РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Варна, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110202129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на П. Р. Б. против Наказателно Постановление № 23-0819-003931/
02.11.2023г. на Началника на група към ОД МВР-Варна, сектор ПП с което
на П. Р. Б. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, но е
изразила становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното: На 04.07.2023г. в 22.06 ч. в гр.Варна бул. Васил Левски
жалбоподателя управлява л.а с ДК№ СВ 2934 ТА като отказва да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества с Дрегер алко тест 7510. Изпълнил
предписанието за мед. изследване № 0155014 връчено в 22и20ч. на
1
04.07.2023г. в 23и13ч. със закъснение от 8 минути от предвидения в чл.15
ал.5 от Наредба №1/19.07.2017г. срок за представяне на кръвната проба.
Резултатът от химическата експертиза, а именно 0,46 промила алкохол в
кръвта не бил зачетен от наказващия орган поради даване на кръвната проба
извън предвидения срок.
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят П.. Съдът
кредитира показанията на свид. П. като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и доказателствата по административно
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед №
I-8121з -1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
2
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Жалбоподателят е отказал на служителите на
полицията да бъде изпробван за наличие на алкохол и не е дал кръв за
химичен анализ в предвидения срок по Наредба. Следвало е жалбоподателя да
изпълни задълженията които му вменява ЗДП и да позволи да бъде тестван от
контролните органи. В тази насока са и показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел и всички писмени доказателства. Жалбоподателят е
извършил нарушение с факта, че е отказал да бъде изпробван. Причините за
извършване на нарушението са ирелевантни. На жалбоподателя е връчен
талон за изследване на същата дата в 22и20ч. В даденото му по Наредба №1
/19.07.2017г. време / в рамките на 45 минути от връчване на талона/
жалбоподателя не се е явил във МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна, за изследване
относно наличие на алкохол в кръвта. Горното обстоятелство е видно от
съставен протокол за мед. изследване приложен по преписката.
Жалбоподателят се е явил със закъснение, извън рамките на дадения по
наредбата срок и правилно АНО не е зачел резултата от проведеното
химическо изследване.
Съдът намира, че от връчения талон става ясно кой е издателя на същия
и в колко часа и къде е следвало жалбоподателя да се яви. Съдът намира
твърденията на жалбоподателя в тази насока за защитна теза с оглед избягване
на административно наказателната отговорност. Жалбоподателят не се е явил
в болничното заведение за провеждане на изследване относно наличие на
алкохол м предвидения по наредба срок. Възраженията в тази насока съдът
приема за неоснователни.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава
от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
3
приема като маловажно.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя,
размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална
възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че
наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-0819-003931/
02.11.2023г. на Началника на група към ОД МВР-Варна, сектор ПП с което
на П. Р. Б. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА П. Р. Б. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
4
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5