 ал.2 от АПК. Ако производството е приключило без издаване на
акт за установяване на публични задължения, нуждата от обезпечаване е
отпаднала. Ако производството е приключило с влязъл в сила акт за установяване
на публични задължения, то обезпечаването им следва да се извърши чрез налагане
на обезпечителни мерки по чл.195 от ДОПК, а не на предварителни обезпечителни
мерки по чл.121 от ДОПК.
В случая се установи, че даденият срок за извършване на
ревизията е бил до 03.10.2019г. По делото липсват доказателства и твърдения на
страните, че срокът на ревизията е продължен или че същата е приключила с
издаване на ревизионен акт. При постановяване на решението си на 17.10.2019г.
(т.е. след изтичане срока на ревизията) директорът на ТД на НАП Бургас не е
обсъдил този въпрос и при липсата на доказателства в обратна насока, следва да
се приеме, че към този момент ревизията е била приключила, т.е. липсвало е
основание за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
На второ място – не е спазено изискването на чл.195 ал.6
от ДОПК обезпеченията да се извършват по определена стойност на имуществото.
Основното правило е, че това става по балансовата стойност на активите. В
постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е посочено, че
балансовата стойност на всеки от запорираните автомобили, е 0лв. От една страна
това противоречи с обстоятелствата по искането за допускане на предварителното
обезпечение, където е посочено, макар и общо, че притежаваните от ревизираното
лице автомобили имат отчетна стойност 95 401.70лв. От друга страна, ако в
обжалваното постановление органът е приел за обосновано, че индивидуализираните
и запорирани автомобили нямат отчетна стойност, то съобразно изискването на
чл.195 ал.6 от АПК е следвало да се определи стойност на всяка от вещите,
съобразно посочената от законодателя последователност. Във всички случаи обаче,
в постановлението е следвало да се определи стойността на активите, за да бъде
възможно извършване на преценката по чл.195 ал.7 от ДОПК – съответствие на
обезпеченията с установяемите вземания, съответно адекватността на
обезпечението спрямо обезпечителната нужда по чл.121 ал.1 от ДОПК.
Потвърждаването на обезпечението извън срока на ревизията
и липсата на определена стойност на запорираните активи, от една страна
представляват неправилно прилагане на материалния закон, а от друга страна
необсъждането на тези въпроси в обстоятелствената част на обжалваните актове,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила при издаването им –
основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК. Предвид това жалбата се явява
основателна и следва да се уважи, като се отменят обжалваното решение и
потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки.
По повод направеното искане и на основание чл.161 от ДОПК
на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, съобразно
представения от него списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.-76 ЕООД ЕИК:********* със съдебен адрес ***, решение № 127/17.10.2019г. на
директора на ТД на НАП Бургас, както и потвърденото с него постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С190002-023-0002874/30.09.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
Бургас.
ОСЪЖДА ТД на НАП
Бургас с адрес гр.Бургас, ул.Цар Петър 5б, да заплати на А.-76 ЕООД, 410лв.
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :