Определение по дело №396/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 319/02.09.2022 г. по ЧНД № 396/2022 г. по описа на
Окръжен съд-С.

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл. 437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Д. В. Т.. В съдебно заседание
молбата се поддържа лично.
В хода на съдебните прения осъденото лице счита, че е дало
доказателство за своето поправяне, поради което се настоява за уважаване на
молбата и за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на Затвора – С. поддържа становището на
Началника на Затвора – С.. Счита, че е налице само първата предпоставка за
условно предсрочно освобождаване, а именно изтърпяно е повече от
половината от наказанието като втората предпоставка не е налице. Твърди, че
в условията на затвора лишената от свобода се е стремила да спазва
изискванията предвид задължителния им характер, но е необходимо да бъде
продължено възпитателното въздействие върху нея. Позовава се на липсата
на активност спрямо дейностите за осмисляне на свободното време, както и
на риска от рецидив, който се задържа в стойности на средния.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. също намира за
неоснователна молбата на осъдената Т. за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Счита, че е налице само първата предпоставка за условно
предсрочно освобождаване, а именно- осъденото лице е изтърпяло повече от
половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Според
прокурора, при съобразяване на обстоятелството, че първоначалната оценка
на риска от рецидив е била 47 т, а последната-50 точки, допускането на
условно предсрочното освобождаване би било само едно снизхождение,
поради което предлага молбата да бъде оставена без уважение.
Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото лице
Т. моли съда да уважи молбата й за допускане на условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното й наказание „Лишаване
от свобода“. Заявява, че е осмислила поведението си, осъзнава вината си и не
възнамерява да повтори грешката си.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи
следните фактически констатации:
Д.Т. търпи от 21.05.2020 г. наказание „Лишаване от свобода" за срок от
две години и десет месеца за престъпление по чл.321, ал. 3, пр. 2,т.2, вр.ал.2
от НК, по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК наложено по НОХД №
3043/2020 г. на СпНС-София.
Към 22.08.2022 г. осъдената Т. е изтърпяла фактически 2г. 3м и 1 дни,
1

от работа – четири месеца и дванадесет дни, от арест един месец и
четиринадесет дни или всичко – две години осем месеца и 27 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на един месец и три дни. Към
датата на последното съдебно заседание - 02.09.2022 г. по ЧНД № 396/2022 г.
по описа на ОС - С. Т. е изтърпяла фактически две години три месеца и
дванадесет дни, а от работа – четири месеца и четиринадесет дни, от арест-
един месец и четиринадесет дни или общо – две години девет месеца и десет
дни. Неизтърпяната част от наказанието е двадесет дни.
Режимът на изтърпяване на наказанието й е заменен в „лек“ със Заповед
№ 28/13.09.2021г. на началника на затвора, а от 02.12.2020г. е разпределена за
изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от „открит“ тип С..
Придобила е формално право за условно предсрочно освобождаване на
06.09.2021г.
Осъдената по време на изтърпяване на наказанието е показвала добра
социализация и личностна диференциация. В поведението си се е ръководила
предимно от собствените си оценъчни стандарти и актуални интереси.
Представяла се е като последователна, целенасочена и планомерна в
дейността си. Трудно е приемала гледна точка различна от нейната, привидно
се е съгласявала с представените й алтернативи, но не ги е обмисляла в
задълбоченост и прецизност.
Лишената от свобода Т. е награждавана и поощрявана. След този етап в
Прогресивната система, не е отчетен значителен напредък. Същата е
предпочитала да се ангажира с планирани от администрацията активности, а
не да инициира такива, въпреки наличните ресурси. Активизирането на
лишената от свобода е било в посока да изпълнява минималните изисквания и
конструктивна ангажираност като липсва съзнателна самоинициативност в
процеса.
В живота на свобода, по данни на осъдената, е завършила висше
юридическо образование, работила като гл. експерт към НС в НЦИОМ,
съдебен заседател към РС – В. и адвокатски сътрудник към адвокатска
кантора на майка си. По време на пенитенциарното третиране в затвора и след
изразени нагласи за трудова ангажираност в условията на затвора, на
осъдената Т. е възложена работа в затворническа кухня на доброволен
неплатен труд, а от 06.04.2021г. е била устроена на домакински щат на
същото място. Периодично е пренасочвана между служебния стол и
служебния бюфет, като след преустановяване дейността на бюфета е
назначена на домакински щат в затворническата кухня. На 12.02.2022г. е
отказала да излезе на работа в затворническата кухня и на 25.02.2022г. е
заявила отказа си в писмен вид. От месец април 2022г. е полагала доброволен
неплатен труд по поддържане на двора в района на ЗООТ С., а от м. август
2022г. е преместена по нейно желание да полага доброволен неплатен труд по
допълнителна дезинфекция на общи помещения на територията на затвора.
Осъдената Т. е показвала желание за работа в условията на затвора, но е
2

проявявала придирчивост и избирателност по отношение естеството на
трудовата ангажираност.
Осъдената Т. е с висше юридическо образование, поради което не била
включвана в общообразователен процес. Осмисляла е работното си време
като участвала в сценични изяви, културно-информационни и спортни
дейности, организирани в общността от страна на администрацията. В
поведението и отношението към ресоциализиращото въздействие до момента
не е била налице активност прямо дейностите за осмисляне на свободното
време.
На осъдената Т. в хода на поправителното въздействие са извършени
четири оценки на риска от рецидив – една първоначална и три последващи.
Първоначалната оценка, изготвена на 27.11.2020г. регистрира 47т. – долните
стойности на среден риск. Идентифицирани били следните проблемни зони:
„Взаимоотношения-семейство, партньор“, „Начин на живот и обкръжение“,
„Нагласи“. На 20.04.2021г и на 03.09.2021 г са извършени последващи оценки
на риска от рецидив като са регистрирани 44 т. и 41 т. Последната актуална
оценка е отчела 50т., т.е запазени са стойностите в долните граници на среден
риск.
Към момента анализът на отделните зони не дава доказателства за
необходимата положителна промяна в поведението на осъдената, имаща
отношение към процеса на поправяне. Наблюдава се задържане в профила на
осъдената в съпоставителен план с първоначалната оценка, задържане на
високи стойности от проблемните зони, предпоставящи криминогенно
поведение.
По отношение на зона „Взаимоотношения семейство-партньор“ се
отчита съществуващ риск от влияние на близък член от семейството със
съдебно минало, не се отчитат връзки с партньор, които биха осигурили
стабилна подкрепа и преустановяване на престъпна дейност.
Продължават манипулативните прояви и в периода на изтърпяване на
наказанието, привлича осъдени за „юридически консултации“, подава
сигнали по електронна поща до ГДИН. В затвора контактува предимно с
майка си /съпроцесник/, като създадените контакти са на повърхностно ниво,
без емоционално задълбочаване.
В поведението на осъдената се проявява доминираща нагласа за
изграждане на социално престижно поведение, изявена социална желателност
в междуличностните отношения, най-вече към персонала. У лишената от
свобода се забелязва интроспективен поглед по отношение на случващото се
и стремеж за прехвърляне на вина и отговорности на външни обстоятелства и
хора. Недостатъчната самокритичност е фактор, който възпрепятства
откриването на грешки в мисленето и поведението и от там изграждане на по-
ефективни решения.
В проблемната зона „Нагласи“ се откриват трудности в поправителния
3

процес на осъдената, поради недостатъчна откритост и съдействие от нейна
страна. Демонстрира емпатия и отзивчивост, не приема професионалните
оценки и становища, ниска степен на осъзнатост, потребност и мотивация за
промяна.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата се установява, че
заложените цели не са изпълнени в тяхната цялост и в необходим обем.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на лишената от свобода Т. за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание „Лишаване от свобода“ е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за постановяване
на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на
останалата част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Действително налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и
към настоящия момент осъдената Т. е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание. Видно от становището на затворническата
институция и приложените към него, както и представените в съдебно
заседание от ст.юрисконсулт С. и изискани по служебен път писмени
доказателства, а именно система за оценка на осъден правонарушител,
индивидуален план за изпълнение на присъдата, затворническо досие и
справки, съдът не може да обоснове извода, че осъдената Т. е дала
доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за
поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за
настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се
установяват с всички възможни източници на информация за поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Нормативно това е
уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НПК, като основните
доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон.
Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на
Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че
констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на
4

рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на
върховната съдебна инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК
и чл. 439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото
лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от
свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно
предсрочно освобождаване.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдената Т. е наличието на категоричен извод, че е
започнало трайно и необратимо поправянето й като не е необходимо
окончателното й поправяне в условията на затвора. По делото бяха
представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е
поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и система
за оценка на осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, материалите, съдържащи се в затворническото досие на
осъдената, справка за изтърпяното наказание на осъдената към датата на
съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че при
осъдената продължават да са налице проблемни зони, свързани с „Трудова
заетост“, „Жилищно устройване", и „Мисловни умения и поведение" с оглед
идентифицираните рискови фактори, които към настоящия момент задържат
промяната, целите и дейностите, свързани с пенитенциарното третиране на
продължаващо въздействие. Идентифицираните проблемни области се
нуждаят от допълнително пенитенциарно третиране с цел реализиране на
целите в индивидуалния план за въздействие по отношение на тях. От анализа
на изпълнението на поставените цели в плана следва извод за липса на
напредък, което налага дейността по въздействие в тази насока да продължи
предвид избирателността по отношение на условията на труд, неполагане на
труд в пълен обем, основно ориентирана към щадяща трудова дейност, без
изискване да полага големи усилия и физическа натовареност. В отношенията
с партньора се наблюдава покачване на риска, тъй като в условията на затвора
за трети пореден път посочва съжителство с различен мъж. В допълнение към
изложеното са и установените високи стойности в зоната „Мисловни умения
и поведение“. Трайно демонстрира, че няма проблемни зони в живота си,
което говори за липса на умения за идентифициране на проблеми и желание
за работа по тях, прехвърля отговорността за решенията на проблемите си
върху другите и не умее да определя алтернативни стратегии. Стойностите на
оценка на риска от рецидив – 50 точки попадат в средните граници на риск,
което налага извода на съда, че осъдената към настоящия момент не дава
доказателства за положителна промяна в поведението си, имащо отношение
към процеса на поправяне и превъзпитаване. Този извод се налага и при
съобразяване с изисканите по служебен път от съда писмени доказателства.
Следователно не може да се направи заключение, че е започнало поправяне
5

на осъдената, което единствено би могло да бъде основание за допускане на
условното предсрочно освобождаване.
Данните за полаган от Т. доброволен труд като работник по
допълнителна дезинфекция и за удостояването й с награди, както и данните
за липса на допуснати от осъдената нарушения на вътрешния ред в затвора, не
са достатъчни за категорично заключение, че осъдената се е поправила. Наред
с това, липсата на осъзната вина и искрено критично отношение към
реализираната престъпна деятелност, данните за омаловажаване на тази
дейност не изключват безусловно опасността от последващо неправомерно
поведение на осъдената Т. и указват, че не са постигнати в пълен обем целите
на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна
промяна на мисленето и поведението на осъдената Фиксираните трайно
запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив
със средна стойност в неконтролирана среда, не сочат на успешен
поправителен ефект по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.
От становището на началника на затвора, както и приложените система
за оценка на осъдения правонарушител, индивидуална програма за
въздействие, планиране на присъдата, затворническото досие се налага извод,
че осъдената с цялостното си поведение в пенитенциарното заведение не е
дала доказателства за своето поправяне. Процесът на положително
въздействие в пенитенциарното заведение не е завършен и не може да се
приеме, че са налице доказателства за поправянето на Т.. Анализът на
представените доказателства показва, че осъждането не е оказало
необходимия превантивен и поправителен ефект и положително въздействие
върху личността на осъдената. Осъдената не разбира и не осъзнава факторите
в живота си, които стоят в основата на престъпното й поведение.
Корекционното въздействие спрямо осъдената следва да продължи в посока
на осъзнаване и поддържане на трудовите умения, търсене и осмисляне на
алтернативи за справяне с трудностите до постигане на устойчивост на
целената промяна, чието външно проявление е снижаването на стойностите
на риска от рецидив.
Влошеното здравословно състояние, диагностицираните заболявания и
необходимите за тях лечения на осъдената не могат да послужат като
самостоятелни основания за условното й предсрочно освобождаване, защото
те не са доказателства за окончателното поправяне на лицето. В тази връзка
следва да се отбележи, че документите, съдържащи се в затворническото
досие, установяват, че осъдената е посочила следните хронични заболявания,
каквито са хидронефроза на десен бъбрек, астматичен бронхит, дискова
херния, миома, по повод на които й се осигуряват прегледи, изследвания и
медикаменти в затвора. Нужно е да се подчертае, че наличието на
здравословни проблеми, които биха могли да бъдат разрешени и докато
осъдената изтърпява наложеното й наказание лишаване от свобода, не могат
да обосноват на собствено основание условно предсрочно освобождаване.
Това е така, защото законът поставя приложението на посочения институт в
6

зависимост от личността и поведението на осъденото лице, а не от фактори,
стоящи извън него, каквито са проследяването и лечението на констатираните
болести.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства
за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието й,
предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й със
Споразумение от 02.11.2020 г. по НОХД № 3043/2020 г. на СпНС-София
наказание „Лишаване от свобода“. Воден от изложените мотиви съдът
постанови своя акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	319
Дата:	2 септември 2022 г. (в сила от 2 септември 2022 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20222200200396
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 август 2022 г.

Определение по дело №396/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите