РЕШЕНИЕ
№……./…… 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На единадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД №
267 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Н.Б., ЕГН **********, с адрес *** против
Наказателно постановление № 16-0819-007279/20.01.2017г. на Началник група към
ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което са му наложени :1/ административно
наказание „глоба“ в размер на 110 /сто и десет / лева на основание чл.179, ал.2
вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на
чл. 25, ал.2 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП .
С жалбата не се оспорват нарушенията, но се иска
отмяната на НП, като се сочи, че то е неоснователно, незаконосъобразно поради
нарушение на чл. 42 т.4 от ЗАНН и чл. 57ал.1.т.5 от ЗАНН. При съставяне на АУАН
било налице нарушаване на един от задължителните реквизити, а именно трите
имена на съставителя на акта, и неговата длъжност. В АУАН имало нанесена
корекция - зачертаване и дописване, без да било установено кога и кой е
направил поправката . Сочи се , че е изтекъл давностният
срок предвиден в чл. 82, ал. 1, б "а" от ЗАНН, както и абсолютния давностен срок установен в чл.82, ал. 3 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява , а се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП на
посочените в жалбата основания. Претендира и за сторените по делото разноски,
като представя договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. Процесуалния представител
ангажира становище, че жалбата е неоснователна, а по съществото а спора моли НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът
М.Н.Б. е правоспособен
водач от 1989г., като притежава СУМПС за категория „В“,, „С“„ М“ , „АМ“ и „ТКТ“.
В периода от 1994г. до 2016г. срещу него
били издадени и влезли в сила три наказателни постановления и четири фиша за
различни нарушения н ЗДвП.
На 28.12.2016г., около 09.30 ч., възз. Б., управлявайки лек автомобил – „Опел Астра“ с peг.*, като се движил в гр.Варна,по бул.“Владислав Варненчик“
в посока изхода на града. Пътното платно в този участък от пътя се
състояло от две пътни ленти за направо, една пътна лента /крайна дясна/посока изхода
на града за завиване на дясно и една пътна лента з завиване наляво. Въззиивникът се движил в лентата за направо, посока на
своето движение, съседна на лентата за завиване на дясно. В попътната му и съседна, дясна лента, се
движил св.И.С. с управлявания от него лек автомобил марка „Шавролет
Авео“ с рег.№ * Когато приближил кръстовището с ул.“*“,
около 100 м. преди него възз. се отклонил в дясно и
преминал частично в съседната дясна лента, където се движел св.Ив.С., без да се
съобразява, с предимство на последния. При така предприетата маневра и при
престрояване в дясна пътна лента, с предната дясна част на управлявания от
него автомобил възз.
Б. ударил предната лява част на
автомобила, управляван от св.С.. В резултат на удара св.С. свил волана надясно
и се ударил в бордюра. Поради това по автомобила му настъпили материални щети- охлузвания
по лявата част и по дясна джанта и гума. По автомобила на въззивника
също настъпили щети в дясната странична. След настъпване на произшествието,
двамата водачи преустановили движение, като възз. не
оспорил допуснатата от него неправомерна маневра, а заявил на св.С., че не го
бил видял. За случая били сигнализирани органите на Сектор ПП-Варна.
Местопроизшествието било посетено от
полицейски екип, в който участвал св.Р.К. и св.Д.И.. На место служителите на
реда провели беседи и с двамата водачи. На служителите на реда възз. не представил контролен талон към СУМПС.
След установяване на причините за настъпване
на ПТП св.Д.И. съставил срещу него АУАН
за нарушение на чл. 25, ал.2 ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът
бил предявен и връчен на възз., който го подписал без
възражения. Такива не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие на 20.01.2017г. срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя
и наложил съответни наказания за двете констатирани с АУАН нарушения. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 07.01.2020г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани
освен двамата полицейски служители и свидетеля И.С.- очевидец на
произшествието.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за ПТП, справка за
нарушител водач и др.които не навеждат на различни правни
изводи.
Като логични, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Р.К. и Д.И.. Напълно логично е двамата
свидетели, като служител и бивш служител на МВР, които ежедневно се сблъскват с
подобни ситуации, да не помнят подробности около процесното
събитие, случило се повече от три години преди развилото се съдебно
производство. Двамата свидетели посочиха и кои и поради каква причина е
извършил корекция в АУАН. Няма нито едно доказателство, което да хвърли
съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус, поради
което и показанията им се ценят с доверие от настоящия съд.
Съдът приема
с доверие и показанията на св. И.С. -очевидец на нарушението. Същите са
конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и
писмени доказателства. Макар св.С. да е участник в пътния инцидент, липсват
каквито и да било данни той да е заинтересован от изхода на делото, за да се
съмнява съдът в показанията му. Нещо повече неговите показания са в унисон и с писмените
доказателства по делото- протокол за ПТП. Поради това съдът кредитира същите с
пълно доверие.
Съдът кредитира и приобщените по делото
писмени доказателства, които са еднопосочни с гласните.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срок /на 10.01.2020г. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника Група, към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно
заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съдът не споделя становището на възз., че е изтекла предвидената в закона давност за
реализиране на административно – наказателната репресия срещу него. Обратно,
счита, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва
да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова
следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла. Разпоредбата
на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове
за изпълнение на наложените административни наказания. В ЗАНН,
обаче, липсва регламентация на давностни срокове,
за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат
в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в
конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника не е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81,
ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК /
действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а
според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните
разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивника
да бъде санкционирана се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесното НП и приложените доказателства въззивникът е санкционирания на ЗДвП, извършени на 28.12.16г.- датата е посочена изрично в НП. НП
е било издадено на 20.01.2017г. С неговото издаване давността е прекъсната и е
започнала да тече нова три годишна давност съгласно разпоредбите на закона,
като преди изтичане на този срок НП е връчено на възз.
на дата 07.01.2017г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност
на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на
абсолютния давностен срок от четири години и половина
от извършване на нарушението, съответно на 28.06.2021г. , който срок към
настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивника не е погасена по давност.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно
и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Съдът не споделя посоченото в жалбата, че в
АУАН и НП не били посочени имената и длъжността н съставителя. Напротив, от
съдържанието на АУАН е видно, че той е съставен от Д.П.И. на длъжност младши автоконтрольор в Сектор ПП-Варна. Актосъставителят,
така и св.К. посочиха поради каква ричина е била
извършена корекцията от св.И. в АУАН. Съдът намира, че макар формално в АУАН да
не е посочено, кой е направил зачеркването, то безспорно бе установено, че тази
корекция е извършена от св.И.. Горното не съставлява нарушение водещо до
безспорна отмяна на НП или „невалидност“ на АУАН , както се претендира в
жалбата, тъй като в административно-наказателния процес значение имат само тези
нарушения които пряко рефлектират върху правото на защита на наказания субект
да разбере в какво е обвинен. Разменените места на името и длъжността на актосъставителя безспорно не е сред тях.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на
обстоятелствата, при които са извършени,
на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е пълно
единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
Поради горното и съдът не констатира
допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 110 лв. на основание чл. 179,
ал.2 вр. чл.179, ал.1 ,
т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на
чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Нормата на чл.25, ал.2 от ЗДвП
задължава водачът при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, като разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП
гласи: „който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. А нормата на
чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП предвижда неспазване правилата за предимство.
Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в
разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е
определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази
дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно,
е необходимо да е настъпил противоправен резултат,
изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и
косвени доказателства, че жалбоподателят Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП, за което била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния
извод са св.С., които съдът кредитира изцяло, както и писмените доказателства
по делото- протокол за ПТП. Обстоятелството, че по автомобила на св.Ив.С. са
причинени материални щети освен от неговите показания е видно и от изготвения
протокол за ПТП.
Съобразно чл.2 ал.1
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се
съставят следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от
Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай
и в който са описани материални щети по засегнатия автомобил-охлузвания по предна
лява част, предна дясна гума и джанта.
Отделно от това при огледа на
автомобила, обективирн в протокола от ПТП управляван
от въззивника също са констатирани щети.
Тук следва да се посочи, че съгласно
разпоредбите на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая извършените нарушения не се оспорват
от възз. С оглед горните разсъждения за съда е
несъмнено доказано, че между двата автомобила има настъпило съприкосновение, в
резултат на което по автомобила на св.Ив.С. са причинени материални щети.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая
наказаното лице е осъществило състава на чл.25 ал.2 ЗДвП, тъй като при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане частично в съседна дясна пътна
лента, не е пропуснал движещия се по нея
лек автомобил управляван от св.С., в резултат на което е настъпило ПТП.
Нарушението, което е вменено във вина на
възз. е описано със съставомерните
му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.25, ал.2 ЗДвП, както и
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Същото е
безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице,
правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно
приложимата санкционната разпоредба към момента на деянието / в редакцията на
ДВ бр.102/2015г./, която предвижда наказание „глоба“ от 100 лева до 200 лева. Актуалната редакция на ЗДвП
предвижда санкция в абсолютен размер -200 лв., поради което и не се явява
по-благоприятен закон, който следва да се приложи. Съдът
счете, че в случая не би било допустимо налагане на наказание в минимален
размер от 100 лв.т.к. това би означавало определяне на наказание в нарушение на
принципа регламентиран в нормата на чл.
27, ал.3 от ЗАНН, и на следващо мястото защото налагането на минимално
наказание в случая не би било съответно на извършеното нарушение.
По пункт втори от НП: административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 100, ал. 1,т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. Настоящият състав намира, че
нарушенията са безспорно доказани, тъй като в рамките на извършената му
проверка на 28.12.2016г. , по повод възникналия пътен инцидент, водачът не е
представил на компетентните органи контролен талон към СУМПС. Поради това и
правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
предвижда наказание „глоба” в размер на 10 лв. за водач който не носи КТ към
СУМПС. Санкцията е определена от закона в
абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна по тези
пунктове от НП.
Съдът намира, че в случая не би
могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност
на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните нарушения, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, са свързани с причиняване на материални щети в
транспорта, свързани са със създаване на реална опасност за другите участници в
движението и осъществяването им всякога застрашава обществените отношения,
които ЗДвП e призван да гарантира. Тяхното нарушаване засяга безопасността
на движението по пътищата и повишава рискът от пътно-транспортни произшествия,
като съдът намира, че извършените нарушения се характеризират с достатъчна
висока степен на обществена опасност. Нещо повече, по делото са установени
обстоятелства завишаващи обществената опасност на дееца. Видно от справката му
за нарушител/водач, същият е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП. С оглед
на тези обуславящи обществената опасност на конкретното нарушение и конкретния
водач обстоятелства, е изключена възможността за приложението на чл. 28, буква
"А" в конкретния случай.
Ето защо съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Идентично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било
направено в съдебно заседание и от процесуалния представител на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.. Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/
е неоснователно и се отхвърля от съда. От друга страна в настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът
следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което
е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з /продължило само 20 минути/,
ограничило се до вземане на становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16-0819-007279/20.01.2017г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
ПП-Варна, с което на М.Н.Б., ЕГН **********,
с адрес *** са наложени :1/ административно наказание „глоба“ в размер
на 110 /сто и десет / лева на основание чл.179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП и 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП .
ОСЪЖДА М.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: